|
1. Обикновено се смята, че бактериите са най-малките същества, но още по-малки от тях са вирусите. На върха на иглата могат да се поберат поне сто хиляди. И до днес обаче все още не е съвсем ясно може ли вирусите да бъдат смятани за същества. Въпросът е в това, че до определено време те се отнасят като голяма органична молекула и само когато попаднат при точно определени условия, започват да живеят. Те се размножават и, както всичко живо, предават свойствата си по наследство. 2. Средната големина на бактериите е около два микрона. Това е приблизително 300 пъти по-малко от точката, поставена на страницата на тази книга. А вирусите могат да се видят само с помощта на най-силния електронен микроскоп. Например диаметърът на вируса, причинител на грипа, е едва 85 нанометра. 3. Повечето от най-низшите едноклетъчни животни също не могат да се видят с просто око. Необходимо е те да бъдат увеличени поне 50 пъти. В сравнение с вирусите те са гиганти. Едноклетъчното чехълче е 100 000 пъти по-голямо от вируса, причинител на болестта шап по животните, докато най-едрото животно сред бозайниците — синият кит — е по-дълго от най-дребното — малката кафявозъбка — едва 750 пъти.
4. Сред най-низшите животни се срещат и „исполини". Те се виждат с просто око. Инфузорията стентор, която много прилича на музикалния инструмент тръба, има дължина 2 мм. Обикновено тя води „заседнал" начин на живот, като се закрепва към различни водни растения. 5. От многоклетъчните животни най-малки са ротаториите. Средният размер на тези микроскопични животни е около 0,1 мм. 6. Известни са много различни видове ротатории. Те са разпространени по цялото земно кълбо, обитават предимно сладководните водоеми и често са главна съставна част на планктона. Ротаториите пречистват водата, като изяждат бактериите и разложилите се остатъци от животни и растения, а самите те са добра храна за подрастващото поколение на много риби. 7. Много малки животни се срещат и при мешестите. Повечето видове коралови полипи са по-дребни от главичка на карфица. Познати са и малки актинии, като един от европейските видове е не по-дълъг от 3 мм. 8. Не е голяма и сладководната хидра. Тя рядко достига на дължина до 1 см. Това е свиреп хищник, въпреки дребните си размеря—с пипалата си, разположени около устата, хидрата лови ларвите на насекомите и даже новоизлюпени рибки. 9. Най-голямото мешесто животно е медузата цианеа. Нейната камбана достига 2 м в диаметър, а дължината на увисналите й надолу пипала — повече от 15 м. 10. Червеите са около 100 000 вида, като почти половината от тях са паразити. Повечето червеи-паразити са малки, не по-дълги от 1—2 см, някои от тях не могат да се видят без лупа. Срещат се обаче и паразити-гиганти: говеждата тения израства до 8— 10 м, а в червата на китовете бил намерен червей, дълъг 40 м. 11. Дъждовните червеи обикновено достигат размери от 8 до 10 см, но в по-богати почви—в парниците и в зеленчуковите градини — се срещат дъждовни червеи с червенокафява главичка и плоска опашка, дебели колкото палец и дълги 15—20 см. В тропична Америка и Австралия има гигантски видове дъждовни червеи. Един от австралийските видове е дълъг 2 м и дебел 3 см. 12. Още по-дълги са морските червеи. Червеят линеус, който живее по бреговете на Атлантическия океан, израства до 15—20 м. 13. Джуджета и гиганти се срещат и сред ракообразните. Те се разделят на две групи: низши и висши. Низшите ракообразни — дафнии, циклопси — са твърде малки: от 1 мм до 1—2 см. Най-голямо от тях е листоногото ракообразно апус канкриформис с дължина 5—6 см. 14. От висшите ракообразни най-дребни са мамарците. Дължината им е от 5 мм до 2 см. Особено много мамарци има в Байкал. Тези ракообразни са една от най-хубавите храни за повечето риби. 15. Висшите ракообразни — скариди, морски (криви) раци, речни (прави) раци — имат голямо стопанско значение. Средната дължина на скаридите е около 5 см. Има криви раци, големи колкото Грахово зърно, а също така и истински великани. Камчатският рак, от който в Далечния изток приготвят толкова вкусни консерви, достига 1 м в диаметър, а размахът на щипките на японския рак - гигант е 2,5, а в някои случаи и 3 м. 16. Особено ценени като превъзходен деликатес са морските раци омари и лангусти. С две щипки от омар човек може добре да се нахрани. 17. Различна големина имат паяците, кърлежите и скорпионите. 18. Има съвсем малки паячета. Тялото им е малко по-голямо от маково зрънце. Тялото на повечето паяци е колкото грахово зърно, а на паяка кръстоносец — колкото вишна. В тропичните страни има огромни паяци птицеяди с тяло, по-голямо от портокал. 19. Средната дължина на кърлежите е от 0,1 до 1 мм. Това са размерите им, когато са гладни; след като се насмучат с кръв, женските кърлежи увеличават теглото си 200—300" пъти. Но затова пък те могат дълго да гладуват. Кучешките кърлежи например могат да прекарат без храна повече от 7 години. Много видове кърлежи са преносители на опасни за човека болести — туларемия, петнист тиф, енцефалит. 20. От мекотелите са известни над 100000 вида. 21. Коремоногите мекотели живеят в моретата, в сладководните басейни и на сушата. Срещат се и в Крайния север — в Гренландия и на Нова Земя,— и в Сахара. Размерите на охлювите са от 2—3 мм до 20—25 см. Най-големият от тях — морският охлюв аплизия — има дължина 25 см. Почти толкова голям е западноафр и канският сухоземен охлюв — любимо лакомство на местното население. 22. Мидите са широко разпространени. Най-голямо стопанско значение имат онези, които са годни за ядене: стридите, черните миди, морските гребенчета (пектени). Средният им размер е 3—5 см в диаметър. В Индийския и Тихия океан се срещат гигантските миди тридакна. Диаметърът им е 1,5 м, а теглото им— над 200 кг. 23. Главоногите мекотели — октоподи, калмари и сепии — обикновено са доста едри животни. Но и сред тях се срещат джуджета. Главоногото микротеутис, обитаващо Тихия океан, достига на дължина едва 2 см. Затова пък дълбоководните калмари имат огромни размери. През последните сто години на бреговете на Америка, Европа и Япония са били изхвърлени над 80 такива гиганта, дълги от 10 до 15 м. Най-големият калмар, намерен по крайбрежието на Нова Зеландия, имал дължина 18 м. От земята той би могъл да достигне с пипалата си до шестия етаж! Учените предполагат, че в глъбините на океана живеят още по-грамадни главоноги. По белезите от смукалата на калмари върху телата на кашалотите се преценява, че те са били оставени от чудовища с дължина 30—40 м! 24. В сравнение с гръбначните животни всички насекоми са лилипути. Но ако сравним насекомите помежду им, също ще намерим и джуджета, и великани. Ако сравним теглото на гъсеница с дължина 1 см с теглото на друга гъсеница, дълга 10 см, ще установим, че по-голямата гъсеница е 1000 пъти по-тежка от по-малката. Още по-голяма е разликата в теглото между бълхата и бръмбара херкулес. 25. Днес са известни повече от 3 000 000 различни насекоми и много от тях се измерват с милиметри или с части от. милиметъра. Затова няма смисъл да се пише за насекомите лилипути — даже изброяването им би заело десетки страници от тази книга. Освен това всяка година се откриват нови и нови видове насекоми, така че онези, които днес са били най-малки, утре могат и да не бъдат. 26. Насекомите гиганти обаче не са толкова много. 27. Най-големите бръмбари — бръмбарът сечко, титанус гигантеас и бръмбарът носорог, херкулес—живеят само в тропичните гори на Южна Америка. Дължината им е 15—18 см. Бръмбарът херкулес е много красив; основният цвят на тялото му е зелен, а огромните назъбени рога са лъскаво черни. 28. Един от най-големите бръмбари е усурийският сечко гигант, дълъг 11 см. Живее в Южното Приморие. Интересно е, че въпреки размерите си е бил открит едва в края на миналия век. 29. На юг, в европейската част на СССР, доста често се среща бръмбарът рогач, наречен така за дългите си разклонени рога. Изглежда, тези рога му служат не за защита, а като турнирно оръжие в двубоя между мъжките. 30. Дължината на бръмбара рогач заедно с рогата е около 7 см. 31. Голям е и египетският свещен бръмбар скарабеи. Ето какво пише за него известният ентомолог П. И. Мариковски: „Внезапната поява на бръмбарите през пролетта и чудното им поведение отдавна са привличали вниманието на човека. Изображението на този бръмбар често" се среща сред йероглифите на древните египтяни върху надгрсбните каменни плочи . . . Бръмбарът е бил почитан като символ на мира и на слънцето. На мира— защото се труди от сутрин до вечер, на слънцето — защото на главата си има израстъци, подобни на слънчеви лъчи, а още и за това, че на шестте си крака има тридесет стави — толкова, колкото са дните на месеца." Този интересен бръмбар живее в пустините и в местности, където пасат домашни животни — преди всичко по крайбрежието на Средиземно, Каспийско и Аралско море. 32. Любопитна е биологията на свещения бръмбар: след като направи от тор плътно топче с диаметър около 5 см, бръмбарът снася в него едно яйце и зарива топчето дълбоко в земята. Излюпената ларва има достатъчно храна и напролет се превръща в бръмбар. Тъй като във всяко торно топче се снася само едно яйце, то родителите непрекъснато, търкалят все нови и нови топчета. 33. От водните бръмбари най-голям е водолюбчето атеримус, дълго 5 см. Водолюбчетата са разпространени по цялото земно кълбо. Въпреки размерите си атеримусът е безвреден и се храни с водни растения. Затова пък водният бръмбар плавач и особено ларвите му са типични хищници; те нападат новоизлюпени рибки, попови лъжички, жаби. Рибовъдите водят постоянна борба с тези вредители. Дължината на бръмбарите плавачи, които живеят в средните райони на СССР и в Украйна, е около 4 см.. 34. Най-големите пеперуди живеят в Южна Америка. Особено красиви са гигантските морфиди менелай, телемах и хектор, носещи имената на героите от Троянската война. Размахът на крилата им е 18 см. Още по-голяма е скромно оцветената сиваагрипина с размах на крилата до 27 см. Тази пеперуда е роднина на кашите нощенки и също като тях лети само през нощта. 35. Пеперуди-великани има и в Съветския съюз. Размахът на крялата на китайската дъбова копринопредачка е над 15 см. 36. От пашкулите на тази красива светлочервеникава пеперуда се получава сурова коприна — много здрава материя, от която преди се изработваха парашутите. Друг нощен гигант, обитаващ по-южните райони, е голямото нощно пауново око с размах "на крилата 12—13 см. Същите размери има и олиандровата вечерница — една от най-красивите пеперуди. Родина на тази пеперуда е Северна Африка,?~но тя прелита и в Европа. 37. Оригинална е вечерницата мъртвешка глава. Върху тъмнокафявия фон на гърдите личи светлокафяв образ, напомнящ човешки череп с две кръстосани кости под него. Мъртвешката глава живее в много райони на Европа, но никога не се среща в големи количества. Размахът на крилата й е около 12 см. 38. Най-голяма от дневните пеперуди в СССР е махаон маака, наречена на името на руския природоизпитател Ричард Маака. М. Н. Пржевалски писа за нея: „Една от най-красивите пеперуди на Усурийския край е махаон маака, голяма колкото длан, с прекрасен небесносин цвят." 39. Поразителна е разликата "между малките и големите риби. Ако от едната страна на големи везни поставим най-едрата риба, то, за да я уравновесим, ще трябва от другата страна да натрупаме поне 10 милиона дребни рибки. 40. Най-малката от известните риби е попчето пандака пигмеа, което живее на Филипинските острови. Дължината му е едва 8—9 мм. 41. Не пораства повече от 2 см каспийското попче на Берг, наречено така на името на открилия го съветски ихтиолог. 42. Много малка е живородната рибка гамбузия — нейна родина са сладководните басейни на Северна и Централна Америка. В СССР гамбузията е внесена от Италия за борба с маларията. Рибката бързо се пригодила към новите условия и за кратко време помогнала да бъдат унищожени маларийните огнища в Закавказието, като изяждала ларвите на комара анофелес. Сега гамбузията върши полезната си работа е Средна Азия. 43. В света на рибите наред с джуджетата се срещат и риби гиганти. 44. Какво ще кажете за селда, която и сто души не могат да изядат на едно ядене? А има такива. Атлантическият тарпон достига дължина 2 м. Тази селда тежи 40—50 кг и е вкусна както осолена, така и пушена. 45. Всички познават плоската като чиния риба калкан. За обед домакините купуват обикновено по 2—3 риби. Но има и по-солиден калкан — това е рибата палтус, която се лови в Баренцово и в другите северни морета. От един голям палтус може да се приготви обед за 500 души, защото този вид калкан тежи до 200 кг, а понякога до 300 кг и е дълъг 4—6 м. 46. Другояче изглежда рибата-ремък, или, както още я наричат, крал на селдите. Тялото й прилича на лента, тежи около 100 кг и на дължина стига до 6—7м. Родина на тази риба са Атлантическият и Индийският океан. Наричат я крал на селдите, защото често плува сред стадо селди, а на главата си има венец, наподобяваш, корона. 47. В топлите води на Атлантическия и Тихия океан, в Средиземно и Черно море живее рибата тон. Тя е дълга над 3 м и тежи 600 кг. Рибата тон има нежно и вкусно месо: по думите на едни то има вкуса на свинско, а според други — на кокоше месо. Поради това понякога я наричат „морска кокошка". Тази риба се лови със специален сак или с въдица, като за примамка се използува сардела. 48. Най-голямата от рибите в съветските водоеми е каспийската моруна. През 1926 г. край вдадената в морето ивица земя, наречена Бирюча коса, била хваната моруна с тегло 1228 кг; само хайверът й тежал 246 кг. А през 1887 г. са уловили 1440-килограмова моруна — най-едрата от всички уловени досега. Моруната е хищна риба. Храни се с каспийска бабушка и селда, но понякога в стомаха й намират даже млади тюлени. 49. Моруната се лови с мрежи и с въдици, като на кукичката се закача дори само парче бяла мушама. 50. От сладководните риби най-голям е европейският сом. До неотдавна в Днепър и Кубан бяха улавяни сомове с тегло над 300 кг. 51. Сладководната южноамериканска риба арапаима почти не отстъпва по големина на сома. Люспите на тялото й са големиколкото чинийки за сладко. Месото на рибата се цени много от местното население. 52. Истинските гиганти обаче обитават топлите води на Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Рибата скат манта често достига 6 м на дължина, а теглото й надминава 4 тона. Мантата е живородна риба, която ражда само едно малко, затова пък теглото на новороденото е 15—20 кг. Рибарите наричат мантата морски дявол. И не напразно — известни са случаи, когато огромният, уловен на въдицата скат, изскачал от водата, падал върху рибарската лодка и я потопявал заедно с хората. 53. Гигант на гигантите е китовата акула. Срещат се акули с дължина 20 м и тегло 300 т. Само черният дроб на тази акула тежи около 1 т. Устата й е такава, че може да глътне човек като хапче. За щастие това е съвсем безобидна риба. Нейна основна храна са най-дребните морски организми, наречени планктон. 54. И сред малките, и сред големите риби се срещат такива скъси и широки и, обратно, с дълги и тесни тела. Най-широката сладководна риба е каракудата—широчината на едра каракуда почти се равнява на дължината й. 55. Широки са рибите платика, симфизодон дискус, рибата луна. Най-широката риба — косколая—живее в Шри Лаика. Широчината на тялото й заедно с перките е почти три пъти по-голяма от дължината й. 56. Тънки са рибите змиорка, морска игла, зарган (морска бекаса), но най-тънка е рибата-конец, която живее в Атлантическия и Тихия океан. Дължината й е 70 пъти по-голяма от широчината. При тяло, дълго 1,5 и, широчината на гази риба е само 2 см. Разликата в големината при земноводните е по-малка, отколкото при рибите. И все пак най-малкото земноводно е по-леко от най-голямото поне 3000 пъти. 57. В Южна Америка живее дребната жабка кокои, която тежи едва 1 г. Местните жители старателно я ловят, защото кожните й жлези отделят силна отрова, с която намазват върховете на стрелите си за лов на едри животни. С отровата на една жаба може да се умъртвят 50 тапира! Нито едно животно няма по-силна отрова. Отровата на кокои, също както и змийската, е опасна само ако попадне в кръвта, но през кожата тя не действува, така че отровната жабка може да се вземе с ръка, стига по кожата да няма драскотини. 58. Д оста малки са африканските водни жаби-джуджета, някои дървесни жаби в Австралия, жабата чесновница от Сейшелските острови. Те са по-малки от 2 см. Най-малката жаба в СССР е дървесницата. Остромуцунестата и сибирската водни жаби също не са големи. Доста по-едра е езерната жаба, широко разпространена по цяла Западна Европа. Бутчетата на тези жаби се ценят в много страни като отличен деликатес, а във франция даже специално развъждат езерни жаби. 59. От нашите видове най-едра е голямата водна жаба, достигаща 17 см на дължина. 60. Голяма е водната жаба бик, която живее в Северна Америка. Дължината й е 20 см и тежи повече от 0,5 кг. Жабата бик е хищник и напада даже дребни птици и гризачи. Месото й може да се яде. Ловят я с мрежи, с въдици и дори я отстрелват с пушки. 61. Още по-голяма е краставата жаба ага. Нейната родина е Централна Америка. Сега тази огромна жаба се разпространява в много страни за борба с вредните насекоми. Тя добре се аклиматизира и не се страхува от хищници, тъй като кожата и отделя отровно вещество, способно да убие дори куче. Жабата ага е дълга 25 см, а тежи около 1 кг. 62. Най-голяма от всички е африканската водна жаба голиат. В Камерун е бил хванат екземпляр с тегло 3,5 кг! Тази гигантска жаба се среща рядко и животът й почти не е изучен. 63. Повечето жаби са полезни животни: те унищожават: вредните насекоми, ценят се като лабораторни животни, служат като храна на много животни с ценна кожа, В Англия жабите даже се намират под закрилата на закона и техният лов е забранен. Известна вреда жабите нанасят на рибното стопанство, като унищожават хайвера и новоизлюпените рибки. 64. От всички земноводни най-голям е гигантският дъждовник— заедно с опашката си той стига дължина до 1,5 м. Гигантският дъждовник живее в Япония, като предпочита водоеми с прозрачна студена вода. Храни се с жаби, с риба и с ларвите на насекомите. Японците ценят месото на дъждовниците като деликатес и ги ловят с въдици, като използуват за стръв рибка или дъждовен червей. 65. Най-интересното влечуго е костенурката. Тя е едно от най-древните животни, което съществува отпреди 200 милиона години. Изглежда, че определена роля за историческото й дълголетие е изиграла твърдата черупка, макар па пръв поглед това да не е кой знае каква защита. 66. Каролинските сухоземни костенурки са едни от най-малките. Те се хранят с насекоми, охлюви и червеи. Зимуват, заровени в земята. Дълги са около 15 см. 67. Гигантски сухоземни костенурки са се запазили днес само на някои от островите в западната част на Индийския океан и в източната част на Тихия океан — на Галапагоските острови. Тедостигат над 1,5 м дължина и тежат 250 кг. Както повечето сухо земни костенурки, те са вегетарианци и се хранят с кактуси, с листата на дърветата, с плодовете на някои храсти. 68. Много големи размери имат морските костенурки. В Карибско море и край бреговете на Западна Африка живее зелената костенурка. Тя е известна с изключително вкусното си месо. Храни се с водни растения и теглото й стига до 450 кг. 69. Най-голямата от всички съществуващи сега костенурки е кожестата. Тя има 2-метрова броня и тежи около 600 кг. Живее в много тропични морета и в океаните, но се среща рядко — причисляват я към измиращите животни. Кожестата костенурка е хищник, храни се с риба и други водни животни. Гущерите образуват най-голямата група сред влечугите. Те са най-разпространени в тропичните страни, но се срещат и видове, живеещи в Крайния Север. 70. Мънички са гущерчетата пясъчна кръглоглавка и гребкелръст гекон. Дължината им е от 4,5 до 6 см. Те живеят в пустините на Средна Азия и се хранят с различни дребни насекоми, които намират в пясъка. 71. Много големи морски гущери живеят на Галапагоските острови. Дължината им е почти 1,5 м, а теглото — 12 кг. Тези мирни и доверчиви животни се хранят изключително с морски водорасли. Гигант сред гущерите е варанът от остров Комодо. Той достига дължина до 3,5 м и тегло до 150 кг. Бил е открит през 1912 г. от ловци на бисери, но пълно описание на варана се появява едва през 1936 г. Комодският варан е хищник — напада елени, гризачи и диви свине. Сега той се намира под закрилата на закона; на острова даже е забранен ловът на елени и диви свине, за да бъде осигурена храната на гигантските гущери. 72. От всички змии най-малки са каламарите. Видът, живеещ на остров Калимантан (Борнео), достига на дължина едва 10 см. Тази малка змия се крие под стволовете на падналите дървета и под камъните, храни се с мушици и паячета. 73. Малко по-големи са някои видове змии червейници, които се срещат в Средна Азия и Кавказ. Те се заселват в каменисти местности и се хранят с мравки и ларви. 74. Най-дълга от отровните змии — 4,5 м — е кралската кобра, обитаваща джунглите на тропична Азия. Дълга повече от 7 м и дебела колкото телеграфен стълб е южноамериканската боа анаконда. Тя живее по бреговете на реките и се чувствува много добре както на сушата, така и във водата. Храни се с дребни бозайници, с птици и с риба. Най-голяма от всички съществуващи днес змии е мрежестият питон. Срещани са питони с дължина 12 м. Родина на мрежестия питон е Югоизточна Азия и Малайският архипелаг. Храни се с бозайници — антилопи, диви свине и дребни видове елени. Боата и питонът много рядко нападат хора. 75. Крокодилите също се отнасят към влечугите. Те са доста едри животни. Най-дребният вид, дълъг 1,5 м, живее в Гватемала и Хондурас. Най-голям е нилският крокодил с дължина до 10 м. Храни се главно с риба и дребни бозайници Най-малката птичка на Земята е пчеловидното колибри — тя е малко по-голяма от земна пчела, тежи само 1,6—1,8 г, а яйцето й е голямо колкото грахово зърно. Родина на тези красиви, ярко оцветени птици са горите на Централна и Южна Америка. 76. В СССР най-малката птичка е кралчето. Теглото му е не повече от 5—5,5 г. Гнезди главно в иглолистните гори. Гнездото му голямо колкото половин топче за пинг-понг, а яйцата — колкото бобени зърна. Малко по-голямо е орехчето — подвижна, красива птичка, която гнезди по бреговете на глухите горски рекички и ручейчета. 77. Малката бекасина е също дребна птичка. Телцето й е голямо колкото кокоше яйце и въпреки това на лов за бекасини отиват с ловни кучета. По тази причина днес рядко срещаме тази малка птица. 78. Много симпатични са совите джуджета. Европейската малка кукумявка е дълга само 15 см, а в Южна Америка се срещат видове с размери, по-малки от тези на врабчето. Малката кукумявка е истинско стра шилище за мишките. 79. От дневните хищни птици най-малки са соколите мути, които живеят в Южна Азия. Те са малко по-големи от чучулига. Към дребните хищници се отнасят и малкият сокол чучулигар, соколът орко, вечерната ветрушка. 80. Жителят на тайгата — глухарят— е едра птица. Средното тегло на глухар, убит през пролетта по време на токуване, е 4— 5 кг, но понякога се срещат и възрастни птици с тегло до 6 кг. Това е обяснимо, като се знае, че през зимата и пролетта глухарите се хранят само с листата на иглолистните дървета, а през есента ядат изобилно зреещите боровинки и други сочни горски плодове. 81. Едва ли на всички е известно какви солидни размери могат да имат домашните птици: петелът от катехинска порода достига 5 и повече килограма, пуйките — до 15 а тулузките гъски — до 16 кг — та това е цял овен! 82. От птиците, представляващи ловен обект, най-тежка е дроплата. Теглото на възрастни охранени птици през есента стига до 18—20 кг. Дроплите живеят в южните покрайнини на европейските степи, в Зауралието и в Азия. Месото им е изключително вкусно и крехко и затова те са изтребвани от ловците. Днес броят им е силно намален. 83. Едра птица е и немият лебед. Размахът на крилата му е над 2,5 м. Ловът на лебеди е забранен отдавна и въпреки това те се срещат много рядко. Лебедите се опитомяват много лесно и в много езера можем да видим одомашнени тези зеличествени птици. 84. В СССР живеят и големи сови, като полярната сова и бухалът, с дължина на тялото около 70 см и размах на крилата повече от 1 м. Полярната сова живее в тундрата и само понякога долита в горите; бухалът е жител на глухата тайга и степите. Тези птици са много хищни и нападат големи птици, зайци и дори млади сърни. 85. Скалният орел е най-едрата хищна птица в Съветския съюз. Той се среща в планините и горите на Южна Европа и Средна Азия, понякога прелита и в степите. Размахът на крилата му е 2 м, а дължината на тялото му — почти 1 м. Това е мощна птица, която може да се справи даже с вълк. 86. Още по-едра лтица е кондорът, обитаващ планините на Южна Америка. Размахът на крилата му стига до 2,8 м. Както всички лешояди, кондорът се храни предимно с мърша. 87. Доста тежки са обитателите на Антарктида — императорските пингвини. При дължина на тялото около метър те тежат над 40 кг. Пингвините са добре охранени благодарение на изобилната храна на южните морета. 88. Албатросите са огромни птици. Размахът на крилата на обикновения албатрос е над 3,5 м. Родина на албатросите са океаните на южното полукълбо, а на сушата те само кзмътват единственото си яйце и изхранват излюпеното малко. Хранят се с риба и морски животни, които плуват по повърхността на океана. 89. Гигант сред съвременните птици е африканският щраус. На височина достига 2,5—2,8 м и тежи около 80 кг. Яйцето на щрауса тежи 1,5 кг, т. е. толкова, колкото тежат 30 кокоши яйца. Някога щраусът беше най-обикновена птица за саваните на Северна и Централна Африка, но сега поради усиления му лов се е запазил само в някои затънтени райони и в националните резервати. При изкуствени условия тези птици се развиват и размножават добре. По времето, когато щраусовите пера бяха на кода, имаше специални ферми за развъждане на щрауси. 90. Бозайниците също имат и съвсем малки, и много големи видове. 91. Джуджета и гиганти се срещат дори и сред домашните животни от един и съш. вид. Не е ли джудже кученцето от породата териер, което спокойно може да се помести в джоба ни, а гигант — сенбернарското куче, високо 1 м и 100 пъти по-тежко от териера? Дребните кончета от породата шотландско пони са колкото голямо куче, а тежковозните коне понякога достигат 1000 кг. Обикновената домашна овца от примитивна порода тежи 25 кг, а създадените от съветските животновъди овни от хисарска порода — почти 200 кг. 92. Разликата в размерите при дивите бозайници е още по-голяма. 93. От известните бозайници най-малка е земеровката малка кафявозъбка. Тя е дълга едва 4 см и тежи. само 2 г. Това насекомоядно животно с остра муцунка и дълга опашка се среща както у нас, така и чак в Далечния изток. Всички земеровки, в това число и малката кафявозъбка, са изключителни хищници. Известният зоолог С. И. Огнев разказва: „Ако в кофата, в която се намира ооикновена земеровка или дори малка кафявозъбка, попадне някои доста по-голям гризач, ще го сполети беда: той ще бъде изяден, и то така старателно, че само по останалата му кожа ще може да се съди за онова, което се е случило тук". 94. В разред Насекомоядни бозайници няма особено едри животни, но все пак руският вихухол е 10 пъти по-дълъг от земеровката. Той се чувствува добре както на сушата, така и във водата; храната си — мекотели, червеи, ларви, по-рядко риба — на мира във водата. В склона на брега изкопава дупката си, чийто вход е под нивото на водата. Вихухолът има ценна кожа, затова сега се правят опити той да бъде разселен в районите източно от Волга. 95. Малко по-голям от земеровката е малкият гризач дебелоопашат тушканчик. Той е намерен едва преди 50 години в пустините на Монголия. Както скачащите мишки, тушканчикът прекарва деня в дупката си, а нощем излиза да търси храна: луковици и корени или някое непредпаз
