|
Безкрайно е разнообразието в живата природа не само на форми и багри, но и на поведение.Едно от наи-интересните поведения при животните е брачното. В процеса на еволюция са възникнали хиляди брачни ритуали, някои от тях са толкова странни за нас хората, че трудно бихме могли да ги разберем. Не по-малко сранни са някои от браковете, които сключват животните.
БРАКОВЕ И БРАЧНИ РИТУАЛИ ПРИ ЖИВОТНИТЕ Безкрайно е разнообразието в живата природа не само на форми и багри, но и на поведение.Едно от наи-интересните поведения при животните е брачното. В процеса на еволюция са възникнали хиляди брачни ритуали, някои от тях са толкова странни за нас хората, че трудно бихме могли да ги разберем. Не по-малко сранни са някои от браковете, които сключват животните.
Един от наи-интересните примери за брачно поведение е четинестия червей палоло (Eunice viridis )-фиг.1. Той се среща из цепнатините на кораловите рифове в архипелазите Самоа и Фуджи в Тихия океан в огромни количества. Преди размножителният период в задния край на червеите израстват нови членчета, които са по-дълги от цялото тяло на червея. При едни от червеите членчетата са изпълнени с яйца, а при други с мъжки полови клетки.След това червеите започват да чакат пълнолунието и то точно 8 дни преди пълнолуние в края на октомври и началото на ноември. Този момент чакат и местните жители, за които членчетата са голям деликатес. В определения ден щом се свечери се появяват първите мъжки и женски откъснали се членчета. С настъпването на ноща техният брой се увеличава и водната повърхност закипява – членчетата извършват самостоятелни активни движения. Това е времето, когато местните жители ловят тези членчета, които са в огромни количества с всевъзможни пособия, като просто ги изгребват от повърхността на водата. Самите членчета благодарение на подскачащите движения, които извършват се разпукват и яйцата и мъжките полови клетки се срещат- така става оплождането. Милиони оплодени клетки се заселват в морската вода и се превръщат в плуващи ларви на червея палоло. През деня отделянето на членчета се преустановява. Цялата тази любовна феерия и празник за туземците продължава три нощи. Някои видове главоноги живеят пелагично т. е. плуват свободно в горните слоеве на морето. Това означава, че женските и мъжките индивиди трудно биха се открили или може би просто биха изгубили много енергия за тази цел. Природата е решила проблема по много нестандартен начин. При Argonauta argo-фиг.2- ( едно от тези главоноги )- женската е колкото длан , мъжкия е по-дребен, през размноителния период израства спецялно пипало при мъжкия изпълнино с полови клетки( сперматофори ), наречено хектокотил.Този хектокотил се отделя от тялото на мъжкия и започва да плува енергично посредством едно камшиче в задня край,търсейки женската.Това пипало открива женската,прониква в мантйината и празнина после открива входа на яйцепровода,където се залавя и се освобождава от сперматофорите. Мъжкият никога не вижда женската, той изпраща свой посредник в любовта. Някои животни сключват пожизнен брак. Известни примери за това са някои видове орли, сови, жерави, чапли, повечето пойни птици, папагалите, гълъбите, бобрите, гибоните, някои видове антилопи, китовете, някои тропични рибки от сем. Cihlidae. При дивите сиви гъски ( Anser anser ), партньорите са постоянни и ако се случи единият от тях да загине,другият много рядко встъпва в брак отново. Ето какво казва З.Веселовски в своята книга "Необикновеното при животните": "Искам да подчертая един важен факт: постоянния брак на животните не се основава на сексуалността.Известно е,че животните се размножават само в определен годишен сезон и през по- голямата част на годината половите им органи са в пълно спокойствие. Не желая да се намесвам в сферата на социолозите, които между другото твърдят, че бракът при хората се различава от брака при животните по това, че не е заложен само секса. По отношение на последната точка те са прави, макар че при хората стадият на спокойствие на половите им органи настъпва чак през старостта. Аз не мога да не се застъпя за животните, тъй като и при тях бракът продължава, когато единият от партньорите се разболее или е ранен.В този случай двойката продължава да бъде здраво сварзана, дори здравата женска да е заобиколена от многобройни ухажори, които болният съпруг не е в състояние да прогони".
При африканските гранатови астрилди ( Granatina granatina ), постоянните двойки се скючват още в наи-ранна двъзраст-до 35 дни след излюпването, когато макар и излетели от гнездото все още се хранят от родителите си. Зада се предотврати запознаването между индивиди от еднакъв пол, част от перушината по главата се сменя и се появява оцветяване , по което мъжките се отличават от женските. Останалата част от оперението си остава младежко-така е невъзможно малките да се запознаят с възрастна птица.
По време на живота си червенушката ( Pyrrhula pyrrhula )-фиг.3 скючва два устоичиви брака-единият учебен с някой от своите дратя или сестри, другият с чужд партньор след достигане на полова зрелост. Може би наи- романтичният брак в света на животните е между скаридките - Spongicola venusta.Тези рачета се срещат винаги по двойки-едно мъйко и едно йенско в тялото на една морска гъба наречена Венерина кошничка - Euplectella aspergillum-фиг.4 . Тази гъба се среща по бреговете на Япония на дълбочина 200- 300 метра и достига от 30 до 60 см дължина. Изградена е от силициев скелет и наподобява екзотична ваза, по която има множество отворчета, а отгоре е затворена с решетъчно капаче. Рачетата, които са в централната празнина на тази своеобразна ваза са проникнали там като ларвички през някой от многобройните отвори на неините стени. Тук те са намерили уютен дом, а преминаващата вода през тялото на гъбата им носи храна и въздух. След като ларвите се превърнат в рачета те са по-големи и не могат да излязат. Така те остават в нейната празнина заедно до края на живота си. В Япония съществува обичай Венерината кошничка заедно с рачетата в нея, да се поднася на младоженците като дар, символизиращ вечната вюбов и съпружеска вярност. Има животни, които остават свързани за цял живот в буквалният смисъл на думата. Такъв е кръглият червеи (хелминт) Syngamus trachea , който паразитира в трахеятя и големите бронхи на кокошеви и водоплаващи птици. Женският паразит е дълъг 20-25 мм, а мъжкия само 3-6 мм. Мъжкият се фиксира чрез половата си бурза за половият отвор на женската ,които се намира до предния и краи. Така свързани те наподобяват буквата '' У'' и остават в процес на полов акт за цял живот ( перманентна копулация ). При друг червеи -плоският червей Diplozoon paradoxum-фиг.5 , които е хермафродитен и достига няколко мм, телата на двата индивида се срастват още като ларви. След достигане на полова зрялост двата сраснали екземпляра се оплождат кръстосано. Ако дадена ларва не срещне друга ,за да се съедини с нея тя бързо загива. Срастването е до края на живота на тези червеи. Diplozoon paradoxum паразитира по хрилете на шарановите риби.
При гръбначните животни подобен случай се среща само при някои дълбоководни риби. Ткива са рибите от род Ceratias-фиг.6 , при които мъжкият е сраснал с главата на женската и е само жалък придатък-много по-малък от нея. Подобна е дълбокоморската риба Edriolychnus ,при която са сраснали дори няколко мъжки с корема на женската. Те имат общо кръвообръщение. Това е може би най- голямата дегенерация на мъжкия пол в животинския свят. Все пак както ще видим по-надолу има животни, при които мъжкият пол е изчезнал напълно. Подобно" унизително" положение за мъжкия има при морския червей(Bonelia viridis )-фиг.7-зелена бонелия. Женската води уседнал живот в скални пукнатини и има яйцевидно тяло с диаметър 7-8 см.,но нейното хоботче е около 1 м.Дълго учените не са намирали мъжкия индивид.След изследванията се оказало все пак ,че мъжки има и той всъщност паразитира в яйцепроводите на женската,дълъг е 1 до 3 мм.Там той опложда яйцата.След излюпването ларвите плуват свободно из водата и тези,които се настанят на дъното стават женски,а тези,които биват улавяни от хоботчето на възрастните женски стават мъжки.Това се обославя от хормоните на женската.Мъжкият пропълзява по хранопровода и постепенно достига яйцепровода, където паразитно се храни. Сред народа ни щъркелът е пословичен със своята съпружеска вярност, това обаче не е така. В действителност и мъжкият и женската са верни единствено на гнездото си, но не и помежду си - т.нар. местен брак. Когато напролет мъжкият щъркел се върне при своето гнездо, той поздравява с тракане на клюна си всяка прелитаща женска, като е готов да гнезди и да отгледа малки с всяка от тях.Ако домакинята се върне по-късно, сигурно е, че при бившия си съпруг ще намери друга женска. Тогава започва битка мейду женските щъркели, а мъжкия стои и безучастно наблюдава- за него е безразлично коя ще бъде неговата съпруга. Побеждава обикновено женската, която е гнездила миналият сезон на това място-нейният стимул е по-голям. При някои животни браковете не минават без свади ,наранявания, дори с опасност за живота на един от двамата партньори. Известни са примерите с богомолките, някои видове паяци и др.,при които мъжкия често става жертва на своята любима. При Тасманийският торбест дявол( Sarcophilus satanicus )-фиг.8 мъжкия е много агресивен повреме на любовния период. Той примамва своята избраница в някоя дупка, като в началото всичко е нормално, но по-късно женската се превръща в затворница, мъжкият не я изпуска нито за миг, отнася се с нея с подчертана агресия и буквално я изнасилва. Това продължава няколко дни, докато трае половия нагон на мъжкия. Твърде интересен е бракът при дървениците (Cimex lectularius ). С особено шипче мъжкият прави отвор в гърба на женската и през него пуска в тялото и мъжки полови клетки. При градинския охлюв (Helix pomatia ), които е хермафродит любовните игри също са съпроводени с нараняване. Всеки охлюв има нещо като мехче, в което се съхраняват т. нар. любовни срелички. Те са съставени от арагонит (вид варовик с метални примеси). Повреме на любовната игра охлювите изхвърлят с голяма сила такава стреличка, която се забива в тялото на партньора. Това обаче само ги възбужда и стимулира да си обменят полови клетки. За мъжкият на паяка Agriope lobata-фиг.9 , копулацията се оказва фатална. Той умира повреме на акта от шок без никакво вмешателство от страна на женската. При дриг паяк- Micrommata virescens мъжкият, за да се спаси от женската след копулацията скача върху гърба и и започва да я захапва за коремчето, докато тя се спасява с бягство.
Някои видове животни , за да смекчат агресивността на партньора или, за да привлекат внимание поднасят подарък. Такъв е паякът пизаура. Той носи на женската с хелицерите си щателно опакована с паяжина муха, и докато женската изсмуква мухата той се съешава с нея.
При хищните кръжащи мухи (Empididae ) понякога повреме на ухажването се случва гладната женска да изяде мъжкия. При някои видове като Empis borealis и Empis tesselata мъжките се застраховат против това като улавят плячка, която подаряват на женската, но това не винаги им помага - те биват често изяждани като второ ястие. При Empis poplita и Hilaria quadrivittata мъжките обвиват плячката с влакна, които отделят с предните си крака. Така женската се занимава по-дълго с подаръка. При Hilaria maura подаръка е вече само символ. При Hilaria sartor вече може да се говори за своеобразен "свръхсимвол" на подарък- мъжкия изтъкава от влакна голям яйцевиден балон, нещо като примамка и го предава на женската повреме на ухажването. Символи са възникнали в процеса на еволюция и при по-висши животни. Даването на подарък е обикновена церемония в ухажването при много птици. Мъжкият на речната рибарка (Sterna hirundo ) донася на женската уловена риба. Тук подаряването на храната не означава защита, а е проява пренесена от грижите за потимството. Подобни примери има и при много други птици-тукани, кукувици и др. Често пъти партньорите само докосват човките си-мъжкият храни женската символично.В такъв случай се говори за ритуализация на акта на хранене. При кръглоочките ( Zosterops )-фиг.10 - индийски пойни птички този акт се е превърнал в своеобразна целувка с връхчетата на езичетата. Подобни ритуали съществуват и при бозайниците. Мъжките хиенови кучета ( Lycaon pictus )-фиг.11 се стремят да спечелят женската като имитират поведението на малките-облизват млечните зърна на женската. Друг брачен ритуал, който на нас хората ни изглежда най-малкото неприятен е пръскането на женската с урина. Среща се при енотовидното куче ( Nictereutes procyonoides ), зайците, морските свинчета, люспениците ( Manus ), южноамериканските гризачи патагонска мара ( Dolichotis patagona ) и агути ( Dasyprocta aguti ). При американското бодливо свинче ( Erethizon dorsatum )-фиг.12 повреме на ухажването мъжкият се повдига и с изправеният си полов член пръска малки дози урина върху женската. Женската му връща пръскането и така между бъдещите съпрузи се разиграва интересен двубой.
Какво ли не е имислила природата и всичко, за да може да продължи съществуването на вида. Понякога отношенията между партньорите са твърде сложни, понякога странни, а друг път такива просто липсват. При родствения на паяците лъжескорпион мъжкият хваща с една от щипките си щипката на женската и я притиска. След това той се снишава към земята и отделя от половия си отвор кръгло сперматофорче, към което е прикрепено тънко влакънце. С него сперматофора се закрепва за земята. След това мъжкият започва да тегли женската към мястото където е прикрепен сперматофора. Чрез това придърпване женският лъжескорпион се стимулира и половият и отвор в долната част на коремчето се отваря. Щом женската стигне до сперматофора, нейният полов отвор го всмуква. Идентично е брачното поведение при тритоните.
При пасищните кърлижчета ( Oribatei ) мъжките не търсят женската, те изграждат върху дръжките на листата малки кутийки изпълнени с полови клетки приличащи на плесен. Когато женската открие такава кутийка тя я откъсва с половия си орган и сама се опложда. Твърде странен е бракът на акарът Pyemotis , който паразитира върху гъсеници. Женската ражда своите малки, които още при раждането си са полово зрели. Малките мъжки остават върху майката, хранят се, като смучат телесни течности от тялото и и чакат, докато маика им роди следващите малки. Щом в половият и отвор се появи женско акарче, някой от братята му незабавно го опложда. Рибките наречени пъстри хаплохромиси, населяващи Африка, имат уникално за рибите поведение. Женските снасят малко на брой, но сравнително едри яйца. Голямото количество жълтък, който съдържат им придава жълт или оранжев цвят. За да бъдат предпазини тези лесно забелязващи се яйца непосредствено след хвърлянето на хайвера женската ги налапва. И от тук произтича разликата с другите риби, при които женската хвърля хайвера, а мъжкия кръжи около него и изпуска семенна течност. При хаплохромисите това не може да стане и природата е решила проблема по много оригинален начин. Мъжките, които са сини на цвят имат на аналния си плавник няколко жълти или оранжеви петна, които много наподобяват на хайверните зрънца. Женската се опитва да ги налапа подбудена от своя инстинкт, а мъжкия през това време ижвърля порции семинна течност и вместо яйца в устата на женската попада семенна течност. Така яйцата се оплождат и се излюпват в устата на майката.
Смята се,че най-сложното брачно общество има игуаната ута ( Uta stansburiana )-фиг.-13 -около 30 см-ов гущер.При нея има три вида мъжки-"стандартни", "подлетци" и "мъжкари". Цикълът започва със "стандартните", те владеят определена територия с 2-3 женски, като ги пазят ревностно. Това продължава няколко поколения. След това се появяват "мъжкарите", те са по-едри и силни ипрогонват "стандартните", завладяват по-големи територии с по 8-10 женски. През следващите поколения се раждат "мъжкари". Постепено обаченахлуват "подлетците", те са наи-дребни, приличат много на женски и по този начи успяват да надхитрят "мъжкатите"-успяват да оплождат женските. Така се стига до поколение само от "подлетци", а "мъжкарите" изчезват. Това продължава докато не се появят "стандартните", те пък изместват "подлетците" и цикълът се повтаря. "Стандартните" не могат да бъдат излъгани от подлетците поради това, че те владеят само 2-3 женски и много по-строго ги контролират. Колкото и чудно да изглежда има и видове, при които мъжкият индивид възниква от женския или обратно. Дори има видове при които липсва мъжки индивид.
Кораловата риба Зеленушка няма полови хромозоми. След юношеската си възраст рибките стават женски. След като мъжкият умре ( той е около два пъти по-голям от женските ) наи-възрастната и едра женска бавно се трансформира в мъжка риба. В югозападен САЩ има един вид риба в чиято популация няма мъжки индивиди. През брачния период тя използва като ухажьор мъжките на един сходен вид. По този начин тя се стимулира и снася яйца ,от които се излюпват женски рибки. Гущерът кнемидофор се състои само от женски индивиди. Преди дъждовния сезон женските снасят яйца, от които при благоприятни условия се излюпват женски гущери. При кнемидофора еволюцията е спряла. Поколението на един гущер е идентично, няма комбинация на гени и обмяна на генетичен матерял. При изменение в условията на живот това може да се окаже пагубно.
В животинското царство съществуват случаи и на междувидови бракове. Не говоря за изкуствените хибридизации, каквито са създадени между коне и магарета, лъвове и тигри,едногърба и двугърба камила,между много поини птици и ред други, за естествени такива. Може би естествената хибридизация се среща много по-често отколкото се предполагаше доскоро. Такива смесени бракове са надлюдавани между гълъбите и гугутките, различни видове папагали, кълвачи, врани, синигери, врабци, чайки, при различни влечуги-крокодили, змии, костенурки и гущери, а също и при земноводни и риби.
Често се наблюдават смесени бракове между южният гигантски морелетник ( Catharacta skua lonnbergi )-147 см размах на крилата и антарктическият морелеткик ( Catharacta maccormicki )-127 см размах на крилата, като мъжките винаги са антарктически морелеткик. При тези бракове се създават мелези с белези и на двата вида. Може би естествената хибридизация е спомогнала и спомага за образуването на нови видове, по-приспособени и усъвършенствани. Разбира се по-голямата част от смесените бракове продуцират стерилно потомство, което пък е спомогнало за запазване идентичността на много видове. Понякога и намесата на човека се оказва фактор за смесени бракове. Такъв е може би случея с черният лемур ( Eulemur macaco)-фиг.14 и венеценосният лемур ( Eulemur coronatus )-фиг.15. Поради изсичането на горите и намаляване на
ареала им, сега често се случва двата вида да се кръстосват, при което се получава хибрид. Все пак не се знае дали това не е естествено стечение на нещата, защото котешкият лемур ( Lemur catta ), въпреки, че обитава същите места никога не се кръстосва с други видове, а може би това е защото той е еволюционно по-отдалечен от другите. Това е една съвсем малка частица от огромното разнообразие, което природата е създала. и човекът в своя стремеж да открие и да разбере всички тайнства и явления, които го заобикалят, може би ще разбере по-добре и себе си, защото и той е малко парченце от мозаиката наречена вселена. За статията са използвани материали от следните автори: Димо Божков
Зденек Веселовски
Йотко Каменов
Клаус Оленинг
Михаил Йосифов
Христо Делчев
Юлиус Комарек Д-р. Чавдар Черников
 |
