Подробна Статистика
Статии: 3332
Коментари към статиите: 3254
Снимки: 2072
Обяви: 1360
Връзки: 286
Фирми: 344
Теми във форума: 2855
Мнения във форума: 52574
Потребители във форума: 1843
Продукти в магазина: 2448
|
|
|
ВАСИЛ ТОДОРОВ КОВАЧЕВ (1866 - 1926) |
|
|
08 юли 2005 |
|
Един от най-заслужилите пионери на родното природознание е Васил Т. Ковачев, оставил голяма и светла диря в развитието на българската зоология, дал и приноси в проучване флората на нашата страна. Трагична е съдбата на този човек. Орисан да страда от тежка наследствена болест, Ковачев умира самотен и изоставен в голяма мизерия. Последните десетина години от неговия живот представляват една изпълнена с трагизъм борба, водена за постигане на предначертаните от него научни цели, преди физическите и умствените му сили да бъдат окончателно покосени от коварната болест.
За съжаление не са останали сведения за социалното и материалното положение на семейството, в което се е родил Васил Ковачев, нито дори за това, колко членове е наброявало то.
Липсват и данни за детството и юношеството на заслужилия наш природоизпитател, както и за протичането на неговите студентски години. Някои важни сведения за него дължим на д-р Иван Буреш. През 1919 г. той помолва писмено В. Ковачев, който по това време е преподавател във Висшите педагогически курсове в Кюстендил, да му съобщи някои неща за своя живот, дейност, стремежи и пръв подтик към изучаване на природните науки. Ковачев се отзовава на тази молба и изпраща писмо с някои сведения за себе си. Това писмо д-р Буреш публикува в една своя статия за бележития наш зоолог през 1928 г.,-две години след неговата смърт. Ето какво гласи писмото на Ковачев:
„Моята скромност съм роден в Русе на 1 януари 1866 г. — затова съм наречен Васил. Основното и гимназиалното си образование получих в гр. Русе. Тук получих и първите тласъци към природознанието и главно ботаниката, от бившия си учител чех Колар. Висшето си образование получих в Новорусийския университет от 1885 до 1889 г. От 1889 г. до ден-днешен съм гимназиален учител, с единствен стремеж на учениците си да вдъхна любов към красивата българска природа и към естествознанието. Мечта ми е да създам за моите ученици и за всички любители на природата ръководства, по които те да могат да познават поне част от нашата фауна, именно гръбначните животни. За жалост не можах още да постигна в окончателна форма тази моя мечта, обаче продължавам да работя за нея. Друга неиостигната мечта като че ли нямам, освен, ако шете, и тая, че не можах да се оженя и останах самотен в живота; а за доцентура в университета съм вече стар, пък мисля, че по ми подхожда да бъда гимназиален учител."
В това писмо на В. Ковачев, който е вече с разклатено здраве, наред с благородните му цели личи още и голямата му скромност, както и известна потиснатост. Очевидно самотата и липсата на близки роднини са гнетели много този човек, който е имал добро сърце и отзивчива душа.
В един свой очерк за В. Ковачев известният наш ентомолог проф. Кръстю Тулешков споменава, че в Русе е живяла известно време една негова сестра, но също така, че когато към края на живота си тежко болният и безпомощен Ковачев се завръща в родния си град, там вече няма негови близки хора. Нищо не е споменато и за това, какви връзки са поддържали братът и сестрата, когато и двамата са живели в Русе.
