|
Листът се състои от петура (обикновено плоска) и листна дръжка (с нея се прикрепва към стъблото), която често в основата си се разширява и образува т. нар. влагалище, имащо понякога форма на дълга тръбица (житни растения). Когато се говори за форма и размери на един лист, обикновено се разбира само петурата му. При много растения отстрани на листната дръжка се образуват прилистници. Най-често те са два и имат различна форма и консистенция.
Според броя на петурите, разположени на една дръжка, листата биват: прости (когато петурата е само една) и сложни (петурите са повече).
Сложните листа са: тройни, когато листчетата са три (детелина); длановидни, когато са повече, но всички са прикрепени радиално към върха на дръжката (конски кестен); перести, когато отделните листчета са разположени едно след друго от двете страни на общата дръжка. Перестите листа са текоперести, ако листната дръжка завършва с едно листче (шипки) и чифтоперести, ако завършва с две листчета (фий).
Перестите листа могат да бъдат просто, двойно, тройно перести и т. н. Просто перест е листът, когато отстрани на главната му дръжка са разположени отделни цели листчета; двойно перест е, когато отстрани на главната му дръжка са разположени перести листчета, и т. н.
Според общите очертания на петурата простите листа, както и листчетата на сложните листа могат да бъдат: игловидни, когато са остри, тесни и корави, наподобяващи игла (смърч, хвойна); линейни, когато са повече от 5 пъти по-дълги, отколкото широки (житни растения); ланцетни, когато са 3-4 пъти по-дълги, отколкото широки, като най-широката им част е в долната им половина (бяла върба); продълговати, когато са като ланцетни-те, но най-широката им част се намира в средата (птиче грозде); обратно ланцетни, когато най-широката им част се намира в горната им половина (пролез); кръгли, когато имат форма, подобна на кръг (круша); елиптични, когато са еднакво широки към основата и към върха, а дължината им е 2 пъти по-голяма от ширината (зърнастец); яйцевидни, когато петурата в основата си е по-широка от върха, а дължината й е 2 пъти по-голяма от ширината (боровинки); обратно яйцевидни, когато най-широката част се на мира към върха (смрадлика); ромбични, когато наподобяват ромб (черна топола); лопатовидни, когато приличат на лопата, като най-широката им част, която е тъпо закръглена, се намира на върха на петурата, а след това изведнъж се стеснява в силно удължена долна част (паричка); сърцевидно овални, когато са заострени на върха, имат сърцевидна основа и закръглени дялове (люляк); бъбрековидни, когато на върха са закръглени, по-широки, отколкото дълги и в основата си са плитко и широко изрязани (копитник) и др.
Преходните форми между посочените основни типове листа се означават, като се комбинират съответните наименования, например линейноланцетният лист е тесен и дълъг, но не е с успоредни ръбове, по-широк е в долната си част и е заострен на върха.
Според ръба на листата и на листчетата се различават: целокрайни листа, когато ръбът е цял, без зъбчета (люляк); напилени, когато зъбчетата са правилни и заострени, наподобяващи трион (бряст); назъбени, когато ръбът им е изрязан на малки делчета, наподобяващи зъбчета (габър); вълновидни, когато изрезите са широки, неравни, със закръглени издатини и вдлъбнати части (подбел); нарязани (разсечени), когато са дълбоко изрязани, но изрезите достигат докъм средата на половината от петурата. От своя страна нарязаните листа биват; дланесто нарязани, когато изрезите са радиални по посока на точката, където петурата е заловена за листната дръжка (клен, явор); пересто нарязани, когато изрезите са по посока на средната жилка (дъб). Има също разделени листа, при които изрезите достигат почти до средата, но частите на петурата, наречени сегменти или листни дялове, са свързани в основата си. Те също биват дланевидно разделени (явор) и пересто разделени (сладка папрат). Ако връхният дял е по-голям от страничните, тогава листът е лировиден (глухарче).
Според формата в основата си листата биват: сърцевидни, бъбрековидни; стреловидни, когато долните краища на петурата, наречени уши, са заострени и насочени надолу (киселец); копиевидни, когато ушите са разперени встрани (поветица); клиновидни, когато листата постепенно се стесняват към дръжката (чувен); тъпи, закръглени и др.
Листата са приседнали, когато липсва дръжка и петурата се прикрепва непосредствено за стъблото. Ако приседналата основа на петурата има уши, които се разполагат от двете страни на стъблото, се казва, че листът обхваща стъблото. Листата се наричат низбегващи, когато основата на петурата им продължава надолу по стъблото във вид на изпъкнали ребра, наречени крила (гингер, лопен), а стъблата се наричат съответно крилати.
Според разположението на жилките (нерватурата) различаваме следните листа: с една жилка по средата без странични разклонения (смърч, лазаркиня, еньовче); с успоредно жилкуване — имат по няколко жилки, успоредни помежду си и с ръба на листата (житни растения); с дъговидно жилкуване — жилките са дъговидно извити и се събират към върха на листа (чемерика). Последните два тира жилкуване са характерни за едносемеделните растения и не се срещат при дърветата и храстите. При мрежестото (пересто) жилкуване в средата на листата има добре развита жилка (главна или средна), от която излизат странични (вторични), чиито разклонения се свързват в мрежа (бук, дъб). Дланевидно е жилкуването, когато от основата на птетурата излизат няколко силно изразени жилки и стигат до листните дялове (явор, лоза). Тези два типа жилкуване са характерни за двусемеделните растения.
Мястото, където са прикрепени листата за стъблото, се нарича възел, а разстоянието между два възела — междувъзлие. Ако на всеки възел се намира само по един лист, листоразположението е спирално или последователно (върба, бук). При срещуположното листоразположение на всеки възел има тю два листа един срещу друг (устноцветни). Ако на възел има по повече от два листа, листоразположението е прешленесто (еньовче, лазаркиня). Листата са приосновни, когато излизат от основата на стъблото, и стъблени, когато са разположени по стъблото. Ако приосновните листа са разположени в един кръг в основата на стъблото и са силно сближени, се наричат розеткови (паричка, иглика).
Люспи са недоразвитите приседнали листа, които се срещат по коренищата и стъблата (например по цветоносните стъбла на подбела) и др. Като прицветници се означават най-близките до цветовете листа, ако те се отличават от стъблените по размери, форма, окраска, разположение. Те са обикновено по-дребни и приседнали. Когато прицветниците са много дребни и ципести, се наричат прицветни люспи (при сложноцветните). Обвивни листа са най-горните листа, разположени при основата на цветоносните клонки. По размери, форма и разположение те са преход от стъблени листа към същински прицветници. Когато няколко прицветни листа са събрани във вид на прешлен или обгръщат основата на съцветието (сенник или кошничка), например при сенникоцветните, сложноцветните и др., те образуват цветна обвивка. Прицветните листа на житните растения, остриците и др., които са тънки и корави, се наричат плеви.Борис Китанов
"Разпознаване и събиране на билки" КОЛКО ОБИЧАТЕ ЖИВОТНИТЕ
Форум на Зоомания
Коментари () |
|
|
|
 |
