|
Котката и нейният стопанин Котешкият нрав обикновено се сравнява с поведението на друго домашно животно - кучето. Любопитно е, че в това съперничество най-често побеждава песът. Преданата, сговорчива, а понякога и напълно робската природа на кучето изглежда е по-приемлива за хората, отколкото своеобразният и отчасти необуздан нрав на котката. Едва след като разбере спецификата на котешкия характер, човек може да обикне това забележително животно.
Прекрасният познавач на котките, професор Лейхаусен отбелязва, че много често контактите между котката и човека са значително по-тесни, отколкото между две котки. Това изглежда е така, зашото животното възприема своито събратя преда всичко като конкуренти, макар да е възможно да изпитва към тях и приятелски чувства.
Взаимоотношенията между човека и домашната котка са твърде своеобразни. Животното прекрасно разбира, че стопанинът се грижи за него и му създава благоприятни условия на живот. При все това котката успява да запази своята индивидуалност, грижите, които получава не я превръщат в роб и не деформират личността и.
В процеса на опитомяване освен необходимостта от храна у животното е възникнала и друга потребност -тясната взаимовръзка с човека: милване, изтягане в скута му, "разговори" с него и т.н. Но и тук се проявява котешкият индивидуализъм - тази потребност се проявява само тогава, когато животното има съответното желание и настроение. Изглежда само подивелите или полудивите котки /например безстопанствените, които живеят в селски райони/ не изпитват потребност от подобно човешко внимание.
Ако котка, която се отглежда в домашни условия, продължително време бъде лишена от ежедневната възможност за общуване с хората и контакти със стопанина, въпреки великолепните условия за живот, при нея неизбежно ще се появи чувството за непълиоценност и онеправдаиост, а в по-тежки случаи се появява и нервно разстройство.
Затова, когато отделяте от ежедневното си битие свободни минути за домашния си питомец, помнете, че не е достатъчно само да нахраните и срешите животното, с него трябва и да поговорите. "Разговаряйте" с котката с нежен и приветлив глас. Имайте предвид, че можете да говорите каквото ви скимне - все едно тя няма да разбере по-голямата част от произнасяните думи. Главното е да разговаряте с нея! Ако вашата беседа бъде съпроводена с милване, с леко поглаждане - знайте, за пухкавото зверче това са най-прекрасните мигове от деня!
Когато се среща с чужди хора или котки, животното се държи по съвсем друг начин. Котките общуват помежду си с помощта на различни звуци, почти незабележими промени във външния вид иди очите, а в случай на необходимост - в извивката на цялото тяло или на отделните му части. При това звуците в котешкия "речник" имат особено значение.
Котката по всякакъв начин се старае да установи контакт с човека, да му съобщи своето "мнение", намерение, настроение или желание. Ако човек правилно възприеме тези символи, между него и животното възникват близки и съвършени отношения, появява се пълно взаимно разбирателство. Тук ще посоча един кратък "речник"' на котешките "символи": Котката търка главата си в тялото на човека -любов, преданост, чистосърдечност, жажда за ласки или признак на разпасване
Ушите са вдитгнати нагоре - любопитство
Ушите са наклонени назад - предупреждение, предпазване
Ушите са притиснати към главата - подготовка за нападение
Широко разтворени зеници - страх
Животното съсредоточено се оглежда наоколо, след което старателно си излизва козинката - пълно или лъжливо спокойствие
Присвити очи - спокойствие и сънливост
Мъркане - спокойствие
Недоволно мъркане - чувство на болка
Мъркане, което напомня ръмжене - недоволство
Мяучене - приветствие, а понякога и молба
Прекъслечно мяучене с оттенъци на пискане отговор на човешко поведение и говор
Виене - злоба
Откъслечен вик - уплаха
Мъркапе с понижен глас, което завършва с недоволно ръмжене - всяко търпение си има граници
Съскаие и фучепе - готовност за отбрана, уведомяване па обекта на нападение
Сдържано ръмжене на кърмеща котка - предпазване па котенцата от възможна опасност
Същото, но завършващо с повишен тон - предупреждение към човек или друго същество да не се приближава към котенцата
Поглаждане па човек с лапичка - интимна привързаност, нежност
Извит гръб - заплашване на противник, котката е много раздразнена и е готова за отбрана
Размахване на опашката - гняв
Увиснала опашка - умора
Опашката продължително време е увиснала - отвращеиие и разочарование
Леко поклащане крайчето на опашката - интерес Цялата опашка бавно се извива - съмнение дали контактите на животното с даден човек ще завършат мирно и тихо
Напрегнатата опашка па животното, която отвреме навреме потръпва - предупреждение
Опашката е изтеглена назад и се задържа в неподвижно положение - готовност за нападение
Опашката е вдигната нагоре - задоволство
Опашката е вдигната, но крайчето и е отпуснато - радостна възбуда. Наред с изброените дотук символи, които се използват от всички представители на котешкия род, всяка котка използва и свои индивидуални, с помощта на които тя създава контакт с обкръжението й. Ето защо всеки стопанин може да допълни изброения списък със свои лични наблюдения.
Тук трябва да споменем и някои отрицателни черти на котката. Не бива обаче да ги считаме за изначални -всъщност те са резултат от продължителния съвместен живот с човека, който много често е имал конфликтен характер. Преди всичко това е проявяваната отвреме навреме агресивност. По своята същност домашните котки не са злобни същества. Но ако в ранна възраст те често са били подлагани на терор /например по вина на децата/, това води до негативни последици - животните даже могат да нападнат човека.
Поначало котките са много страхливи и тяхната агресивна реакция има най-вече отбранителна функция. Постепенно такъв вид прояви се налагат, стават навик, резултат на което животното може злобно да реагира срещу всеки незначителен дразнител. Склонността към агресия може да бъде и наследствена, макар в тези случаи тя се проявява най-често когато животното достигне
преклонна възраст. Успокоителни лекарства, а понякога и кастрацията помагат за избягване на тези нежелателни прояви.
Агресивността много често е съпътствана от страх и тревога. Но и тези особености не са естествени за котката - най-вероятно те да са последица от неблагоприятната обкръжаваща среда. Някои животни със слаба нервна система болезнено реагират на силни звуци, честото нарушаване или недостиг на времето за сън, на покой и т.н. Понякога признаците на страха се появяват като последица от неочаквани промени в начина им на живот: например по време на изложби или провеждане на експертиза. В несвойствената за него среда животното става плашливо, обзема го страх, много често започва да трепери, засилва се слюнкоотделянето. Състоянието на страх и безпокойство се отстраняват с ласки и нежно отношение към питомеца, а в някои случаи с малки дози успокоителни /но след консултация с ветеринарен лекар/
Към положителните черти на котките, които хората оценяват по достойнство, се отнася предаността им към мястото, което обитават. Широко е разпространено мнението, че котките са много по-привързани към своя дом, отколкото към стопанина си. Могат да се изброят множество примери, които опровергават това твърдение, но въпреки това стремежът на котките да живеят на едно определено място, е действителен факт. Ако стопанинът сменя местожителството си, много често котката се връща в старото жилище, което понякога е отдалечено на няколко десетки километра. Причината за такова постоянство е свързана преди всичко с промяната на условията за живот, с консервативната по своята същност котешка природа. В случай, че на новото място обкръжаващата котката среда се различава от старата или е значително по-лоша, животното най-често се връща. Но ако
условията са значително по-добри от старите, на котката и през ум няма да й мине да се върне в старото си жилище. Нещо повече, след като свикне с новото жилище, зверчето още повече се привързва към стопанина си, защото предимствата на новия си дом то пряко свързва с личността му.
Често се дискутира въпросът: поддава ли се котката на дресура, възможно ли е въобще тя да бъде обучена на нещо. Обучението на животното определено е свързано с редица трудности, макар че то усвоява лесно нови команди, похвати и предмети.
Ако кучето запомня всичко ново в процеса на многократно повтарящи се действия, котката усвоява всичко това чрез обикновено наблюдение. Обучението за кучето едва ли не е необходимост, то се подчинява на командите и получава удоволствие от това. Котката обаче е индивидуалистка, тя не обича да изпълнява заповеди и команди, с една дума, тя не обича да бъде обучавана. Затова при нея принудителната дресировка е абсолютно неподходяща. Още при първите признаци на нежелание от страна на животното да изпълнява командите занятията трябва да се преустановят. Изобщо котката може да се научи на някои упражнения само ако човек успее да предизвика у нея определен интерес. По време на занятията котката никога не бива да бъде наказвана - в противен случай ще бъдем свидетели иа решителния п отказ да усвои упражнението, а понякога даже и на известна антипатия в отношението й към човека. Обучението никога не се провежда на пълен стомах, командите винаги трябва да бъдат произнасяни отчетливо и с равномерен тон.
Една от задачите на дресурата е котката да бъде обучена да носи шлейка /каишка, която обхваща гърдите и корема/ или да ходи с обикновена каишка. Някои породи преди всичко сиамските котки - се научават на това
много лесно. За стопаните, особено в градовете, този начин на разходка е особено удобен. Но трябва да се има предвид, че за разлика от кучето, котката не върви ритмично, а постоянно променя темпа на вървежа: ту бързо тича напред, ту забавя крачка, или сякаш е безкрайно изморена, изведнъж спира и си поляга, особено ако местенцето, й харесва.
Ако не успеете да научите своята приятелка да ходи с каишка, не я принуждавайте, а се постарайте да разберете, че по принцип животното би могло да усвои този навик, но просто не му се иска да прави това.
Доста е трудно котката да бъде обучена на хигиенни навици. Обикновено азбуката на хигиената на малките насажда котката майка, и то съвсем инстинктивно. Ето защо в по-голямата си част още от едномесечна възраст малките свикват да ходят по нужда на едно и също място - за целта им служи коритце, ваничка или друг съд. Понякога обаче майчиното възпитание не е достатъчно ефективно и не дава очакваните резултати. Отначало котенцето не разбира какво му е разрешено и какво -забранено. Затова ако забележите, че то се готви да наруши установените правила и започне да търси в дома ново място за своите нужди, леко го подплашете, изразете своето неудоволствие, като го плеснете по задничето с навит на руло вестник и го занесете в котешката "тоалетна". След многократно повторение на този възпитателен похват, котенцето само ще разбере какво се иска от него.
Разбира се, това струва на стопанина доста-време, изисква търпеливо наблюдаване на малкото в продължение на целия ден. Но ако от най-ранна възраст у животното не бъдат насадени хигиенни навици, нечистотиите в различни ъгли на жилището ще стане ежедневие и лош навик, от който възрастната котка трудно се отучава. Разбира се, че и напълно зряло животно също може да бъде науче
но да спазва правилата на домашната хигиена - но затова ще се изисква още повече време, усилия и търпение. Ако обикновените методи на наказание не дадат очакваните резултати, използвайте методите на поощряване. Алберт Пинтер „Котката”
(Благодарение на Ники – Мечока от Варна!)
 |
