|
Дифлугиите се отнасят към черупчестите амеби. Срещат се често у нас в сладки води до дъното на басейните. Черупката им се образува на органична основа, върху която се натрупват песъчинки. Формата й е различна, но най-често заоблена, крушовидна с един широк отвор, през който се подават псевдоподите.
Дифлугиите се размножават чрез просто делене на две. Половината цитоплазма се подава навън от черупката и около нея започра да се образува нова черупка. В това време и ядрото се дели на две. Едно от новополучените ядра преминава в новия индивид. След това връзката се прекъсва и двете дифлугии заживяват самостоятелно.
ВОРТИЦЕЛИ
(Vorticella) Вортицелите обитават както сладки, така и солени води (А, Б). Имат звънчевидна форма. Широкият отвор отгоре е ограден с редица от реснички. Тялото е прикрепено за дълго стълбче, което стои обикновено залепено за някакъв субстрат. Б централната част на стълбчето по дължина минава нишка, наречена мионема, която има свойството да се свива при дразнене. Стълбчето се прибира и цялата вортицела прилепва към субстрата.
Като всички ресничести и вортицелите имат голямо и малко ядро. Благодарение на движението на ресничките хранителните частички се отнасят към устата и оттам попадат в цитоплазмата, където се образуват хранителни вакуоли.
Вортицелите периодично минават към плаващ начин на живот. Те се откъсват от стъблото си, в задната им част се появява пояс от ресни, с помощта на които плуват.
Вортицелите се размножават чрез надлъжно делене, при което подковообразното им ядро също се дели на две. Размножават се и полово по следния начин: след двукратно делене на тялото се получават четири гамети. Те са по-дребни, наречени микрогамети, мъжки. Гаметите плуват свободно във водата и търсят „женските" вортицели, за да копулират с тях. Това са нормални, външно неизменени вортицели, в които само ядрото е претърпяло редукционно делене. Микрогаметите се долепват до „женската" вортицела. Следва сливане на ядрата, а след това и цитоплазмата на микрогаметата се влива в тялото на вортицелата. По-нататък вортицелата се размножава чрез делене.
Често вортицелите се прикрепват плътно една до друга върху подводни предмети и приличат на колониален организъм. Това е само привидно. Всеки индивид запазва своята самостоятелност. ЧЕХЪЛЧЕТА
(Paramaecium) Чехълчетата са едноклетъчни, широко разпространени в сладките води. Клетката им има сложен строеж и различни органели. Цялото тяло е покрито с ресни, с които животното плува. В специално вдлъбване на тялото, което му придава формата на стъпка (оттам и името — чехълче), се намират по-дълги ресни, които трептят и така насочват водния ток, а заедно с него и хранителните частици, към клетъчната глътка — цитофаринкс. Тя е разположена в дъното на фуниевидна клетъчна уста — цитостомум. Чехълчетата се хранят обикновено с бактерии. Когато бактериите преминат през клетъчната уста и глътката и попаднат в цитоплазмата, около тях се образува хранителна вакуола, в която протича смилането. В двата края на тялото се намира по една свивателна вакуола, която периодично изхвърля вода навън. Чехълчетата имат две ядра: голямо — макронуклеус, и малко — микронуклеус. Голямото ядро участвува в поддържане на вегетативните функции, а малкото — в размножаването.
Чехълчетата се размножават чрез напречно делене на две, като малкото ядро се дели предварително. В чехълчето протича и полов процес — конюгация: две чехълчета се доближават и допират. В мястото на допирането клетъчната обвивка се е разградила. Двете залепени с цитоплазмите си чехълчета временно се движат заедно. Голямото ядро се резорбира. Малкото се дели. След второто делене се получават четири ядра, три от които се резорбират. Към трето делене пристъпва само едно от ядрата. Получават се два пронуклеуса. Единият е подвижен и мигрира в съседното чехълче. Там той се слива с второто ядро — стационарно (неподвижно) , което се означава още като женско. Полученото при сливането общо ядро се дели три пъти. Три от осемте ядра се резорбират, четири се сливат и се получава макронуклеусът, а осмото остава като микронуклеус. След тези процеси двете чехълчета се разделят. Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов
Коментари () |
|
|
|
 |
