|
Прието е да се счита, че по своята природа котките са индивидуалисти. Тук следва да уточня, че техният индивидуализъм има демократична окраска. Животното не само грижливо пази целостта на своята собствена личност, но и с уважение се отнася към другите индивиди. Взаимоотношенията между котките се преплитат, те са дотолкова разнообразни и сложни, че от тази гледна точка та индивидуализъм може да се говори само условно. Единственото, в което котката е абсолютна индивидуалистка, това е ловът.
Жилището и прилежащата му територия /допълнителни постройки, градината пред къщата или зеленчуковата градина/ котката, която има възможност свободно да се предвижва, възприема като собствен район и владение. Тук тя си има скривалища, любими места за почивка, наблюдение, лов и естествени нужди. Появата на други индивиди на тази територия тя понася търпеливо, ако с сигурна, че те по никакъв начин не я заплашват. Ако ли пък неканеният гост е непознат на "стопанката" или се държи предизвикателно, работата отива към "изясняване на отношенията".
Размерите на такава територия зависят от нрава на една или няколко котки, които я обитават, от тяхната численост и най-вече от наличието на потенциални източници за изхранването им.
Своя район /"дом първа категория"/ котката разширява според възможностите си за сметка на съседните територии /съседните зеленчукови и овощни градини, улици и т.н./: но това много по-обширно пространство /" дом втора категория"/ тя вече не възприема като собствено владение, а се появява тук само отвреме навреме. Този район могат да навестяват и други "посетители" и в този случай "стопанката" се отнася към тях напълно търпимо, като уважава техните права. Ако в такъв район по време на разходка се срещнат две познати котки, много рядко това води до катаклизми. Обикновено животните се забелязват отдалеч и взаимно се изчакват: дали едното от тях ще реши да се оттегли или ще продължи движението си в избраната посока.
Котката маркира двата вида територии с ароматично вещество, което отделят жлезите, разположени в областта на ануса /аналния отвор/. Със същата цел тя оставя видими следи от ноктите си по различни, най-често дървени предмети; по тях остава и маркировката от ароматичното вещество, отделяно от жлезите, които се намират в областта на ходилото.
И котките, и котараците оставят ароматични знаци. По всяка вероятност те служат за обозначаване на определена територия като зони на собственически интереси. Мнозина изследователи смятат, че тези знаци помагат на животното да разбере в каква посока се е оттеглила другата котка, на какво разстояние се намира тя и т.н.; тази информация всъщност помага на зверчетата да избегнат нежелани срещи. Характерно е, че котешката "маркировка" няма функции на заплаха за потенциалния съперник.
След като почувства миризмата на друго животно. / т.е. след като "прочете знака" /, котката обикновено реагира по два начина. Ако тази миризма пробужда в нея чувство на вълнение или уважение, тя се стреми да се "напарфюмира" с нея: котката започва да търка гърба и врата, да се въргаля в "знака". Другата реакция към намерения "знак" със стремежът и да го "заглуши" със собствената си миризма. Това се отнася преди всичко за котараците.
Опитвайки се да "заглуши" намерената маркировка, животното се обръща към обекта със задните си части, като напряга лапи и извива тялото си и няколко секунди тъпче на едно място, оросявайки го с пресни пръски урина. При това опашката е вдигната нагоре, а крайчето й леко потръпва. Урината се разпръсква на 30-100 см. а пръските попадат обикновено върху предмети, разположени на нивото на котешката глава - върху храсти, трева, провиснали клони, рамките на вратата, оградата и т.н. Описаната по-горе поза, която котката заема, за да "заглуши" маркировката на противника си, коренно се различава от позата на котката при нормално уриниране.
Взаимоотношенията между две или няколко котки, които се отглеждат заедно в домашни условия, обикновено се отличават с взаимна търпимост и уважение. Животните взаимно се излизват, "целуват се", като допират носове, заедно ползват мястото, определено за сън. помагат си при отглеждането на малките и т.н. Даже и между котараци, които са израснали заедно, съществуват приятелски отношения.
Разбира се, животът на котка, която живее в "глутница" е подчинен на определени закономерности, основани на принципа за лидерство на едно от животните по отношение на другите. Това е характерно и за други животни, които живеят на колективен принцип. Съгласно този закон определено животно ръководи и заповядва, останалите членове на колектива се подчиняват. Впрочем, и останалите членове на котешкия "колектив" са разположени иа определена и строго спазвана йерархическа стълбца. Това означава, че животните, които се намират на по-долно стъпало, са задължени да изпълняват заповедите на "висшестоящите". Явно, в най-неизгодно положение при такава система попада този, който заема второто след лидера място - именно на него "колективният водач" постоянно доказва своето превъзходство, утвърждавайки по този начин авторитета си на "най-главно лице".
Авторитетът се закрепва не само със сила - понякога е достатъчно лидерът да хвърли гневен поглед или да подаде звуков сигнал, за да подчини друго животно. Впрочем, "второто лице" има своите предимства: ако нещо се случи с водача, той автоматично заема неговото място.
При отглеждане на много котки в домашни условия и то на ограничена територия, те често боледуват от неврози, което негативно се отразява и на йерархията. Най-нагледно разпределението на ранговете в "колектива" се проявява по време на хранене. Най-слабите във физическо отношение котки трябва да почакат, докато силните и превъзхождащите ги, се наситят и се отдалечат от купата с храна. В резултат на повишената нервна възбуда, в "колектива" често се случват сблъсъци и сбивания - животните злобно съскат едно срещу друго, по най-незначителен повод си разменят удари. Причина за такава нервна възбуда е засегнатата индивидуалистична същност на котката в тясното помещение. Ето защо отглеждането на много котки без необходимите затова условия, се отразява пагубно върху поведението им.
Ако домашните котки по своя преценка могат свободно да напускат жилището, при тях няма строго "разпределение на рангове". Само сред многобройни групи от котараци, които ухажват една партньорка, се проявява нещо подобно: мъжкарите са принудени ла отстояват авторитета си и да го утвърждават с помощта на силови методи. По време на боевете (понякога много шумни) се разпределят местата: от неорганизирана група животни котараците създават вид братство, което по-късно контролира обширни територии.
Едно такова братство обаче, не е създадено за вечни времена, а възцарилото се в него затишие не с задълго. Обикновено котараците не се задоволяват със заеманото място и много често се опитват да преразпределят ролите си по време на колективни боеве и тежки двубои. В състава на братството се случват и естествени промени: в неговите редици влизат млади животни, старите или умират, или преминават в съседно котешко братство. Тук трябва да се отбележи, че най-честият победител в турнирите не се ползва с привилегии по време на "годежите". Обяснението с много просто - изборът на партньора винаги е привилегия на женската.
Загадка, която и до днес не е получила някакво убедително обяснение, са котешките "събрания". Подобно на хората, които след работа се събират вечер на културни или обществени мероприятия, така и котките търсят на тези "събрания" взаимни контакти, необходими им за поддържане баланса на собствената психика, която засега е така слабо проучена. Едно е ясно: "събранията" на животните нямат нищо общо с избор на партньор за брачния период - явно те имат някаква по-сложна социална функция.
Котешките "седенки" се провеждат редовно, на едно и също място: обикновено на границата на няколко "разработени" от животните територии - например върху покрива на някоя къща. Обикновено котките и котараците седят на разстояние от два до пет метра един от друг, като взаимно се излизват и си чистят козинката. Само този факт трябва да привлече вниманието ни, след като знаем за индивидуалиегичната същност на котките, и да ни насочи към мисълта за психическата близост между Участниците. Затова, че подобни "събрания" нямат нищо общо с преразпределение на ролите в "колектива" свидетелства миролюбивият вид на животните. Само отвреме Навреме се появяват признаци на взаимна враждебност:
приглушено съскане, заплашително изръмжаване, навеждане на ушите и т.н. Котките прекарват часове по този начин - почти спокойно и неподвижно, без да нарушават тишината. Към полунощ те обикновено се разотиват, но има случаи, когато се заседяват до сутринта.
Съществуват и други, засега необяснени феномени. Към тях се отнася, например, чувството за астрономическо време и умението да се спазва дневният режим. Най-вероятно, котката се ръководи в тази си проява с редовната смяна на деня и нощта, с 24-часовия ритъм ну денонощието.
Животно, което обитава заедно с човека жилище, но в условия на ограничено пространство, без възможност за свободно движение, се нагажда към дневния режим на стопанина си. Абсолютно по друг начин разпределя времето си котка, която има свобода на движение. Денят на такива животни започва много рано. Ако не става дума за котарак, който в периода на "сватбите" се завръща на зазоряване след нощно или няколкодневно скитане, котката се събужда най-често с изгрева на слънцето и с началото на активността на пойните птици, но най-важното - на мишките. Веднага след като се събуди, тя прави сутрешна разходка из своя район, която съчетава е лов. И макар на нас да ни се струва, че за котката е неизвестен ходът на часовете, тя умее да използва биологичния си часовник и планира разходката си така, че да се появи в жилището точно в определен момент - например, когато стопаните сядат да закусват и тя има шанс да получи някое лакомство. Известни са множество случаи, когато котката с точност до минута се появява там, където това е необходимо: например не закъснява при пристигането или заминаването на човека или за друго важно, от нейна гледна точка, събитие.
След закуска котката обича малко да си подремне, за да събере нови сили. Ако тя няма намерение да посети отдалечени райони, до обяд обикновено се намира близо до жилището си - играе, посещава познати и хора или се разполага на някой от наблюдателните си пунктове и с голям интерес следи всяко движение из "нейния" район /в "дома първа категория"/, проверява дали не са оставени из него нови ароматични "маркировки".
По пладне животното задължително прави къса разходка за загряване. Втората половина на деня преминава приблизително по същия начин, както са преминали сутрешните часове. Привечер обаче, активността забележимо е нарастнала: котката общува със стопанина, наблюдава неговите действия, играе със съседните котки, за развлечение лови мишки или насекоми.
Домашното зверче спи достатъчно - в състояние на сън то прекарва почти две трети от живота си. Дневната норма на сън зависи от възрастта, качеството на храната и темперамента на животното.
За разлика от човека, котката /както, впрочем, и други животни, например кучето/ притежава удивителната способност бързо да преминава от състояние на покой към максимална активност. Чуе ли по време на сън шумолене на мишка, тя е способна моментално да се събуди, е бърз скок да се приближи до жертвата и да я хване. От Друга страна, след обилен обяд, когато се мушне в любимото си местенце, котката с способна веднага "да изключи" и дълбоко да заспи. Тези две фази - на покой и активност - при здраво и бодро животно са балансирани, въпреки че редуването им има спонтанен характер, който отразява потребностите и желанието на зверчето.Алберт Пинтер „Котката”
(Благодарение на Ники – Мечока от Варна!)
Коментари () |
|
|
|
 |
