|
Според начина на образуването им се различават: прости плодове, образувани от един плодник, който е единствен в цвета; сборни (сложни) плодове, образуват се, когато на цветното легло има няколко самостоятелни плодника, всеки от които се превръща в плод (божур, лютиче, малина); лъжливи плодове, в образуването на които взимат участие не само плодникът, но и други части, най-често разрасналото се цветно легло (ябълка, круша); съплодия, образувани от съцветия, в които цветовете са много гъсто разположени. Вследствие на това и плодовете се срастват и опадат заедно (смокиня, черница). Според устройството си простите плодове биват сухи и сочни. Сухите плодове са:
Кутийка — плод със сухи стени, които след узряването му се разпукват. Това става по различен начин; чрез разпукване на шевовете (лале, теменуга), чрез зъбци на горния край (карамфили), чрез дупчици (мак, камбанка), чрез капаче (огнивче) и др. Боб — най-често сух едногнезден, обикновено многосеменен плод, образуван от един плодолист. Разпуква се по двата шева. Формата му е много разнообразна. Характерен е за повечето бобови растения (салкъм, фасул). Шушулка и шушулчица — образувани са от два плодолиста, между които има ципеста лъжлива преграда, по която са прикрепени семената. Шушулката е четири пъти по-дълга, отколкото широка, а шушулчицата е не по-дълга или най-много три пъти по-дълга, отколкото широка. Характерни са за кръстоцветните растения. Орех (орехче) — сух едносеменен неразпуклив плод с твърда, дебела, често вдървеняла обвивка; не се отваря и съдържа само едно семе (липа, дъб, леска). При грапаволистните и устноцветните има сложен орех — плодът се разпада на 4 орехчета. Зърно — едносеменен плод с ципеста плодна обвивка, сраснала плътно със семето, което е едно. Яйчникът е горен. Характерен е за житните растения. Крилатка — орехче със сух кожест или ципест плосък придатък, например при бряста, ясена и др. При яворите се наблюдава двойна крилатка. Семка — околоплодникът е кожест, но не сраства със семето, което е едно. Този плод е характерен главно за сложноцветните растения, като често е снабден с хвърчилка. При сенникоцветните има двойна семка, която при узряването обикновено се разпада на две половинки (семки). Сочните плодове са: Ягода — с тънка външна обвивка и мека сочна вътрешност, в която се намират семената (боровинки). Костилков плод — обвивката му се състои от три слоя; външен — ципест, среден — месест и вътрешен — вдървенял и твърд (костилка). Среща се при джанковия плод и др. Костилковият плод може да има едно или повече семена.
Съществуват и много други плодове, които имат по-ограничено разпространение.
При папратовидните растения не се образуват пветове, плодове и семена. При тях размножаването става с едноклетъчни образувания — спори, затворени в спороносни кутийки, наречени спорангии. При същинските папрати спорангиите са събрани на групи (сори) от долната страна на листа и често са покрити с люспици с различна форма — т. нар. покривало (индузий). При някои растения (хвощове и др.) спорангиите са събрани в класчета, разположени на върха на стъблото. образователна скица/рисунка "Разпознаване и събиране на билки"
Борис Китанов
Земиздат София 1987г.
20:36 20.1.2005 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