Варил Ковачев се завръща в България като дипломиран висшист от Новорусийския университет в Одеса през 1889 г. Той започва своята кариера като учител по естествена история във Велико Търново. Още от самото начало младият преподавател започва да прави това, което по негово време вършат всички наши изтъкнати учители естественици. Наред с преподавателската си работа Ковачев започва да събира материали за една природонаучна сбирка, която да служи не само за онагледяване на уроците по естествена история, но и да се превърне постепенно в малък музей по природни науки. В тази дейност той е подпомогнат от някои свои будни ученици. Ковачев остава във Велико Търново само две учебни години, от 1889 до 1891, но още тук написвай публикува първите си три статии — две по ботаника и една по зоология. Първата му статия съдържа сведения за най-обикновените наши отровни растения,втората — данни за използването на известни растения от народната ни медицина, а третата дава познания за вредни насекоми, срещащи се в Северна България
На следващата година В. Ковачев е преместен по негово желание в Русе. Като учител в Държавната мъжка гимназия в родния си град той пак започва да събира природонаучни материали за една сбирка, която постепенно да прерасне в естественоисторически музей. За целта години наред Ковачев провежда екскурзии не само в Русенски, но също така в Шуменски, Варненски и Търновски окръг. Успоредно с педагогическите той си поставя обаче и чисто научни цели. Ковачев учителства в Русе до 1911 г. и за този период публикува 7 труда от областта на ботаниката и 16 със зоологическа тематика. Един от ботаническите му трудове съдържа данни за някои мъхове в България, а другите представляват приноси за опознаване на висшата флора на страната, най-вече на тази в Русенски окръг. Първият му зоологически труд през споменатия период е озаглавен „Материали за проучване на българската фауна" и е отпечатан в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество" през 1894 г. В него се съобщават 26 вида бозайници, 99 вида птици, 8 вида
влечуги, 4 вида земноводни, 11 вида риби и 69 вида насекоми. Това е вторият по ред фаунистичен труд, написан от българин, след този на Г. Христович от 1890 г.
Следващият зоологически труд на Ковачев е озаглавен „Материали по фауната на Русенска околия". Той е отпечатан в „Годишник на Българското природоизпитателно дружество" през 1898 г. В него има данни за 129 вида пеперуди със сведения за техните находища и месеците, през които са уловени.
Една много положителна черта в дейността на Ковачев като учен е тази, че той винаги търси помощ от изтъкнати специалисти, когато възнамерява да публикува сведения за зоологически или ботанически обекти, за които няма достатъчно литература и сравнителен материал. Така при изработването на труда си за пеперудите в Русенско Ковачев търси помощ от видния наш физик и биолог проф. Порфирий Бахметьев, преподавател във Висшето училище в София. В споменатата публикация Ковачев изказва благодарност не само на високоуважавания от всички професор, но също така и на учителя препаратор при Русенската мъжка гимназия Шумлянски, както и на своя ученик Александър Дряновски (по-късно виден наш ентомолог), които са го подпомогнали в неговата работа. Има сведения, че Ковачев е обичан много както от своите колеги, така и от всички свои ученици. Той се проявява като много етичен човек, който винаги изказва благодарност на тези, които са го подпомогнали в неговата научна дейност. А такива лица са и някои видни европейски специалисти — ботаници или зоолози, като проф. Й. Веленовски от Прага, проф. Франц Вернер от Виена, д-р Гр. Антипа от Букурещ, д-р А. Неринг от Берлин и Кнуд Андерсен от Лондон.
Ковачев публикува научни трудове по ботаника до 1905 г., след което продължава да работи научно вече само в областта на зоологията. Във връзка с това обстоятелство заслужава да се спомене една негова постъпка, която добре характеризира душевните му качества. Отнася се до следното.
През 1908 г. е назначен за учител по естествена история в Стара Загора Борис Ахтаров, по-късно един от най-видните ни ботаници. Ахтаров учителства в този град до 1912 г. Още през 1910 г. той се увлича много по ботаниката, особено след като през лятото на споменатата година има възможност да работи заедно известно време с Николай Стоянов (бъдещия наш академик) и с неговия тогавашен асистент Тома Георгиев (по-късно асистент по ботаника). Ала в Стара Загора Ахтаров няма условия за научна работа, тъй като не притежава почти никаква специална литература, а и опитът му като ботаник е още малък. Ето защо той се обръща към някогашния си професор по ботаника в Софийския университет д-р Стефан Петков с молба да му помогне, но той надменно отказва. Тогава огорченият Ахтаров се обръща за съдействие към двама свои колеги — В. Ковачев от Русе и Божимир Давидов от Варна. Особено голяма помощ той получава от Ковачев. Русенският учител му изпраща безплатно цялата си ботаническа литература — 3 сандъка книги, заедно с едно
писмо, в което го насърчава да се заеме с изследване на българската флора.
Изтъкнатият изследовател на историята на ботаниката в България, старши научният сътрудник Стефан Станев, който описва в една своя книга тази история с Ахтаров, цитира и неговите думи, които той по-късно написва по повод постъпката на В. Ковачев: „Този негов благороден жест определи завинаги моята дейност на малък ботаник у нас."
След години Ахтаров ще се реваншира на Ковачев за оказаната му голяма помощ, като на свой ред ще му окаже важно съдействие в тежко за него време. Но за това малко по-нататък...
Още като учител в Русе Ковачев започва да изпълнява мечтата си да напише ръководства, с които да улесни тези, които искат да опознаят гръбначната фауна на България. През 1905 г. той отпечатва като собствено издание в родния си град „Кратък определител за сладководните риби и земноводните в България", а също така и два приноса за изучаване на земноводните и влечугите в България. Единият от тях е отпечатан в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" в София, а другият — в „Списание на зоологическо-ботаническото дружество" във Виена на немски език. В това австрийско научно списание Ковачев е отпечатал вече едно свое съобщение за черногръдия хомяк в Русенско през 1903 г„ а по-късно, през 1906 г., публикува отново в него една статия за севернобългарското сляпо куче. До 1910 г. той отпечатва на български език още няколко фаунистични приноса, в които съобщава за различни насекоми, бозайници, риби и земноводни в България, както и някои данни за останки от риби, намерени от него в скални пластове. През 1910 г Ковачев отпечатва като собствено издание във Варна и труда си „Херпетологичната фауна на България", част I.
В Русе Ковачев развива не само научна и преподавателска, но и организационна дейност. Още през 1900 г. той основава в този град Природоизпитателно дружество като клон на Българското природоизпитателно дружество, за чийто председател е избран. През 1902 г. този клон се обявява за самостоятелно дружество, като отначало негов председател е пак В. Ковачев, а по-късно — известният наш природоизпитател, чех по народност, Херменгилд Шкорпил. Русенското природоизпитателно дружество просъществува като самостоятелно дружество до 1907 г.
В началото на 1912 г. В. Ковачев е поканен от Министерството на народното просвещение да заеме длъжността инспектор по естествени науки в него. Той приема, защото смята, че на новата длъжност в София ще има по-добри условия да екскурзира из цялата страна и да събере нови материали за подготвяната от него книга „Херпетологичната фауна на България". Оказва се обаче, че инспекторската длъжност е свързана главно с канцеларска работа, което никак не се нрави на Ковачев. Ето защо той напуска този пост през 1914 г., като изказва желание да бъде назначен за учител в някой южнобългарски град. Ковачев предпочита това да е Пловдив, защото там се печата неговата „Херпетологична фауна на България" в издателската къща на Хр. Г. Данов. Ала тъкмо тогава в Пловдив няма вакантно място и поради това Ковачев е назначен за директор на гимназията в Хасково. На тази длъжност той престоява обаче само седем месеца, след което заема учителско място в Пловдив. В бившата южнобългарска столица Ковачев остава до август 1915 г. През този
период е отпечатан целият негов труд „Херпетологична фауна на България". В тази си монография Ковачев съобщава 5 вида костенурки, 11 вида гущери, 12 вида змии, 9 вида жаби и 4 вида опашати земноводни. Обемът на книгата е 90 страници, като в нея сч дадени определителни таблици и са отпечатани 13 фигури. Този труд на Ковачев остава дълго време настолна книга на учителите естественици, както и на всички, които се интересуват от земноводните и влечугите в нашата страна.
В Пловдив Ковачев написва и статията „Влечуги (Reptilia) и земноводни (Amphibia) в завзетите през 1912 г. земи" въз основа на материали, събирани от естественици, които са взели участие в Балканската война. Тя е отпечатана в София през 1917 г.
Пребиваването в Пловдив е време на интензивна научна дейност на Ковачев, защото тук той продължава да работи и върху най-големия си труд „Сладководната ихтиологична фауна на България", а написва и статия за рибите в р. Марица и нейните притоци, която е отпечатана доста по-късно, през 1921 г., в София.
През октомври 1915 г. Ковачев напуска Пловдив, за да заеме по покана на Министерството на народното просвещение учителско място във Висшите педагогически курсове в Кюстендил. Тук той остава цели 7 години, до април 1922 г.
