|
12 октомври 2005 |
|
Катерицата е един от най-симпатичните и обичани от хората горски обитатели.Често се среща и в паркове в населени места.По-голямата част от времето тя прекарва по дърветата. Катерицата е активна през деня.С дългите си предни крайници придържа храната-главно жълъди,лешници,шишарки,орехи.Лятното и меню включва горски плодове,пъпки,насекоми,паячета и много рядко птичи яйца.По земята или в хралупи по дърветата,катерицата устройва своите тайници,където трупа зимни запаси от жълъди,лешници,шишарки.Понякога зимнината се допълва от гъби,които катерицата окачва по тънки клончета,за да изсъхнат.Отличното обоняние и помага да открие скривалищата си под снега.Катерицата не изпада в истински зимен сън,но в най-студените зимни дни не напуска гнездото си и спи по цели дни. Обикновено катерицата прави едно основно и няколко допълнителни гнезда.
Разполага ги в хралупи,които постила с мъх и лишеи.В иглолистните гори често строи кълбовидни гнезда от тънки клонки,с отвор от долната страна. След около 38-дневна бременност женската катерица ражда 2-6 малки.Новородените катеричета са голи,розови и слепи,теглото им е едва 8-12г.Малките се окосмяват след 10-13 дни,а проглеждат месец след раждането си.Бозаят около 2 месеца и започват самостоятелен живот на 6-месечна възраст. Катерицата пъргаво се провира между клоните,бързо се спуска по стволовете(винаги надолу с главата),с лекота прескача от дърво на дърво,преодолявайки разстояние до 4-5 м с един скок.Удължените ходила и пръсти и закривените нокти улесняват придвижването по дърветата.Дългата рунтава опашка и помага да пази равновесие,служи и за рул при скоковете на дължина или за парашут,когато скача от високо на земята. Катерицата е постоянно нащрек.С високо изправени уши долавя и най-малкия шум,с широко отворени очи забелязва всяко движение.От многобройните и врагове я спасява бързината. Катерицата принадлежи към многочислената група на гризачите-дребни бозайници с дълги и остри резци(по една двойка на долната и горната челюст),които нарастват през целия живот.Така се компенсира изтриването им поради непрекъснатото гризане.Гризачите придържат храната си с предните крайници.Тяхна особеност е и бързото им размножаване.Съзряват много рано и раждат поняколко пъти в годината многочислено потомство.Ето защо в години с благоприятни условия числеността им чуствително се увеличава и те нанасят значителни щети на земеделските култури.
Коментари () |
|
|
|
 |
