|
Общи бележки Систематичната анатомия, която се изучава в началото на курса по ветеринарна медицина, разглежда последователно формата и устройството на отделните системи и техните органи, които, взети в своята съвкупност и функционална взаимообусловеност, образуват живия организъм. Топографската анатомия за разлика от систематичната се занимава с положението на всички съставни части — тъкани и органи — в отделните области на тялото и с пространствените съотношения помежду им. Нейното наименование произлиза от гръцката дума топос — място. Тя „преработва" добитите от систематичната анатомия знания, свързва ги пространствено и ги дава във форма, в която могат да бъдат лесно и удобно използувани в клиничната практика. Поради това предварителното усвояване на систематичната анатомия е основна и абсолютно необходима предпоставка за изучаване на топографската анатомия.
Като разглежда положението и пространственото съотношение на анатомическите съставки, топографската анатомия разделя цялото тяло на отделни топографски области — regiones (ед. ч. regio). Те не са обособени сами за себе си нито в морфологично, нито във функционално отношение, а представляват части от живия организъм като свързано динно неделимо цяло в най-тясна връзка с околната среда. Следователно разделянето на тялото на топографски области е условно и се извършва само с оглед на преподаването, на по-лесното изучаване и на прилагането на топографскоанатомическите знания в практиката.
Основател на топографската анатомия е големият руски учен, хирург и анатом, Н. И. Пирогов (1810 —1881). Той е основател и на хирургическата анатомия, която също разглежда положението и пространствените съотношения между анатомическите съставки в дадена област от тялото, но вече не при нормални, а при патологични условия.
В областта на топографската анатомия на домашните животни работят редица съветски автори: Оливков, Чубар, Садовски, Касияненко, Шакалов и др. Техните работи представляват ценни приноси за топографската анатомия и практиката.
Създадена с оглед на практиката, топографската анатомия има подчертано приложен характер и е в много тясна връзка с някои основни дисциплини на ветеринарномедицинското образование. Измежду тях на първо място трябва да се посочи хирургията и по-специално оперативната, защото успешното извършване на дадена операция е невъзможно без познаване топографскоанатомичното устройство на областта, в която се работи. За нея топографската анатомия се явява като съществена необходимост при всяка хирургическа намеса в която и да било област от тялото. Не са малки връзките на топографската анатомия и с вътрешната медицина и клиника. Последната се интересува главно от топографията на вътрешните органи, на централната нервна система, от сетивната инервация и др. Познаването на топографията на тазовата празнина и органите в нея помага на акушерската практика и особено на оперативното акушерство. По-големи или по-малки дялове от топографската анатомия имат връзка и с други клонове на ветеринарномедицинската наука и практика, напр. с месопрегледа, патологичната анатомия, обдукционното учение и др. От казаното дотук се вижда, че топографската анатомия е много необходима помощна дисциплина за подготовката на добри специалисти — ветеринарни лекари. В този именно смисъл нейното значение изпъква още по-ясно, като имаме предвид, че постановлението на партията и правителството за подобрение на животновъдството ни поставя като най-съществена задача създаването на висококвалифицирани ветеринарнолекарски кадри, които, добре подготвени теоретически и практически, усвоили павловското и мичуринското учение, ще оказват действителна помощ на нашето социалистическо животновъдство.
Връзката, която има топографската анатомия с разнообразни по същество клонове на медицината, в случая на ветеринарната медицина, налагат в някои отношения тя да се отклони от строго топографските начини на разглеждане и описание на отделни въпроси и да придобие в някои случаи характер на приложна анатомия в по-широк смисъл на думата. Закон за константността. Вариабилитет Като наука, топографската анатомия се основава на познатия морфологичен закон за константността, според който положението на органите и тяхното пространствено съотношение са постоянни при всички индивиди от даден вид, разред и клас. Това положение е определено през филогенезата на гръбначните животни и се проявява още в зародишното развитие на индивида.
Малките отклонения, които показват отделните индивиди от даден вид по отношение на положението и съотношението между органите, не противоречат на този закон. Това са вариации, които също не са случайни, а почиват на определена закономерност. Те не са свързани и с функционални смущения. Вариациите или индивидуалните изменения в големината, формата и положението, а с това и в съотношението между съставните части на дадена област, които се срещат при отделните индивиди от един и същ вид, не зависят ог възрастта и засягат всяка съставна част от тялото. По отношение на вариабилитета на вътрешните органи интересно е да се спомене, че по-рядко варират тези органи, които през време на ембрионалния живот достигат по-рано нормалното си място и положение, т. е. тези, които са филогенетично по-стари. Отделните вариационни форми възникват под влияние на промените в околната среда, на постоянно променящите се условия за живот. Такива изменения, настъпили под въздействието на външната среда, могат при известни условия да се онаследят. Разнообразните видове вариации в устройството, положението и съотношението между отделните съставни части, проучени върху голям брой индивиди, се групират въз основа на сходни характерни белези в големи групи — вариационни типове. Тях изучава с оглед на практиката типовата топографска анатомия. При домашните животни обаче тя е още неразработена. Методи на топографскоанатомичното изследване Топографската анатомия се отличава от систематичната и по методите за научни изследвания из нейната област. Тук е особено важно да се постигне пълна неподвижност на органите в положението, в което са заварени от смъртта на животното. Това се постига с вкарване на консервиращи течности в артериите на убитото животно под немного силно налягане, след като са взети предварително мерки чрез технически приспособления да се запази животното още при убиването в стоящо положение. Така консервираните трупове имат напълно неподвижни органи и се изследват или направо, чрез постепенно препариране на отделни пластове, или от тях се приготвят прерези, след като бъдат предварително замразени. Подробното проучване на такива прерези е особено необходимо не само за научно-изследователската работа, но и за учебни цели.
До най-точни и сигурни резултати довежда комбинираното изследване по двата начина. За целите на топографските изследвания, особено на вътрешни органи, съдове и др., се използува рентгеновият апарат, както и експериментът върху животни.
Като използува посочените методи на работа, топографската анатомия разглежда положението на даден орган по следните три различни начина: 1) холотопичен начин — holotopia — по отношение на цялото тяло;
2) скелетотопичен начин — skeletotopia, или skeletotopia — по отношение на скелета;
3) синотопичен начин — syntopia — по отношение на съседните органи.
Освен тях известен е още един начин — идиотопичен — idiotopia — който разглежда съотношението между отделните части на един и същ орган. Промени в топографията на дадена област Резултатите, до които ни довеждат топографскоанатомичните изследвания, нямат абсолютна стойност, тъй като формата, големината и положението на отделните съставни части в дадена област зависят освен от вариабилитета, който бе разгледан, още и от възрастта на индивида, от някои физиологични причини или патологични състояния.
Измененията в устройството, положението и пространственото съотношение между органите, които се появяват закономерно през отделните периоди от живота и развитието на индивида, в различните възрасти, се разглеждат от възрастовата топографска анатомия, която е още недостатъчно разработена. Като пример за такива закономерно настъпващи промени в зависимост от възрастта може да се посочат развитието на сложния стомах у преживните, развитието на горночелюстната празнина, зъбите и др.
Измененията в топографията на вътрешните органи се дължат отчасти и на някои физиологични причини. Между тях на първо място стои бременността, при която поради многократното увеличаване обема на матката става съответно изместване на коремните органи, като това оказва влияние дори и върху гръдните органи. На второ място трябва да изтъкнем онези постоянни физиологични движения на вътрешните органи, които стават в по-широки или в по-тесни граници в зависимост от връзките, свързващи тези органи помежду им и с телесните стени. Тази промяна във формата и положението на вътрешните органи, разбира се, в допустимите граници, стана по-добре известна с приложението на рентгеновите лъчи.
Най-после отклонения от нормалната топография могат да настъпят и поради някои патологични състояния. Така напр. при вродени свивания, контрактури на крайниците, или при torticolis разположението на мускулатурата, съдовете и пр. в съответната област се променя. Още по-лесно се повлиява положението на вътрешните органи от патологични състояния в гръдната или коремната празнина. Напр. при едностранен ексудативен плеврит настъпва изместване на медиастинума към противоположната страна, отместване на част от диафрагмата откъм страната на заболяването назад и пр. При събиране на течност в коремната празнина настъпва промяна в положението на коремните органи, като натискът се предава чрез диафрагмата и към гръдната празнина. Също така големи промени се предизвикват и от силното образуване и натрупване на газове в храносмилателния канал. Посочените отклонения от нормалната топография вече преминават в обсега на хирургическата, съответно клиническата анатомия. Приложение на топографскоанатомичните знания в практиката За целите на практиката топографската анатомия си служи с точки, линии и равнини за ориентиране. Точките са главно костни израстъци, които могат да се определят чрез наблюдение или палпация. За да имат ориентировъчна стойност, линиите трябва да съединяват две лесно определяеми точки или пък ако минават през една такава точка, да имат определено положение в пространството (напр. хоризонтални, отвесни, успоредни или перпендикулярни на медианната линия, на spina scapulae и т. н.). Равнините за ориентиране делим на постоянни и непостоянни. Към първите спадат медианната, сегменталните и сагиталниге равнини, които разделят коремната празнина на точно установени области. Непостоянните равнини могат да се прокарат според нуждата през всяка определяема точка при условие, че имат точно определено положение.
Приложена на практика, при работа в дадена област от тялото топографската анатомия използува и някои методи на клиничното изследване, на първо място наблюдението и палпацията, а в по-редки случаи — и перкусията. Чрез тях може да се види или да се определи точното положение както на кости, костни израстъци и хрущяли, така и на по-меки образувания — сухожилия, връзки, мускулни ръбове, съдове, нерви, контури на органи и т. н.
Следователно, когато искаме да се ориентираме върху топографията на дадена, област с цел да предприемем някаква операция с диагностична или лечебна цел, трябва да бъдем много внимателни, защото и при най-добро познаване на топографията може да бъдем изправени, макар и в редки случаи, пред изненади, дължащи се на някоя от посочените причини. От това пък изпъква ясно значението, което имат за точното топографско ориентиране методите на клиничното изследване, особено на гръдните и коремните органи. Тяхното сигурно познаване е от еднакво голяма полза и за клиниката, и за практическото приложение на топографскоанатомичните знания. Професор д-р Стефан Иванов
ТОПОГРАФСКА АНАТОМИЯ НА ДОМАШНИТЕ ЖИВОТНИ
Второ издание
Държавно издателство за селскостопанска литература
София - 1958г. Бележка на Зоомания:
За нас няма стара информация, но молим да проявите разбиране относно стилът и на писане все пак е писана преди много години.....дано сме Ви полезни с тая строго специфична информация.......? 23:55 17.12.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
