За повечето хора на планетата рибата не е деликатес. Тя е единственият източник на животински протеин за милиони хора и тъй като населението на Земята се увеличава, нараства и значението на храната, получавана от морето. За нещастие някои риби могат да бъдат опасно отровни, но къде и защо — това са загадки, които причиняват безпокойство в някои райони на света. От древността до наши дни цели семейства,, а дори и селища са се отравяли след хранене с отровиа риба. Често се с оказвало, че причина са били такива видове риба, които само няколко дни преди това са били напълно безопасни за ядене; жителите от съседния остров или селище са консумирали същите видове риба през същия съдбовен ден, без да е имало пострадали.

Преди да разгледаме къде се среща рибното отравяне и кои са виновните животни, необходимо е да получим общо впечатление за това, какво се случва, когато настъпи поразяващият ефект. Ето един действителен случай, описан от едно индийско медицинско списание през 1956 г.:

„Рано сутринта на 11 февруари 1954 г. 65-годишният рибар Мутукумаран от. Патимачери донесъл в къщи хайвер от едра иглокоремна риба тетраодон. Жена му (на около 50 години) го подправила с къри и яла с дъщеря си (на около 8 години) хайвер с ориз в 8 часа. Скоро и двете почувствували, че им се спи. Мутукумаран дошъл в 10 часа и ял ориз и много малко хайвер. Жена му и детето яли още веднъж с него и скоро и двете изпаднали в безсъзнание. Жената успяла да каже, че й се вие свят и че не вижда нищо: сякаш била тръгнала към Каилас (свещен планински връх в Хималаите, който се смята за обител на бога Шива). Момичето умряло в 12 часа. Междувременно Мутукумаран започнал да повръща. Съседите откарали съпрузите в местната болница. Жената починала в 17 часа точно когато я внасяли в болницата. Медицинското лице отбелязало, че смъртта е настъпила вследствие на „спиране на дишането". Мутукумаран бил приет в болницата заради „слабост, виене на свят и неспособност да се движи". Диагнозата била рибно отравяне. Състоянието при постъпването е описано така: „Добре сложен мъж на 65 години; не е анемичен; може да говори; неспособност да върви; леко възбуден; изпитва жажда; разширени зеници; сърдечна дейност — нормална; честота на дишане — 19; пулс — 80." Температурата била нормална и първия ден не му дали нищо друго освен кафе. На следващия ден той се чувствувал по-добре, а на третия денизглеждал съвсем нормално и по негова молба бил изписан вечерта."

По-нататък в статията се споменава за друг подобен случай няколко години преди това в едно село в Негапатам. В действителност Мутукумаран и семейството му са пострадали от тетраодоново отравяне. Болестта се причинява от иглокоремна риба от сем. Теtraodontidae, която ежегодно взема много жертви, особено в Япония. Японците казват: „Голямо е изкушението да ядеш фуго (иглокоремна риба), по още по-голям е ужасът да не загубиш живота си."

Не всички представители на сем. Теtraodontidae са отровни и не всички части от отровните животни са опасни. Общоприето е мнението, че яйчниците, тестисите, кожата, жлъчката и черният дроб са може би най-опасни. Месото понякога е безопасно за ядене, а понякога — отровно. Някои други риби от разред Теtraodontiformes освен сем. Теtraodontidae може също да се окажат отровни.

В таблицата са представени рибите от всички разреди, за които се знае, че са отровни за човека. Таблицата в никакъв случай не е пълна. Разбира се, пълно изброяване не е възможно. В „Отровни морски животни от Централен и Западен Тихи океан" Фиш и Коб изброяват 83 вида от 19 семейства, които са отровни, и то само в тези райони. От тези 83 вида 11 са изброени като умерено и 25 като силно отровни, 4 ту са отровни, ту не са отровни, един вид е под въпрос, един е смъртоносен, а 16 не са специално отровни.

Предстоят много изследвания и статистически анализи за изясняване на рибното отравяне. Много изследователи смятат, че причина е хранителната верига на рибата. Предполага се, че рибата поглъща отровно растение, мекотело или друг морски вид и после човек я изяжда. Особено сигуатера, изглежда, се причинява най-вече от по-големите хищни риби. Напълно възможно е организмът, където започва тази злощастна верижна реакция, да е безвреден за човека, но да предизвиква химична реакция в тъканите на рибите, която да е вредна. Често се посочва, че случаите на херингово отравяне винаги съвпадат със струпвания на червея палоло. Доказано е, че самият червей е безвреден за човека.

Комисията по атомна енергия на САЩ е публикувала доклад на ихтиолога Филип Хелфрич върху проучването на възможната връзка между радиоактивността и токсичността на рибите, който завършва така: „Натрупаните данни показват, че няма никаква връзка между радиоактивността (силните бета - и гамаизлъчвания) и токсичността от типа „сигуатера" в пробите от мускулна тъкан, черен дроб и полови органи на рифови костури от Маршалските острови и островите Лайн.

Както беше посочено вече, рибите не са единствените отровни морски форми. Един вид морски прешленест червей — Lumbriconereis heteropoda, отделя отрова, .която обикновено се нарича нереистоксин. Може би той също има дял в отравянето на хора чрез хранителната верига. Токсичността на охлювите от род Neptunes вероятно е свързана със сезоните. Някои миди могат да предизвикват парализиращо отравяне и да се окажат смъртоносни. Причините за смъртта са блокиране на дишането и сърдечен разрив. Отравянията от черупчести мекотели винаги са били свързани с т. нар. червени течения — струпване на спонтанно движещи се фотосинтезиращи камшичести първаци Gonyaulax catenella. Опасно отровни са и някои морски краставици, а мидите кардиум също могат да причинят сериозни смущения.

Отравянията от черупчести мекотели са три; от наименованията им ясно личи тяхната същност:

1) стомашно-чревно — може да има и бактериален произход;
2) алергично — вероятно резултат от индивидуално изразена чувствителност;
3) паралитично — често се смята за най-сериозния вид и обикновено се свързва с камшичестите първаци, преработени от храносмилателната система на мекотелите.

Холстед съобщава, че някои морски костенурки от района на Филипините, Шри Лаика и Индонезия — зелената морска костенурка (Chelonia mydas), морската костенурка бис (Eretmochelus imbricata) и кожестата морска костенурка (Dermochelys coriacea) могат да бъдат опасно отровни. Те се използуват за храна, а хранителната верига и тук може да стане причина за нещастни случаи. Холстед посочва, че черният им дроб е особено опасен. Дробът и бъбреците на бялата мечка (Thalarctos maritimus) могат да причинят сериозно отравяне, което обаче рядко има последици и вероятно се дължи на опасното ниво на концентрация на витамин А. Знае се, че някои тюлени и морски лъвове също са опасни за ядене, както и някои китове и делфини.

Отравянето от морски видове изисква предпазливост от страна на човека. Това, което може да му се случи, зависи не от волята, преценката или избора на друго същество, а от хранителното му поведение. В същност не е толкова просто да се избягват нещастни случаи, тъй като човекът едва ли би могъл да се откаже да консумира обилната храна, която му предлага морето. Напротив, той трябва да използува повече морска храна. Ето защо са необходими обширни проучвания, за да се изяснят загадките.

Съмнително е дали някога ще бъдат открити сигурни предпазни мерки срещу тези форми на отравяне. Ако се окажете в непозната страна, особено в тропиците, трябва да избягвате за всеки случай напълно морска храна или да проверите кос за местните жители е безопасно за ядене и кое — не. Ако ловите риба и изяждате улова, винаги има известен риск, който може да се намали чувствително, ако се вслушате в съветите на местните жители. Поне засега отравянето от морски видове, вкл. от риба, действително е много рисковано и често изисква оказване на спешна медицинска помощ.

(Забележка. След като написах това приложение, получих справка за едно проучване върху сигуатерата в Куба около 1930 г. Тогава е започнало постоянното регистриране па всички отровни видове. След десет години се е оказало, че в списъка са попаднали почти всички морски видове, които представляват обект на търговията, след което воденето на статистиката е било прекратено.)

Имаше предложения това приложение да съдържа и съвети относно лекуването на рибното отравяне. Тъй като лечението е медикаментозно, аз не бих се осмелил да давам такива съвети. Всеки, който се интересува от това, може да направи съответните справки. Ценна в това отношение е книгата на Холстед, както и други, които той цитира. Изброени са и учените, които се интересуват от тези проблеми и с които може да се установи пряк контакт. Всяко пътуване в тропиците трябва да започва с внимателно проучване на този проблем.

След като бях написал книгата, аз посетих една южноазиатска страна. Бях поканен на обяд от брата на министър-председателя. Забелязах, че другите гости — всички местни хора, ядяха някакви особено едри и привлекателни скариди и последвах примера им. За три часа получих паралитично отравяне и около осем часа се намирах в критично състояние. Лекарят сподели с мен, че навярно местните хора имат имунитет към някои форми на отравяне от морска храна. Това също подлежи на проучване.

ТАБЛИЦА

Сигуатера (отравяне от тропични морски риби)

рифови костури: Monotaxis, Gnathodentex, Арrion, Lethrinus, Lutjanus
риби папагал: Scarus, Callyodon
мирски юнкери: Coris, Epibulus
морски костури: Variola, Julis, Cepthalopholis, Ерinephelus, Plectopomus
баракуда: Sphyraena и др.
каранкс: Caranx
риби хирург: Acanthurus,
Сtenochaetus, Zebrasoma
риба дама: Albula Clupanodon
риби султанки: Parupeneus, Upeneus
лактории: Lactoria, Lactophrys
смариди: Pagellus, Pagrus
алети: Tetragonurus
райска риба: Paradicichthys
риба пила: Aleutera
иглогърбести: Balistoides, Rhineacanthus, Balistes, Pseudobalistes
аншоа: Engraulis
риба катерица: Myripristis
ивичест тон: Katsuwonus
иглогърбести: Balistoides, Balistes, Rhineacanthus, Pseudobalistes
риба пила: Aleutera Ostracion
риба таралеж: Diodon

ограничени само в тропиците; причинителите са рифови риби, особено по-едрите хищни индивиди и видове; може да последват неврологични увреждания и смърт; възстановяването може да трае с години

Елазмобранхиално

сива акула: Carcharhinus
бяла акула: Carcharodon
акула чук: Sphyrna
седмохрили: Heptranchus
шестохрили: Hexanchus
полярна акула: Somniosus
и някои скатове

особено опасен е черният дроб; може да се причини от отровни риби, изядени от акулата; може да е сродно със сигуатера; най-често се среща в тропиците, но е познато и далеч на север; токсично; може да бъде фатално

Гимнотораксово

Gymnothorax

подобно на сигуатера, но може да бъде и още по-тежко; според сведенията са фатални поне 10% от случаите; тези риби не бива да се ядат

Скумриево

тонове

бактериално: щамове на Proteus morganii; причинява се от неправилно съхранявана риба; силни алергични реакции; под влияние на бактериите в тъканите се образуват хистамин и други вещества

халюциниращо кефалово

кефалови: Mugil, Neomyxus
риби султанки:Mulloidichthys,Upeneus, Parupeneus
сезонно; обикновено леко; не е фатално; ограничено разпространение: тихоокеанските острови

Херингово

риби хирург (Tang): Асаnthurus, Сtenochaetus,Zebrasoma
лоцмани: Kyphosus и др.
херингоподобни: Clupea, Melleta и вероятно Sardinella

много малко познато; може да бъде изключително сериозно; известно е като фатално; може би е свързано със струпването на неотровните морски червеи палоло

"Опасни за човека"
Роджър Карас

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари