|
ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ ОТ СЕМЕЙСТВО КУЧЕТА (CANIDAE) Учените палеонтолози предполагат, че преди около 40 милиона години е съществувал дребен вид месояден бозайник, наречен миацис (Miacis). Той приличал по-скоро на пор и се придвижвал в ловния си район чрез пълзене и катерене по високите древни палмови дървета. Преди около 30 милиона години от миацис са произлезли разнообразни ранни видове месоядни, наречени цинодиктис (Суnodictis), от които са известни повече от 40 вида, приличащи на съвременните хиени, котки и мечки, а някои от тях и на кучета. Смята се, че именно тези ранни кучеподобни видове са единствените, които са оцелели през еволюционния процес. От тях преди 15 млн. години е произлязъл предшественикът на видовете животни, отнасящи се към семейство Кучета (Canidae) - вълк, койот, чакал, лисица и др. Наричал се томарктус (Tomarctus) и бил хищник, нисък на ръст, с къси, изправени нагоре космати уши и дълга балансираща опашка. Имал месоядни зъби и мозък с малък обем, но бил с по-развит „интелект" от своите съвременници креодонтите - друга група примитивни месоядни животни, които, въпреки че били по-многобройни, постепенно изчезнали.
Всъщност от томарктус са произлезли първите типове домашни кучета, които били дребни на ръст, понеже доместикацията е довела да намаляване големината на тялото. Доста скоро обаче започнало бързо диференциране на структурните различия, проявяващо се в малко или голямо, слабо или набито телосложение, така както и в появата на други форми. Това дало възможност на изследователите от миналия век, изхождайки от разнообразните по форма кучешки находки, да установят произхода на различните типове кучета. © Д-Р ВЕСЕЛИН ДЕНКОВ – автор 1996г.
© Проф. д-р БАЙКО БАЙКОВ – предговор 1996г.
 |
