Разсъждавайки въз основа на богати наблюдения в природата относно взаимната връзка на организмите, великият натуралист Чарлз Дарвин постави пред читателите си една интересна гатанка — да открият връзката между детелината и котките в даден район. На пръв поглед изглежда, че такава връзка не съществува, защото тези два организма са много чужди един на друг по биология, принадлежат към два различни свята — растителния и животинския, а при това котката е хищен бозайник, който не се храни с растителна храна. Но Дарвин ни разкрива загадъчната връзка. Той е наблюдавал, , че цветовете на детелината се посещават от земните пчели, които са главните им опрашители. Най-големите врагове на земните пчели около засетите с детелина площи са мишките. Така че, когато има много мишки, земните пчели биват унищожавани, детелината остава неопрашена и не дава семе. Но в помощ на детелината и на земните пчели се явяват котките, които унищожават мишките.

Тези области са:

1. Пале арктическа — обхваща цяла Европа, Северна Африка, почти цяла Азия без Южна Арабия, Индия, Индокитай и Южен Китай.

2. Неарктическа — Северна Америка и Гренландия. 3. Неотропическа — Централна и Южна Америка.
4. Етиопска — Африка на юг от Сахара, Южна Арабия и о-в Мадагаскар.
5. Индо-Малайската — Индия, Индокитай, Южен Китай и островите Суматра, Ява, Борнео и другите по-малки острови на Малайския архипелаг, както и Филипинските острови. 6. Австралийска — Австралия с о-в Тасмания, Нова Гвинея, Целебес, както и всички тихоокеански архипелази на юг от Хавайските острови.
7. Новозеландска—включваща островите на Нова Зеландия. В тези области са включени и съответни дялове от морските и океанските площи. Най-мощният фактор, който определя организмовия характер на тия 7 области, е климатът, който е фактор от абиотично естество, т. е. не е биологичен фактор. Естествено тук има голямо значение и втори фактор — историческият. Той особено силно се чувствува в по-рязко отделените и по-усамотени Австралийска и Неотропическа област, в които през дълги периоди от време фауната се е развивала изолирано от останалия свят, а по-слабо и в Индо-Малайската и Етиопската област. Но огромните по площи зоогеографски области не са съвсем еднородни в климатично отношение. Това се дължи както на различната отдалеченост на разните им части от екватора, така и на характера на повърхността им. Затова и тези области се разпадат на по-малки дялове — зоогеографски зони, които имат приблизително еднородни климатични и други географски особености. Макар че всяка зоогеографска зона има свой особен, специфичен животински свят, то има много видове, които преминават и в съседни зони, а могат да се срещат и в цялата област. Такива животински видове имат много голяма приспособимост към външните условия и много устойчиви наследствени качества. Много по-малък е броят на животинските видове, които имат космополитно разпространение, т. е. без да се променят, могат да понесат съществуващите условия по всички зоогеографски области и да се развиват правилно там. Много от тия видове са пренесени активно или пасивно от човека и са негови спътници, а дори и негови съжцтели.

Нашата страна се намира в Палеарктическата област. Последната се дели на 5 зоогеографски зони или, както още ги наричат, подобласти:

1) Арктическа,
2) Европейско-Сибирска,
3) Средиземноморска, или Медитеранска,
4) Централноазиатска
5) Манджурско-Китайска. Макар че, както се каза, зоогеографските зони са по-еднородни по отношение на климатичните и други географски условия, и в тях има локални различия, наложени от топографските, геоложките, хидрографските, а оттам и от климатичните в по-тесен мащаб условия. Всичките тези условия, които най-силно се чувствуват като фактори, определящи живота на живите организми, се наричат абиотични, защотонямат пряка връзка със самите вътрешни закони на развитието на животните, макар че играят до голяма степен определяща, роля в техния живот.

Нашата страна е на границата между две големи зоогеографски зони. Тази граница, макар че е само относителна, минава по билото на Стара планина. На север се простира огромната Европейско-Сибирска зона, а на юг — също така обширната Средиземноморска зона. В България се кръстосват климатичните влияния на тия зони, а като последица тук се срещат и характерни за двете зони растения и голям брой животински, видове. Зоните обаче също не са еднородни по структура на повърхността, състав иа почвата, по напояване, климат и пр. Те са прорязани с по-малки или по-големи планински масиви, или вериги, които в различните си височинни пояси имат разлика в климатичните условия; имат равнинни площи, по-слабо или по-изобилно напоявани или прорязани с по-големи реки, чиито брегове са обрасли с гори или са превърнати в културни площи; имат по-широки тревисти степи и пр. С други думи в границите на зоогеографската зона се очертават най-различни ландшафти— планински, горски, степен, блатист, културен и пр. Всеки от тия ландшафти се характеризира с релефа на терена, състава на почвата, напояването, които определят характера на растителността и хранителната база на всички населяващи го животни. И наистина, ако се погледне разпространението на животинските видове в дадена област, ще се види, че те са привързани именно към ландшафтите. Планинският ландшафт в разните си височинни пояс,и има свой животински свят, равнинно-горският и степният — също, а културният ландшафт постепенно формира свой специфичен животински свят. В условията на ландшафта животните намират хранителна база, своя гнездова или размножителна база. Там им се предлагат и най-подходящи условия за запазване от неприятели. На тази арена именно се изгражда веригата на взаимоотношения между животните.
В обширния ландшафт ние също намираме голямо разнообразие на локални условия. Горският ландшафт не е еднакво гъсто обрасъл. Той е изпъстрен с по-малки или по-големи разредявания, горски поляни, естествени просеки от реки, каменнипотоци, скални ивици или масиви, тресавища, окрайнини на гори, граничещи и отчасти преливащи се с тревист или културен ландшафт, и пр. Степно-равнинният може да бъде пропъстрен от сухи равнини, пясъчни терени, мочурливи площи,, храсталаци, каменисти терени и пр. В тези именно така детайлно диференцирани по характера си места се настаняват животинските видове, всеки според нуждите и приспособеността си. Тези места на обитаване, които имат еднородни екологични условия, се наричат биотопи (от гръцките думи биос—живот, и топос—място). Така даден вид животно, например дивите котки, предпочитат горските ландшафти и съответни биотопи в тях;, индийският слон е характерен само за Индо-Малайската област, но най-благоприятни климатични и метеорологични условия за своя живот намира в
Индийската зона. Тъй като той се храни предимно със свежи клонки на определен брой дървесни видове и някои високи треви, привързан е само към горските ландшафти на Индия, Индокитай и о-в Цейлон. Принуден от активната намеса на човека в неговия живот, той се е прибрал в най-непристъпните гори, като за негов биотоп могат да се смятат джунглите, от които може да прави небези за намиране на по-голямо разнообразие от храна и към културните площи. При по-внимателно проучване екологията на животните може да се определят точно ландшафтите и биотопите в тях, които са характерни за всяко животно. Тези проучвания имат не само научно-теоретично, но и приложно здравно и стопанско значение. В СССР е установено, че някои видове кърлежи, преносители на опасни заболявания по човека и домашнитеживотни, се срещат само в пустинните ландшафти на Централна Азия. Техни биотопи са подземните леговища на живеещи само в тия пясъчни области едри гризачи, върху които те са външи паразити. За да се изкоренят опасните заболявания, които се пренасят от кърлежите, се прибягва до унищожаването на гризачите именно в тия пустинно-пясъчни места. Така се премахват условията за развитие на кърлежите. Тази мярка заедно със съответните предпазни и лечебни мероприятия довежда до оздравяване на цели области. Това е направено и в горските ландшафти, в тайгата на Далечния Изток, за която са характерни други видове кърлежи и някои комари, също преносители на опасни заболявания. В границите на биотопа всеки животински организъм си има леговище, гнездо или временно място за отдих, нощуване или размножаване. Като изходна база от това лично леговище той търси храна в окръжаващата го среда.
Всеки биотоп е населен от множество животински видове, които имат приблизително еднакви изисквания спрямо окръжаващата ги среда, т. е. имат еднакви екологични изисквания.
Думата екология означава връзката между организма и окръжаващата го среда. По необходимост животните, които населяват даден биотоп, имат известна по-постоянна или по-случайна връзка помежду си, т. е. те образуват едно взаимно обвързано с различни връзки цяло, което носи названието зооценоза (от гръцките думи зоон — животно, и кайнос — общ). Зооценозата на даден биотоп е лабилна величина, защото от нея винаги може да изчезне някой животински вид, а в замяна на това могат да влязат в нея допълнителни видове, следователно тя е само относително самостоятелно цяло. В природата такава самостоятелна единица не съществува. Тя е създадена от натуралистите само за удобство при проучванията. В природата съществува непрекъсната и дълбока връзка между представители от всички организми — растения и животни. Тази връзка се нарича биоценоза. Но връзката и тук не спира. Живите растителни или животински организми са неразривно свързани с всички условия, които природата като цяло им предлага, т. е. с всички абиотични фактори,
каквито са съставът на почвата, напояването, слънчевата топлина, силата и посоката на вятъра и други климатични фактори. Тази най-обща зависимост между всички живи и абиотични елементи в природата носи названието биогеоценоза. Проучванията в биогеоценологичен мащаб са извънредно трудни поради огромния обем на материала и проблемите, които трябва да бъдат проучени. Затова, както казахме, природоизпитателите са създали по-тесни области на проучвания според своите специалности. Например зоолозите се заемат да проучат съобществата на животните, т. е. зооценозите. Но и това е огромна задача, защото в даден биотоп живеят сухоземни, почвени, дървесни и пр. едри животински видове, както и дребни такива, дори микроскопични, които играят много важна роля в общия живот било като свободни живеещи в почвата организми, било като паразити върху по-едрите животни. Затова специалистите разделят понятието зооценоза на още по-малки сектори, напр. с оглед на насекомите — ентомоценоза, на паразитите — паразитоценоза и пр.
Мъчно можем да си представим цялостната картина на взаимоотношенията на животните в природата, та дори и в един малък по пространство и с ограничени по форма и еднородни условия биотоп. Тези взаимоотношения се изграждат главно на базата на изхранването и връзките се наричат трофоценотически или хранителни. Значителна роля играят и условията около размножението, гнездовата теория, съжителството по необходимост на една ограничена територия и съвместното използуване на предлаганите от нея условия. Проучването на тия връзки се усложнява твърде много, тъй като те в отделните вече относително стабилизирани зооценози постоянно се
прелитат като постоянни или временни елементи, принадлежащи на съседни биоценози. Такъв е примерът с прелетните или скитащите птици, които през някои сезони се включват в някои зооценози и играят значителна роля за установяването на численото съотношение между съставящите ги видове, а след това го напускат и създават условия за постоянни вътрешни колебания. Но и между по-постоянните участници в зооценозата има постоянни колебания. През някои сезони вследствие на различните цикли на развитие в средата на зооценозата значителна роля.
играят някои насекоми, които след това изчезват като възрастни форми, а се явяват вече в неактивен яйчен или какавиден стадий или играещ друга роля ларвен стадий. Други видове изобщо изчезват. В зооценозата колебанията се явяват също така вследствие на неравномерната активност на съставящите я животински видове през разните часове на денонощието, така че от голямо значение са сезонната и денонощната динамика на участниците в зооценозата. Особено важен фактор в зооценозата се явява и човекът със своята стопанска дейност. Без да участвува пряко в зооценозите, той силно нарушава техния естествен вид, като създава условия за съществуване на някои видове, които се оказват вредни за стопанството, а с това притеснява други. Това особено подчертано се вижда в уедрените земеделски площи. За да се запазят културните посеви от силно размножаващите се вредители, се прибягва до допълнителни средства за борба, тъй като естествените врагове на тия насекоми, които при природна обстановка играят роля на регулатори при
размножението им, не могат да се развиват и действуват при изкуствено създадената обстановка, която спъва собственото им развитие, понеже им се отнема гнездовата база. За пример може да се посочи, че при силното намаляване на горските площи, където гнездят много пойни, нощни и грабливи птици, и съответно силното нарастване на площи, засети с еднородни земеделски култури, се появяват масово голям брой вредни насекоми и гризачи, чиито унищожители са именно дребните птици и дневните и нощните грабливи птици. Ние нарушаваме по този начин природното равновесие в зооценозата на даден ландшафт или биотоп, което се оказва вредно за нас. Налага се, за да отстраним опасността от унищожаване на посевите, да прибягваме до употребата на отровни препарати за насекомите и гризачите.
Особено голям интерес представлява за нас както в научно, така и в практическо отношение зооценозата, когато в нейния състав като постоянни елементи влизат и причинителите на някои опасни болести по човека и животните. Тогава между тия възбудители и членовете на зооценозата се установява една циркулация, в която вземат участие и паразитните видове. Установяват се три фактора в тая циркулация. Единият е причинителят, който има един преносител — смучещ кръв паразит. Той, ако и пряко да не страда понякога от присъствието на патогенния организъм, при смукане на кръв го предава на гостоприемника си, който вече е силно чувствителен и заболява.
Изобщо не съществува организъм, който да не е включен в системата на биоценозата. Също така не съществува животински организъм, който по един или друг начин да не е включен в системата на зооценозата. Наша задача е да свикнем да виждаме тези сложни връзки, а при нужда да можем да внедрим получените резултати и в нашата стопанска или здравна практика.

Авторски права: Кр. Тулешков
"Взаимоотношения в животинския свят"

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари