|
Хранителната база играе важна роля в живота на птиците. Често пъти хранителните фактори са главната причина за ограниченото разпространение на някои видове. Във връзка с летенето птиците имат повишена обмяна на веществата, храносмилателните процеси са интензивни и се нуждаят от голямо количество храна. Дребните видове поглъщат относително повече храна от едрите. Повърхността на тялото им е относително по-голяма, отделят повече топлина и затова се хранят по-често и с по-голямо количество храна. Например кралчето, което тежи 5—6 гр, изяжда средно на ден около 1,70 гр насекоми, т. е. около 28% от собственото си тегло. Дневната дажба на водобегачи, брегобегачи и бекасини съставлява 10—12% от теглото им, а на яребици и кеклици — около 6%.
Зоофагите смилат храната си бързо: сврачките — за 3 h, кукувицата, водобегачите и брегобегачите — за 4 h, ястребите — за 5 h.
При зърноядните птици храната се преработва средно за 10—12 h. Някои от тези видове (копринарка, имелов дрозд), когато имат изобилна храна, изхвърлят семената от храносмилателната си система Напълно здрави след 10— 12 min.
Месоядните птици се хранят два пъти дневно в часовете, когато имат най-висока активност. За дневните видове това е сутрин и привечер, а за Нощните — вечер след заник слънце и преди разсъмване. Насекомоядните видове се хранят 5—6 пъти дневно. При изобилна храна птиците поглъщат по-голямо количество от обикновената дневна дажба. Например при „миши години", когато има каламитет от гризачи, обикновеният мишелов изяжда дневно до 14—16 мишки, докато при други случаи се задоволява с 5 мишки на денонощие. Голямо количество храна поемат и лешоядите. Когато Намерят повече мърша, те се нахранват до такава степен, че дълго Не могат да излетят и остават около мястото на хранене.
При обилна храна някои птици правят запаси от плодове, шишарки (сокерица, сойка), от едри насекоми, гущери, жаби и дребни птици (сврачки) или от мишевидни гризачи (пернатонога кукумявка, малка кукумявка).
Едрите птици издържат по-дълго време без храна. Пойните птици (синигери, чинки, мухоловки, чучулиги) умират след 48 h, ако са оставени без храна. Яребици, кеклици, гълъби, фазани могат да гладуват около 10 дни, а дневните грабливи птици — 3 —4 седмици. По време на мътене някои птици загубват около 40% от теглото си.
Хранителният спектър при много видове се променя през различните сезони. Тези изменения са по-чувствителни при видове, които обитават северни или умерени географски ширини. Много от тях през зимата се хранят със съвсем нова храна, която е по-лесно достъпна при суровите зимни условия. Тази екологична пластичност има важно биологично значение за преживяване На неблагоприятния сезон, без да се променя местообитанието. Птиците, които не могат да се приспособят към изменените хранителни условия, извършват продължителни прелети в отдалечени райони, където храната е по-леснодостъпна. Някои прелетни видове в южните квартири имат изменен хранителен спектър. Например обикновените скорци у нас са предимно насекомоядни, в Средна Азия и Африка се хранят с плодове на овощни и зеленчукови култури.
Понякога се наблюдава тясна специализация по отношение на храната при отделни групи от индивиди (популации) или на единични екземпляри. Соколът скитник, когато живее в скалисти терени, се специализира за лов на гълъби и това е неговата основна храна. Индивидите, които живеят край водоеми, предпочитат да нападат патици и други водни птици. Разнообразните начини за добиване на храна и различният хранителен спектър предизвикват много характерни морфологични изменения, включително във формата и големината на клюна.
Птиците, които търсят храната си по кората на дърветата, се катерят добре, пръстите им се противопоставят два срещу два, а опашните пера са здрави И с тях се подпират. Клюнът е коничен, а езикът по-дълъг и при някои видове може да се изхвърля навън. По върха на езика има рогови шипчета, насочени назад, и в много жлези, които го правят лепкав. Така дендрофилните птици лесно измъкват насекомите от цепнатините на кората.
Насекомоядните птици, които ловят храната си във въздуха, имат нежен малък клюн, широка уста и по ръба й многобройни нишковидни пера, които играят осезателна роля.
Зърноядните птици, които разчупват семената и техните обвивки, имат къс, здрав, масивен клюн (конусовиден). Грабливите птици убиват своята плячка със здравия си закривен клюн. Някои от тях нападат жертвата във въздуха. При тях външният (четвърти) пръст е много по-дълъг от вътрешния (втори), което позволява сигурно да се задържи уловената плячка. Видовете, които търсят храната си по блатисти крайбрежия, влажни гори и ливади (бекаси, бекасини, водобегачи, брегобегачи), имат удължен клюн, често разширен на върха, който забиват в рохкавата почва и калта. В предната част на надклюнието има множество осезателни телца, с които птицата усеща допира с червей или ларва на насекомо и като с пинцет ги измъква от почвата.
Птиците, които търсят храната си във водата, имат „цедилен апарат" от напречно наредени рогови пластинки. С него филтрират водата и поглъщат растителни остатъци и водни безгръбначни животни. Гъските, които са тревопасни, имат по ръба на клюна си рогови пластинки, с които скубят тревата. Птиците ихтиофаги имат голям, широк в основата си клюн, който може допълнително да се разширява. В основата на подклюнието има различна по големина кожна торбичка, която улеснява поглъщането на рибата.
При всеядните птици (еврифаги) клюнът е здрав, понякога леко закривен на върха, приспособен да поема разнообразна храна. При тези видове някои хранителни компоненти имат случаен характер, зависят от много външни и климатични фактори, а също и от физиологичното състояние на птицата.
Авторски права:
Доц. к.б.н. Симеон Димитров Симеонов
ст.н.с. Таню Манев Мичев
ст.н.с.к.б.н. Димитър Николов Нанкинов
 |
