Търсете в Зоомагазина

Genesis-Chicopee

shop.zoomania.org

Beaphar - промоции

spacer.png, 0 kB
spacer.png, 0 kB
Намирате се в: Начало Зоопаркове Из историята на холарктичната фауна
Из историята на холарктичната фауна Е-мейл
Оценка: / 0
СлабОтличен 
15 април 2005

Ако направим кратък преглед на разпространението на гръбначните животни, няма да е необходимо още веднъж да подчертаваме тесните връзки между двете подобласти. От друга страна, съществуват и значителни различия, които насочват по-скоро към повтаряща се, отколкото към постоянна връзка между Евразия и Северна Америка. Това се отнася специално до плейстоцена и терциера, докато за по-отдавна миналите времена почти не може да се правят заключения. Във всеки клас гръбначни животни повече групи са преминали от Стария към Новия свят, отколкото обратно. Същата тенденция се забелязва и при разпространяването на безгръбначните животни и на растенията, като даденото на стр. 35 обяснение може би е недостатъчно. Изобщо Новият свят е бил нова земя и за гръбначните животни, като центърът на развитие не трябва да се търси в Палеарктика, а по-скоро в Ориенталската област. При птиците например много палеарктйчни групи достигат Южна Америка, но нито един южноамерикански вид не е достигнал Палеарктика.

Безспорен е фактът, че в различни времена се е извършило разпространение през Беринговия пролив, а може би и през Алеутските острови и Камчатка. В днешно време, напротив, широкият 111 кт морски проток е напълно преодолим поне за птиците. Този проток може да е бил и по-тесен по времена дрейфа на континентите. Но сходството между бозайниците (19 общи вида) може да се обясни само със съществуването на здрав и добре проходим сухоземен мост. Дори спадане на морското ниво с 46 м (при максимална дълбочина на Беринговия проток 62 м) би било достатъчно за осъществяване на сухоземна връзка. Поради натрупването на големи водни маси в увеличената ледена шапка на север и в глетчерните планини морското ниво през ледниковия период спадало продължително време със 70 до 80 м, а понякога дори със 100 до 120 м (200?). По този начин условието било напълнено и бил създаден широк мост, който включвал и островите на Прибилов, а на север сухоземна ивица оттатък днешната брегова линия.
По това време сухоземният мост вероятно бил използуван само от тундровите животни, а може би и от първите хора, достигнали Америка. Този мост е съществувал допреди 11 хил. години. Съвпаденията при рибите, земноводните и многобройните бозайници, които днес са представени вече не от същите, а от близкородствени видове, не оставят съмнение, че същият сухоземен мост е бил достъпен по-рано, а за кратко време и в следледниковия период при по-благоприятни климатични условия. Известно време той вероятно е бил покрит с гори1. Общо взето, възможностите за обмяна са съществували милиони години и отделни групи, като например конете, са могли многократно да се възползуват от тях.
Спорен е въпросът, дали трансатлантическите отношения биха могли да се приемат като доказателство за втора сухоземна връзка между Северна Америка и Европа, които имат над 5000 общи неморски животински видове. Вече беше казано, че разпространението, на древни групи живот ни насочва към сухоземна връзка между Южна Америка и Африка, което би могло да има последици за Северна Америка и Европа. За пряка връзка говори например разпространението на протеите, а може би и на безбелодробните земноводни. Вероятно обаче тук става дума за остатъчни популации от някога широко разпространени и в Евразия групи.
Повод за спекулация върху някогашната сухоземна връзка в областта на Северния Атлантически океан дава и фактът, че Гренландия, ако не се смятат някои бозайници, би трябвало да се причисли по-скоро към Палеарктика, отколкото към Неарктика. Това не става ясно от съвременното разпределение на сушата, тъй като въздушните и водните течения благоприятствуват за разпространяването от запад към изток. Интересно е, че до острова са стигнали не само добре разпространяващите се неарктични бръмбари, но също и неспособните да летят палеарктични бръмбари. В цяла циркумполярна Арктика най-рязката фаунистична граница според Линдрот е сравнително тесният проток на Дейвис (между Бафинова земя и Гренландия).

1 Може би Беринговият мост е бил покрит с гори и след последния следледников период, тъй като стопяването на леда (а с това и покачването на морското ниво) не е станало едновременно със затоплянето.

Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА
Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов
Земиздат — София – 1981

Форум на Зоомания

Коментари (0)add
Напишете коментари

busy
 
< Предишна   Следваща >

Фирмен каталог

Зоомагазин
Категория: София
Посещения: 172
Гласове: 0
Мнения: 0


spacer.png, 0 kB spacer.png, 0 kB

Картография

Кучешките изолатори в България
Статии: 3708
Коментари към статиите: 4095
Снимки: 2072
Коментари към снимки: 466
Обяви: 92
Връзки: 289
Фирми: 346
Коментари към фирми: 95
Теми във форума: 3724
Мнения във форума: 69113
Потребители във форума: 2409
Продукти в магазина: 2677
spacer.png, 0 kB