|
Клас Птици (Aves) обединява видове с много характерни морфологични белези, но произходът и тяхната еволюция все още не са напълно изяснени. Палеонтологичните данни са оскъдни и имат предимно фрагментарен характер. Според палеонтолозите птиците имат далечни родствени връзки с Аrchosauria — група влечуги, която е в разцвет през мезозойската ера. Към нея спадат динозаври, крокодили и летящи гущери. Предполага се, че най-вероятно прадеди на птиците са Pseudosuchia, широко разпространени през триас (преди около 200—240 млн. години). Те са дребни влечуги с двуног (бипедален) начин на движение. За изясняване произхода на птиците особено значение имат видовете от род Euparkeria, които притежават редица анатомични белези, сходни с появилите се през юра птици (особености в строежа на черепа, на таза и на задните крайници). Интерес представляват люспите, покриващи тялото на еупаркериите. Те са силно удължени. По надлъжната им ос има централен канал, от който излизат странични, симетрично разположени разклонения. По устройство те много приличат на перата. Междинни форми, чрез които могат да се изяснят стадиите в развитието на оперението и приспособленията за усъвършенствуване на полета, не са установени. Предполага се, че при прехода към дървесен начин на живот роговите люспи отстрани на тялото и опашката, ло задните и предните крайници нарастват, което приспособление улеснява големите скокове и подпомага продължителното планиране.
Според палеонтолозите преходът от влечуги към птици се осъществява в края на триас и началото на юра (преди 170—190 млн. години). Досега обаче изкопаеми форми на птици от този вид все още не са установени.
През 1860 и 1861 г. при разработване на литографски горноюрски шисти в Соленхофен (Бавария) са установени остатъци от две птици, наречени Archaeopteryx lithographica и Archaeopteryx macrura. През 1877 г. в същия район са изкопани вкаменелости от друга птица — Archaeornis siemenis. Тези пьрвоптици са странни животни и притежават много белези на влечуги. На големина са колкото сврака. Предната част на главата с удължена както при влечугите (без рогова обвивка — рамфотека) и в устата имат многобройни, остри, конични зъби. Опашката е дълга, с голям брой прешлени. На предните крайници имат свободни пръсти с остри нокти, които им помагали при катерене по дърветата. Костите на кръстната област са свободни. Бедрото е свързано с трупа под тъп ъгъл и е насочено встрани. Големият пищял все още не е сраснал с проксималните кости на петата. Добре развит е и малкият пищял. От друга страна, някои пропорции на черепа, устройството на предното и задното поясче наподобяват тези на птиците. Тялото им е покрито с пера, затова често гинаричат „влечуги в костюм от перушина". Археоптериксът и археорнисът са древни, примитивни същества, но всьщност вече са птици.
Палеонтолозите считат, че археоптериксът и археорнисьт не дават ясна представа за еволюцията на птиците. Един от главните доводи за това е, че през следващия геологичен период — долна креда, не са открити останки от птици. Едва в пластовете на горна креда са установени богати палеонтологични материали. В Северна Америка са намерени видовете Ichthyornis victor и Ichtyornis dispar, които са отнесени към разр. Ichthyornites — Рибоитиди. Това са вече летящи птици, с добре развити крила и гребеновиден израстък на гръдната кост. На външен вид наподобяват чайките. Част от птиците, намерени в пластовете на креда, наподобяват някои рецентни групи птици. Например род Enaliornis, открит в Англия, прилича на гмурците, а род Neogaeornis, установен в Канзас, наподобява гмуркачите. В Швеция са открити родовете Scaniornis и Parascaniornis. Предполага се, че те са родственици на фламингото и чаплите. Род Elopteryx прилича на пеликаните, а видът Gallornis staraeleni от Франция — на патиците.
През креда все още пълни господари на въздуха са влечугите, някои от които достигат гигантски размери. Например видовете от род Pteranodon имат размах на крилата до 8 m. За пръв път през креда се появяват беззъби птици. Следователно птиците се усъвършенствуват чувствително в своето еволюционно развитие.
През терциера (преди 70 млн. години) започва възход в еволюцията на птиците. Те завладяват въздуха. Появяват се видове, които по външен вид наподобяват съвременните птици. През еоцена са открити около 80 вида. По-голямата част от тях са близки до рецентни систематични категории. В Англия са намерени останки от вида Lithornis vulturinus, който се счита за прародител на лешоядите. Видовете от род Halcyornis наподобяват земеродните рибарчета, род Cryptornis — кълвачите, род Palaeotis — дроплите, род Palaeotryx — пъдпъдъците, и др.
През олигоцена в Европа живеят много видове птици, които днес обитават тропическите области. Най-богати фосилни материали от този период са установени при разработване на фосфатни мини в Южна Франция. В тази „фосфатна" фауна са включете стотици видове от 24 семейства. Някои от тези видове днес се срещат в Америка, Индо-Малайската област и Африка. През неогеяа (мжщена и плиоцена) в Европа започват застудяване, засушаване и оформяне на съвременните географски зони. Голяма част от европейските тропически видове измират и се оформя видовото разнообразие на съвременните птици. В началото на четвъртичния период (плиоцена) орнитофауната напомня съвременната. Установени са даже подвидове, широко разпространени и, днес.
През различните геологични епохи са намерени около 800 фосилни вида. Въпреки това взаимоотношенията между отделните рецентни систематични категории не са добре изяснени.
Ние приемаме, че филогенетичните връзки между рецентните разреди са най-добре изразени от В е r n d t , Меise (1962), като коригираме броя на разредите и броя на видовете им по Н о w а r d, М о о r е (1980). Еволюцията на съвременните птици се извършва в две направления: в една насока се развиват наземните и водните видове (Geornithes), а в друга — дендрофилните птици (Dendrornithes).
Според Карташев (1974) филогенетичната схема на Berndt и Meise е ясна и прегледна. Тя обаче недостатъчно добре аргументира еволюцията на птиците. Преди всичко малко вероятно е още в началните стадии на еволюцията на класа добре да се обособяват двете насоки на развитие (наземни и дървесни видове). Бъдещите изследвания на всички таксономична единици с помощта на морфологични, екологични, етологични, генетични и биохимични методи ще допринесат за изясняване филогенетичните взаимоотношения и връзки на съвременните птици. БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ПО ЗООЛОГИЯ
ФАУНА НА БЪЛГАРИЯ
ТОМ 20 Aves Част 1
Доц. К. б.н. СИМЕОН ДИМИТРОВ СИМЕОНОВ
ст.н.с. ТАНЮ МАНЕВ МИЧЕВ
ст. н. с. к. б. н. ДИМИТЪР НИКОЛОВ НАНКИНОВ
София.1990
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
 |
