Индонезия, страната с най-обширните тропични гори в Азия, притежава около една десета от т.нар. тропични дървесни видове на нашата планета. Настъпилият глад за висококачествена дървесина, излизането от световния пазар на страни като Филипините и Малайзия и утежненото финансово положение на Индонезия през 70-те години определиха мястото й на страна световен износител на така търсената дървесина. Темповете на изсичане са нараснали шест-осем пъти.

„Ние имаме златно правило, което е закон — селективно изсичане и разбира се, незабавно засаждане" — споделяше с група журналисти висш служител от Министерството на развитието. След кратка пауза някак смутено продължи: „Просто сме принудени, дефицитът на страната е голям." Разговорът се състоя в главния град на Южен Калимантан — Банджърмасин. Поводът — симпозиум, организиран от една международна фондация за опазване на околната среда.

Страхотен грохот и дървото е на земята. Няколко работници с автоматични резачки разкрояват поваления гигант. От него са направени двадесет къса. Работниците са отминали. Навлизат булдозерите. Трупите са извлечени.
„Погледнете, гигантът повлече след себе си девет други дървета" — забеляза един от присъствуващите.
Девет дървета, всяко около 12-15 метра, лежаха повалени. Те не представлявяха интерес за компанията.
Ръководителят господин Ямамото ни обясни: „Средно десет дървета на хектар са годни за обработка. Около една шеста от дървесината на „гиганта" остава да гние." Обезпокояващ е фактът, че булдозерите обикновено.разрушават една трета от площта на сечището:

„Това е най-търсената дървесина в Япония. Южна Корея, САЩ. Обработена, тя удивително може да наподобява бреза или орех. или бор" — продължи той.

На въпроса: „Ще позволи ли селективната сеч основните дървесни видове да бъдат запазени?", той поклати неуверено глава. „Първият цикъл е изсичането за търговски цели. Вторият. след около 35 години, дървесният вид ще бъде недостатъчно развит, т.е. ще бъде негоден за търговски цели. При третия цикъл дървесните видове ще бъдат така различни от сегашните, че животни, а вероятно дори и заселници ще липсват" — завършва господин Ямамото. Настъпи тягостно мълчание. Изведнъж твърде неочаквано той продължи: „Не трябва да бъдем черногледи. В това отношение твърде поучителен е случаят Кракатау. Завръщането на веднъж унищожените видове заслужава особено внимание. Те са се приспособили върху съвсем нова географска среда."

През октомври на следващата година щастието ми се усмихна. Бях пристигнал в Сейранг, малък провинциален град в Западна Ява. Кракатау отстоеше само на около три часа път.

Предстоеше ни неколкочасово плаване в пролива Зунд в кристално чисти със зеленикав оттенък води. Делфини играеха около малката яхта. Наоколо плаваха рибки с фантастични окраски. Измина малко повече от час и на хоризонта ни посочиха нещо. което според думите на един от пътуващите наподобяваше плавник на акула. Не можех да кажа дали е така. В маранята забелязах стръмен откос, който се спускаше от върха към брега. „Ето там, в северозападната част. през онзи ден на 1883 г. по голямата част от острова е отлетяла във въздуха" — говореше водачът на групата. Наближихме острова. Дълбочината рязко нарасна. Някъде дълбоко под нас на океанскато дъно има огромна дупка — калдера, широка около 6 км и дълбока 300 метра. Само преди няколко десетки години там е било солидното гладко дъно на океана. Тогава идва най-гръмкият трясък, който човек е чувал до този ден, денят, в който Кракатау изригва.

Няколко думи за острова. Вулканът е разположен на остров Раката и за много от местните жители Кракатау като име не е познато. Те свързват името на вулкана с това на острова. Той е типичен вулкански остров, един от 13 667-те острова на най-островната държава в света — Индонезия. Представете си, че 7648 от тях са без име, а 12 710 са ненаселени. Сред ненаселените, но имащ свое име, беше този, пред който немеехме.

Преди около един милион години вулканът изградил типичния за него конус. Редуват се вулкански скали с пластове от вулканска пепел и вулкански туфи. От основа 300 м под морското равнище се извисява до 1800 м над водната шир. По-късно последвало мощно изригване и вулканският конус изчезнал. Появили се три острова — Ланг на североизток, Верлатен на северозапад и Раката на юг-югозапад. В продължение на години три нови конуса се образували на Раката. Най-високият от тях се издигал 813 метра над морското равнище.

Такава била картината през 1883 г. Островите били покрити с пищна екваториална растителност и често давали подслон на рибари, мореплаватели, корабокрушенци, пирати. Местното население нямало основание да се страхува от мирните острови, лежащи в протока Зунд.

