|
(Protozoa)
Едноклетъчните животни са обединени в самостоятелен тип. Те се характеризират с редица особености. Основната от тях е, че тялото им е съставено от една клетка. Тази единствена клетка, която морфологично съответствува на една клетка от тялото на много клетъчно то животно, изпълнява функциите на самостоятелен организъм с всички негови проявления.
Когато едноклетъчното е колониална форма, съставено от голям брой клетки, основното му различие от много клетъчния организъм е в самостоятелността на клетките. Всяка от тях изпълнява почти всички функции на цялостен организъм. За разлика от колониите клетките в един многоклетъчен организъм са специализирани в различни направления и изпълняват определени функции. Например жлезистите, костните, нервните, мускулните клетки и т. н., макар морфологично да съответствуват на едноклетъчните организми, да имат всички негови части, изпълняват точно определена функция, а не функциите на самостоятелен организъм.
Клетката на едноклетъчните изпълнява най-разнообразни функции благодарение на така наречените органели. Това са специализирани участъци на клетката с определена функция, Такива са например: псевдоподите, камшичетата ресничките — органели за движение; свивателните вакуоли — отделителни органи и органели за поддържане на определено осмотично налягане в протоплазмата; храносмилателната вакуола, в която протича смилането на храната, клетъчната уста, клетъчната глътка и т. н.
Едноклетъчните се размножават предимно по безполов начин, макар че при тях са установени и полови процеси. При това безполовото размножаване показва изключително голямо разнообразие, невиждано в някой друг тип животни.
Различаваме следните основни типове безполово размножаване при едноклетъчните.
Просто делене на две. При него клетката след разделяне на ядрото се прищьпва надлъжно, напречно или без определена посока (напр. при амебите, които нямат постоянна форма на тялото) и се получават две дъщерни клетки. Повторно делене на две. След като клетката се раздели на две, както при Простото делене, дъщерните клетки веднага пристъпват повторно към делене, преди да са нараснали и достигнали нормални размери. Така се получават много дъщерни индивиди, но с малки размери.
Множествено делене. Ядрото на клетката се дели предварително няколко пъти и се получават голям брой ядра. След това цитоплазмата се разпада на толкова части, колкото са ядрата. Получават се множество, но дребни индивиди. В резултат на множественото делене могат да се получат вегетативи индивиди, полови индивиди (гамети) или спори.
Пъпкуването прилича на деленето, но при него не става преустройство на двигателния апарат на майчиния индивид. Освен това дъщерният индивид е по-малък по размери от майчиния.
Половите процеси при едноклетъчните са копулация и конюгация.
При популацията се осъществява сливане на две клетки, в които преди това се е извършило редукционно делене на ядрото. Тези клетки може външно да не се отличават от нормалните вегетативни индивиди или да са гамети. Полученият нов вид от сливането на две клетки се нарича зигота. Тя дава началото на новото поколение.
Конюгацията е полов процес, при който временно се свързват два индивида, които си обменят части от ядрения апарат. След това индивидите се разделят и продължават да живеят самостоятелно.
Едноклетъчните са голяма група животни. Днес са известни около 20 хиляди вида, които се срещат навсякъде — в морета, сладки води, в почвата, а много са и паразити. Тялото им може да бъде голо както при амебите, покрито с уплътнен слой протоплазма както при чехълчето, или покрито с черупка с най-различна форма от неорганични вещества.
Едноклетъчните животни често имат „сложен цикъл"на развитие. Това особено важи за паразитните форми. Основното биологично значение на този сложен цикъл е увеличаването на броя на индивидите. Така например в цикъла на развитие на маларийния плазмодий се преминава няколко пъти през стадии, които са съпроводени с делене.
Почти всички едноклетъчни, особено сухоземните и сладководните, имат приспособления за преживяване на неблагоприятните условия за съществуване (най-често засушаването) — образуването на спори или цисти. Тези неподвижни, обезводнени и обвити с ципа стадии не само осигуряват преживяването на неблагоприятните условия, но са и средство за разпространение на вида. Те лесно се разнасят от вятъра, полепени по птици и други животни, и т. н. Така се обяснява фактът, че едноклетъчните имат космополитно разпространение.
Едноклетъчните животни са групирани в няколко класа:
клас Саркодови — видове, които имат двигателни органели псевдоподи; клас Камшичести - видове, които се движат с помощта на камшичета (флагелум); клас Спорови — видове, които са паразити и образуват спори; клас Ресничести — видове, които се движат с ресни.
Хелиозоите са сладководни едноклетъчни, които обитават чисти води, богати на кислород. Рядко някои видове са приспособени да живеят във води, където има гниене. Хелиозоите са планктонни.
Хелиозоите имат сферична форма. Радиално от тялото им излизат цитоплазмени нишки. Това са псевдоподите. Всеки псевдопод има в центъра си надлъжна плътна нишка, която му придава опора и здравина.
Разгледано с микроскоп, тялото на хелиозоите е разделено на две части. Една централна част, която има много по-фина структура и съдържа едно или повече ядра, и външна, периферна част, която изглежда едрозърнеста, защото в нея цитоплазмата има едри свивателни вакуоли. Този външен слой играе определена хидростатична роля — от големината на вакуолите зависи относителното тегло на тялото. Когато вакуолите се уголемят, клетката изплува към повърхността, когато се свият, тя потъва. Свивателните вакуоли са разположени на повърхността на външния слой.
Хелиозоите се хранят с дребни камшичести, ресничести и други едноклетъчни. Когато жертвите им се допрат до радиалните псевдоподи, те се парализират и се прилепват към тях. Цитоплазмата на жертвата се всмуква през псевдоподите в тялото на хелиозоите. Наблюдавани са случаи, когато няколко хелиозои се групират около по-едри животни — рачета или техни ларви, и остават слепени една за друга около него, докато изсмучат с псевдоподите меките части на тялото.
Хелиозоите се размножават чрез делене на две или чрез пъпкуване. При някои видове е установен и полов процес". Той се изразява в сливане на клетки, образувани от един и същ майчин индивид.Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов
АТЛАС ПО ЗООЛОГИЯ – БЕЗГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ
Държавно издателство „Народна просвета” София – 1982г.
 |
