|
Представата, че Амазонка е огромен зоопарк под откритото синьо небе, е само една илюзия. Да, животните са там, но само няколко часа са достатъчни и от личен опит да се увериш, че тук е царството на насекомите и че насекомите не са приятели на човека. В хотела имах чиста стая. Но само толкова. Тогава се появи мухата, наречена мутука. Тя твърде много прилича на нашата домашна муха и лази по прозореца на стаята. Тя е бавноподвижно създание, но ухапванията й са страшно болезнени. Едно е трудно поносимо, пет са мъка, десет водят до лудост, а повече от двадесет правят човека безразличен към оце
ляване. Разбира се, това са само приказки на хотелиера. Иска ми се да повярвам, че е така.
Ако се вгледаш наоколо и опиташ да различиш нещо, виждаш стотина дървета, една съвсем незначителна част от многото милиони в гората.Шансовете да се види нещо по-значимо са равни на нула. Причината — изключителното приспособяване на всички живи същества, станало в продължение на около 70 милиона години, достатъчно дълъг период, за да усвоят катеренето, висенето, летенето, плуването и да преодолеят проблемите, свързани с прехраната и възпроизводството.
Показаха ми бръмбар, обикновен бръмбар. За мен той бе като всички, които се срещат и у нас. Обърнаха ми внимание, че този има гъсто нарязани щипки, за да се задържа здраво за листата, защото поройните валежи и наводнения просто изискват органи, с помощта на които да се спасиш нагоре по дървото. Птиците в долината на Амазонка, за разлика от тези в Стария свят, които прекарват много от времето си на земята, са привикнали към височините на екваториалните гори и имат дълги извити нокти. Те им позволяват солиден захват върху клоните. В Амазонка живее единственото водно двуутробно животно — япок или воден опосум (двуутробна мишка), с плавателна ципа на краката. Бозайници като прасета и гризачи се чувствуват еднакво добре както във водата, така и на сушата, а дори и бавноподвижният ленивец плува доста добре, разбира се, само когато не е увиснал с краката нагоре.
За едно от животните, което видях с очите си, мога да говоря — маймуната.Те са като у дома си, там горе на четвъртия и петия етаж. Някои почти не слизат на земята. Те имат т.нар. „пети крак" — приспособена за захващане опашка. На края на опашката има чувствителна кожа като дланта на ръката, която прави това животно свръхакробат. Но не само маймуните имат такава опашка. Мравоядите. енотът, бодливецът — никъде на друго място по света няма толкова животни с т.нар. „пети крак".
Интересно животно е пекари — една от разновидностите на дивото прасе. То наподобява малко прасе с малки вирнати уши и почти без опашка. Бяха 60—80 на брой и издаваха звук, идващ от тракането на зъбите и много приличащ на този, издаван от гърмящата змия. На дължина достигат до 79—90 сантиметра, а на тегло до 30 килограма. Избиват ги за кожата и вкусното им месо. Бяха застанали почти в права линия. Това е тяхната стойка за отбрана или нападение. Единствено ягуарът, хитрият и проницателен звяр, може да проникне в техните редици. Той ги изчаква на дървото, докато стадото мине под него, и следи най-отдалеченото животно. Хвърля се върху него и след секунда е отново там, горе с жертвата си, наслаждавайки се на сполучливия улов. Разбира се, наблюдавахме това странно животно от около 250—300 метра. Миризма на мускус и звук като от кастанети достигнаха до нас. Само липсваше ягуар, който индианците наричат със звучното име онча. Ягуар не видях!
В хотела ми показаха животно, което наричаха пака. То изглеждаше като малко куче и приличаше на плъх, но без опашка. Неговото месо, печено или варено, е бразилски деликатес. Животното е кафеникаво на цвят, наситено с бели точки, и е дълго около 55—60 см. Според индианците това е второто животно след лонтра, което говори. Опитомено, то е нещо повече от чудатост — вглежда се във всеки нов предмет, издава ту писък, ту пронизителен вик, ту съскане, ту ръмжене в различни тонове.
Това разнообразие в животинския свят е особено голямо сред птиците. Не случайно джунглата на Амазонка е наречена рай за орнитолозите. Тук живеят една четвърт от 8600-те вида птици, срещащи се на нашата планета. Само броят на колибрите е 319 вида.
Причината за разнообразието в животинския свят е лесно обяснима. Широката гама от растителни видове осигурява ненадминато богатство от храна. Без особена конкуренция всяко животно може да намери място в обширната гора и в, продължение на години да усъвършенствува своите навици, за да бъдат в съответствие със специфичната географска среда. Лишения не съществуват — стабилният, непроменлив климат осигурява условия за нормално съществуване и много по-големи шансове за оцеляване, отколкото където и да било другаде.
Но има един основен проблем — голямото разнообразие на растителните видове и тяхната разпръснатост върху огромни площи. Това предполага и голяма разпръснатост на животинските видове, което ще рече, че броят на срещаните животни от един и същ вид винаги е малък.
Единствено насекомите се събират в големи групи. Дългият период на развитие е позволил на пеперуди, мравки, термити, оси и пчели да се заселят именно тук. Видовете пеперуди са много повече, отколкото на всяко друго място по света.Някои са много ярко оцветени, други са еднообразни, на трети пък багрите са изцяло „съобразени" с околната среда, за да се прикрият, четвърти имат огромни „очи" на крилете си, за да плашат враговете. Вариациите са безброй.
Достатъчни са няколко крачки и ще се увериш, че Амазонка е и раят на комарите. Известните видове досега са 250, а се предполага, че броят на неоткритите е още толкова. Прекарал немалко месеци в Африка и Азия, бях почти свикнал с техните яростни атаки през нощта. Но тук, в Амазонка, те са неспирни и ден, и нощ.
Не случайно се говори за насекомите в басейна на Амазонка. Мравките е голямото си разнообразие съперничат на много други животни. Има един вид мравка — огън, която ще срещнеш на открито, която ще пощади само храна, закачена с корда, напоена с отблъскваща насекомите течност. Обикновено човек ги избягва по пътя си. Видях не една от тях. Неволно си спомних откъса от разказа на Виктор Норуд:
„Погледнах пред себе си и видях пълзящ килим. Блестящ черен поток пълзеше през повалените дървета, спускаше се през рововете, изкатерваше се по камъните или ги заобикаляше от двете им страни.
Мравки! Милиони и милиони мравки. Шумът от движението им приличаше на силно шумолене на сухи листа.Първите мравки вече бяха достигнали малък ручей. Те спряха и в паника се замятаха на всички страни, но ония отзад напираха и ги набутаха право във водата. Хиляди мравки се мятаха в ручея, а останалите продължаваха през телата им и безжалостно си проправяха път към моста от трупове.
Ето кой всъщност бе истинският владетел на джунглата. Черната армада се движеше към своята цел и никаква преграда не бе в състояние да я спре. Тя изяждаше всичко по пътя си, оставяше след себе си само ивица гола земя. Там, откъдето мравките бяха минали, не се виждаше ни орех, ни плод. Валяха се само празни черупки. Тук-таме лежаха купчинки пера. оглозгани останки от птици, змии. яйчени черупки.
Това не бяха ония малки мравки, които в нашите страни ни досаждаха, щом седнем на тревата, а истински гиганти, дълги повече о.т пет сантиметра. Мравките имаха забележителна дисциплина. Те бяха организирана армия е разузнавачи в началото на колоната и по фланговете. В авангарда и в ариергарда вървяха мравки войници с особено мощни челюсти. В средата бяха мравките работници и всяка носеше мравешко яйце, къс от лист или нещо друго. В плантациите подобно нашествие предизвиква ужас. След него остава разрушение, болест и глад.
Колоната пред нас бе широка само няколко метра. Заобиколихме я и изведнъж се натъкнахме на страшно доказателство за ненаситността на мравките. На земята, притиснат от дънера на едно дърво, лежеше човешки скелет със счупени ребра и съвсем оглозган. Дали нещастникът е чувал приближаването на мравешката армия? Може би индианецът е умрял, преди още да дойде черната орда'?А може би тихичко бе вървял след нея. Кой би могъл да отговори на този въпрос?"
Този, който най-много се нуждае от тях, е големият мравояд. Неговата основна храна са мравките и термитите, но заедно с лакомството поглъща и песъчинки и камъчета за по-лесно храносмилане, Мравоядът е едно от големите животни в джунглата на Амазонка и достига до два метра заедно с рунтавата си опашка, която при придвижването омита земята. Дългата тясна муцуна е дала подслон на още по-дълъг език, покрит с лепкава слюнка, по която мравките полепват. С помощта на дългите си нокти той много бързо се справя с мравуняците и здравите термитници. Походката му е бавна и трбмава заради особено дългите нокти. Големият мравояд живее предимно на земята. Другите два вида мравояди са по-дребни и живеят в долните етажи на гората. И те се хранят с мравки и термити. Знаех, че участието на едрите бозайници във фауната на Амазонка е едва един процент, точно толкова, колкото и шансът да се видят някои от тях в обширната гора. Дори когато и този един, така желан шанс да е близо до теб, нещо може да се случи и да. го пропуснеш. Така се случи и с нас.Движехме се покрай малък приток. Бяхме се спрели под високо дърво. Казаха ни, че е цикропия, което за мен не означаваше нищо — то удивително приличаше на другите. Казаха ми също, че то е любимо дърво на ленивеца.
Трудността да се открият ленивците идва от това, че те така добре са се приспособили към този начин на живот, че практически изглеждат като част от високото дърво. Повечето време прекарват между клоните и гъстите листа и дори женската ражда там, горе. Почти всеки от тях, дълъг 60-70 см, с къса недоразвита опашка, е неподвижен и виси на клона, а дори когато се движи, движението му е толкова бавно, че то едва се забелязва. Ленивецът изглежда като букет от листа. Козината му не расте както при другите бозайници, а в обратна посока. така че. когато вали. дъждът се огтича по нея много добре. Тя е кафява на цвят. но през дъждовния сезон има зеленикава окраска поради микроскопичните водорасли, които се развиват по космите. Предните крака са много по-дълги от задните и завършват със здрави и силно закривени нокти, с помощта на които се крепи. Някои бяха насочили камерите. Снимаха. Така и нищо не видях.Откъсът, който предавам, е резултат от увеличените цветни снимки, които разгледах месеци.по-късно, направени от участниците.
При завръщането един от придружаващите ни местни жители ни показа нещо, което ми се стори като голяма змия. Беше змиорка, т.нар. електрическа змиорка. Ако я докоснете с ръка, ще получите удар, равен на удара на 220-волтов източник на ток.Тези змиорки използуват електричеството, което отделят, за ориентация и за откриване на жертвата. Зрението им е много слабо. Рибата не убива човека, за да се нахрани, но е имало и случаи, когато човек е загубвал съзнание от шока, а след това се е удавял.
Електрическият ток възниква в мускулната система на рибата. Александър Хумболт е първият, който описал рибата, и то твърдескоро след като Галвани и Волта направили първите си опити с електричество. Хумболт, който неволно стъпил върху една такава змиорка, пише: „Аз не си спомням да съм получавал такъв удар. През остатъка на деня чувствувах жестока болка в коленете и в почти всяка става." Наблюдавахме змиорката, а после отминахме. Отправихме се към едно от езерата варзея на около 25 км от Манауш. Под града реката е по-скоро море, отколкото река. В този район има около 700 вида риби, толкова, колкото има във водоемите на цяла Северна Америка.
С това се обяснява и вярата на първите европейци, че Амазонка може да достави храна на човека в неограничени количества. В техните очи това е бил „свят с неизчерпаеми източници". През първите години на XVI век изследователите говорят за големи пасажи от ламантин, за изобилие от гигантски костенурки, риба. Даже и днес, след продължителното присъствие на човека, рибата е повече от изобилна.
Ламантинът според думите на капитана на кораба застрашително намалява и се среща все по-рядко. Той е огромен — достига до два метра дължина и неколкостотин килограма.Има случаи, когато отделни екземпляри тежат повече от тон.Мазнината на ламантина е солиден източник за осветление, използува се и в домакинството. Дебелата му кожа е била използувана от индианците за направа на щитове, а от европейците — за ремъци на двигателите. Поради това ламантинът е бил избиван безразборно.
Дори и в наши дни човекът не оценява все още огромната полза от този бозайник, живеещ във водата. Той се храни с високата трева канарана, която понякога така запълва езерата варзеа, че ги прави непроходими. Изчезването на ламантина ще бъде особено фатално в бъдеще — водният плевел, наречен хайсинт, нанесъл вече огромни поражения в Конго и Нил, се размножава с учудваща бързина и в долината на Амазонка. Растението е запълнило не един плавателен и напоителен канал и застрашава всеки водноенергиен източник, построен в долината на Амазонка след Втората световна война. Милиони долари се изразходват всяка година за хербициди, но с незначителен ефект. Ламантинът е едно от малкото животни, което може да свърши необходимото, и то безвъзмездно. Нещо повече, при правилна политика на отглеждане ламантините ще осигурят месо, мазнина и кожа за сметка на това, което природата им дава. „Ако това полезно, мирно, благородно и грозно животно бъде изцяло унищожено, човечеството ще съжалява. Ще бъде твърде късно" — говореше капитанът на кораба.
Навлязохме в езерото. Нашият път беше буквално блокиран от гъста растителност, наподобяваща килим от треви. Пътувахме няколко минути в този удавен във водата свят, където трудно можеше да се каже къде започва сушата и къде свършва водата. Струваше ми се, че човек би могъл да ходи по тази здрава покривка. Животът сигурно се беше приспособил и към този свят. Видяхме гущери, които като че вървяха по повърхността на водата и след няколко метра потъваха и изчезваха.
Един ден се отправихме с лодка по река Куеирас, приток на Риу Негру, на около 45 км северно от Манауш. Предстоеше ни посещение в едно от скромните жилища на серингейрос. Бурята не беше стихнала. В паянтовата дървена постройка изведнъж, близо до вратата се появи паяк, учудващо приличащ на тарантул. Вероятно той беше привлечен от светлината или прогонен от влажната гора.Тъмен на цвят, много бавен в движенията, с размери около 15 см, той беше покрит с косми, които бяха изправени нагоре. Някой посегна към паяка. Стопанинът го спря. Обясни ни: „Те са безвредни. Никой от тях не напада. Може да те ухапе само ако се навреш в окото му. Неприятни са космите — могат да предизвикат жесток сърбеж, ако попаднат в нежни части на човешкото тяло."
След като внимателно огледа присъствуващите, паякът се обърна и с походка, съперничеща на ленивеца, се оттегли. Навън бурята беше отминала.
Случилото се ме наведе към мисли за същността на джунглата, този девствен свят. В много описания думата Амазонка се покрива с понятието зеления ад. обитаван от гигантски влечуги, пирапи, които късат парчета месо ог човешкото тяло, ужасни болести, стоножки, дълги 30 сантиметра. Генерации от изследователи и пишещи за Амазонка са утвърждавали това схващане, очевидно на базата на оскъдни факти или въз основа на предания. Не е трудно да се установи, че много от заболяванията са внесени отвън.Неточно е и твърдението за животинския свят. Разбира се, трудно е да се прави такъв извод при една невинна среща с тарантул. Сравнен с анакондата, алигатора, пираната и още няколко животни в долината на Амазонка, които действително могат да бъдат опасни, паякът, макар и така неприятен и голям по размери, беше нищо. Така е и с останалите представители на фауната.
Беше топъл ден. Лодката спря. Водачът предложи да се окъпем. Аз попитах колкото може по-преднамерено: „Няма ли пирани във водата." „Разбира се, има" — отговори той и се гмурна. Последва го само един от пасажерите. След 4-5 минути плуване с много движения и много шум те се качиха в лодката.
„Нищо друго — поясни той — освен много движения. Покой нито за минута, нито за миг не трябва да оставяш водата да те носи." Тогава ни разказа за водача на голяма туристическа лодка, която всеки ден напускала Манауш с маршрут до едно от езерата.Почти винаги при навлизане в езерото имал проблем с мотора. Негов съдружник, каютният прислужник, се хвърлял смело във водата, за да освободи заклещената във водни плевели перка. Жените хълцали от страх и уважение, а съпрузите им гледали някак си неудобно. Когато храбрият момък се връщал невредим, получавал солидни възнаграждения, а и погледи на благодарност се отправяли към него.Полученото делели. И така при всеки маршрут.