96. ливо щурче. 97. Само 5 см е дълга малката оризищна мишка, която много изкусно прави кълбовидни гнезда от растителни влакна. Лесно се опитомява и дори в клетка показва архитектурните си способности. 98. Южна Америка е родината на гризачите-гиганти. Истинскиисполин сред тях е водното свинче капибара, голямо колкото едногодишна свиня. Капибарата живее по бреговете на заблатените реки и се храни главно с различни водни растения. Месото му е жилаво и мирише на тиня. Затова пък другият южноамерикански гризач — пака — с тегло 8—9 кг се смята за „царски лов". Днес този гризач се е запазил само в глухите, слабо населени места. 99. Най-големият гризач е бобърът. Стар 15-годишен мъжки тежи около 30 кг. На страниците на тази книга с бобрите ще се срещнем още много пъти. 100. Джуджета се срещат и сред торбестите бозайници. Малката австралийска торбеста катеричка, или торбестата мишка, както я наричат местните жители, е не по-дълга от 7 см. Тя се храни нощем със сока от цветовете на евкалиптовите дървета. 101. Опосумът-джудже има същите размери. Това симпатично животно има огромни уши и опашка, която е един път и половина по-дълга от тялото му. 102. Сравнително по-голям е торбестият вълк. Той е едър колкото овчарско куче, но е по-нисък и по-дълъг от него. Този хищник живее единствено на ов Тасмания. При всеки удобен случай местните жители са унищожавали торбестите вълци заради вредата, която те нанасят на птицефермите и овцете. От дивите животни те нападат дребните видове кенгуру, торбестите язовци, ехидните. Смята се, че днес единични индивиди живеят само в непроходимите гори. 103. Най-големият торбест бозайник е исполинското кенгуру. То е истински гигант — седящо има ръста на висок човек и тежи 120—150 кг. Живее в австралийските савани, обрасли с обикновени ниски храсти. Храната му се състои от трева, листата и кората на дърветата. Малките на кенгуруто се раждат съвсем дребни— новороденото кенгурчее дълго само 3—4 см. Веднага след раждането си то се премества в торбата на корема на майка си. Там прекарва почти цяла година. Дори когато започне да яде трева и листа, малкото кенгурче при първа опасност се крие в торбата на майка си. 104. Някои видове прилепи са много дребни. Дължината на тялото на кафявото прилепче е толкова, колкото на земеровката. Наистина то изглежда по-голямо, тъй като размахът на крилата му е 17—18 см. Това дребосъче живее в Европа и в Средна Азия. Както всички прилепи, то прекарва зимата в летаргичен сън. Денем се крие по таваните или в хралупите на дърветата, а нощем това полезно животно унищожава много комари, молци, и други вредни насекоми. 105. Най-големият от летящите бозайници е калонгът, или летящото куче. Дължината на тялото му достига 40 см, а размахът на крилата — над 1,5 м. Обитава южното крайбрежие на Азия и много от островите на Индийския океан. Основната храна на калонга са плодовете, но понякога лови и дребни гръбначни животни. Живее на големи колонии. През деня спи, увиснал по клоните на дърветата, а нощем ловува. 106. Най-малкият хищен бозайник е невестулката. Дължината й е около 15 см, а теглото — около 100 г. Живее в Европа и Сибир. Въпреки малките си размери невестулката е храбро зверче. Основната й храна са мишките и дребните птички, но напада и по-големи животни, като плъхове и змии. 107. Малко по-голям от невестулката е хермелинът — красиво стройно животно с ръждивочервеникава козина през лятото и бяла през зимата. Живее в Европа и Северна Азия. Хермелинът е по-кръвожаден от невестулката и често негови жертви стават младите зайци и тетревите. 108. Най-едрите хищници са мечките. Жителят на Северния ледовит океан — бялата мечка —достига 2 м дължина и над 700 кг. Някога, когато човекът покорявал Арктика с шейни, е имало много бели мечки .и полярните изследователи често попълвали хранителните си запаси с мечешко месо. Сега с увеличаване броя на северното население и в резултат на неограничения лов бялата мечка се среща рядко. Зоолозите направиха преброяване на животните от самолети. По тяхно мнение из цяла Арктика са се запазили само 10—15-хиляди от тези великани. В СССР ловът на бели мечки беше забранен още през 1956 г. Най-често бели мечки се срещат на дрейфуващите ледове в близост до колониите с тюлени — тяхната основна храна. Понякога белите мечки се отдалечават от бреговете в търсене на храна и извършват едва ли не околосветски пътешествия върху плаващите ледове, като достигат чак до Северния полюс. 109. Средното тегло на кафявите мечки е 200—250 кг. Най-едрите от този вид живеят на Аляска и Камчатка; тук са убивани великани с тегло от 500 до 700 кг. Истински исполин е бил хванат край бреговете на Аляска — на остров Кодияк — и доставен в Берлинския зоопарк. Тежал 1200 кг. Повечето съвременни зоолози смятат, че и североамериканската мечка гризли, и едрите камчатски мечки, и по-дребните европейски мечки принадлежат към един и същ вид. Огромните размери на някои от тях се обясняват с благоприятните условия на живот. 110. Най-едрото животно от семейство Котки е тигърът. В Усурийския край са улавяни тигри с дължина над 3 м и тегло до 350 кг. В СССР от тези хищници са се запазили малко повече от 100 индивида, и то само в югоизточната част на Закавказието, в Таджикистан — по устието на Амударя — и в Приморието. Дивите свине са главната жертва на тази гигантска котка, но тя напада също така благородни елени, сърни и даже встъпва в единоборство с мечки. В Съветския съюз ловът на тигри е абсолютно забранен. Много рядко, само със специално разрешение, се ловят млади животни за зоологическите градини. 111. В Южна Азия, главно в Индия, живее по-дребният и с по-красиво оцветена козина бенгалски тигър. Обикновено той не е опасен за човека, но понякога, когато животното остарее, когато се осакати или опита вкуса на човешко месо, се превръща в людоед. Известни са случаи, когато тигри-човекоядци са тероризирали цели щати в Индия. 112. Лъвът, въпреки че го наричат „цар на животните", е значително по-дребен от усурийския тигър. Само в редки случаи мъжките животни достигат 200 кг. Все пак това е много силен и мощен ззяр — с един удар на лапата си може да събори бик. Лъвовете рядко нападат домашни животни, още по-рядко — човека. В Централна Африка, където стадата диви копитни животни са все още многобройни, този хищник намира достатъчно храна. Лъвовете имат по-щастлива участ от тигрите: в Африка са създадени много национални паркове, в които животните живеят на свобода, без да са заплашени от изтребване. 113. Едри хищници са леопардите (пантерите). Най-едрите животни от този вид се срещат в Кавказ, в Северна Азия и в Далечния изток. Местните ловци често ги наричат барсове. Те достигат до 150 кг. По-рано леопардите не нападали домашните животни, защото в планините имало достатъчно диви скални козли и овни. В последно време дивите копитни са намалели и големите петнисти котки започват да нанасят щети на селското стопанство. В Съветския съюз леопарди-човекоядци няма и не е имало. Но в Индия леопардът от Рудрапраяг е убил 175 човека. 114. Между преживните животни най-малки са яванското еленче и абисинската антилопа-джудже. Те са малко по-големи от дивия заек. За тях рядко се ходи на лов с пушка, обикновено ги ловят с примки. 115. Най-малкият вид от елените е кабаргата, който няма рога и тежи 15 кг. В Съветския съюз той обитава гористите планини на Далечния изток, Източен и Среден Сибир. 116. Най-големите антилопи живеят в Африка. Над 300 кг тежи антилопата куду. Мъжките животни от този вид са много красиви. По червеникавокафявото им тяло изпъкват бели напречни изкци, а главата им е украсена с масивни спираловидно извити рога. Антилопите куду били масово избивани заради рогата, които се ценели като скъп ловен трофей и днес тези красиви животни се срещат много рядко. 117. Още по-едра е антилопата кана. Тялото й е дълго повече от Зм и тежи над 500 кг. Месото й е много вкусно, а млякото й има лечебни свойства. В СССР се развъжда в резервата Аскания Нова. 118. Европейският зубър е огромно масивно животно. Старите мъжки понякога достигат 850—900 кг. В началото на XX в. на границата между Полша и Белорусия — в Беловежката гора—и по горното течение на р. Кубан са живеели зубри в диво със тояние, но били напълно унищожени по време на Първата световна война и на Гражданската война в СССР. След Втората световна война бяха взети сериозни мерки за възстановяване на стадата чрез внасяне на чистокръвни животни от Полша. През 1960 г. в Беловежката гора, в Приокско-Терасния и другите резервати се наброяваха около 100 чистокръвни или почти чистокръвни животни. Днес само в Кавказкия резерват живеят над 600 зубъра. 119. Унищожаване заплашваше и най-близкия роднина на зубъра — американския бизон. Той не издържа конкуренцията за пасища с домашните животни и поголовното му избиване сведе броя на бизоните до минимум. Някога бизоните бяха оцелели само тук-там в резерватите и в някои зоопаркове, но сега общият им брой постепенно се възстановява. Бизоните са почти толкова големи, колкото и зубрите, а някои от хибридните зубробизоки тежат над 1200 кг. 120. Яковете, обитаващи планините на Централна Азия, не отстъпват по големина на зубрите и бизоните. Тези огромни животни са се запазили в диво състояние само в планините на Тибет. В Съветския съюз те са развъждани като домашни животни в много колхози на Тян Шан и Памир и от тях се получава вълна, кожа, месо, мляко. Якът е -незаменимо товарно животно за високопланинските райони. С тежък товар на гърба той се изкачва по такива места, където летят само орлите. 121. Не напразно лосът се смята за горски великан. Той наистина е най-голямото копитно животно в Съветския съюз. Обикновено мъжкият тежи 250—300 кг, но се срещат и животни, тежащи над половин тон. В началото на XX в. лосът е бил рядко животно, но след Октомврийската революция е приет закон, който забранява лова му и сега лосовете са често срещани в съветските гори. 122. Към копитните животни се отнася и най-високото животно на Земята — жирафата. Тя е висока 4,5—5 м, тежи около половин тон и изглежда много странно. По образното описание на А. Брем „като че ли главата и тялото й са взети от коня, шията и плещите — от камилата, ушите — от бика, опашката — от магарето, краката — от антилопата, а кожата, покрита с красива козина — от леопарда". Въпреки всичко жирафата е много изящно и красиво животно, което живее в африканските савани и се храни с листа и млади клонки. 123. Най-голямото сухоземно животно е слонът. Африканските слонове са високи до 3,5 м и тежат почти 5 т. Индийските слонове са по-дребни, рядко са високи над 3 м, а тежат около 4—4,2 т. Слонските зъби—бивници—са различно тежки и дълги. Най-тежките бивници, тежащи 250 кг, са принадлежали на слон, убит в района на вулкана Килиманджаро. Единият от тези бивници е изложен в Британския музей в Лондон. Най-дългите бивници са взети от слон, затрелян в Северна Родезия. Дължината на единия зъб е 4 м и 10 см. 124. Индийските слонове имат по-малки бивници с тегло под 10 кг. 125. Слоновата кост имаше голяма стойност преди появата на пластмасите и това беше главната причина за масовото унищожаване на слоновете. Тях и сега ги избиват в отделни райони, където нанасят вреда на горите. По последни данни днес в Африка се наброяват около 170 000 слона. 126. В Индия слоновете отдавна се опитомяват. Използуват ги и за езда, и като товарни животни, и за работа. Дресирането им е цяла наука и отнема много време. Когато слонът достигне 8-годишна възраст, за първи път му поставят малък товар. През следващите години го приучават да изпълнява лека работа и едва след няколко години той става пълноценно работно животно. 127. Напоследък започнаха да опитомяват и африкански слонове, но по редица причини не ги използуват за работа, само очите, ушите и ноздрите си. Основната храна на хипопотама са различните водни растения, а така също и крайбрежната трева. Месото му е особено ценено от местното население и затова броят на тези тромави и всъщност беззащитни животни е силно намален. 128. В Африка и Азия живеят и други „дебелокожи" животни — носорозите. От тях са известни няколко вида с един или е два рога. Най-едрите тежат около 2 т. Носорозите живеят в блатистите местности, обрасли с гъсти храсти, и се хранят с листата и клоните на дърветата. 129. Тези животни са лесно раздразнителни и понякога без видима причина нападат човека. Поради това носорозите бяха безжалостно избивани в гъсто населените селскостопански райони.. Много се цени кожата и особено рогът на носорога. От него в Индия и арабските страни се приготвят лекарства, ползуващи се с незаслужена слава. Въпреки че ловът на носорози е отдавна забранен, много животни загиват от куршумите или отровните стрели на бракониерите. 130. Маймуните са различно големи. Най-малките маймунки — мармозетките — живеят в Централна и Южна Америка. Обитават изключително дивите, рядко посещавани от човека гори и обраслите с храсталак местности. Катерят се добре по дърветата, като се залавят, подобно на катериците, с острите си нокти за кората. Опашката на всички мармозетки е пухкава и не им служи при катеренето. Храната им се състои от плодове, листа и семена, насекоми, различни ларви и яйца на малките птички. Най-малката от тях — мармозетката джудже — тежи около 160 г и е дълга 15—16 см. 131. Най-едрите маймуни — горилите — живеят в Централна Африка. Възрастните мъжки планински горили са високи около 2 м, широчината при рамената им е 70—80 см и тежат над 200 кг. За тези огромни маймуни се разказват много измислици. 132. Най-достоверната книга за живота на горилите е написана от американския учен Дж. Шалър. През 1959—1960 г. той прекарал сред африканските горили повече от година. Смелият изследовател без всякакво оръжие нощувал в близко съседство с горилите, наблюдавал как се хранят и накрая станал съвсем „свой" в тяхното общество. Оказало се, че те са изключително миролюбиви животни, не нападат никого, но и не се страхуват от никого. При приближаването на човека не хукват презглава, а спокойно се отдалечават. Горилите са абсолютни вегетарианци; основната им храна са корените, сърцевината и цветовете на растенията. Помежду си огромните маймуни се карат много рядко,като се подчиняват и във всичко подражават на водача си, който „мъдро ръководи подчинените си", и то преди всичко с погледи. Сред водните бозайници не се срещат особено малки животни. По-дребни от другите са делфинът морска свиня, сладководните тюлени ладожски и байкалски и морската видра калан. Тежат от 30 до 50 кг. 133. Каланът е най-интересното от тези животни. Преди каланите са живеели на големи колонии покрай тихоокеанските брегове на Русия и Северна Америка, но в резултат на интензивния им лов заради скъпата кожа още в началото на XX в. те са внесени в списъка на измиращите животни и взети под закрилата на закона. В началото на петдесетте години беше отчетено, че продължителната възбрана е изиграла положителна роля и броят на тези ценни животни рязко е увеличен.. Преди 10 години край бреговете на Калифорния се наброяваха около 30 000 калана, а край Командорските острови, на Камчатка и Курилските острови — над 6000. Каланите се отнасят доверчиво към хората и сега се правят опити за тяхното опитомяване. Хранят се с мекотели, морски раци и иглокожи, които ловят на морското дъно. Най-страшният им враг са китовете косатки и полярните акули. 134. Сред водните бозайници има много гиганти. Над 1,5 т тежат старите моржове. Хранят се с мекотели и придънни рачета. В Съветска Арктика те са разпространени от Баренцово до Берингово море, но не се срещат навсякъде, а само като отделни изолирани стада. Напоследък броят на моржовете значително намаля, въпреки че ловът им е разрешен само за местното население — чукчи и ескииоси. Предполага се, че в съветски води обитават не повече от 100 000 животни. 135. Моржът е ценен ловен обект. Полярните изследователи пишат: „От него може да се получат над 200 кг мазнина, грамадна дебела кожа, около 1 т месо. Зъбите на моржа се използуват за изработване на различни дребни предмети. За местното население на Севера значението на моржовете е голямо — от тях се добива месо за храна на хората и впрегатните кучета, кожи за направата на жилища и на лодки; стомахът и червата им се използуват за ушиване на непромокаеми дрехи и изработване на покъщни на, бивниците — за инструменти, а сухожилията заместват конците". 136. Два пъти по-големи от моржовете са други перконоги животни — морските слонове. Те стигат на дължина до 6 м и тежат до 3 т. Името си са получили заради издължената горна устна, напомняща скъсен слонски хобот. Тези огромни животни обитават Южното полукълбо — бреговете на Южна Америка и някои от намиращите се наблизо острови. Морските слонове са много тромави животни и на сушата се придвижват трудно, пропълзявайки няколко десетки метра; затова пък във водата плуват леко и ловко ловят риба и главоноги мекотели. 137. Кои все пак са най-големите животни на Земята? Ето как отговаря на този въпрос известният специалист по водните бозайници С. Е. Белкович: 138. „Ако мислите, че най-големите животни са били доисторическите гущери, вие грешите. Най-големите животни на планетата Земя живеят в наше време. Това са сините китове, достигащи маса 150 т и дължина 33 м. Ако такъв кит се изправи на главата си, той ще бъде висок колкото 10-етажен дом. Къде ще се мерят с него динозаврите!. . . Той тежи колкото 3 динозавъра, 50 слона, 40 автобуса, 5 железопътни цистерни." Всичко в света е относително.
А. Айнщайн ЗАНИМАТЕЛНА ЗООЛОГИЯ
ВИКТОР САБУНАЕВ
Земиздат София 1980г.
08:56 19.1.2005 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
