|
През последните десетилетия в резултат на научно-техническия прогрес и бързата урбанизация много неща в света се измениха. Промени се и самата природа на нашата планета: обедни флората и фауната, замърсиха се водата, въздухът и почвата. Увеличи се опасността човек да унищожи сам себе си, унищожавайки природата. За всички злини, сторени на природата, първопричина е човекът, защото и той се е променил. И тази промяна датира отдавна — от оня миг, когато е направил погрешния изпод, че може да се отдели от природата и да не се съобразява с нейните закони. Старият договор, свързващ първобитния човек с естествената му среда, е нарушен едностранно от човека. По-добре е навреме да се сключи нов договор с природата, който ще осигури хармонично съществуване на човека с нея и ще запази от изчезване много видове животни и растения. Всеки знае, че въпреки голямото развитие на научната мисъл и бъдещите възможности човек не е в състояние да създаде нови видове животни. Следователно той е абсолютно задължен да запази сега съществуващото живо наследство на земята. През последните години се прави вече значително много по този важен проблем — запазване и възобновяване на генетичния фонд, т. е. на цялото онова живо наследство на природата, резултат от еволюцията, което е оцеляло до наши дни. То трябва да се препредаде на идните поколения.
Осеен природозащитното законодателство вече в почти всяка страна има защитени територии (народни паркове, резервати и природни забележителности), в които строго се опазват намалените флористични и фаунистични ресурси. Зоопарковете според възможностите си са длъжни да вложат своя принос за запазването на застрашените от изчезване диви животни. На грижите, полагани в зоопарковете, се дължи опазването на зубъра (европейския бизон), дивия кон на Пржевалски, елена милу, антилопата бял орикс, хавайската патица не-не и др. За да се увеличи броят на животните, необходимо е в зоопарковете да се създадат подходящи условия за отглеждането и размножаването на дивите питомци. Такава широка дейност в световен мащаб се извършва чрез модернизирането и реконструирането па старите зоопаркове, а новостроящите се задължително трябва да съответствуват на повишеното им природозащитно значение.
В миналото хората са посещавали зоопарковете предимно за да погледат чудесата и пъстротата на животинския свят, изненадани от странните създания в клетките. Сега посетителите отиват в зоопарка, за да задоволят културната си необходимост за общуване с природата, за среща с живи същества, различни от тях, за природовъзпитание и отмора в приятна паркова обстановка. Голяма част от човечеството днес живее в претъпкани градове от бетон и асфалт. При посещението си в съвременно оформения зоопарк» който е истински оазис сред „каменната пустиня", хората се откъсват макар и само за часове от своя делничен свят. Те наблюдават животните в подходяща, съобразена с техните изисквания и местообитания среда. Разбира се, поради редица затруднения (пространствени, климатични, технически и др.) тази среда не може да бъде напълно възпроизведена, но се полагат усилия посетителите да добият представа за най-характерните й елементи. Всеки специалист, работещ в зоопарк, а още повече участвуващ в проектирането и изграждането му, знае колко трудно се създават такива условия за животните, колко много и различни проблеми трябва да се решават. Най-отговорно е да се създадат условия за отглеждане и развъждане на редки и взискателни животни, защото изискванията им за територия и микроклимат, за храна и грижи са разнообразни. Те трябва добре да ее познават и да се вземат год внимание при проектирането и изграждането на сградите и свободните пространства. Наред с опазването на тези животни зоопаркът запознава посетителите чрез активна природозащитна пропаганда със застрашените от изчезване видове, ако не се вземат бързи и ефикасни мерки за запазването им.
