|
Lampyris Luciola У нас се срещат няколко вида светулки.Те се отнасят към богато представено в тропиците семейство, за което е характерна, особено за женските, способността да светят. Светещият орган на светулките се намира в шестия или в седмия коремен сегмент и се вижда отвън като ярко бяло и жълто петно. Коремният сегмент, в който е светещият орган, има прозрачна кутикула. Самият светещ орган представлява група едри клетки, които трудно се отличават от мастните клетки, оплетени често с разклонения на трахеи и нерви. Зад светещите клетки има рефлекторни клетки, които съдържат в себе си кристали на пикочна киселина.
Самият процес на светене е химичен, окислителен процес, който се регулира от мозъчния ганглий в главата и протича с много малка загуба на енергия. Около 98% от химичната енергия се превръща в светлинна енергия, докато при електрическата лампа само около 3 — 4% от топлината се превръща в светлина. Светулките могат да регулират интензитета на излъчваната светлина и честотата на трептенето й. Светенето е приспособление във връзка с търсенето и събирането на двата пола. За това говори фактът, че по време на брачния период светенето особено се засилва. Освен това доказано е, че мъжките силно се привличат по време на своя полет от светещите женски. Различната ритмичност, с която различните видове изпускат светлината си, също може би е един сигнал за опознаване на индивидите на един и същи вид. При някои видове женските са лишени изцяло или отчасти от крила и не могат да летят. Те пълзят по земята и светейки, привличат мъжките към себе си. Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов
АТЛАС ПО ЗООЛОГИЯ – БЕЗГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ
Държавно издателство „Народна просвета” София – 1982г.
 |
