|
Създава се и специален детски сектор, където най-малките посетители ще могат да влизат в контакт с безопасни животни, особено с малките им, и дори да прекарат по-дълго време под контрола на опитни педагози, докато родителите им спокойно завършат обиколката си.
Големината на зоопарка трябва да бъде в зависимост от видовете и броя на животните, които ще се отглеждат, и от начина, по който те ще бъдат показани. Преди всичко трябва да се имат предвид биологичните нужди на животните от територия. Разбира се, не бива да има увлечение към прекомерни, гигантски размери на съоръженията. На такива територии животните стават недостъпни за ветеринарно-зоотехническо обслужване, а като се крият в най-отдалечените ъгли, остават скрити и почти невидими за посетителите. Когато се определя територията на зоопарка, голямо значение има и броят на посетителите в момента и в бъдеще. Едно сравнително изследване на посещаемоста на зоопарковете в света говори, че понякога тя надвишава 2—3 пъти населението на градовете, в които се намират. В някои големи зоопаркове са регистрирани рекордни постижения в дневния брои па посетителите — до 50, дори до 100 хиляди души. Това е напълно разбираемо, ако сравним посещението в нашата сегашна зоологическа градина, която е с извънредно малка територия и скромна колекция. В хубави празнични днито надхвърля 10—15 хиляди души, а годишно — над 900 хиляди. Нашият народ е любознателен, неговите интереси са разностранни, затова в новия Национален зоопарк очакваме значително увеличаване на посетителите.
Зоопаркът трябва да бъде разположен близо до града и да има добри транспортни връзки с всички квартали. Територията му не бива да се пресича от транспортни пътища или други несвойствени съоръжения. Теренът трябва да бъде сух, с невисоко ниво на подпочвените води. Добре е релефът да бъде разнообразен, което може да се постигне и чрез изкуствено „раздвижване" на терена (създаване на хълмове). Територията на зоопарка трябва да бъде защитена от студени ветрове и мъгли. Близо до него не трябва да има животновъдни комплекси поради опасност от замърсяване и пренасяне на болести.
Въпреки че богатите по видов състав зоопаркове предлагат много голямо разнообразие от животни, един зоопарк никога не може да покаже всички съществуващи видове и не бива да се стреми към извънредно увеличаване на колекцията си. По данни към 31 декември 1976 г. с най-много видове животни разполага зоопаркът в Западен Берлин (2222 вида). Зоопаркът в Лондон има 1141 вида, в Токио—960 вида, в Източен Берлин — 890 вида и т. н. Задачата на зоопарковете не се състои в колекционирането на много видове, а в показване на многообразието и приспособяемостта към условията на живот на биологичните форми. Ето защо желателно е в колекцията да има най-характерните представители от всички основни групи животни.
При правилното подреждане на живите обитатели на зоопарка умението и трудността вървят заедно. За да има посещението най-голям културно-позиаЗателен ефект, зоопаркът трябва да се разположи върху терена така, че посетителите да бъдат улеснени в последователното разглеждане на животните, следвайки удобни маршрути. Ето тук е „ключът" на успеха от правилно „аранжираната" жива експозиция. Сградите и съоръженията трябва да се разполагат така, че да се улесни и обслужването им. Необходимо е също да бъдат оформени красиво и подходящо, за да задоволят естетическите изисквания на посетителите.
Практиката на съществуващите зоопаркове показва, че нито един начин на подреждане на животпите-експонати не същствува в чист вид: нито систематичният (при който близкородствените представители на една зоологична група териториално са събрани заедно), нито еволюционният (при който животните се подреждат от по-низши към по-висши), нито зоогеографският (когато па едно място са събрани животни от една и съща географска област ласт), нито зоналният или наречен още ландшафтен „принцип" (когато животните се групират по местообитание).
Пред новия Национален зоопарк стоят разнообразни задачи. Демонстрирайки многообразието на световната фауна, в колекцията му ще бъдат включени и местни видове животни, особено онези, чиято численост намалява, разбира се, ако е добре изучена тяхната биология и има опит в отглеждането и опазването им. Подреждането па тези живи експонати ще стане предимно на екологичен принцип, като все пак се спазва, доколкото е възможно, усложняването им от низши към висши. Комплексите от сгради и съоръжения за животни се обединяват в отделни райони, като например зона на аквариум-терариум-инсектариум (за риби, земноводни, влечуги и насекоми), зона на птиците, зона на дебелокожите (на едрите тропически бозайници — носорози, хипопотами, тапири и др.). зона на хищниците и пр. Предвижда се видовете, които ще населят новия столичен „град на животните", да бъдат над 600 (без представителите на безгръбначните), В тази суха цифра влизат красиви и интересни животни, които за пръв път ще получат „българско гражданство", като африкански слонове, носорози, хипопотами, тапири, орангутани, горили, ягуари, гепарди, тюлени, моржове, няколко вида антилопи и други копитни бозайници, много видове птици, влечуги, земноводни и др.
Новият зоопарк се намира отдясно на Симеоновското шосе в края на Парка на свободата, като една част от територията му е негово естествено продължение. Този живописен терен, разположен в полите на Витоша, засега обхваща около 600 декара. Ако в бъдеще бъде увеличена, по-голямата територия ще даде възможност за оформяне на по-обширни съоръжения за животните.
Както всеки голям строителен обект, и този ще бъде осъществен на етапи. Това се налага не толкова от финансови съображения, колкото от това, че проучването и проектирането на сградите и другите съоръжения за животни е трудно, изискванията са разнообразни, както са разнообразни желанията и екологичните потребности на бъдещите обитатели на зоопарка.
Генералният план на зоопарка бе разработен от колектив от специалисти на КИПП „Софпроект" с ръководител арх. Н. Радославов. Проектът бе одобрен от Бюрото на Министерския съвет в края на 1972 г., след като премина през експертния съвет на СГНС и Върховния експертен съвет при МС, Рецензенти на генералния план бяха бившият директор на зоологическата градина проф. д-р Кр. Тулешков и проф. арх. Д. Сугарев. В предварителната работа по изготвяне на плановото задание и генералния план активно участие взеха всички специалисти от зоологическата градина и научни сътрудници от Зоологическия институт при БАН. Надяваме се, че това тясно сътрудничество между инженери и специалисти-биолози (което продължава и сега, по време на строителството) ще бъде полезно за бъдещите обитатели на зоопарка.
Определено бе строителството да се извърши на три етапа и първата копка бе направена на 4 декември 1973 г. Усилената строителна дейност започна през ранната пролет на 1974 г. Теренът между Симеоновското шосе на изток, Винарския завод на запад, края на Парка на свободата на север и бъдещия плавателен канал на юг обхваща площ от 230 декара (10 пъти по-голяма територия от сегашната градина). И това е само първият етап на новия Национален зоопарк. Скоро тази площ се превърна в голям строителен полигон. Започна се с изграждането на подземните комуникации (водопровод, канализация, топлопроводна и електропроводна мрежа и др.). След това една по една изникваха над земята големи и малки сгради за животни, очертаваха се отделителните ровове и бъдещите алеи на зоопарка.
Задачата е голяма и сложна. Това разбираха добре и проектанти, и инвеститори, и строители. Стараехме се да помагаме и мие, бъдещите стопани. Първият етап от строителството на новия зоопарк трябва да поеме наличните около 230 вида животни от сегашната зоологическа градина, като същевременно се създават условия за увеличаване на колекцията. Плановете за първия етап на зоопарка осигуриха подслон за още 100 нови вида. По този начин броят на сградите и съоръженията, които трябва да се построят, се увеличи.
Наложи се стопанският сектор на зоопарка да се изгради в окончателния му вид с възможности да задоволява неговите нужди от обслужване при цялостното оформяне на трите етапа. Той е разположен в северозападната периферна част на площ от 30 декара и ще бъде отделен от експонатната част с ограда и растителност. В него са включени различни сгради, в които се извършва обслужване на животните, ремонт и поддържане на материалната база и др. В непосредствена близост със служебния вход на стопанския сектор се намира битовата сграда за обслужващия персонал. Комбинираната централна стопанска сграда е основното звено в обслужването на зоопарковото стопанство. В нея се намират складовете за храни и фуражи, хладилните камери за бързо развалящите се продукти и други спомагателни помещения. Най-интересната зала е кухнята, където се приготвяхраната за животните. Известна представа за разнообразната „кулинарна" дейност, която ще се извършва тук, може да се добие, като се има предвид, че във всекидневното меню на зоопарковите питомци са включени над 100 различни продукта. Тяхното получаване, обработване и дозиране ще се извършва предимно механизирано. За тази цел са монтирани транспортни ленти н товарни асансьори, машини за измиване, рязане и смесване на фуражите. За топлинната обработка на някои продукти има на разположение автоклави и големи електрически готварски печки.
Така наречената „жива храна" са главно ония видове бозайници (зайци, морски свинчета, бели плъхове и мишки и др.), както и насекоми и техните ларви, които ще се отглеждат в специално построената за целта сграда (вивариум). Тук ще бъдат инсталирани и автоматични инкубатори за ценни декоративни птици. Големите количества груби фуражи (над 350 тона сено, слама, листник) ще се съхраняват в специален навес (сеновал), снабден с инсталация за подсушаване. Резерв от коне за добиване на месо за хищниците ще се отглежда в една конюшня, снабдена с малка кланица.
За поддържането на цялата материална база па зоопарка са обзаведени просторни и модерни работилници. Въпреки че отопляването на помещенията за животни ще става от градската топлопроводна мрежа, зоопаркът разполага и със собствена аварийна топлоцентрала, а при спиране на електрическия ток ще се задействува специален агрегат.
Декоративната местна и екзотична растителност, необходима за създаване на подходящ зелен интериор на сградите за животни, ще се получава от построения в стопанския сектор оранжериен комплекс. В този район ще бъде и ветеринарната лечебница. Естеството на работата в зоопарка изисква обслужващ персонал по всяко време на денонощието. Ето защо близо до него ще бъдат построени два жилищни блока с 36 апартамента за работници и служители.
Главният вход на зоопарка през първия етап ще се намира; на около 150 м от Симеоновското шосе. За собствени превозни средства ще има паркинг близо до входа, но дотук ще може да се дойде и с автобус или с трамвай до Двореца на пионерите и след това по живописна алея през Парка на свободата. Зоопаркът ще има и втори вход в западната част, до който ще може да се стигне също с няколко удобни автобуса.
Намираме се пред главния вход. Нека да направим една все още въображаема разходка из първия етап на новия Национален
зоопарк. На една от четирите каси купуваме билети или абонаментни карти за редовно посещение. Влизаме през един от трите пункта. Онези, които носят тежък или обемист багаж, могат да то оставят в специалното гардеробно помещение при входа. От щандовете за сувенири и рекламни печатни материали на зоопарка може да се купи пътеводител, който ще ни помага през време на обиколката.
Преминаваме по широко и интересно мостово съоръжение, което ни превежда над част от голямото декоративно езеро. В него плуват различни видове красиви птици. Изградено в свободна форма, то създава заливи и собствени територии за внушителната пеликанска „флотилия", за грациозните бели и черни лебеди, за декоративните патици и гъски и др, Тази водна площ, излиза извън пределите на зоопарка от двете страни на глвния вход и само по-голямата й дълбочина от 1,5 м е единствената преграда към „външния свят". По този начин езерото е една своеобразна витрина на новия зоопарк.
