|
Връзката на Неарктика с южните области е изяснена по-добре чрез разпространението на птиците, отколкото чрез разпространението на бозайниците. Вероятно разположението на планините е играло роля за проникването на южни птици на север. Южни елементи на фауната са например колибрите, американските пуйкови лешояди, тангарите, скорците и общите с Неотропичната област семейства, между които и още неспоменатите дроздове присмехулници. (Mimidae), виреоновите (Vireonidae) и синигерите (Parulidae). Характерно за тях е обаче, че не се разпространяват на юг, а по-скоро обратно. Присмехулниците, които са широко разпространени и в Южна Америка, като са достигнали островите Галапагос, напомнят по големина и по поведение нашите дроздове и са най-добрите певци на неарктичния птичи свят. Те са известни и със своето изкуство да подражават. Някои мъжки индивиди могат да имитират пеенето на 20 или 30 вида птици! Синигерите са много богато с видове семейство. В Северна Америка гнездят около 60 вида, някои от които достигат полярния кръг. Тези птици, понякога много пъстри, рядко достигат големината на врабче, по-често на червенушка. Те живеят подобно на горските певци, мухоловките и коприварчетата. Виреоновите са разпространени с повече от 40 вида от Южна Канада до Аржентина.
Папагалите също може да се посочат като птици, проникнали от юг, тъй като изтребеният в началото на века каролински папагал (Conuropsis carolinensis) е стигнал до 40° ш. Вследствие на голямата си привързаност към местността (ареала) той бързо загинал, преследван като вредител по пшеницата.
Пуйките вече не се обособяват в отделно семейство (Meleagridae), поради което Неарктика е загубила единственото си донякъде ендемично семейство. Въпреки това често срещаните в миналото в подходящи биотопи от Южна Канада до Гватемала и Белиз пуйки може да бъдат определени като характерни за областта птици (два вида). Впрочем в Неарктика се срещат повечето от палеарктичните семейства птици. Сходството е значително, дори на равнище видове, като е най-голямо на север. Но в Средна Европа има още 50 вида (включително крайбрежните птици), общи със Северна Америка. В сравнение с Палеарктика в Неарктика липсват например дропли, яребици, папуняци, синявици и скорци (европейският скорец се е заселил през 1890 г.).
Всеки, който макар и малко познава птиците в родината си, има представа за птичия свят на Палеарктика. При пътуване в Югоизточна Европа или из Съветския съюз човек може да се убеди, че повечето от птиците там приличат на средноевропейските. Разбира се, много от видовете са разменени. В Средиземноморската област, предимно в Северна Африка и в Предна Азия, може да се срещнат много липсващи в Средна Европа видове птици. Това важи например за някои ястреби, сред които 4 срещащи се в Европа вида. Като още по-характерни за областта се приемат розовото фламинго (Phoenicopterus ruber) и пеликаните (два вида). Щраусът (Struthio camelus) също спада към проникналите от север южни птици.
В историческо време той проникнал в Северна Африка и до Каспийско море, а неотдавна живял и в Арабия.
Големи промени в състава на птичия свят има, разбира се, и далеч до Източна Азия. От 220 птици, живеещи в източносибирската тайга, на Скандинавския полуостров се срещат само 20 вида. В широколистните гори на Далечния изток — на континента, както и в Япония — живеят стотици неизвестни видове. Много от тях спадат вече към индомалайската група.
Птичият свят на Австралийската област бе охарактеризирай добре на основата на ендемичните семейства, а неотропичната фауна — само до известна степен. Такъв опит за Палеарктика изглежда жалък и само показва несъвършенството на метода. Сред 53 семейства птици в подобласт та (без морските птици), от които само 37 са широко разпространени, има едно единствено ендемично семейство: завирушките (Prunellidae). Семейството е представено от около 12 вида, които, с изключение на вида Prunella modularis, живеят в тундрата или в планините над границата на горите. Ако включим и морските птици, за цялата област има още 2 срещащи се тук семейства — гмуркачите (Gaviidae) и северните чайки (Alcidae), — които може да се разглеждат като северни аналози на пингвините. В заключение трябва да се отбележи, че никъде по Земята в прелетите на птиците не участвуват толкова много видове и индивиди, както в Северното полукълбо. фигура 1 фигура 2
Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА
Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов
Земиздат — София – 1981
Коментари () |
|
|
|
 |
