ИНФЕКЦИОЗНА ПАНЛЕВКОПЕНИЯ
(FELINE PANLEUKOPENIA)

Панлевкопенията е сравнително слабо проучена, висококонтагиозна болест при котката. В литературата е с редица наименования (инфекциозен гастроентерит, котешка парвовироза, чума при котката и др.). Котешката чума не е еднаква с кучешката чума (болестта гана).
Панлевкопенията е остро протичащо заболяване, съпроводено с треска, левкопения и катарални явления в храносмилателния тракт. Боледуват котките до 2-годишна възраст.

История.

През 1928 г. Verge и Cristoforoni първи посочват вирусната природа на агента, причиняващ тази инфекция при котката. Johnson (1965) идентифицира вируса.

Етиология.

Причинителят на панлевкопенията е един малък вирус с диаметър 20—25 nm от групата на парвовирусите, който е близък или идентичен с възбудителя на вирусния ентерит при норките. Съдържа ДНК с кубична симетрия, без обвивка. Вирусът е устойчив на топлина (при 60 °С загива след 1h), на дезинфекционни средства, на етер и хлороформ, както и във външната среда. Останал в заразените помещения, запазва способността си да заразява около една година. В помещенията, във фекалиите и органите на болните животни при ниски температури запазва вирулентността си до една година. В лабораторни условия вирусът се размножава в клетъчни култури от котешки бъбрек. Има избирателно действие към младите, активно делящи се клетки на лигавицата на червата, лимфната система и костния мозък, които атакува във фаза митоза.

Епизоотология.

Панлевкопенията се среща в цял свят, често през лятото и късната есен, когато новото поколение котета загубва майчиния имунитет. Много котета са скрити вирусоносители. Домашната котка е главният гостоприеманик на тази инфекция. Гостоприемници на заболяването могат да бъдат всички представители от род Felides: леопард, тигър, лъв, пантера, пума.
Заболяването е разпространено и у нас и е констатирано от проф. Желев.
Инфекцията се разпространява най-често по храносмилателен и дихателен път, но бълхите и мухите могат да бъдат преносители на болестта. Засяга преди всичко младите котета до 2-годишна възраст, понякога и възрастните индивиди, които нямат антитела. Вирусът е способен да преминава през плацентарната бариера и да предизвиква аборти или резорбция на зародишите.
Неонаталната инфекция довежда до хипоплазия на малкия мозък, което от своя страна води до смущения в нервната система — атаксия и некоординирани движения (Johnson et al.,1971).
Източник на инфекцията са котки, излъчващи вируса чрез секрети (фекалии, урина и слюнка) много месеци след оздравяването. Заразяването става чрез пряк контакт, директно от животно на животно, при пренасяне с торба, кутия и др., чрез съдове за хранене, както и от човека или имунизираните котки. Зараза могат да пренесат и кръвосмучещи насекоми (бълхи, мухи). Инфекцията прониква по аерогенен път или чрез храната, както и през кожата чрез ектопаразити. Когато не се предприема лечение на болестта, в около 90 % от случаите настъпва смърт. Навреме оказаната ветеринарномедицинска помощ значително повишава изгледите за оздравяване. Прекаралите заболяването придобиват траен имунитет.
Патогенезата на заболяването, както и на другите парвовирози, показва тропизъм на вируса спрямо клетките в деление, в активна митоза. През неонаталния период това важи за тъканта на мозъчната кора, която най-често е атакувана. При заразяване през устата вирусът се размножава в чревните клетки, след което минава в лимфната система и разрушава лимфобластите (лимфопения). Накрая засяга костния мозък (невропения) и тогава се появяват клиничните признаци.
След като причинителят попадне в организма, той постъпва в кръвта и предизвиква виремия. Настъпва инфекция в чревния тракт, костния мозък и далака. Смъртта настъпва бързо. Възможно е да проникнат и други бактерии: пастьорели, коли и др.

Клинични признаци.

Инкубационният период, т.е. интервалът от момента на заразяване до поява на първите симптоми на заболяването, е от 3 до 9 — 12 дни. Болестта започва внезапно със силна отпадналост, висока температура, достигаща 40—41°С и повече, болки по тялото, а по-късно и разстройство. Най-често боледуват младите животни до 2-годишна възраст.
Заболяването започва остро и протича като епизоотия.
Тази инфекция е изключително променлива. Могат да се наблюдават всички клинични форми: смърт или инапарентни форми. В случаите, когато болестта протича свръхостро, се приема, че смъртта на котката е причинена от интоксикация. Когато болестта протича в класическа форма, инкубационният период продължава около 6 дни. През тази фаза се наблюдава прогресивно намаляване броя на левкоцитите — от 14 000 - 20 000 на 6000 - 7000 бр./тт3.
В първите 24 h се развива тиф в класическата му форма, придружен от анорексия (загуба на апетит) и хипертермия (висока температура, понякога краткотрайна, мигновена). Повръщане се наблюдава в 50 % от случаите, това предизвиква силно обезводняване. Първоначално повръщането е воднисто-зелено, по-късно слузесто, понякога примесено с кръв. Няколко дни по-късно се появява диария: фекалиите са течни, безцветни, лошо миришещи, често примесени с кръв.
На 2-рия ден от началото на заболяването могат да се появят вторични инфекции от бактериален или вирусен произход, които довеждат до респираторни или храносмилателни усложнения и много често до смърт.
Позата и поведението на болните котета сочат за болезненост в областта на корема: те търсят усамотено прохладно място, лежат на корема си с отпуснати крайници, стоят над съд с вода, но не пият. При опипване на корема се установява увеличение на лимфните възли, червата са разтегнати от намиращите се в тях течност и газове, издават звуци, наподобяващи „плискане", „къркорене". Опипването на корема винаги е болезнено и може да предизвика повръщане.
При типично остро протичане на панлевкопенията (7—10 дни) се наблюдават обезводняване и силно отслабване на организма, кожата става суха, козината е в лошо състояние.
Ако котката преболедува, възможно е да се получи хронична диария, но преди всичко тя е носител и излъчвател на вируса. Вирусът се отделя посредством фекалиите, урината и слюнката много месеци след оздравяването.
Особено важен показател на болестта е бялата кръвна картина: рязко изразена левкопения (1000—500 левкоцити в 1 mm3 кръв и по-малко), силно намалено количеството на неутрофилите и даже абсолютна неутрофилопения, обща левкопения при относителна лимфоцитоза.
Котетата, които преживеят първите 3—4 дни на болестта, обикновено оздравяват. Понякога болестта протича свръхостро и котетата внезапно умират (както при отравяне), понякога клиничните
признаци са слабо изразени, но при изследване на кръвта се установява левкопения. След преболедуване животното дълго продължава да отделя вируса.
Chappuis и др. (1975) смятат, че смъртността при котката от панлевкопения е в зависимост от възрастта й. При котки, по-млади от 3 месеца, е около 80 %, на възраст от 3 до 6 месеца — 50 %, при възрастните — под 25 %. В повечето случаи поради наличието на майчини антитела инфекцията не се наблюдава преди 6—8-седмична възраст.
Диагноза. Поставя се въз основа на клиничните признаци и данните от лабораторното изследване на кръвта (съдържание на левкоцити по-малко от 2000 бр./mm3).
Лечение. Симптоматично: подкожно се въвеждат изотонични разтвори с прибавяне на 5 % глюкоза — 1—2 пъти на ден, дават се и витамини от групата В — 2—3 пъти на седмица. Препоръчва се интрамускулно да се приложат антибиотици с широк спектър на действие.

Мерки за борба.

Необходимо е да се изпълняват общите зоохигиенни и ветеринарномедицински изисквания.

Имунопрофилактика.

Принципните предпоставки за всички видове ваксинации са: а) добро общо състояние и охраненост на животното; б) неколкократно изследване на изпраженията и липса на . глисти и тении; в) животното да не е болно в момента и да не е в контакт с болни; г) ваксинираното животно да се пази в продължение на 8 дни след ваксинацията от тежки физически и психически натоварвания.
Когато изброените условия не са спазени, често след ваксинирането не се изгражда необходимият имунитет. Животните се разболяват, а стопаните набеждават за това ветеринарния лекар или използуваната ваксина. Прекаралите заболяването придобиват траен имунитет. За предпочитане е котетата да бъдат ваксинирани след 8-ата седмица от раждането им. Реваксинации трябва да се правят всяка година.
През последните години за провеждане на активна имунопрофилактика спрямо инфекциозната панлевкопения при котките се използва моновалентна ваксина Feliniffa на института „Рон Мерио" — Франция.
Препоръчва се първата ваксинация да се извърши на възраст 6—12 седмици. Тя включва две инжекции: първа инжекция — на 4— 6-седмична възраст, и втора инжекция — след 12-седмична възраст, защото е възможно наличие на майчини антитела.
На котки, по-възрастни от 12 седмици, се поставя една инжекция. След първата ваксинация се препоръчва да се извършват ваксинации на всеки две години.
Освен Feliniffa „Рон Мерио" предлага втора инактивирана ваксина против инфекциозната панлевкопения — Virocat Р. Препоръчва се първата ваксинация (която съдържа две инжекции) да се извърши по следния начин: 1-ва инжекция — на 12-седмична възраст (когато майчините антитела напълно са изчезнали), 2-ра инжекция — 15—20 дни по-късно.
Освен моновалентни ваксини на пазара се предлагат и асоциирани ваксини:
1. Feliniffa R — бивалентна ваксина против панлевкопения и бяс.
2. Leucoriffa — тривалентна ваксина против инфекциозна панлевкопения и респираторни болести, предизвикани от Неrреs и Calicivirus.
3. Quadricat — четиривалентна ваксина против инфекциозна панлевкопения, респираторни инфекции (херпес и калицивирус) и бяс при котките.
От САЩ се предлагат две поливалентни ваксини, в които участвува и антигенът на инфекциозната панлевкопения — F V R C -P — тривалентна ваксина против ринотрахеит, калицивироза и панлевкопения, и Eclipse ІІІ КР-R. — четиривалентна ваксина против панлевкопения, ринотрахеит, калицивироза и бяс.

РАДКА ПЕНЕВА-ТОДОРОВА
ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ ПРИ КОТКАТА
София - 1995
АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО „Проф. МАРИН ДРИНОВ"

19:13 09.1.2005 г.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари