|
Канибализмът е често срещано явление в природата. В редица случаи, колкото и парадоксално да звучи той е играел и играе роля в запазването на вида, та дори и в еволюцията на отделни видове. При редица животни канибализмът е обикновено явление, например при крокодили каймани, комодски варан и др., при които обикновено възрастните изяждат младите екземпляри поради факта, че те са по-малки и слаби от тях и просто са потенциална плячка. В колониите на чайките повреме на мътенето и отглеждането на малките се срещат канибали, като наи-често това са възрастни индивиди неспособни да създават вече поколение.
КАНИБАЛИЗМЪТ ПРИ ЖИВОТНИТЕ Канибализмът е често срещано явление в природата. В редица случаи, колкото и парадоксално да звучи той е играел и играе роля в запазването на вида, та дори и в еволюцията на отделни видове. При редица животни канибализмът е обикновено явление, например при крокодили каймани, комодски варан и др., при които обикновено възрастните изяждат младите екземпляри поради факта, че те са по-малки и слаби от тях и просто са потенциална плячка. В колониите на чайките повреме на мътенето и отглеждането на малките се срещат канибали, като наи-често това са възрастни индивиди неспособни да създават вече поколение. Освен, че крадат яйца при удобен случаи, тези чайки нападат и малките след тяхното излюпване, когато родителите им са далече от гнездото. Малките са в опасност, докато не поотраснат достатачно-чайките ги убиват дотогава, докато все още могат да ги поглъщат цели, те не са способни да разкъсват плячката си. При други просто по-силният побеждава и изяжда победеният- паяци, калмари, октоподи. По-интересни са случаите на между полов канибализам, какъвто има при богомолките например, където женската изяжда мъжкия след копулацията или повреме на копулацията. При един тропичен вид дори е необходимо първо женската да отхапе главата на мъжкия, за да настъпи акта на оплпождане. Друг всеизвестен пример за този вид канибализъм са паяците, но при тях женската изяжда мъжкия само при видовете, при които тя е доста по-едра от тях. Има много видове паяци, при които мъжкият успява да се измъкне, като поднесе подарък на женската-опакована в мрежа муха, и докато тя е заета с подаръка мъжкият я опложда. Има и видове, които обвързват своята избраница с паяжинни нишки и след това копулират на спокойствие. Други пък оплождат женската непосредствено след последното и събличане (когато става полово зряла), понеже тогава тя е безпомощна. Срещат се и паяци, при които ухажването, копулацията и после раздялата на партньорите минават мирно и тихо или двата пола съжителстват безконфликтно. Така, че повечето паяци се обвиняват в канибализъм несправедливо. При някои животни се наблюдава т. нар. кайнизъм-малките се изяждат помежду си. Този вид канибализъм често се среща при сови и дневни грабливи птици- по-силното и едро братче или сестриче изяжда по-слабото, обикновено излюпено по-късно. При Малкият ястреб ( Accipiter nisus), обикновено напускат гнездото (оцеляват) около 58-60% от новоизлюпените, но в неблагоприятни години този процент е само 0, 6, като освен големият процент неоплодени яйца, гладът и болестите голям дял за това има и канибализмът, но тук той е начин на оцеляване. Може би наи-интересният случай на канибализъм в животинското царство, при което малките се изяждат взаимно е при акулите от разред Ламниформни, към който принадлежат Голямата бяла акула ( Carcharodon carcharias), Акулата бик ( Engomphodus taurus), Акулата лисица ( Alopias vulpinus), Акулата скитница (Cetorhinus maximus), Акулата Мако ( Isurus oxyrinchus), и др.Тези акули се размножават с яйца, но яйцата се излюпват в утробата на майката. Дълго време учените са се чудили защо например Акулата бик ражда винаги по две малки, след като в матките ( имат две матки с общ изход) на уловени акули са намирани от 16 до 23 яйца . Каква била изненадата, оказало се се, че след излюпването на малките те започват да се изяждат взаимно- канибализъм in utero ( в матката от uterus (лат.)-матка). Така във всяка матка остава по едно малко т. е. се раждат две малки. Без съмнение това е един малко нестандартен начин за естествен подбор, но все пак наи-силните и приспособени оцеляват.
Друг интересен случай на канибализъм е т. нар. кронизъм- родителите изяждат малките си. Това става най-често при липса на друга храна или когато някое от малките е болно - щъркели, ветрушки и др. Брадатия лешояд ( Gypaetus barbatus) например още в първите 24 часа след излюпването (а понякога и преди него) убива по-дребното и по-слабо малко, което при всички случаи се излюпва от второто яйце и го изяжда или го дава като храна на другото лешоядче. При мишките канибализмът се среща най-често при стрес. Когато някой хищник открие гнездото на мишката, но не може да проникне в него и се връща често до гнездото, майката вместо да пренесе малките на друго място тя ги изяжда. По този начин си набавя изгубените повреме на кърменето протеини и минерални вещества и е готова да създаде ново поколение някаде другаде. При песчанката джудже (сега у нас песчанките са по-популярни с английското си наименование- джербили) канибализмът е нормално явление, така тези животинчета си набавят протеини. Но няколко часа преди раждането у женската настъпват хормонални промени, които възпират канибализма и, мъжкият повлиян от феромоните отделяни от женската също вече не проявява канибализъм. По този начин се предпазва собственото поколение. Когато на такива родители (със запор на инстинкта за канибализъм) се дадат чужди новородени, те ги приемат, но само до раждането на своите. Този запор продължава при женската около седмица, докато тя добре опознае своите малки, а при мъжкия 2-3 седмици. Има примери за канибализъм, при който потомството изяжда своите родители. Пример за това е едно дребно комаровидно насекомо- Oligarces paradoxus ( Д. Божков 1981г.- Забавна зоология). Оплодената женска снася 4-5 сравнително едри яйца. От тях се излюпват белезникави ларви с прозрачно тяло. Вътре в тялото на всяка ларва се развиват партеногенетично 7-30 дъщерни ларви. Те зпочват да се хранят с вътрешните органи на своята майка, и след като ги изядат излизат на вън и заживяват в гнили пънове. Ларвите се размножават по този начин няколко поколения. След това партеногенетичното размножаване се прекратявяа, ларвите от последното поколение какавидират и от тях се развиват възрастни крилати мъжки и женски насекоми. Разбира се канибализмът се среща твърде често и при животни одомашнени от човека ( свине, кокошки, фазани и др.) и при т. нар. животни за компания- хамстери, мишки, джербили и други гризачи. Този вид канибализъм ( патологичен канибализъм) е най-често резултат от недостиг на витамини, минерални ващества, протеини и разбира се стреса, като един от най-важните фактори. В опитите си с лабораторни плъхове Джон Калхаун често наблюдавал канибализъм, когато гъстотата на популацията се поддържала твърде висока (срес). Подобни явления биха могли да се наблюдават и в природата. Но дори и в домашни условия, това явление е продиктувано от природните закони и е начин за адаптация. В заключение можем да кажем, че канибализмът-колкото и неестествено и дори грозно да изглежда за нас хората това явление, е просто едно от многото оръжия впрегнати от природата за нейните цели.
автор: Д-р. Чавдар Черников
 |