Именно в Кюстендил коварната наследствена болест (сифилис) започва все по-осезателно да подкопава организма на Ковачев, което се отразява на неговите физически и умствени сили.
Независимо от това обаче той твори и тук, като написва труда „Рибното население на река Струма", отпечатан в София през 1921 г. Освен това Ковачев екскурзира със своите ученици, изнася и сказки, развива и друга културна дейност. Една голяма грижа тежи на сърцето на Ковачев по време на пребиваването му в Кюстендил — да намери издател на своя от години подготвян голям труд „Сладководната ихтиологична фауна на България", което все не му се удава. Ръкописът на това съчинение е почти готов още през 1912 г. Успоредно с попълването му с някои нови данни Ковачев подготвя още един труд с монографичен характер — „Бозайната фауна на България".
За да може да отпечата „Сладководната ихтиологична фауна на България", Ковачев решава да помоли Министерството на земеделието и държавните имоти да бъде назначен за инспектор по риболова. Молбата му е удовлетворена и на 5. IV. 1922 г. той заема исканото от него място в София. Като инспектор по риболова обаче поради тежкото си здравословно състояние Ковачев не свършва почти никаква работа, но успява да реализира отдавнашната си мечта. Окончателно завършеният голям негов труд „Сладководната ихтиологична фауна на България" е отпечатан в „Архив на Министерството на земледелието" на цели 142 страници през 1922 г. Тази негова монография е снабдена с грижливо изработени определителни таблици и в нея са отпечатани 78 сполучливи изображения на нашисладководни риби. Междувременно болестта на Ковачев все повече подкопава неговите физически и творчески сили, оставането му на поста инспектор по риболова става невъзможно и затова на 1.1Х.1923 г. той е уволнен.
На помощ на многозаслужилия свой колега в това тежко за него време се отзовават трима видни наши естественици, които добре познават неговата научна и педагогическа дейност. Това са главният секретар на Министерството на народното просвещение Александър Радославов, инспекторът по естествена история при министерството Борис Ахтаров и праисторикът от Народния музей в София Рафаил Попов. Те не само добре преценяват критичното положение, в което се намира Ковачев, но знаят и неговото горещо желание да завърши своята монография „Бозайната фауна на България". За този свой труд Ковачев вече е получил известна парична подкрепа от Българския научен земеделско-стопански институт благодарение на своя приятел и колега Никола Пушкаров, който му е обещал също така, че монографията ще бъде отпечатана след нейното завършване. С общи усилия Радославов, Ахтаров и Попов успяват да издействат В. Ковачев да бъде командирован като учител в Русенската мъжка гимназия, за да се грижи там за създадената от него преди години богата
зоологическа сбирка и за съществуващия при гимназията археологически музей. С големи усилия тежко болният Ковачев успява да завърши в Русе последния си научен труд „Бозайната фауна на България", който е отпечатан в „Трудове на Българския научен земеделско-стопански институт" през 1925 г. Това сигурно е последната голяма радост за смазания от коварната болест човек.
Губещият все повече своите физически и умствени сили Ковачев е уволнен на 15.1Х.1925 г. от Русенската гимназия. Той започва да води жалко съществуване, скитайки по улиците на родния си град немил и недраг, отбягван от всички поради своята болест. В. Ковачев изживява последните си дни в Русенската държавна болница, в която е прибран от съжаление от един бивш свой ученик, който тогава е директор на болницата — д-р Хитров. Неговият край настъпва на 3 август 1926 г., когато склопява завинаги очи на 60-годишна възраст. Независимо от това, че Ковачев умира изоставен и отбягван от всички в родния си град, неговите трудове още приживе са високо оценени от най-изтъкнатите наши учени природоизпитатели. Той получава признание за своята научна дейност и в чужбина. За това говори фактът, че Ковачев е избран за член на известното Зоолого-ботаническо дружество във Виена, както и обстоятелството, че видният ботаник проф. Йозеф Веленовски кръщава на негово име един нов за науката вид растение — Cytisus Kovacevi.
Авторски права: Васил Големански и Димо Божков
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
