|
Окраска Птиците имат разнообразна и пъстроцветна окраска, която се дължи на различните пигментни зърна и микроструктурата на перата. Пигментните зърна са от две групи — меланини и липохроми. Меланиновите пигментни зърна са от жълто-кафяви (еомеланин) до черни (феомеланин).Липохромните са разтворени дифузно или на отделни петна в мазнината, а в перата има разнообразен липохромен пигмент: жълт — зоофувлин, червен — зооеритрид, зелен — зоопразинин и др. В случаи, когато перата са депигментирани и съдържат само въздушни мехури, оперението е бяло. Когато бялото оперение (изцяло или частично) не е характерно за вида, а се появява само при някой индивид, се нарича пълен или частичен албинизъм, а когато окраската е по-тъмна от нормалната за вида — меланизъм.
Някои видове имат метален блясък на оперението. При тези случаи над пигментния слой има тънък слой от прозрачни призматични клетки с дебелина от 19—20 мм. Светлината се пречупва под различни ъгли и цветът на оперението зависи от ъгъла на пречупване. Най-често окраската на птиците е защитна. Понякога защитната окраска е съчетана със защитна поза (полска чучулига, голям воден бик, въртошийка).
Някои птици притежават наподобяваща окраска (кукувица). По цвета на оперението те приличат на някоя друга силна и агресивна птица. Пъстра и разнообразна е брачната окраска. Тя съчетава ярки цветове, понякога с удължени украсяващи пера по отделните части на тялото. Брачната окраска се появява след предбрачното линеене. Линеене. При птиците е продължителен процес на смяна на оперението. Чрез него се подновяват старите, износени и изтрити пера, които особено по крилата и опашката са несъвършен елемент на летателния апарат. Всеки вид птица има определена диаграма на линеене. По-голямата част от видовете линеят веднъж годишно — през пролетта. Други видове линеят два пъти годишно — пролетно (предбрачно), което обикновено е частично, и есенно — пълно. Патиците и някои Други водни птици линеят 3—4 пъти годишно. При тези случаи на един екземпляр може да има пера от брачното оперение през миналата година, от есенното оперение и от новото брачно оперение.Някои едри дневни грабливи птици (орли, лешояди) сменят своите махови и кормилни пера през цялата година.
Птиците имат няколко вида оперение, което зависи от възрастта на птицата (възрастов диморфизъм). Новоизлюпените малки имат детско оперение (неоптилно). То се състои от гъст и рядък пух. Совите и дневните грабливи птици имат младежко оперение (мезоптилно). То значително се различава от това на полово зрелите индивиди. Възрастните птици имат телеоптилно оперение. Полова зрялост. Настъпва на различна възраст. Дребните видове (врабчови птици, гълъби и др.) стават полово зрели на 8—10 месечна възраст. Средно големите птици (вранови, чайки, патици) започват да се размножават на двугодишна възраст, а едрите (щъркели, жерави, орли, лешояди) — през 3-ата до 6-ата година. При настъпване на половата зрялост се появява разлика в оперението, гласа и поведението на мъжките и женските птици (полов диморфизъм). Половият диморфизъм може да бъде постоянен — за цял живот, и сезонен — само през размножителния период. Размножителен период. Започва през сезона, когато има оптимални условия за живота на даден вид. Той се разделя на няколко етапа. Започва със заемане на гнездовата територия. При някои видове това е съвсем ограничено пространство, в което птицата не гнезди, а се изпълняват предбрачните игри. Други птици охраняват по-голяма територия, която служи за прояви на брачното поведение, гнездене и търсене на храната. При едни видове гнездовата територия почти винаги обхваща определена по размери територия, а при други нейната големина зависи от гъстотата на популацията. Гнездовата територия се маркира чрез брачните песни. Същинският брачен период започва с образуване на брачните двойки. При някои видове това става още по време на прелета от зимните квартири. Различното брачно поведение — песни, танци, брачни полети и др., спомага за намиране на партньор и за образуване на двойка (моногамия). Брачните двойки може да се образуват само за един сезон или до края На живота на единия от партньорите. При някои птици през размножителния период мъжкият се движи с две женски (бигамия) или с няколко (полигамия). Рядко при някои видове има полиандрия — многомъжество (тинаму, листоноги, кукувици). Женската снася яйца в няколко гнезда и за мътене и отглеждане на малките се грижат мъжките. Гнездата при птиците се отличават с голямо видово разнообразие. По отношение на външната форма и по конструкция те биват 5 различни типа. Най-просто устроени са голите гнезда. В този случай яйцата се снасят върху естествената земна основа и птицата не нося строителен материал, а само прави малка, едва забележима вдлъбнатина в почвата или снася яйцата направо върху скалата (кайри, козодой). При ямковите гнезда птицата прави малка вдлъбнатина и я застила с материали, които събира около гнездото (дъждосвирци, рибарки, дропли). Дънести гнезда правят лебеди, жерави, дърдавци, някои чайки. С пренесени строителни материали1 птицата изработва дъното на гнездото и прави ниски, рехави стени. Чашковидните гнезда са дълбоки, с гъсто преплетени и плътно слепени строителни материали по стените. Най-сложно устроени са затворените гнезда. За техния строеж се използва голямо количество строителен материал.