На 20 май 1883 г. Кракатау се пробужда. Изригванията били не особено мощни, но крайбрежните райони на Суматра и Ява били обсипани с вулканска пепел, а трусовете се почувствувалина 160 км в тогавашния град Батавия (днес Джакарта, столицата на Индонезия). Активността на Кракатау била променлива през останалите месеци, за да се стигне до онзи ден — 26 август 1883г. Рано сутринта царяло спокойствие. Около пладне започнало първото от серията изригваания и в 14 ч. тъмен облак от вулканска пепел се издигнал на около 27 км над Кракатау. В ранната утрин на 27 август — и по-точно в 5,30 ч. — жителите на Батавия се разбудили от страшен взрив. Докато ужасени се събирали под откритото небе, разкъсвано от мощни светкавици, втора експлозия пропукала основите на сградите и пръснала прозорците като книжни конфети. Тогава дошъл неописуем шум като мощен подземен тътнеж, после взривна вълна, която отнесла покривите на къщите, изкоренила дърветата, сякаш били детски играчки. Тогава идва третото според мнението на специалистите най-мощното и най-силното изригване, записано в историята на човечеството. То било точно в 10,00 часа.

Кракатау бил потенциално експлозивен вид вулкан. Но нещата се усложнили. Дълбоко в основата на вулкана, където морското дъно се пропуква, милиони тонове морска вода се вмъкват в силно нагорещената вътрешност на планетата. Морската вода се превръща в пренагрята пара, втурва се в основите на острова и разрушава голяма част от него. Черни облаци от пепел, големи огнени червени блокове от вътрешността на земните недра със скорост на ракети се издигат високо в атмосферата. Само една трета от Кракатау остава. Главният връх на остров Раката бил просто отсечен, а северната част, където били конусите на дбата вулкана, сега е заета от огромна падина от 274 м под морското равнище.

Четири часа след третото изригване на остров Родригес (остров в Индийския океан, разположен на 480 км югозападно от Кракатау) началникът на полицията докладва за тътнеж, причинен от тежка артилерия откъм изток. Жителите на австралийския град Алис Спрингс, на 3500 км на югоизток, също чуват странни експлозии от северозапад, голяма загадка за тях. Кораби и селища в диаметър 500 км били бомбардирани „от горящи скали и червеникава горяща пепел".„Ние сме в пълен мрак", записва Д.Стоун, капитан на малкия търговски кораб „Нортьн Касъл". Неговият екипаж води ожесточена борба с пожара, причинен от горящи падащи късове. На по-голяма част от екипажа ушните тъпанчета са били спукани, а други получили тежки изгаряния. Корабът бил спасен, а капитанът бил първият, който оставил описанието на „горящия дъжд".

Корабоплаването в пролива Зунд било затруднено от огромни плаващи късове пемза, на места дебели до три метра. Те били толкова много, че спасителните операции се забавили с дни. Дебели пластове пемза от изригването на Кракатау могат да се срещнат и днес в много от крайбрежните райони на Индийския океан. През февруари 1984 г. изящни късове от пемза от крайбрежието на Кения намериха своето място в Британския музей, Лондон.

Но най-жестоки последици оставила голямата океанска вълна, причинена от изригването. Мощна стена, висока 35 метра, просто помитала всичко по своя път. Минала с голяма скорост покрай нос Хорн. На следващия ден, след като пропътувала 18 000 км, причинила силно вълнение в протока Ламанш.

Четвъртото изригване било точно след един час — в 11,00 часа, и за изненада не се образувала приливна вълна. Изригванията продължили през целия ден, но със затихваща сила, за да заглъхнат на 28 август.

След експлозията останал малък остров, подаващ се 813 метра над морското ниво. Пластове от вулканска пепел и пемза, дебели над 60 метра, покривали островите Ланг, Верлатен и жалките останки от Раката.

Когато всичко приключило, равносметката била печална — 36 000 загинали, 300 индонезийски селища изцяло унищожени, а 6000 плавателни съда смачкани. Вълната проникнала на 11 км във вътрешността на страната. Експлозията изхвърлила 21 куб.км земна маса в стратосферата. Тя била поета от въздушните течения и разпръсната по цялата планета. Северни и южни ветрове спомогнали вулканският прах да достигне до големи географски ширини, като образувал завеса около земното кълбо. В резултат се получило намаление на слънчевата радиация и оттам — понижение на температурата по цялата земна повърхност с 0,27°С, и то за период от 7-8 години.

Но всичко това е история.

В момента, в който стоях на блестящите черни пясъци на Кракатау, беше трудно да повярвам, че това, което описах, се е случило преди по-малко от век. Растителността сякаш бе непокътната. Всичко, присъщо на тропична гора. бе налице. Изобилие от пълзящи растения, буйни ухаещи треви, цветове с всевъзможни окраски. Птича глъч огласяше околността. Големи колкото човешка длан паяци плетяха своите паяжини. Малки гущери сновяха около нас. Водачът ни уверяваше, че ако навлезем само на няколко метра в гъстата растителност, неминуемо ще се натъкнем на питони. „Запомнете, само ниски животни, т.е. влечуги са населили засега острова" — заяви той.

Учените били просто смаяни от бързината, с коаято островът оживявал. Все още повърхността била гореща, много места били покрити с дебел слой вулканска пепел, а животът вече си пробивал път. По-малко от година след изригването естествениците открили на острова само един малък паяк и нищо друго. След две години, през юни 1886 г., островът бил заселен от 15 цветни вида, 11 вида папрати, 2 вида мъх. 50 години след катастрофата само малки подробности, почти незабележими за неосведомения посетител, напомняли за експлозията. През 1934 г растителните видове наброявали 271.

Въпреки че в моите очи Кракатау бе малък рай, никой не живее там, а посетителите са рядкост. Все още преобладава мнението, че всяко посещение граничи с риск. Питейна вода практически липсва. Бликащите извори вонят на сяра.Условията за животинския свят са тежки. Акули кръжат около младите коралови образувания. Морската вода е тъмномастилена до зеленикава. Индонезийците избягват острова. Сред тях съществува поверието, че тук са се заселили свръхестествени сили.

Безспорно Кракатау е феномен. Но стъпил на вулканска пепел, почувствувал вонящите на сяра извори, видял кратерите, неминуемо си задаваш два въпроса: защо Кракатау е именно тук, на 6°7 на юг от екватора в пролива Зунд, между островите Суматра и Ява, и ще изригне ли отново?

Според думите на господин Сисинг, естественик от Холандия, на юг от Суматра и Ява е границата между индо-австралийската плоча и евроазиатската плоча на север. Индо-австралийската плоча се движи много бавно на север. Притисната, тя се подмушва под евроазиатската. Линията, където едната плоча минава под другата, е известна като разломна зона и повече от най-активните вулкани на света са в тази зона.Тъй като леко потъващата плоча се движи към вътрешността на нашата планета, тя се свръхнагрява и частично се разтапя в дълбочините между 100—300 км, а според някои — от 60 до 150 км. Поради това, че новоразтопените материали са по-леки от заобикаляйте ги, те се издигат към повърхността, където могат да изригнат. На Ява и Суматра има 138 действуващи вулкана от всичко 640 за цялата планета. Кракатау е един от тях. Поради факта, че Кракатау е малък остров, има възможност при изригване да се образува огромна океанска вълна.

Материалите от изригванията през 60-те години на нашия век са с нисък вискозитет, т.е. леки. Предполага се, че магмата под вулкана ще предизвика нови химични реакции за образуването на маса с висок вискозитет, за което е необходимо време.

Следователно в близките стотина години не е възможно да стане това, което се е случило в онзи августовски ден на 1883 година.

Изкачваме се по стръмен склон, за да получим по-добра представа. Огромно разнообразие от вулкански скали. Имаш чувството, че си сред богата минераложка сбирка. Там високо, на 813 м, е кратерът. Пред нас на около 7 км напреки на подводна падина тъмна маса тлее, кълба от дим и пара се сливат в маранята. Това е Анак Кракатау — детето на Кракатау (а други са го нарекли Раката Кесил, т.е. Малък Раката). Анак се е появил в пролива Зунд на 26 януари 1928 г., 45 години след катастрофата. Вече близо 150м висок, Анак образувал втори кратер след серия от изригвания през 60-те години.Пред нас е надпис, предупреждаващ, че сме в непосредствена близост до зоната, която е обявена за опасна. До тук.

Останах изумен от възстановителната мощ на този малък кът от нашата планета. Растенията бяха така изменили окръжаващата среда, че я бяха направили по-благоприятна за себе си. По-малко взискателните видове са надделели в тези условия.

Странно е чувството, което изпитваш, когато стоиш пред стръмните склонове на Кракатау и най-вече пред димящия кратер на Анак в далечината. Удивително, вдъхващо респект съжителство на покой и необузданост, на сили — съзидателни и разрушителни, на възможността да надникнеш във вътрешността на планетата, където стихиите са създали този уникален музеен кът, наречен Кракатау.

НИКОЛА РАШЕВ - ДЖУНГЛАТА

Коментари (1)

WaRnEnSkA_LiGlA : гост ibaxti qko0ty we март 21, 2008

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари