|
Терариумът е помещение за отглеждане на земноводни и влечуги (от латинската дума terra — земя). Ако в него има и басейн, той се превръща в акватерариум. Когато в терариума се осигурят постоянно отопление и други подходящи условия, обитателите му остават активни и през зимата.
Наименованието земноводни показва, че тези животни живеят и във водата, и на сушата. Те са първите гръбначни животни, излезли на сушата в далечното минало. Водата обаче останала необходима среда за развитието на яйцата им.
Земноводните се срещат почти навсякъде, но повече в страни с топъл климат и обилна влага. Наброяват около 2000 вида. У нас живеят 16 вида с малки размери.
Влечугите са главните обитатели на терариума. От тях са произлезли птиците и бозайниците, а самите те са произлезли от древните земноводни стегоцефали, живели през мезозойската ера. Въпреки че при някои крайници липсват, а при други са силно редуцирани (змии, слепоци), всички представители на този клас влекат тялото си при движение на сушата.
Кожата им образува дебел рогов слой, дишат с бял дроб и се размножават с яйца, за което не е нужна вода. Тези големи предимства, както и липсата на съперници сред тогавашните животни им помогнали да завладеят не само водата, но и сушата и въздуха, когато настъпили големи засушавания. Някои от тях достигнали гигантски размери (диплодокусът е бил дълъг около 26,5 м, бронтозауриусът — 30 м и др.). Влечугите са топлолюбиви животни с непостоянна телесна температура и се влияят от температурата на околната среда. По тази причина се срещат повече към екватора и намаляпат към северните и южните ширини на Земята. Живеят навсякъде по сушата, а някои — в морета, реки и езера, където плуват отлично, само малка част прекарват целия си живот във водата.
Влечугите наброяват към 6000 вида. У нас се срещат 36 вида, повечето полезни. Прекарват зимата в сън, скрити в дупки па гризачи, в пукнатини на почвата и скалите, под камъни и изгнили дървета, в тинята. Напролет излизат от убежищата си, като увеличават активността си. Ако температурата се повиши над 40° С, те започват да се крият и да излизат да търсят храната си в хладните часове на деня и през нощта.
Около месец след зимния сън започва размножаването на влечугите. Събират се на двойки, а след това снасят на сушата . яйца, обвити в черупка. В зависимост от степента на развитието па яйцата в тялото на майката (оплождането е вътрешно) различаваме яйцеснасящи, яйцеживораждащи и живораждащи влечуги. Обикновено женската не полага грижи за малките и те веднага започват самостоятелен живот. При застудяване на времето активността им отново намалява, докато се приберат в убежищата си за зимен сън. Този цикъл е характерен за всички влечуги, но годишните сезони, през които протича, са различни ла отделните климатични зони на Земята.
Представителите на този клас гръбначни животни се различават много помежду си по големината и формата на тялото, по теглото, по скоростта на движението и др., което се дължи на приспособяването им за живот при различни условия. Диамантеният кротал например може да тежи до 18 кг, мрежестият питон — до 145, анакондата — до 107, гигантската костенурка — до 410кг. Кроталът може да изминава до 3,3 км/ч, смокът — до 6,5, черната мамба — до 24, морската костенурка на сушата — до 0,132, слонската костенурка от Галапагоските острови—до 0,33 км/ч. В Софийската зоологическа градина се отглеждат влечуги предимно от нашата страна, но и някои чужди видове. Макар и на малка площ, всеки отделен вид разполага със собствена територия. Посетителите дълго и с интерес наблюдават грациозните им движения на сушата и във водата. Зад стъклата може да се видят представители на разредите Крокодили, Костенурки и Люспести.
Д-р Станчо Матевски Райна Кутова
Рита Ханджиева
Тази информация е посветена на сайта на Зоопарка в София: www.sofiazoo.com
На моите приятели от Зоопарка в София
Коментари () |
|
|
|
 |