Движейки се по широка асфалтирана алея, минаваме покрай кафе-сладкарницата и достигаме до една от най-интересните сгради за животни. Тук живеят някои от хищниците (лъвове, тигри, леопарди, ягуари, рисове), които със своята грациозност, сила и красота привличат много посетители. Техният нов дом е голям (дълъг е 120 м и широк 30 м) и е с интересно архитектурно решение, което подчертава импозантността на обитателите му. Вътре и сградата, без да се нарушава нейната цялост, са обособени на различни нива три почти отделни зали за посетители, преодолени с удобни пешеходни рампи. Външните клетки на лъвовете и тигрите са оформени като свободни пространства, отделени от публиката с воден ров. Пред тях са изградени амфитеатрални площадки, които при голямо посещение улесняват наблюдаването на животните. За останалите видове външните клетки са с решетки и са „обзаведени" със сухи дървета за катерене, малки басейни за къпане и площадки за почивка. Една част от пода е покрита с пясък, а останалата е с фугирана тухлена настилка. Вътрешните клетки осигуряват достатъчно територия, обилно осветена отгоре. Допълнителната доза „екзотика" се внася от разнообразната декоративна растителност, поставена на подходящи места. В средата на най-голямата зала за посетители е оформена декоративна водна площ с пясъчен плаж за гигантски тропически костенурки и други влечуги. Освен рев на лъвове във вътрешпостта на сградата може да се чуят и птичи гласове. В красиво оформени волиери живеят интересни пъстроцветни птици — папагали, тукани, турако и др. Временно, само за първия етап, тук ще бъдат настанени и декоративните рибки и някои влечуги. Техните аквариуми и терариуми са разположени в свободните пространства.
Обслужващият персонал ще работи почти незабележимо за посетителите в специални стопански помещения, намиращи се между клетките за животни. Тук са монтирани и фиксационните клетки, в които едрите хищници се улавят и временно се обездвижват за преглед или лекуване. За животните-майки и за онези, които очакват поколение, са осигурени тихи и полутъмни родилни клетки, където те спокойно ще отглеждат малките си. Следвайки по-нататък набелязания маршрут, минаваме покрай клетките па дивите кучешки видове. В 12 клетки ще видим вълци, различни видове лисици, чакали, кучета динго и др. За поддържането на хигиена тези помещения са облицовани с керамични плочки. Вълците ще бъдат временно тук, докато се построи тяхното постоянно жилище в гористата част на зоопарка. То ще бъде голямо свободно пространство, оградено, с ров, и ще задоволява нуждата от движение на тези истински скитници. Следващата „спирка" от нашата обиколка е огромният комплекс за мечки, които се вижда още от входа. Оригиналните му излети от бетон скали се извисяват до 8 м височина. В него могат да живеят 6 вида мечки. За всеки от тях има осигурен обширен терасиран външен двор, отделен от посетителите с воден ров. В скалите са изградени вътрешните клетки (бърлогите), по 6 за всеки вид, 2 от които при нужда се използуват за родилни помещения. На три места има осигурени фиксационни клетки. Външните пространства са разнообразени със сухи дървета, големи скални отломъци, водопади и вирове за къпане. За да се добие представа за големината и природосъобразността на тези съоръжения, ще споменем само, че за белите мечки освен 800 м2 терасовидна външна площ има и 850 м2 басейн с дълбочина на водата 2 м. Едно седмо съоръжение с две вътрешни помещения и външен двор „затваря кръга". В него вниманието ни ще привлече майка с малки мечета. Освен „отвън", от амфитеатралните площадки, посетителите ще могат да хвърлят „птичи" поглед и отгоре, минавайки по специалната, оформена нависоко пътечка. Оттук във вътрешния двор на комплекса може да се видят майки с малки мечета в решетъчни клетки, които са свързани с родилните помещения.
След като сме погледали мечките, можем да се върнем малко назад и да се полюбуваме на пъстрите крилати обитатели. Във фазанарията има 35 външни и вътрешни клетки за различни видове фазани, пауни и други декоративни птици.
Оттук, движейки се към източната и южната част на зоопарка, ще разгледаме сектора на тревопасните бозайници. Те се намират в свободни пространства, отделени от посетителите с водни или сухи ровове. Близо до мечките са сърните и елените. За бизоните, чиято група сега е вече многобройна, е осигурена обширна площ и сграда с четири големи помещения. Обслужващият персонал ще се грижи за тези животни удобно и лесно откъм специалния коридор, като дори за залагането на храната и водата за пиене не ще е необходимо да се влиза в клетките.
В трите комплекса за антилопи освен популярните видове кана, нилгау и еленокозя ще можем да видим и други по-редки — ситатунга, гну, хипотрагус, бонго, куду и др. Тук може да се отглеждат 9 различни вида. За всеки от тях има осигурени отделен двор, ограден със сух ров, и по две вътрешни помещения с подходяща температура през зимата. Дълбочината и широчината на рововете са различни и съответствуват на големината животното и неговите възможности за дълги скокове. За другите тревопасни бозайници, които се намират в този район (камили, лами), преградните водни ровове са сравнително плитки. За животните, които обичат да влизат във водата (якове, биволи и др.), водните ровове са с подходящи разширения и плитчини, където те ще се разхлаждат през летните горещини. Близо до сектора на тревопасните бозайници ще видим „поляните" на групи кенгуру и на едрите щраусови птици, а малко по-нататък — дините свине в техните калища.
Слонарникът се вижда добре на югоизток от нас. Грамадната сграда напълно отговаря на размерите на обитателите й. Освен двата вида слонове (индийски и африкански) тук временно живеят 1—2 вида носорози. В слонарника са създадени условия за отглеждане и на мъжки слонове, което ще осигури поколение от тези интересни и вече редки животни. Нашата зоологическа градина има натрупан известен опит в развъждането на индийски слонове и в изкуственото отглеждане на малките им. Освен по една вътрешна клетка за мъжките слонове от двата вида в тази сграда има още и две обширни помещения за група слоници и слончета. В централната зона е разположен вътрешният, зимният басейн за къпане. За отделянето на тези животни при обслужването им са осигурени две скрити от погледите на посетителите изолационни клетки. Вътрешните експонатни клетки са отделени от посетителите с ров. Обширната зала за посетители е разнообразена с декоративна растителност. Удобни амфитеатрални площадки в дъното на тази зала и пред външните пространства за слоновете подпомагат посетителите спокойно да на блюдават животните. Огромните, тежки над един тон врати на слонските помещения се задвижват от разстояние с маслена хидравлика. Работниците могат да извършат това и от една изградена на 5-метрова височина „пътечка", намираща се на задната стена откъм обслужващия коридор. За поддържането на необходимата хигиена в клетките подовете н стените им са облицовани. Във всяка от тях има по една стационарна поилка, за да се облекчи трудът на обслужващия персонал, тъй като един възрастен слон може дневно да изпие 150—200 л вода. Работниците животновъди зареждат поилките от обслужващия коридор с темперирана вода и могат да наглеждат вътрешните клетки през специални отвори в стената.
Външните пространства за слоновете са обширни: две от тях са по 1200 м2 н се обитават от група индийски и група африкански слонове. Отделени са от посетителите с ров и имат басейн за къпане. Слоновете обичат водата и техните водни развлечения са интересно зрелище за посетителите. Понякога обаче тези исполини са „шегуват", оросявайки събралите се пред клетките хора чрез издухване на всмукалата в хобота им вода. Всичко в тази сграда, обитавана от най-големите земни бозайници, е със „слонскн" размери. Грамадни са и прозорците, поставени на покрива и осигуряващи обилна дневна светлина във вътрешните клетки. Посетителите, конто се намират в полумрак (по-точно в засенчената част на сградата), виждат животните като на екран. Този принцип е спазен във всички сгради, приспособени за зимно посещение.
Близо до слонарника покрай временната източна ограда се намират 3 павилиона за маймуни с 20 вътрешни и 20 външни клетки. Значителното видово разнообразие на тези животни се дължи на големия интерес на посетителите към тях. Освен различни видове низши маймуни в отделен павилион временно са настанени шнмпапзета и гибони, докато се построят техните клетки през следващия етап. В павилионите за маймуни посетители ще има и през зимния сезон. За да се опазят от заразяване с някои опасни за тях човешки болести, маймуните са отделени от посетителите със стъклени прегради. Помещенията на тези пъргави и любопитни животни са богато обзаведени със съоръжения за игра и физкултурен инвентар. Тук има люлки, висящи автомобилни гуми, плетеница от тръби за катерене, провиснали въжета и вериги вместо лианите на тропиците. Всичко в тези клетки е светло, облицовано с цветни керамични плочки, удобно и лесно за почистване и дезинфекциране.
Между павилионите за маймуни и голямото езеро при главния вход се намира т. нар. голяма волиера. В нея ще живеят едрите грабливи птици — кондори, брадати, черни и белоглави лешояди, кръстати и скални орли и др. Волиерата е дълга 50, широка 21 и висока 16 м. Разделена е на две несиметрични половини с изкуствени бетонни скали, в които са почти скрити подслоните за обитателите на въздушните простори, създаващи им добри условия за гнездене и летене. Общата форма на волиерата представлява две вмъкнати една в друга различни по големина ,подкови" от железобетон, преплетени с железни тръби, върху които е „наметната" стоманена мрежа.
Вече сме към края на нашата разходка. Дали не сме пропуснали нещо? Това е напълно възможно при това първо и бегло посещение. Впрочем да, пропуснахме детския сектор. Временно за първия етап на новия зоопарк той се намира на „площада" пред слонарника. Тук най-малките посетители могат да се по люлеят и да се попързалят, да яздят каменни или дървени животни и да поиграят на пясъчниците. А когато през следващия етап се оформи постоянният детски сектор, те ще могат и да „общуват" с малки и безопасни животни — сърнички, еленчета, козлета и др.
Разходката, която извършихме досега из първия етап на зоопарка, бе по широки асфалтирани алеи. По-тесни декоративни калдъръмени пътеки или настилки от плочи със затревени фуги водят до различни по големина клетки, в които живеят катерицк, белки, златки, видри, миещи мечки, дългоноси мечета, мангусти, порове и други дребни бозайници.
Теренът на зоопарка е „раздвижен" с няколко изкуствено създадени хълма. Под най-големия от тях минава пешеходен тунел за по-пряка проходимост и за да се избегне изкачването му от посетителите. За желаещите да погледат отвисоко зоопарковата панорама на върха на този хълм е оформен приятен кът за отмора. Подобна гледка се открива и от високата пътека за посетители, по която минахме при разглеждането на мечкарника.
Освен кафе-сладкарницата, покрай която минахме в началото на нашата обиколка, за улеснение на посетителите има още един подкрепителен пункт.
Излизаме от зоопарка гак през главния вход. Преминаваме отново над езерото с красивите водоплаващи птици. На сушата са местата им за гнездене и малките декоративни къщички за подслон.
За посетителите, които не разполагат с достатъчно време да направят обиколката из зоопарка пеш, ще има на разположение електрокарно влакче. За късо време то ще ги отведе до най-интересните обекти и те ще добият представа за забележителностите на зоопарка. Началната „гара" на влакчето е близо до главния вход.
За улеснение и облекчаване труда на обслужващия персонал са създадени редица удобства. Поливането на зелената паркова част, която е четири пъти по-голяма от експонатната, ще се извършва от автоматична оросителна система. „Черната" работа на метлите и лопатите ще се извършва от специални машини за метене, измиване и почистване на снега. Безшумните и незамърсяващи въздуха електрокари ще се използуват за разнасяне на храната на животните. Прокараната за тях обходна алея (т. нар. стопанска алея) няма да се пресича с пътя на посетителите.
