|
На мен ми е като орисано да намирам сетери. След като ми купи моята сетерка една вечер тогавашният ми приятел се прибра и само чух отварянето на вратата. Изведнъж обаче в стаята нахлуха най- огромните и красиви уши, които някога бях виждала!И скочи оранжевото нещо на леглото. Единственото, което помня беше, че повтарях като луда "Това е приказка..." и се заравях в ушите. Беше сетер- огромен,чак нетипично за тая порода. Отначало търсихме стопаните му и пускахме обяви по вестници, лепихме по спирките в района,в който беше намерен,но никой не се обади. Решихме да го задържим, макар че беше малко трудно с две кучета. Аз направо бях влюбена в това животно и казах на родителите ми, че ще имаме вече 2 кучета. Отначало мрънкаха, но като баща ми го видя само каза " Баси това е човек", омекна и се съгласи ако искаме той да вземе Чара, а Арт/намереният/ да остане при нас. Хубу...ама не всички истории имат хепи енд За две години кучето свикна само с мен, ревнуваше, ръмжеше и хапеше гаджето ми. Един ден той излезе с него и като се върна каза, че Арт го няма- избягал. Търсихме го навсякъде, даже отидох на една гледачка дето ми каза, че го срещнала /кучето/ в автобуса Така и не разбрах какво е станало- дали беше избягал или изгонен
Дзвер
Мойто предишно куче също го намерих на улицата.За съжаление не мога да покажа снимки защото то не е вече между живите.По времето когато го намерих бях ученичка и в къщи имахме вече куче и 2 котки.Точно на рожденият ми ден с една приятелка се прибирахме към къщи ,но аз реших да намина до съседният магазин да си купя нещо и по пътя видях една малка рижа топка.Беше много сладък и на момента реших да го прибера.Естествено в къщи не погледнаха с особенно голям ентузиазъм,но няма как да го изхвърлиш животното .Търсихме доста време други стопани,но никои не искаше да вземе не породисто куче а и ние се привързахме към него та той си остана при нас.Kотките всичките съм ги намирала на улицата.Даже едната беше непрогледнало коте и се наложи да го храниме с пипетка ,хубаво че имахме вече една женска котка и тя пое грижата за малкото коте та то оцеля.
NEW_100
Каква е моята история...1997г. когато Люси умря от рак за мен това бе една много тежка трагедия и трудно понасях липсата и. Не можех да си представя къщата си без животинка, която да ме посрещне като си идвам, да ми легне в скута и да ме успокои като я помилвам...Всичко това адски ме депресираше и изпитвах силната нужда да си взема коте. 10 дена след смъртта на Люси една съседка каза, че ще ни заведе до къщата на техни познати, чиято котка се била окотила наскоро. В уречения ден и час ние се упътихе към съседката и с най-голяма изненада установихме, че една котка пред техния вход също се е окотила и малките бяха на около месец. Жената просто беше забравила за това, а дечицата от входа бяха направили легло за майката и малките...В момента, в който ние дойдохме пред блока малките се разхождаха в различни посоки и само едно от тях се упъти право към нас....беше мъничко и черничко...помислих си, че никога не съм имала черна котка, но за миг не се замислих да го гушна и така...тя стана моментално наша.
Незнаехме как да я наречем...какви ли не идеи ни минаваха през главата, но едно съседче я погледна и каза:"Че тя си е Касандра" По това време по ТВ-то вървеше сериала Касандра и името и бе инспирирано от този филм.
Днес Каси е на 7 години-своенравна, злобна понякога, но такъв и е темперамента. Когато поиска може да бъде и добра. Въпреки всичко ние много я обичаме
Олинка
Коментари () |
|
|
|
 |