По отношение на местоположението гнездата биват: йаземни, надземни, хралупи, стенни, по клони на дървета и храсти и плаващи. Същинският гнездови период започва със снасянето на яйцата. Повечето птици снасят яйцата си сутрин. Изключение правят фазаните, които снасят вечер, и кукувицата — към средата и през втората половина на деня. При повечето птици интервалът при снасяне На яйцата е 24 п, при гарвана мършар и малкия воден бик е два дни, при дневни грабливи птици, гъски, лебеди, чапли, жерави, дропли е от 36 до 72 п, при осояди и мишелови — 5 дни, а при рибояди — 5—6 дни. Мътило се нарича най-често срещаният брой яйца в гнездото на даден вид. Мътило от едно яйце имат буревестници, фрегати, кайри, някои чайки. По две яйца снасят едрите грабливи птици, жерави, пеликани, гълъби и др. Три яйца снасят повечето видове чайки, а четири е нормалният брой за дъждосвирци. Пойните птици снасят от 4 до 16 яйца. Най-голям е броят на яйцата при кокошовите птици — 18—22 в едно мътило. Формата на яйцата при птиците варира в твърде широки граници често пъти не само в рамките на един и същ вид, но дори в мътилото на един индивид. Съществуват четири основни форми — елиптична, яйцевидна, овална и крушовидна. Окраската на яйцата е разнообразна. Според нея яйцата се разделят На три основни грушт — неоцветени, едноцветни и пъстри. Цветът на яйчната черупка зависи главно от два пигмента — червено-кафяв (оопорфирин) и синьо-зелен (ооцианин). Оопорфиринът определя основния кафяв тон на черупката. Той е нетраен и след снасянето бързо се разяада под въздействието на светлината. Мътят по-често и двете птици, но мъжкият по-кратко време. Например мъжкият гълъб мъти само 4—6 часа, и то главно през обедните часове. При птици с ясно изразен полов диморфизъм мъти само женската.
За да се осигури по-интензивно загряване на яйцата перата в областта на корема опадат и се образува мътилното петно. То има видовоспецифична форма. При врабчовите птици например мьтилното петно е едно, но е широко и обхваща цялата коремна част. Фазаните и буревестниците имат две мътилни петна, а други видове — от три до пет. При някои птици кожата по корема не се оголва, а по нея израства дълъг пух, част от който мътещата птица оскубва и натрупва в гнездото.
Повечето пойни птици започват мътене, след като снесат последното яйце. Други видове (чапли) лягат в гнездото след второто или третото яйце, затова след второто или третото яйце, затова
малките са на различна възраст. Продължителността на мътене зависи от големината на яйцата и размерите на птиците. Врабчовите птици мътят около две седмици, кълвачите и соколите — 15—20 дни, бухалът — 35, буревестниците — 50—54, емуто — 56—60, а кивито — 75—80 дни. Когато мътят двете птици, те често се сменят, за да се хранят. Ако мъти само женската, тя понякога гладува дни наред (гагата — 30 дни, емуто — 60 дни) или напуска гнездото за кратко време един-два пъти дневно. Мъжките мишелови, гарвани, орли, хайдушки гарги носят храна На женската и я хранят в гнездото. Постембрионалното (следзародишно) развитие на птиците протича по два типа. Малките на някои видове (кокошови, дъждосвирци, патици, чайки) веднага след излюпването напускат гнездото и бързо се научават самостоятелно да търсят храната си. Те са покрити с гъст, равномерен пух. Такива малки се наричат гнездобегълци (нидифуги). При други видове малките се излюпват голи, слепи, със запушени слухови канали и напълно безпомощни. Те остават дълго време в гнездото и за тях се грижат възрастните птици. Такива малки се наричат гнездожилци (нидиколи). Някои видове птици (патици, пингвини) се събират на групи и колективно се грижат за малките. Когато малките израснат и станат напълно самостоятелни, обикновено семейството се разпада. Те образуват обособени ята и се движат отделно от възрастните. По-голямата част от птиците отглеждат по едно поколение (носило) годишно, а други (предимно врабчоподобните) — по две или три. Доц. К. б.н. СИМЕОН ДИМИТРОВ СИМЕОНОВ
ст.н.с. ТАНЮ МАНЕВ МИЧЕВ
ст. н. с. к. б. н. ДИМИТЪР НИКОЛОВ НАНКИНОВ
 |