Новост в зоопарка е инсталирането на телевизионно устройство. Чрез него ще може да се надникне дори и в родилните клетки на хищните животни, да се наблюдава и изучава раждането и растежът на малките. Тази техника ще помогне не само за наблюдения върху поведението на животните, но и за „държането" на посетителите. В първия етап на новия зоопарк с помощта на телевизионната камера ще се контролират външните и вътреш ннте помещения на слоновете, мечките и котките (лъвове, тигри, леопарди и др.). При разширяването на зоопарка тази система ще бъде продължена в новите територии.
За уведомяване на нощната охрана при евентуални произшествия всички входове към помещенията за животни ще бъдат свързани с алармена инсталация, чиито сигнали ще се отчитат на специално табло в помещението па нощните дежурни.
През втория етап от разширението на зоопарка, който ще обхване площ от 250 декара в северна посока, ще бъдат построени: модерна сграда за жирафи и окапи; голямо съоръжение с изкуствени хълмове и възвишения за различни видове катерещи се животни (козирози, диви кози, муфлони, архари и др.); арктически кът за студенолюбивите тюлени, моржове, пингвини; голямо свободно пространство за маршрутите на вълците-пешеходци; леки декоративни заслони и заграждения за местните видове елени, сърни и др. Гористата част на зоопарка ще се разнообрази от каскадно минаващата тук местна рекичка и фаунизирането й с декоративни водоплаващи птици (предимно местни видове). Сградата за екзотични птици ще съдържа красиви волиери и голямо централно хале с тропичен климат и растителност, където свободно ще летят предимно насекомоядни птици. Оформлението на детския сектор в окончателния му вид и размери с подходящи къщички за „децата" на животните, които ще се отглеждат тук, ще създаде много радост на нашите най-малки посетители. Тук те ще получат своите първи уроци по любов към. животните и природата.
Третият етап на новия зоопарк е предвиден на площ от 120 дка успоредно на Симеоновското шосе. Тук също се проектира изграждането на помещения и съоръжения за едни от най-интересните и „задължителни" за всеки голям зоопарк животни. Близо до главния вход ще бъде сградата на аквариума, терариуми и инсектариума, от която ще започне разглеждането на зоопарка. В този район ще бъдат и павилионите за човекоподобни маймуни (горили, орангутани и шимпанзета), а също и за атрактивните гибони. За хипопотамите и тапирите и за временно живеещите в слонарника носорози се предвиждат нови обширни и удобни жилища.
Близо до паркинга при главния вход се намира административната сграда на зоопарка. Освен работни помещения в нея ще има богата библиотека с читалня, зали и кабинети за кръжочна дейност, лекционна зала и кинозала за прожекция на популярни природонаучни филми, медицински пункт и други помещения.
Новият Национален зоопарк след цялостното му изграждане но одобрения генерален план ще бъде един от най-хубавите и съвременно оформени зоопаркове в Европа. Той ще стане една от заблежителностите на нашата красива столица. Достъпът до него ще се улесни с изграждането на метрото, една от станциите на което ще е наблизо. Ако бъде реализиран планът за плавателния крайстоличен канал, до южния край на зоопарка ще може да се стигне и по вода. По време на обсъждането на генералния план бе предложена интересна идея и за въздушна връзка със чоопарка: от Двореца на пионерите въздушна „железница" да обикаля над територията му и отвисоко да се наблюдават неговите обитатели.
Всичко, което казахме в бъдеще време, е все още проект, но ние сме оптимисти и вярваме във възможностите за неговото реализиране. Световният опит показва, че ролята и значението на зоопарковете като научни центрове, културно - просветни институти и места за отдих в големите градове непрекъснато расте и те ще се развиват и в бъдеще. Д-р Станчо Матевски Райна Кутова
Рита Ханджиева Тази информация е посветена на сайта на Зоопарка в София: www.sofiazoo.com
На моите приятели от Зоопарка в София
На всички приятели на Зоомания
 |
