1. Не се правете на герой, ако се появи някое куче със странно поведение. Приберете се заедно с цялото си семейство и домашните си животни и повикайте полиция. Дори ако само ви се струва, че някое от вашите любими животни е било в близост с бясно куче, заведете го незабавно на ветеринарен лекар. Ако някое животно внезапно изскочи пред колата ви и го блъснете, не го вземайте с незащитени ръце. Разбира се, на всяка цена се опитайте да му помогнете, но го завийте с някое одеяло или с килимче и внимавайте главата му да не се окаже близо до лицето ви, когато го носите. Може би животното е заразено от бяс и това е била първоначалната причина да се хвърли под колата ви.

2. Ако някое от любимите ви домашни животни внезапно промени нрава си, заведете го на ветеринар. Не рискувайте, ако е особено капризно и реагира остро на светлина и шум.

3. Ако попаднете на малко диво животинче, което има вид на болно или на умиращо или е необикновено „питомно" и не се бои от вас, не го пипайте. Това се отнася особено за прилепите, лисицитеи скунксовете. Ако някое диво животно нахълта в лагера ви и се държи свирепо, избягвайте го. Унищожете го, като внимавате да не ви ухапе, или го хванете в капан, без да го пипате. Предайте го на най-близките санитарни власти. И най-важното, не пипайте диво животно, което не се плаши от вас, скита денем и ви позволява да се приближавате до него. Вероятно то е болно от бяс.

4. Внимавайте, когато влезете в пещери, хралупи и обори. Не пипайте прилеп, който не може да лети. Избягвайте местата, където забележите пълзящи по пода или по земята прилепи.

5. Ако ви ухапе някакъв див бозайник, задръжте го (най-сигурно е да го убиете) и веднага го предайте на най-близките санитарни власти, болница или дивечов пазач.

6. Ако имате основания да подозирате кучето, което е ухапало вас или някой ваш познат, направете всичко възможно да го задържите (в някой гараж или нещо подобно), без да се опитвате да го пипате, и веднага идете за лекар. Не позволявайте историите за това, колко неприятно е лечението със серума, да ви отклонят от намерението да потърсите медицинска помощ. Серумът не е нищо в сравнение със самата болест. Бесът не е като някои други вирусни инфекции, той не може да се лекува в домашни условия и не минава с времето. Ако сте изложен на опасността от тази болест и не ви лекува лекар, вие ще умрете!

7. Не пълзете по пода на пещерите, където има тор от прилепи. Прахът от изсъхналия тор може да ви зарази с вируса на беса, ако в пещерата е имало болни прилепи — нещо, което обикновено не се дооценява.

Бяс

Тази статия е посветена на животните, за които се предполага, че са опасни, и които могат да се видят с невъоръжено око. Бактериите и вирусите представляват съвсем отделна тема, но въпреки това ще направим две изключения, като разгледаме въпроса за беса и за отравянето, причинено от консумирането на някои риби.
Бесът е остра инфекциозна болест при бозайниците, особено при хищниците, която винаги завършва със смърт за човека, щом като болестта веднъж се развие, т. е. когато премине инкубационният период. Ухапан от заразено животно, човек, в чието тяло е проникнал активният невротропен вирус, е осъден на особено ужасна смърт, освен ако не се вземат незабавни контрамерки. Симптомите започват от десет дни до два месеца след ухапването (средният период е 50—60 дни). Първоначалната потиснатост преминава в постепенно растяща тревога. Страхът прераства в ужас, периодите на силно и необуздано буйство се редуват с внезапно настъпило апатично спокойствие, тъй като мозъчните тъкани най-напред са подложени на дразнене, а впоследствие се увреждат дотолкова, че не могат да се контролират или да се възстановят. Звънът на телефона, раздвижването на въздуха от малък електрически вентилатор или светлината на запалка могат да предизвикат конвулсии. Спастични контракции на фаринкса и на ларинкса причиняват болка при преглъщане. Непоносима жажда, съчетана с ужас от задушаване, кара жертвата да изпадне в бяс при вида на вода или дори само при споменаването й. Обикновено след около 3—5 дни настъпва милостива смърт от сърдечен разрив или задушаване. Има и втора форма на бяс, обикновено наричана „тих бяс", при която липсва симптомът на бурните конвулсии, а преди смъртта настъпва парализа.
През 1884 г. Пастьор създава серум против бяс, който се използува и днес. Той се приготвя от мозъчни клетки на заразено животно. Човек, който е бил ухапан от вероятен преносител на болестта, трябва да бъде имунизиран неколкократно още преди появяване на симптомите. Тъй като на човешкото тяло са необходими 14 дни, за да произведе антитела против бяс, серумът се използува за запълване на този опасен промеждутък. Прилагането на чиста карболова киселина върху раната може да продължи инкубационния период, но не можа да се разчита, че това ще унищожи всички вируси, поради което използуването на тази киселина вече не е популярно сред повечето лекари. Никакви мерки за първа помощ не могат да отложат абсолютната необходимост от лечение със серум.
Проявите на беса имат необикновен и сложен характер. Болестта засяга централната нервна система и в крайна сметка се съсредоточава в тази част от мозъка, наречена рога на Амон, където образува миниатюрни черни съсиреци — „негри", или инклузивни тела. Те се установяват бързо при аутопсия.
Бесът като че е разпространен навсякъде и преди откриването на причинителя му е представлявал постоянна заплаха. Още в древността се е знаело, че болестта настъпва след ухапване от животни и още дълго преди изследванията на Пастьор безстопанствените и другите скитащи кучета са били избивани при епидемия. Трябва да се подчертае, че по цял свят бесът може би се е запазил като епидемична форма, което ще рече, че съществуват „резервоари" в латентна форма при някои видове животни в повечето страни. Изглежда, болестта се среща по-често към екваториалната област.
Бесът се среща в двете ясно разграничени форми, за които вече стана въпрос и които се различават само по симптомите. При хищниците обикновено се проявяват симптомите на буйствуваме, докато при тревопасните жертви — паралитичната форма. Въпреки това обаче при първата форма се появява период на коматоза, а при втората — и фаза на буйствуваме. Всички заразени животни и хора хапят необуздано, но, естествено, най-тежък е случаят при месоядните. Някои животни, както и човекът изпадат в кома още преди да достигнат този етап. При тревопасните може просто да настъпи парализа, вкл. на челюстните мускули, още в началните етапи на болестта, като по този начин хапането става невъзможно.
Същинските прилепи вампири (род Desmodus) — още няколко вида прилепи се наричат така в различни райони, но обикновено това са плодоядните и насекомоядните видове — обитават Южна и Централна Америка и, изглежда, постепенно са разширили разпространението си и в Северна Америка. Те живеят в пещерите и на други уединени места заедно с други видове и са почти единствените животни, които могат да заразят другите прилепи. Много от нашите обикновени прилепи мигрират през зимата далеч на юг, където се заразяват. Като се върнат на север, те заразяват и други прилепи, а после започват да хапят и други животни. Освен това обикновено могат да носят заразата доста дълго, ако не и безкрайно, без да демонстрират симптомите на болестта. В същност повечето представители на род Desmodus притежават може би имунитет към болестта, въпреки, че у тях се намират черни съсирени.
Колкото и да е странно, едва през 1953 г. натрупаните клинични данни потвърдиха предположението, че прилепите са преносители на беса в Съединените щати, тъй като Desmodus не се среща често на север от мексиканската граница. На 23 юни едно 7-годишно момче от Флорида налетяло на прилепи, докато гонело топката. Един от тях се вкопчил в гърдите на детето и го ухапал. Съборили прилепа на земята и го убили. Бащата си спомнил, че прилепите вампири в Мекси.ко са заразени с бяс, и изпратил прилепа в една лаборатория в Тампа. В мозъка били открити черни съсиреци. Били напра
вени по-нататъщни изследвания в Джаксънвил и Монтгомери. Момчето било имунизирано и оздравяло без особени последици. Но ако баща му не си бил спомнил за мексиканските прилепи, момчето е щяло да умре.
В света съществуват около 2000 вида и подвида прилепи, а в САЩ — 65. Не е известно колко от тях са „резервоари" на бяс, но се предполага, че всички бозайници могат да бъдат заразени.
След случая във Флорида през 1953 г. бяха направени внимателни проучвания на беса при прилепите. Оказа се, че една жена била ухапана от прилеп в Тексас през 1951 г. и починала за по-малко от месец. При аутопсията били намерени черни съсиреци в мозъка. През 1953 г. една жена от Пенсилвания била ухапана от прилеп, който бил болен от бяс. Един мъж бил ухапан в Харисбург, Пенсилвания, през април 1957 г.; прилепът се оказал заразен.
Макар и сега да е ясно, че всеки прилеп, който ухапе човек, може да е заразен, тези малки летящи бозайници не са единствените диви животни, които разпространяват тази болест. Известно е, че в края на Гражданската война скунксовете във всички западни щати са били заразени. Лагеруващите били нападани в палатките им през нощта и според сведенията имало много смъртни случаи. Скунксовете предизвиквали ужас у всекиго и щом се появели, бивали избивани. Лисиците и особено койотите са известни като преносители на беса и навярно помагат за разпространението му и сред домашните кучета.
Бесът е смъртоносен н за домашните животни и причинява „лудост" (или пасивност) и неочаквано поведение сред дивите животни. Почти няма съмнение, че когато видове, които обикновено не са склонни да атакуват (вкл. пуми и елени), започнат да нападат хора, те са заразени. Колко от нападенията могат да се обяснят по този начин, не е известно. Домашните любимци се превръщат в диви зверове в крайните стадии на заразата. Животните трябва да се унищожават веднага щом симптомите станат очевидни. Много злополуки със селскостопански животни, които не могат да се обяснят по друг начин, може би в крайна сметка се дължат на беса.

"Опасни за човека"
Роджър Карас

Форум на Зоомания

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари