|
Ф. К. Една от загадките на природата, която възбужда въображението, е загадката около осъществяването на комуникациите. На земята присъствието на хищник в някоя гора веднага се усеща от всички нейни обитатели. Орлите лешояди, както всички лешояди, се появяват почти веднага около мястото на болно или току-що умряло животно. В нашия свят, изпълнен от въздух и светлина, миризмите, цветовете и шумовете служат като сигнали не само за животните, но и за самите нас. Под водата зрението и обонянието играят по-опростена роля и фактически функционират, както и при живите същества, обитаващи земята. Същото се отнася и за слуха, но тук, в морския свят, се натъкваме на един друг фактор, различен от другите: шумове също съществуват, но това, което превръща морския свят в „свят на мълчанието", това е възможността и способността на неговите обитатели да се движат безшумно.
Бих могъл да кажа, че всички морски животни подобно на техните земни братовчеди могат да издават звукове, но те също така притежават и способността да се движат във водата, без да издават доловим за слуха звук. И все пак морските животни, както и земните животни, имат способността да предвиждат появяването, преминаването или абсолютно мълчаливото нападение на някое друго животно. Именно тази способност, обща за всички риби, бих могъл да нарека „схващане или усещане" във водата. Повече или по-малко твърдите тела, движей ки се в течна среда, създават така нареченото налягане на вълните. Това налягане аа вълните прилича на тласъка. който се усеща при преминаване на автомобил, движещ се с голяма скорост. При течности със слабо специфично тегло тези вълни или зони на налягане не се простират надалеч и човек не би усетил преминаването на дадена кола, ако се отдалечи с няколко крачки от своята траектория. Напротив, в по-плътна среда, колкото по-лесно се разпространяват вълните в далечина, толкова и тяхната скорост е по-голяма В морето всяко тяло, което се движи, е обградено от мрежа на вълнови налягания, които варират съобразно особеностите на това тяло, на неговото движение, скорост, кожа, големина, форма и т. н. Разбира се, начините за откриване и интерпретиране на налягането на вълните варира до голяма степен на видовете. Едно развито млекопитаещо, каквото например е делфина, може да определи произхода и причината за налягането на вълната, когато я усети върху чувствителната си кожа. А костните риби могат да извличат от налягането на вълната всякаква информация, необходима за тяхната прехрана. Същото се отнася, въпреки че това се постига посредством друга система, и за хрущялните риби, към които спада и акулата.
Обикновено се приема, че сетивната система на акулите по-специално за откриване и интерпретиране на налягането на вълните, е концентрирана в една тясна ивица, която се намира по дължината на всяка страна на животното, започваща от очертанието на окото и завършваща в началото на опашката. Това е системата на страничната линия, съставена от подкожни канали, свързани с порите, намиращи се в непосредствен допир с водата. Тези канали, осеяни с власовидни нервни клетки, са изпълнени със слизеста течност, която предава или усилва трептенията. Отклоняването на власинките в една или друга посока от тяхното нормално положение предизвиква нервен импулс, който се предава веднага на мозъка (експеримент на Санд, 1937). Получената информация се анализира, след което се определя и реакцията на акулата. Виждал съм да се появяват акули с пълна скорост, изскочили зад един скалист или коралов масив, привлечени от налягането на вълните, предизвикано от силни удари с плавници. Някои биолози смятат, че възприемането на механични трептения, като например налягането на вълните, е ограничено при акулите до едно разстояние не по-голямо от 30 метра от източника. А слухът е много по-развит и може да приема информация от много по-далечни разстояния. Това ще разгледам в една от следващите глави.Жак - Ив и Филип Кусто
Акулите
Книгоиздателство - Георги Бакалов - Варна
1975г.
Коментари () |
|
|
|
 |
