|
Естествено е най-верният приятел на човека - кучето, да присъства в многобройни митове, легенди и поверия на различните народи и националности.
Една от най-древните легенди за „всемирния потоп", чрез който Господ решил да погуби човешкия и животинския род за греховете им, е легендата за Ноевия ковчег. Митичният „библейски патриарх" Ной направил ковчег, дълъг 30 лакти, където настанил семейството си и всички живи твари. Това бил прочутият Ноев ковчег, в който той взел по една двойка от всички животински видове и така спасил от гибел човешкия род и животинското царство. От кучешкия род честта се паднала на чифт афгански хрътки.
В митологията на древните египтяни боговете винаги са представяни и изобразявани в компанията на огромни изправени кучета, което им придава внушителен вид. Дори богът на смъртта и подземния свят Анубис бил изобразяван с човешко тяло и кучешка глава.
При археологически разкопки в гробниците на древноегипетски фараони са открити балсамирани кучета, което показва че някои от тях са били обожествявани и почитани наред с котката.
Особено популярна е гръцката легенда за пазача на входа на подземното царство - кръвожадното куче Цербер (Cerberus), което пускало всеки да влезе, но не позволявало никой да излезе. Погледът му бил страховит и вкаменявал, а от отровните му лиги, които се стичали по земята, поникнало отровното растение самакитка (Aconitum napellus), наричано отровата на Цербер. Единствен героят Херакъл (на лат. Херкулес) с изключителната си сила успял да измъкне този кръвожаден звяр от царството на смъртта. Докато го водел, зловещото куче вкаменило с погледа си случаен минувач.
В древногръцката митология богинята на лова - Артемида (отъждествявана с римската Диана), неизменно е представяна освен с ловните атрибути (копие, лък и колчан със стрели) и с бързоноги ловни кучета. Тя се разделяла с някое от тях само в изключителни случаи - когато решавала да дари някого с божествената си милост. Така Артемида подарила кучето Лайлап на жената на Цефал - Прокрида, което дълго служило достойно при нея. Тази легенда е описана от древногръцкия поет Софокъл (ок. 496-406 г. пр.н.е.) в трагедията му „Филоктет" по следния начин:
„От кучето Лайлап не можел никой да се спаси. В знак на обич и преданост Прокрида го дарила на мъжа си Цефал - герой с многобройни подвизи. Топ го пуснал по дирите на неуловимата тевтезейска лисица, която била изпратена от бога Посейдон за наказание на тиванците. За да я умилостивят, те й принасяли в жертва най-младите момчета от града. Кучето неотстъпно следвало лисицата и това би продължило вечно, ако гръмовержецът Зевс не превърнал и лисицата, и Лайлап в два камъка..."
В друга легенда прочутият ловец от Тива - Актеон, със своите кучета при лов на елени в гъстите гори на Китерони попаднал в неприкосновените земи на богинята на лова Артемида и неволно станал свидетел на къпането й гола в прохладното кристално езеро пред нейната пещера, недостъпна за смъртните. Заради накърняване на моминската й непорочност разгневената богиня наказала безпощадно Актеон като напръскала лицето му с водни пръски, чиято вълшебна сила превърнала ловеца в елен, а собствените му ловни кучета не го познали и го разкъсали.
Древните траки почитали най-много бога конник с неизменно тичащото след него куче, преследващ злите сили и отнасяш, молбите на хората до другите богове.
А култът към богинята на подземния свят и магьосничеството с власт над тайнствените природни сили - Хеката (дъщеря на титана Перс и затова наричана още Персея), бродела като призрак в безлунни нощи и планински зной, винаги съпровождана от воя на нейните свещени демонични кучета, като по този начин внушавала у срещаните по пътя й хора нощни кошмари и страхове.
В митологията на древните келти богът на гръмотевиците Таранис често е изобразяван с неговите кучета - молосоиди с огромни нокти. Такава рисунка се съхранява в Националния музей в Копенхаген (Дания).
В нашата митология кучето също е намерило своето място. Има поверие, според което, ако куче безпричинно започне да вие, тежка болест или смърт ще сполетят дома. А според една легенда чумата била представяна като грозна, неумита и несресана жена, която връхлитала там, където имало разбойници, крадци и мошеници и никога не посещавала домове на вдовици и сираци или в които имало куче, което я пропъждало. Според поверията кучетата плашели и прогонвали злите духове и вампирите. Затова при настаняване в новопостроена къща, ако куче първо влезнело в дома, го смятали за негов покровител и пазител от нечестивите духове и вампири.
През I хилядолетие пр.н.е. в древноперсийската религия кучето „напуска" праисторическите поверия и легенди и намира своето място в свещените писания. Така митичният основател и реформатор на древната иранска религия Заратустра (660-583 г. пр.н.е.) е записал в свещената книга „Зенд-Авеста" смелото твърдение: „Благодарение на разума на кучето съществува светът". Няма друга религиозна книга, разказваща толкова за кучето и с толкова пожелания за него. До наши дни са запазени само отделни части от нея и там е записано още следното:
„И каза Ахурамазда, богът на светлината, най-мъдрият господар: Пазител на човека и добитъка на този свят е кучето; ако не е съществувало овчарското куче, нито една овца не би могла да бъде отглеждана; никога къщата ти не би стояла здрава на тази земя, която аз създадох, ако не е било дворното куче; осем човека са обединени в едно куче или един йереп, защото се задоволява с малко храна като божи служител, или един воин, защото те защитава и охранява като воин, или един пастир, защото пази стадата ни, или един роб, защото се подчинява на желанията ти, или един крадец, защото познава нощта, през която краде, или един заклинател на духове, защото лаенето му през нощта разгонва демоните, или една паднала жена, защото върши нуждите си край пътя като такава, или едно дете, защото, когато спи, изплезва езика си и сънува на глас като дете.
Ето защо желая да се отнасяш с кучето като с близък човек. Овчарското куче да храниш и поиш три пъти дневно през лятото и два пъти дневно през зимата. На дворното куче да даваш ежедневно чорба, сланина и месо. То те пази и не може да се грижи само за храната си, то е вързано и е най-бедният между бедните. На кучето, което дели с теб стаята, дай от твоята храна и то ще ти се отблагодари. Така, както седем години се грижиш за детето си, грижи се шест месеца за малкото си куче. Ако пред някоя къща ражда кучка, то стопанинът на тази къща е длъжен да се грижи шест месеца за нея. Който обаче не го стори и кучето пострада, той да бъде наказан като човек, който преднамерено е сторил болка другиму. От петте гряха, правещи човека непристоен за мен, два се извършват срещу кучето - да се бие и изгонва бременна кучка и на куче да се дават остри кокали и гореща чорба.
Когато умираш, последен поглед размени с кучето си; за да те придружи в последния ти път".
Скритият замисъл на последните две наредби би трябвало да се търси във вярването, че по пътя си за онзи свят душата на починалия е трябвало да премине тясно мостче, пазено от две бели кучета. И когато идващата душа не им носела послание от земния им четирикрак другар, не я пускали да мине.
Много разбиране и състрадание лъха от законите на Ахурамазда - великия светъл бог, за отношението на човека към кучето. Едва ли някога в един кодекс е отделяно повече място за битието на кучетата, отколкото в този от времето на Вавилон, Ниневия и Ур.
Неразривно свързано с живота на човека, кучето присъства и в митовете от астрономията, което е отразено в античните звездни карти. Така например сред римляните звездата Сириус е известна с името Каникула (думата canis на латински означава куче). Появяването на тази звезда в лъчите на изгряващото Слънце бележело времето на непоносими горещини, епидемии и пожари. За римляните това бил период на т. нар. „кучешко време" - Каникули.
И до днес на небосклона от януари до март може да се наблюдава съзвездието Голямо куче. В него е най-ярката звезда, която грее на небесната сфера - Сириус. Тя е една от най-близките до нас звезди - на разстояние само 9 светлинни години. А в ясните и безлунни нощи от декември до май може да се наблюдава съзвездието Малко куче. В него няма звезди, които да се виждат с просто око, но това съзвездие, както и предното, са свързани с легендите за кучетата.
Съществуват още много поверия, митове и легенди, запазени от древни времена, където кучето е главно действащо лице - символ на доброта, сила и безпределна вярност към човека. Затова съвсем митологично звучи съвременният афоризъм на френския писател Тусенел: „В началото Господ сътвори човека, но като го видя така слаб, му даде кучето".
© Д-Р ВЕСЕЛИН ДЕНКОВ – автор 1996г.
© Проф. д-р БАЙКО БАЙКОВ – предговор 1996г.
 |
