святостта на жервоприношението, това ще се дължи на факта, че бог не желае човек да извършва случайни актове на насилие или убийства, но иска човек да пожертва нещо, което обича и страшно много желае в замяна на нещо, което иска още повече.В този случай купуването на животно и бавното му убиване след като му причиняваш мъчение е безсмислено действие.Поради тази причина повечето съвременни общества са забранили подобни практики.Противно на това обаче в Индия е имало голямо увеличение на броя на жертвоприношенията през 20 век.В държава, в която има отвращение и порицание на жертвоприношенията,които се извършват на Bark Id е много обезсърчаващо, че броят на животните, използвани за жертвоприношения в индуските храмове на седмица е по-голям от броя на козите на Bark Id.Оказва се, че индусите убиват повече животни на година отколкото мюсюлманите убиват за изкупление на различни грехове, най-известния от които е Кали в различни форми (например Марамма).Племената обаче убиват повече животни отколкото индусите и мюсюлманите взети заедно и техните убийства са много по-опасни, защото те убиват само диви животни и то в големи количества, в това число прилепи, лисици, мангусти, пауни, диви зайци, змии, диви бикове, маймуни, елени, чапли, диви котки, пеликани и бели чапли.Всички тези животни сега са силно застрашени от изчезване.Празненства, подобни на тези в Симплипал се въртят главно около убиването на животни, което обаче вече не е свързано по никакъв начин с религията. Жертвоприношенията в днешно време се крият зад идеята за умилостивяването на бог, но всъщност те се извършват по волята на търговците на животинско месо, животински кости и кожи, за да послужат за търговските им цели.Дори козината на мангустата бива събирана и продавана на компании, които произвеждат четки за рисуване за деца. Но убиването им в името на бог все още продължава.

Като допълнение към ежеседмичните ритуали може да се спомене и това, че хиляди екземпляри от точно определен животински вид биват убивани и в ежегодни ритуали. Празненствата по случай фестивалът Макар Санкранти, който известява началото на сеитбата , са съпътствани от пребиването и убиването на хиляди лисици. Празникът Наг Панчами, който се свързва със сезона на жътвата, пък води до смъртта на хиляди змии – което е доста иронично, имайки предвид, че змията, според индийската традиция, е най-добрият приятел на фермера. Змиите биват измъквани от дупките им,след което със седмици се държат в кошници, а накрая се занасят в града за един ден, където биват разнасяни и показвани от къща на къща и принуждавани да пият мляко. Всички тези змии измират.Някои от тях умират от пиенето на мляко, което е фатално за змиите; други умират от непрекъснатото грубо преместване с ръце – като например опъването им като въжета около вратовете на млади мъже, които искат да се изфукат със своята смелост, което обаче причинява на змиите вътрешни кръвоизливи. Трети пък умират заради изтръгването на зъбите им, което понякога е толкова брутално, че чак половината от устата им бива откъсвана. Хората, които излагат змиите на показ, знаят, че всичко това ще се случи и искат то да се случи. Но защо? Защото целият фестивал се прави в полза на търговците, които ще купят мъртвите змии и ще одерат кожата им, за да направят от нея портмонета и обувки. Това е характерно за всички жертвоприношения на животни. ВСИЧКИ ЖИВОТИНСКИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ В ИНДИЯ СА ДВИЖЕНИ ОТ КОМЕРСИАЛНИ ПОДБУДИ.Социологическият и икономическият принцип на тази практика е прост:

В древни времена за селския свщеник се е грижело цялото село. Той си е докарвал допълнителни доходи от даренията, дадени за идола (пазителя на селото), които са били дребни монети, цветя и плодове. Даровете не са се променили през времето. Сeлото обаче вече не се грижи за свещеника така както преди,не го храни и не го издържа.Свещеникът пък насърчава собствениците на магазини за цветя и плодове да отварят магазините си в близост до храма ,за да може едни и същи цветя и плодове да се използват отново и отново като се продават на по-ниски цени и така да се препродават по няколко пъти.Но тези магазинчета работят само по време на празнични за храма дни,така че свещеникът не е подсигурен с ежедневна дажба храна.Тогава той формира не особено свят триумвират със местния лихвар и месар.А какво се случва после?

Свещеникът има сън или видение, в което безжалостната богиня казва, че някакви ужасни неща ще сполетят реколтата или няма да има дъжд, или някакви други бедствени събития ще се случат, ако не и се донесат животни.Това суеверие бива разгласено старателно и подобно на китайски слух, предавайки се от уста на уста придобива много по-мащабно и страшно описание.Хората започват да разказват свои собствени истории за села, в които са се случили наистина ужасяващи неща, защото животни не са били принесени в жертва.

Тогава се вземат пари от лихваря, за да се закупят животни, които след това се принасят в жертва.Земя, покъщнина или част от реколтата се залагат срещу получените пари.Част от пожертваното животно се дава на свещеника, който пък го продава евтино на месаря.Нелегалната търговия с ликьор е също облагодетелствана, тъй като жертвопринушенията обикновено са съпътствани с консумирането на алкохол.Ако предсказаното събитие не се случи, то това е само благодарение на направеното жертвоприношение.Ако пък се случи, значи жертвоприношението не е било достатъчно и броят на принесените в жерта животни трябва да се увеличи.

Много скоро това се превръща в част от културата и обичаите на селото.Тогава тази традиция се разпространява и жертвоприношенията започват да се използват за постигането на най-различни желания, като например бебето да се роди момче, девойката да си намери добър съпруг, някой да се изцери бързо от болестта си, да има достатъчно вода в кладенеца- той да не пресъхва.Свещеникът и лихварят насърчавали мисленето, че жертвоприношенията помагат за постигането на тези неща, защото това увеличавало доходите им.Когато хората изказвали желанията си и взимали пари от лихваря ,техните дългове се увеличавали все повече и повече.Много често се налагало някой селянин да трябва да заложи земята си срещу парите,които получавал.Тъй като жертвоприношенията с животни се правели по време на сухия период преди жътва , селяните не разполагали с почти никакви финансови средства и нямали нищо с което да закупят необходимите им за целта животни освен предполагаемата още несъбрана реколта и техните имоти.Проучванията показват, че жертвоприношенията довеждали до определен процент на селско разоряване.

Вторият случай на храмово жертвоприношение на животни е, когато свещенникът реши, че неговият храм се нуждае от уникално предложение за продажба, което да подтикне хората да повишат статуса на свещеника и да увеличат неговите доходи.Например, в храма на едно село била построена малка стаичка, в която хората можели да изкажат своите благодарности и за нея се плащало допълнително – оставяли се допълнително дарения в знак на благодарност за сполетялото човека щастие.Свещеникът рекламира тази стаичка като храм, в който ако принесеш в жертва на богинята животни, можеш да станеш филмова звезда.В днешно време храмът е покрит с кръв, защото наблизо е отворен пазар за месо и свещеникът е в бизнеса. Друг храм пък твърди, че ако му се принесат в жертва животни, селяните няма да бъдат хапани от змии, а вече постарадлите от такова ухапване ще се възстановят без проблеми.Този храм също може да се похвали с голям брой жертвоприношения, правени в негова чест всеки ден.Във всички случаи месото от жертвоприношенията бива продавано на търговците на месо.

Всичо това не само че вреди на стопанството на селото, но и дава власт в ръцете на една феодална и непросветена йерархия, която използва суеверията за свое уръжие.

Големият брой жертвоприношения, които се правят на места като Бихар и Ориса се контролират от членове на бившето кралско семейство, които управляват и окуражават убийствата на животни.В Калаханди, например, кралското семейство е това, което насърчава убийството на повече от 20 000 животни, всички от които са купени с помощта на лихварите, които пък са в съюз с бившето кралско семейство.По време на избори тези връзки също оказват голямо влияние върху вота, тъй като селяните имат дългове към лихварите.Жертвоприношенията на животни се използват и за да задълбочат разделението на кастите.Например само по-висшите касти могат да правят жертвоприношения. Това потвърждава тяхното голямо влияние върху структурата на духовенството, изолацията на по-нисшите касти и създаването на по-голямо социално напрежение.

Жертвоприношенията на животни не трябва и не могат да се приемат като част от индийската култура.Дори за жертвоприношения, за които се твърди, че са традиция от древни времена, ако някой проучи причината за тяхната поява, ще открие, че тя или е много тривиална, или няма нищо общо с принасянето в жертва на животни, а историята просто е придобила много изопачен вид през годините. Практиката да се венчават деца както и кастовото разделение са също част от една древна култура, но те са строго забранени от закона в наши дни, защото нарушават хармонията в обществото.Както тези неща,така и принасянето в жертва на животни трябва да да бъде забранено.

Закони,които забраняват принасянето в жертва на животни:

Въпреки че 51 член от Конституцията на Индия гласи, че хората трябва да проявяват добрина и състрадание към всички живи същества, животните продължават да бъдат убивани по жесток и непозволен начин – и всичко това в името на жертвоприношението.Определени закони, забраняващи жертвопринушенията с животни са прокарани само в няколко щата в Индия.Тези щати са Andhra Pradesh, Karnataka, Gujarat, Kerala, Rajasthan, Tamil Nadu and Pondicherry. Точка 2 (б) от Закона, забраняващ жертвоприношението на животни в щата Andhra Pradesh,1950,определя жертвоприношението като убийство или осакатяване без значение за какво животно или птица се отнася и за какъв религиозен култ или преклонение е предназначено.
Тези закони изрично забраняват на който и да е човек да участва,сам да извършва или да помага в жертвоприношение. Законът повелява още, че никой няма право съзнателно да допуска подобно жертвоприношение да бъде извършвано на религиозно или друго място, което се намира под негов контрол.Накзанието за нарушение на този закон е глоба и/или вкарване в затвора.
В щатите, в които няма подобен закон, могат да се имат предвид следните законови условия:

1. Местни Общински Актове : Тези Актове забраняват убийството на животни на територията на общината, освен тези, извършвани в лицензираните кланници.Тъй като храмовете и улиците, където жертвоприношенията обикновено се извършват, са нелицензирани, убийството на животни на тези места става забранено.
2. Акт срещу замърсяването : Този Акт случайно попада под Местния Общински Акт и той забранява убиването на животни на публични места и върху земя, която могат да замърсят.
3. Акт за Предотвратяване на Жестокостта спрямо Животните,1960 : Този Акт важи за транспортирането или третирането на животни по начин, който им причинява болка и страдание.Той също се отнася за държането на животни в прекалено малки клетки или други затворени пространства, които не позволяват на животното да извършва нормалните за него движения, както и завръзването на животно за прекалено дълъг период или оковаването му в много къси и тежки вериги.Актът защитава животните и от принуждаването им да извървяват прекалено големи разстояния, биенето им и като цяло – лошото им третиране.
4. Акт за Защита на Дивия Свят, 1972 : Този Акт забранява нанасянето на вреда на което и да е диво животно, тъй като то се счита за собственост на Правителството.Определението за “животно” включва птиците, земноводните, влечугите, бозайниците и техните малки.В случая с птиците и влечугите, дори техните яйца се включват в тази категория.
5. Индийски Наказателен Кодекс (ИНК) : член 268 от ИНК, 1860 позволява на всеки човек да изиска забрана за продажбата на месо, придобито чрез жертвоприношение на животно на публично място, освен на тези, предвидени в закона.

Какво можеш да направиш?

Да направиш проблема обществено достояние чрез следните действия:

• Да пишеш до Управителя на Полицията как дадения закон е нарушен в твоя район.
• Да се свържеш с местни политически партии и да ги помолиш те да се заемат с проблема.Направи списък с всички политически и религиозни лидери в твоя район и се срещни с тях.
• Свържи се с други природозащитни групи и организации.
• Разлепи плакати, искащи подкрепа от колеги, приятели и други съграждани.
• Покажи се в медиите.Накарай пресата да пише непрекъснато за проблема, покажи им местата, на които се правят жертвоприношения.Направи собствени снимки на убийствата и ги разпрати до местните медии.

http://www.awbi.org/pamp21.htm#5

Превод за Зоомания - Яна.....

Коментари (0)