В основните задачи на съвременния зоопарк като научен и културно-просветен институт се включва изучаването на биологичните особености, поведението, болестите по дивите животни, взаимоотношенията на животните с околната среда и пропагандата на биологични знания. Постигнати са безспорни успехи в развъждането на затворено на някои ценни видове копитни животни, маймуни, хищници и различни птици благодарение на подробното изучаване биологията на храненето и размножаването им. Някои животни (лъвове, елени, различни маймуни и др.) вече почти не се улавят в природата, а зоопарковете си ги набавят чрез размяна. Това обаче все още е недостатъчно. По данни на съветския академик А. Банников от 291 вида бозайници, включени в международната „Червена книга на редките и застрашени от изчезване животни", в зоопарковете се отглеждат 162 вида, а от тях се размножават само 73. Той споделя радостния факт, че в момента 7 вида бозайници се отглеждат само на затворено. Възможностите обаче на зоопарковете не са неогра
ничени и тези задачи може да бъдат осъществени само в големите зоопаркове, осигуряващи добри условия за живот. Някои зоопаркове са придобили голям опит в отглеждането и развъждането на застрашени от изчезване животни и са известни в целия свят. Те водят племенни книги за развъждането и отглеждането па зубър, елен милу, окапи, носорог, тигър, горила, орангутан и др.
Разпространяването на природонаучни знания, съответствуващи на постиженията на науката, е също важна задача на зоопарковете. Това става не само чрез показваната колекция от разнообразни животни, но и чрез статии и съобщения в печата, интервюта и специални предавания по радиото и телевизията, беседи и организирана целенасочена кръжочна дейност с учащи се, ръководена от специалисти на зоопарка. Многобройните консултации, дадени на любителите на животни, говорят достатъчно красноречиво за значението на зоопарковете като информатори по природонаучни въпроси.
Към много от съвременните зоопаркове има създадени и научни групи, чиито сътрудници-специалисти разработват теми из областта на екологията, етологията, морфологията, анатомията, патологията и дори систематиката и генетиката на дивите животни. Използувайки богатия животински фонд на зоопарковете за наблюдение и „безопасни" експерименти, учените имат възможност да обогатят науката с нови данни в съответните области.
Задача на съвременните зоопаркове е те да бъдат широко достъпно и приятно място за отдих. Заедно с почивката посетителите неусетно получават и много знания за своите „съквартиранти" на Земята. Посещението от година на година се увеличава, изискванията към разнообразието на животинската колекция и оформлението на зоопарковете също расте.
ГДР бе първата страна, в която през 1965 г. в закона за единната социалистическа образователна система бе узаконено значението на зоопарковете в системата на образованието и възпитанието.
В СССР и други социалистически страни дейността на зоопарковете се ръководи от Министерствата на културата чрез специално създадени координационни органи. През последните 15—20 години в нашата страна се създадоха зоопаркове и зоокътове във Варна, Враца, Благоевград, Стара Загора, Ловеч, Толбухин, Плевен, Пловдив, Айтос, Бургас и др.
Строителите и ръководителите на съвременните градове отделят голямо внимание и съответни територии за изграждането па зоопаркове наред с другите културни институти и центровеза развлечение, като театри, концертни зали, музеи, стадиони и др.
Проектирането и създаването на съвременно оформен зоопарк е трудна и отговорна задача, защото той се различава съществено от старите зоологически градини. Животните се отглеждат на по-големи стада и групи (птиците дори на малки ята). През топлите месеци те са в обширни свободни пространства, а през зимата в помещения с оптимална големина и микроклимат. За отглеждането на редки, ценни и по-трудно размножаващи се животни са нужни по-специални условия (помещения, природосъобразна храна, обслужващ персонал и специалисти). Свободно живеещите иа територията на зоопарка животни са допълнителна жива украса, т. нар. декоративна фаунизация, ко за тях са необходими и допълнителни грижи. Отделянето на част от зоопарковата територия за аклиматизация и реаклиматизация на някои подходящи за съответната страна видове животни е проблемен въпрос, при решаването иа който се срещат значителни трудности. Създаването на подходяща обслужваща, научноизследователска и учебна база па зоопарка осигурява изпълнението на неговите разнопосочни задачи.
Създава се и специален детски сектор, където най-малките посетители ще могат да влизат в контакт с безопасни животни, особено с малките им, и дори да прекарат по-дълго време под контрола на опитни педагози, докато родителите им спокойно завършат обиколката си.
Големината на зоопарка трябва да бъде в зависимост от видовете и броя иа животните, които ще се отглеждат, и от начина, по който те ще бъдат показани. Преди всичко трябва да се имат предвид биологичните нужди на животните от територия. Разбира се, не бива да има увлечение към прекомерни, гигантски размери на съоръженията. На такива територии животните стапат недостъпни за ветеринарно-зоотехническо обслужване, а като се крият в най-отдалечените ъгли, остават скрити и почти невидими за посетителите. Когато се определя територията на зоопарка, голямо значение има и броят на посетителите в момента и в бъдеще. Едно сравнително изследване на посещаемостта на зоопарковете в света говори, че понякога тя надвишава 2—3 пъти населението на градовете, в които се намират. В някои големи зоопаркове са регистрирани рекордни постижения в дневния брой па посетителите — до 50, дори до 100 хиляди души. Това е напълно разбираемо, ако сравним посещението в нашата сегашна зоологическа градина, която е с извънредно малка територия и скромна колекция. В хубави празнични дни
то надхвърля 10—15 хиляди души, а годишно — над 900 хиляди. Нашият народ е любознателен, неговите интереси са разно странни, затова в новия Национален зоопарк очакваме значително увеличаване на посетителите.
Зоопаркът трябва да бъде разположен близо до града и да има добри транспортни връзки с всички квартали. Територията му не бива да се пресича от транспортни пътища или други несвойствени съоръжения. Теренът трябва да бъде сух, с невисоко ниво па подпочвените води. Добре е релефът да бъде разиообразен, което може да се постигне и чрез изкуствено „раздвижване" им терена (създаване на хълмове). Територията на зоопарка трябва да бъде защитена от студени ветрове и мъгли. Близо до него не трябва да има животновъдни комплекси поради опасност от замърсяване на пренасяне на болести.
Въпреки че богатите по видов състав зоопаркове предлагат много голямо разнообразие от животни, един зоопарк никога не може да покаже всички съществуващи видове и не бива да се стреми към извънредно увеличаване на колекцията си. По данни към 31 декември 1976 г. с най-много видове животни разполага зоопаркът в Западен Берлин (2222 вида). Зоопаркът в Лондон има 1141 вида, в Токио—-960 вида, в Източен Берлин — 890 вида и т. н. Задачата на зоопарковете не се състои в колекционирането на много видове, а в показване на многообразието и приспособяемостта към условията на живот иа биологичните форми. Ето защо желателно е в колекцията да има най-характерните представители от всички основни групи животни.
При правилното подреждане на живите обитатели на зоопарка умението и трудността вървят заедно. За да има посещението най-голям културно-познавателен ефект, зоопаркът трябва да се разположи върху терена така, че посетителите да бъдат улеснени в последователното разглеждане на животните, следвайки удобни маршрути. Ето тук е „ключът" иа успеха от правилно „аранжираната" жива експозиция. Сградите и съоръженията трябва да се разполагат така, че да се улесни и обслужването им. Необходимо е също да бъдат оформени красиво и подходящо, за да задоволят естетическите изисквания на посетителите.
Практиката на съществуващите зоопаркове показва, че нито един начин на подреждане на животните-експонати не съществува в чист вид: нито систематичният (при който близкородствените представители на една зоологична група териториално са събрани заедно), нито еволюционният (при който животните се подреждат от по-низши към по-висши), нито зоогеографският (когато па едно място са събрани животни от една и съща географска област), нито зоналният или наречен още ландшафтен „принцип" (когато животните се групират по местообитание). Пред новия Национален зоопарк стоят разнообразни задачи. Демонстрирайки многообразието на световната фауна, в колекцията му ще бъдат включени и местни видове животни, особено онези, чиято численост намалява, разбира се, ако е добре изучена тяхната биология и има опит в отглеждането и опазването км. Подреждането па тези живи експонати ще стане предимно на екологичен принцип, като все пак се спазва, доколкото е възможно, усложняването им от низши към висши. Комплексите от сгради и съоръжения за животни се обединяват в отделни райони, като например зона на аквариум-терариум-инсектариум (за риби, земноводни, влечуги и насекоми), зона на птиците, зона на дебелокожите (на едрите тропически бозайници — носорози, хипопотами, тапири и др.), зона на хищниците и пр. Предвижда се видовете, които ще населят новия столичен „град на животните", да бъдат над 600 (без представителите на безгръбначните). В тази суха цифра влизат красиви и интересни животни, които за пръв път ще получат „българско гражданство", като африкански слонове, носорози, хипопотами, тапири, орангутани. горили, ягуари, гепарди, тюлени, моржове, няколко вида антилопи и други копитни бозайници, много видове птици, влечуги, земноводни и др.
Новият зоопарк се намира отдясно на Симеоновското шосе в края на Парка на свободата, като една част от територията му е негово естествено продължение. Този живописен терен, разположен в полите на Витоша, засега обхваща около 600 декара, Ако в бъдеще бъде увеличена, по-голямата територия ще даде възможност за оформяне на по-обширни съоръжения за животните.
Както всеки голям строителен обект, и този ще бъде осъществен на етапи. Това се налага не толкова от финансови съображения, колкото от това, че проучването и проектирането на сградите и другите съоръжения за животни е трудно, изискванията са разнообразни, както са разнообразни желанията и екологичните потребности на бъдещите обитатели на зоопарка.
Генералният план на зоопарка бе разработен от колектив от специалисти на КИПП „Софпроект" с ръководител арх. Н. Радославов. Проектът бе одобрен от Бюрото на Министерския съвет в края на 1972 г., след като премина през експертния съвет на СГНС и Върховния експертен съвет при МС. Рецензенти на генералния план бяха бившият директор на зоологическата градина проф. д-р Кр. Тулешков и проф. арх. Д. Сугарев, В пред
варителната работа по изготвяне на плановото задание и генералния план активно участие взеха всички специалисти от зоологическата градина и научни сътрудници от Зоологическия институт при БАН. Надяваме се, че това тясно сътрудничество между инженери и специалисти-биолози (което продължава и сега, по време на строителството) ще бъде полезно за бъдещите обитатели на зоопарка.
Определено бе строителството да се извърши на три етапа и първата копка бе направена на 4 декември 1973 г. Усилената строителна дейност започна през ранната пролет на 1974 г. Теренът между Симеоновското шосе на изток, Винарския завод на запад, края на Парка на свободата на север и бъдещия плавателен канал на юг обхваща площ от 230 декара (10 пъти по-голяма територия от сегашната градина). И това е само първият етап на новия Национален зоопарк. Скоро тази площ се превърна в голям строителен полигон. Започна се с изграждането на подземните комуникации (водопровод, канализация, топлопроводна и електропроводна мрежа и др.). След това една по една изникваха над земята големи и малки сгради за животни, очертаваха се отделителните ровове и бъдещите алеи на зоопарка.
Задачата е голяма и сложна. Това разбираха добре и проектанти, и инвеститори, и строители. Стараехме се да помагаме и ние, бъдещите стопани. Първият етап от строителството на новия зоопарк трябва да поеме наличните около 230 вида животни от сегашната зоологическа градина, като същевременно се създават условия за увеличаване на колекцията. Плановете за първия етап на зоопарка осигуриха подслон за още 100 нови вида. По този начин броят на сградите и съоръженията, които трябва да се построят, се увеличи.
Наложи се стопанският сектор на зоопарка да се изгради в окончателния му вид с възможности да задоволява неговите нужди от обслужване при цялостното оформяне на трите етапа. Той е разположен в северозападната периферна част на площ от 30 декара и ще бъде отделен от експонатната част с ограда и растителност. В него са включени различни сгради, в които се извършва обслужване на животните, ремонт и поддържане на материалната база и др. В непосредствена близост със служебния вход на стопанския сектор се намира битовата сграда за обслужващия персонал. Комбинираната централна стопанска сграда е основното звено в обслужването на зоопарковото стопанство. В нея се намират складовете за храни и фуражи, хладилните камери за бързо развалящите се продукти и други спомагателни помещения. Най-интересната зала е кухнята, където се приготвя храната за животните. Известна представа за разнообразната „кулинарна" дейност, която ще се извършва тук, може да се добие, като се има предвид, че във всекидневното меню на зоопарковите питомци са включени над 100 различни продукта. Тяхното получаване, обработване и дозиране ще се извършва предимно механизирано. За тази цел са монтирани транспортни ленти и товарни асансьори, машини за измиване, рязане и смесване на фуражите. За топлинната обработка на някои продукти има на разположение автоклави и големи електрически готварски печки.
Така наречената „жива храна" са главно ония видове бозайници (зайци, морски свинчета, бели плъхове и мишки и др.), както и насекоми и техните ларви, които ще се отглеждат в специално построената за целта сграда (вивариум). Тук ще бъдат инсталирани и автоматични инкубатори за ценни декоративни птици. Големите количества груби фуражи (над 350 тона сено, слама, листник) ще се съхраняват в специален навес (сеновал), снабден с инсталация за подсушаване. Резерв от коне за добиване на месо за хищниците ще се отглежда в една конюшня, снабдена с малка кланица.
За поддържането на цялата материална база па зоопарка са обзаведени просторни и модерни работилници. Въпреки че отопляването на помещенията за животни ще става от градската топлопроводна мрежа, зоопаркът разполага и със собствена аварийна топлоцентрала, а при спиране на електрическия ток ще се задействува специален агрегат.
Декоративната местна и екзотична растителност, необходима за създаване на подходящ зелен интериор на сградите за животни, ще се получава от построения в стопанския сектор оранжериен комплекс. В този район ще бъде и ветеринарната лечебница. Естеството на работата в зоопарка изисква обслужващ персонал по всяко време на денонощието. Ето защо близо до него ще бъдат построени два жилищни блока с 36 апартамента за работници и служители.
Главният вход на зоопарка през първия етап ще се намира на около 150 м от Симеоновското шосе. За собствени превозни средства ще има паркинг близо до входа, но дотук ще може да се дойде и с автобус или с трамвай до Двореца на пионерите и след това по живописна алея през Парка на свободата. Зоопаркът ще има и втори вход в западната част, до който ще може да се стигне също с няколко удобни автобуса.
Намираме се пред главния вход. Нека да направим една все още въображаема разходка из първия етап на новия Национален
зоопарк. На една от четирите каси купуваме билети или абонаментни карти за редовно посещение. Влизаме през един от трите пункта. Онези, които носят тежък или обемист багаж, могат да го оставят в специалното гардеробно помещение при входа. От щандовете за сувенири и рекламни печатни материали на зоопарка може да се купи пътеводител, който ще ни помага през време на обиколката.
Преминаваме по широко и интересно мостово съоръжение, което ни превежда над част от голямото декоративно езеро. В него плуват различни видове красиви птици. Изградено в свободна форма, то създава заливи и собствени територии за внушителната пеликанска „флотилия", за грациозните бели и черни лебеди, за декоративните патици и гъски и др, Тази водна площ, излиза извън пределите на зоопарка от двете страни на главния вход и само по-голямата й дълбочина от 1,5 м е единствената преграда към „външния свят". По този начин езерото е една своеобразна витрина на новия зоопарк.
Движейки се по широка асфалтирана алея, минаваме покрай кафе-сладкарницата и достигаме до една от най-интересните сгради за животни. Тук живеят някои от хищниците (лъвове, тигри, леопарди, ягуари, рисове), които със своята грациозност, сила и красота привличат много посетители. Техният нов дом е голям (дълъг е 120 м и широк 30 м) и е с интересно архитектурно решение, което подчертава импозантността на обитателите му. Вътре и сградата, без да се нарушава нейната цялост, са обособени на различни нива три почти отделни зали за посетители, преодолени с удобни пешеходни рампи. Външните клетки на лъвовете и тигрите са оформени като свободни пространства, отделени от публиката с воден ров. Пред тях са изградени амфитеатрални площадки, които при голямо посещение улесняват наблюдаването на животните. За останалите видове външните клетки са с решетки и са „обзаведени" със сухи дървета за катерене, малки басейни за къпане и площадки за почивка. Една част от пода е покрита с пясък, а останалата е с фугирана тухлена настилка. Вътрешните клетки осигуряват достатъчно територия, обилно осветена отгоре.Допълнителната доза „екзотика" се внася от разнообразната декоративна растителност, поставена на подходящи места. В средата на най-голямата зала за посетители е оформена декоративна водна площ с пясъчен плаж за гигантски тропически костенурки и други влечуги. Освен рев на лъвове във вътрешността на сградата може да се чуят и птичи гласове. В красиво оформени волиери живеят интересни пъстроцветни птици — папагали, тукани, турако и др. Временно, само за първия етап, тук ще бъдат настанени и декоративните рибки и някои влечуги. Техните аквариуми и терариуми са разположени в свободните пространства.
Обслужващият персонал ще работи почти незабележимо за посетителите в специални стопански помещения, намиращи се между клетките за животни. Тук са монтирани и фиксационните клетки, в които едрите хищници се улавят и временно се обездвижват за преглед или лекуване. За животните-майки и за онези, които очакват поколение, са осигурени тихи и полутъмни родилни клетки, където те спокойно ще отглеждат малките си. Следвайки по-нататък набелязания маршрут, минаваме покрай клетките па дивите кучешки видове. В 12 клетки ще видим вълци, различни видове лисици, чакали, кучета динго и др. За поддържането на хигиена тези помещения са облицовани с керамични плочки. Вълците ще бъдат временно тук, докато се построи тяхното постоянно жилище в гористата част на зоопарка. То ще бъде голямо свободно пространство, оградено, с ров, и ще задоволява нуждата от движение на тези истински скитници. Следващата „спирка" от нашата обиколка е огромният комплекс за мечки,, които се вижда още от входа. Оригиналните му излети от бетон скали се извисяват до 8 м височина. В него могат да живеят 6 вида мечки. За всеки от тях има осигурен обширен терасиран външен двор, отделен от посетителите с воден ров. В скалите са изградени вътрешните клетки (бърлогите), по 6 за всеки вид, 2 от които при нужда се използуват за родилни помещения. На три места има осигурени фиксационии клетки. Външните пространства са разнообразени със сухи дървета, големи скални отломъци, водопади и вирове за къпане. За да се добие представа за големината и природосъобразността на тези съоръжения, ще споменем само, че за белите мечки освен 800 м2 терасовидна външна площ има и 850 м2 басейн с дълбочина на водата 2 м. Едно седмо съоръжение с две вътрешни помещения и външен двор „затваря кръга". В него вниманието ни ще привлече майка с малки мечета. Освен „отвън", от амфитеатралните площадки, посетителите ще могат да хвърлят „птичи" поглед и отгоре, минавайки по специалната, оформена нависоко пътечка. Оттук във вътрешния двор на комплекса може да се видят майки с малки мечета в решетъчни клетки, които са свързани с родилните помещения.
След като сме погледали мечките, можем да се върнем малко назад и да се полюбуваме на пъстрите крилати обитатели. Във фазанарията има 35 външни и вътрешни клетки за различни видове фазани, пауни и други декоративни птици.
Оттук, движейки се към източната и южната част на зоопарка, ще разгледаме сектора на тревопасните бозайници. Те се намират в свободни пространства, отделени от посетителите с водни или сухи ровове. Близо до мечките са сърните и елените. За бизоните, чиято група сега е вече многобройна, е осигурена обширна площ и сграда с четири големи помещения. Обслужващият персонал ще се грижи за тези животни удобно и лесно откъм специалния коридор, като дори за залагането на храната и водата за пиене не ще е необходимо да се влиза в клетките.
В трите комплекса за антилопи освен популярните видове кана, нилгау и еленокозя ще можем да видим и други по-редки — ситатунга, гну, хипотрагус, бонго, куду и др. Тук може да се отглеждат 9 различни вида. За всеки от тях има осигурени отделен двор, ограден със сух ров, и по две вътрешни помещения с подходяща температура през зимата. Дълбочината и широчината на рововете са различни и съответствуват на големината за животното и неговите възможности за дълги скокове. За другите тревопасни бозайници, които се намират в този район (камили, лами), преградните водни ровове са сравнително плитки. За животните, които обичат да влизат във водата (якове, биволи и др.), водните ровове са с подходящи разширения и плитчини, където те ще се разхлаждат през летните горещини. Близо до сектора на тревопасните бозайници ще видим „поляните" на групи кенгуру и на едрите щраусови птици, а малко по-нататък — дините свине в техните калища.
Слонарникът се вижда добре на югоизток от нас. Грамадната сграда напълно отговаря на размерите на обитателите й. Освен двата вида слонове (индийски и африкански) тук временно живеят 1—2 вида носорози. В слонарника са създадени условия за отглеждане и на мъжки слонове, което ще осигури поколение от тези интересни и вече редки животни. Нашата зоологическа градина има натрупан известен опит в развъждането на индийски слонове и в изкуственото отглеждане на малките им. Освен по една вътрешна клетка за мъжките слонове от двата вида в тази зграда има още и две обширни помещения за група слоници и слончета. В централната зона е разположен вътрешният, зимният басейн за къпане. За отделянето на тези животни при обслужването им са осигурени две скрити от погледите на посетителите изолационни клетки. Вътрешните експонатни клетки са отделени от посетителите с ров. Обширната зала за посетители е разнообразена с декоративна растителност. Удобни амфитеатрални площадки в дъното на тази зала и пред външните пространства за слоновете подпомагат посетителите спокойно да наблюдават странните създания в клетките. Сега посетителите отиват в зоопарка, за да задоволят културната си необходимост за общуване с природата, за среща с живи същества, различни от тях, за природовъзпитание и отмора в приятна паркова обстановка. Голяма част от човечеството днес живее в претъпкани градове от бетон и асфалт. При посещението си в съвременно оформения зоопарк, който е истински оазис сред „каменната пустиня", хората се откъсват макар и само за часове от своя делничен свят. Те наблюдават животните в подходяща, съобразена с техните изисквания и местообитания среда. Разбира се, поради редица затруднения (пространствени, климатични, технически и др.) тази среда не може да бъде напълно възпроизведена, но се полагат усилия посетителите да добият представа за най-характерните й елементи. Всеки специалист, работещ в зоопарк, а още повече участвуващ в проектирането и изграждането му, знае колко трудно се създават такива условия за животните, колко много и различни проблеми трябва да се решават. Най-отговорно е да се създадат условия за отглеждане и развъждане на редки и взискателни животни, защото изискванията им за територия и микроклимат, за храна и грижи са разнообразни. Те трябва добре да ее познават и да се вземат год внимание при проектирането и изграждането на сградите и свободните пространства. Наред с опазването на тези животни зоопаркът запознава посетителите чрез активна природозащитна пропаганда със застрашените от изчезване видове, ако не се вземат бързи и ефикасни мерки за запазването им.
В основните задачи на съвременния зоопарк като научен и културно-просветен институт се включва изучаването на биологичните особености, поведението, болестите по дивите животни, взаимоотношенията на животните с околната среда и пропагандата на биологични знания. Постигнати са безспорни успехи в развъждането на затворено на някои ценни видове копитни животни, маймуни, хищници и различни птици благодарение на подробното изучаване биологията на храненето и размножаването им. Някои животни (лъвове, елени, различни маймуни и др.) вече почти не се улавят в природата, а зоопарковете си ги набавят чрез размяна. Това обаче все още е недостатъчно. По данни на съветския академик А. Банников от 291 вида бозайници, включени в международната „Червена книга на редките и застрашени от изчезване животни", в зоопарковете се отглеждат 162 вида, а от тях се размножават само 73. Той споделя радостния факт, че в момента 7 вида бозайници се отглеждат само на затворено. Възможностите обаче на зоопарковете не са неограничени и тези задачи може да бъдат осъществени само в големите чоопаркове, осигуряващи добри условия за живот. Някои зоопаркове са придобили голям опит в отглеждането и развъждането на застрашени от изчезване животни и са известни в целия свят. Те водят племенни книги за развъждането и отглеждането на зубър, елен милу, окапи, носорог, тигър, горила, орангутан и др.
Разпространяването на природонаучни знания, съответствуващи на постиженията на науката, е също важна задача на зоопарковете. Това става не само чрез показваната колекция от разнообразни животни, но и чрез статии и съобщения в печата, интервюта и специални предавания по радиото и телевизията, беседи и организирана целенасочена кръжочна дейност с учащи се, ръководена от специалисти на зоопарка. Многобройните консултации-, дадени на любителите на животни, говорят достатъчно красноречиво за значението на зоопарковете като информатори по природонаучни въпроси.
Към много от съвременните зоопаркове има създадени и научни групи, чиито сътрудници-специалисти разработват теми из областта на екологията, етологията, морфологията, анатомията, патологията и дори систематиката и генетиката на дивите животни. Използувайки богатия животински фонд на зоопарковете за наблюдение и „безопасни" експерименти, учените имат възможност да обогатят науката с нови данни в съответните области.
Задача на съвременните зоопаркове е те да бъдат широко достъпно и приятно място за отдих. Заедно с почивката посетителите неусетно получават и много знания за своите „съквартиранти" на Земята. Посещението от година на година се увеличава, изискванията към разнообразието на животинската колекция и оформлението на зоопарковете също расте.
ГДР бе първата страна, в която през 1965 г. в закона за единната социалистическа образователна система бе узаконено значението на зоопарковете в системата на образованието и възпитанието.
В СССР и други социалистически страни дейността на зоопарковете се ръководи от Министерствата на културата чрез специално създадени координационни органи. През последните 15—20 години в нашата страна се създадоха зоопаркове и зоокътове във Варна, Враца, Благоевград, Стара Загора, Ловеч, Толбухин, Плевен, Пловдив, Айтос, Бургас и др.
Строителите и ръководителите на съвременните градове отделят голямо внимание и съответни територии за изграждането па зоопаркове наред с другите културни институти и центрове за развлечение, като театри, концертни зали, музеи, стадиони и др.
Проектирането и създаването на съвременно оформен зоопарк е трудна и отговорна задача, защото той се различава съществено от старите зоологически градини. Животните се отглеждат на по-големи стада и групи (птиците дори на малки ята). През топлите месеци те са в обширни свободни пространства, а през зимата в помещения с оптимална големина и микроклимат. За отглеждането на редки, ценни и по-трудно размножаващи се животни са нужни по-специални условия (помещения, природосъобразна храна, обслужващ персонал и специалисти). Свободно живеещите на територията на зоопарка животни са допълнителна жива украса, т. нар. декоративна фауннзация, но за тях са необходими и допълнителни грижи. Отделянето на част от зоопарковата територия за аклиматизация и реаклиматизация на някои подходящи за съответната страна видове животни е проблемен въпрос, при решаването на който се срещат значителни трудности. Създаването на подходяща обслужваща, научноизследователска и учебна база па зоопарка осигурява изпълнението на неговите разнопосочни задачи. Д-р Станчо Матевски Райна Кутова
Рита Ханджиева Тази информация е посветена на сайта на Зоопарка в София: www.sofiazoo.com
На моите приятели от Зоопарка в София
На всички приятели на Зоомания
Коментари () |
|
|
|
 |