Пираната не изобилства в района на Манауш. Успях да я видя — грозно, черно като топка кълбо, със зъби, остри като бръснач. Повечето от нещастията стават в рибарските лодки. Като храна пираните са изключително вкусни и вече уловени и оставени в лодката, могат, докато са още живи, да откъснат пръст на ръката или на крака. С очите си видях рибари с липсващи пръсти на ръцете. Историите за кръвожадните пирани. които са в състояние да оглозгат за няколко минути животно, а дори и човек, вероятно са преувеличени. Но очевидно е разумно да се отнасяш към тези риби с респект, така както към всяко живо създание в джунглата.
Манауш е единственото място в долината на Амазонка, където риболовът е организиран. Годишно уловът възлиза на 35 000 тона, нещо, твърде недостатъчно и неотговарящо на огромния потенциал на реката. Ловят се около 20 вида. Много от тях не са известни и на науката. Неведнъж слушах: „Амазонка може да осигури годишен улов, по-голям от този на Средиземно море." Но всичко това е все още пожелание или в най-добрия случай — предположение.
При завръщането ни от Куеирас на брега на реката видяхме няколко каймана, така са известни тук амазонските алигатори. Водачът ми каза, че те не са опасни. Минахме твърде близо до тях. Очевидно им се сторихме непривлекателни.
И най-запалените привърженици на лова на алигатори (заради ценните кожи) вече са наясно, че ако така продължава, скоро ловците няма да има какво да ловят. Затова в различни места по света са организирани резервати за алигатори.
Ловът на алигатори съвсем не е безопасен. Изискват се голяма ловкост и умение. Трябва да бъдат обезвредени бойните оръжия на алигатора, а те са мощната опашка и острите зъби. Затова ловецът заема такова положение, при което е недосегаем за ударите на опашката. Ръцете му стискат устата. Алигаторът не може да я разтвори, защото тя е така устроена, че мускулите, които я затварят, са много по-силни от мускулите за отваряне. Животното е твърде тромаво на сушата, но е в своята стихия във водата. Едно неправилно движение и...
Разбира се, това е история,т.е. старият класически начин. Днес ловците бракониери боравят с модерни средства, което води и вероятно ще доведе до драстично намаляване на алигатора до броя на нилския крокодил, печален пример от началото на нашия век.
Ще предам разказа на Педро Диас, директор на новоучредената през 1980 година полиция за борба с бракониерите в долината на Амазонка.
Бракониерите са най-често безработни серингейрос или бедни рибари от Бразилия, Перу и Боливия. По правило те са въоръжени с 22-калиброви автоматични пушки и с много ром. Някъде на брега или на площадки за кацане на двуплощни самолети ги очакват посредниците, за да приберат плячката. Обикновено са снабдени с радиоприемници, настроени на вълните, с които полицията работи. Далече зад тях, лошо платени недостатъчно снабдени с техника и оръжие, са представителите на закона.
Кожите на южноамериканските алигатори преминават през работилниците за обработка в Перу и Боливия и оттам се отправят за направа на скъпи обувки, колани и дамски чанти в Европа.
Според господин Диас само през 1981 и 1982 година в югозападната част на Амазонка на площ, превишаваща два пъти тази на нашата страна, са били унищожени повече от три милиона алигатора. Според специалистите, ако този темп се запази, има опасност до 1995 година алигаторът да изчезне изцяло от басейна на Амазонка. За сметка на това там, където алигаторът намалява, се забелязва неимоверно увеличение на рибата пираня — основната му храна. Застрашени са редица животни, които са принудени да прекосяват притоци, където преминаването на хора и животни става невъзможно.
Методът на бракониерите е брутално прост — през нощта с лодка тихо се приближават до алигаторите, с помощта на мощен прожектор ослепяват животното и го убиват от упор с куршум между очите или чрез внезапен удар с остър стоманен прът в черепа. Следва операцията — изрязва се меката кожа откъм корема, дълга 60 до 90 сантиметра и 15 сантиметра широка. Труповете се събират накуп и биват изгаряни или хвърляни за храна на пираните.
Обикновено бракониерите се движат на групи от пет до десет и прекарват в гъстата гора близо месец. Връщат се с около 10 000 кожи от експедиция. Приблизително 90% от годишния им улов се отправя за Европа. Посредникът им плаща от 1 до 2 долара на парче и отправя товара за Перу или за Боливия. Там той получава 20 долара за кожа...НИКОЛА РАШЕВ - ДЖУНГЛАТА
Коментари () |
|
|
|
 |
