|
Този път Федерацията на туристическите оператори (РТО) предупреждава с писмо Българската асоциация на туристическите агенции, че ако по българското Черноморие не престанат безобразията и варварското отношение към „танцуващите" мечки", бездомните животни, към използваните от търгаши с комерсиална цел влечуги (змии, игуани) и други животни, ще се въздържа от контакти с българския туризъм. „Нашите членове-организации и техните клиенти порицават използването на животни за такива екстремни „занимания" и намират това за силно стресиращо и неприемливо. Затова, вие трябва остро да настоявате вашите организации и българските власти да използват всички пълномощия, които имат, за да спрат тези символи на малтретирането на животни." Майтап. Европейците още не знаят с кого си имат работа...
С хора като Н. Манова - ей сега ще има регистър на бездомните кучета в европейската столица София, ей сега специално звено от Националния ветеринарномедицински институт ще ги брои чрез „научни" методи, ей сега ще има регистър на домашните кучета, ей сега ще има програма за решаване на проблема с бездомните кучета, ей сега ще има наредба, ей сега ще има контрол, ей сега ще има наказани... Да не сбъркате да си помислите, че специалистката по бълване на обещания Нели Манова, председател на Столичната общинска комисия по екология, е изпълнила нещо от тези приказки, които ръсеше наляво-надясно в началото на годината? Не, тогава тя просто трябваше да се спасява и всячески да отбива атаките на гражданите във връзка със зачестилите инциденти с животни и ухапани хора по улиците. Не се будалкайте. Достатъчно е, че Манова ви будалка. Само един пример: притисната от камерите на Нова телевизия след поредното безобразие с убийството на поредното домашно куче (от Банкя) в скотобойната „Лозенец", тя поредно нагло обеща: „Начинът за допускане на граждани в изолатора Лозенец е утежнен - всичко възможно трябва да се направи, за да бъде улеснен достъпът на гражданите до него. Този проблем ще бъде решен. На място, към изолатора, в скоро време ще има такова звено, което ще издава пропуски." Нищо подобно -Манова лъже като дърт циганин. Или като Софиянски. Изминаха 2 месеца от обещанието й, а всичко възможното няма и намерение да си се направи... самичко. То няма да си се направи самичко, а трябва г-жа Манова да го направи - за това взима пари. Обаче тя е от свитата на Софиянски и директора на „Екорав-новесие" Стилиян Кирчев и служи само за буфер, който ги пази от атаките на побеснели от бездействието им граждани. Изглежда, тя си има и придворни организации, които не участват в масовките (така те наричат пресконференциите и протестите) и които действат "со кротце, со благо" - предпочитат да се дистанцират както от атаките на изнервени граждани срещу жестоките методи и далаверите на общинските власти, така и от останалите неправителствени организации, които искат по-радикални мерки срещу общинското безхаберие и корупция по отношение на 15-годишния проблем с бездомните кучета. Същите тия организации получават от време на време пари от Столична община - типичен е случаят в края на 2000г., когато под напора на общественото недоволство набързо беше спастрена от Мария Харбова (предшественичка на Манова) една кратковременна псевдопрограма за кастрация на бездомни кучета, по която някои от същите тези организации взеха общински пари. Някои от тях бяха кастрирали (има-няма) 40-50 кучета - изключителен принос на фона на десетките хиляди четириноги бездомници в София. (Когато след приемането на тази нелепа общинска програмка казахме на щастливата Харбова, че това са номера тип „ала-бала", тя възнегодува: „Вие сте все недоволни! Каквото и да става, аз няма да съм срещу Софиянски."). Хора от тези организации прескачат до Брюксел, от години са във връзка с европейски фондации и природозащитни организации, но резултатът за решаване на нашия си, неевропейски проблем, е нулев. Може би те се напъват да се качат на европейския финансов влак, но пропускат нещо много важно - за да успее, при сегашните български хаотични условия тяхната дейност трябва да се характеризира с постоянна публичност!!! и явен натиск. Не са достатъчни писмата до съдебни инстанции, молбите, жалбите и докладите - тези организации трябва постоянно да са пред камерите на телевизиите (това е и по-краткият път, защото жълтеникавите вестници отдавна са им отказали страниците си за аналитични изказвания по проблема - тези вестници са на принципа „шарко парко" и се командват от мекерета на политици и „бизнесмени"). По цял свят това се прави по един елементарен начин - чрез демонстративни протести. Този начин никога не остарява: ако попитате някой българин, стикери и пр. Отпечатването, например, на 5000 дипляни от 3 страници струва само около 200лв. И като съберат 50 човека по 5лв., на бял свят ще се появят така необходимите печатни материали с информация, която ще контрира и обезсмисли общинските лъжи по отношение на проблема с бездомните животни. Но на неправителствените организации това хич не им е на ума.
Нищо не остана и от обещанието на зам.-кмета по екология Милор Михайлов от началото на годината - спешно!!! да установи кой разхвърля опасни отрови навсякъде из София. Тровенето сега е на мода: защо общинарите да си късат нервите със сблъсъци с гражданите - просто тихомълком ги поставят пред свършен факт. На 8-и май в община „Витоша" отново безцеремонно бяха изтровени 11 кучета - репортажи бяха показани по НТВ (тази медия като че ли е вдигнала (поне засега) мерника на общинските безобразници - за разлика от bTV, където съветската
„Екоравновесие" минаха, застреляха едно от кучетата (сакато), вдигнаха майката и останалите четириноги бездомници и ги завлякоха в скотобойната Лозенец. Ето какво споделя г-жа Симеонова:
„Намерих дом на 13 бездомни кученца. Не се доверявам лесно на хората, които се обаждат по телефона - разпитвам ги откъде се обаждат, къде ще бъдат гледани кучетата, какво е семейството. За да премисля, казвам им да ми се обадят на другия ден за втори път. След като се убедя, че тези хора действително ще „осиновят"'животните, мога да им ги дам. Още от моята баба, която беше борбена българка, знам едно нещо: „Хора, които не обичат животните и на чийто прозорец няма саксия с цвете, не обичат и хората." Възпитана съм в такъв дух.
Следя какво става с раздадените от мен бездомни кученца: обаждат ми се, аз се обаждам. В една тетрадка съм записала данните на хората, дори и от личната им карта. Човек
време е стояло в плитката вода - не знам, но беше напластено с мръсотия, миришеше ужасно. Имаме там наблизо една къща - изкъпахме го, дойде синът ми, който имаше подобно куче - започна голяма игра. Първо кръстихме спасеното куче Найда, после се реши да е Сара, и си остана така... Вече е на 13 години - изкарана от реката."
Да се чуди човек - кой е на правия път: общинското предприятие „Екоравновесие", което избива веднага прибрани в изолатора бездомни кучета, без да спазва Закона за ветеринарномедицинската дейност (и директорът му Кирчев, на когото и през ум не му минава да действа за приемането на нов закон, в който основна клауза да е узаконяването на кастрацията) или хора като г-жа Симеонова, която от 15 години се справят с трудностите, напразно чакайки такъв закон, който най-сетне да регламентира техните усилия? Автор на текста: О.Ж
Авторски права: с-ние "Обичам те животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
