(SALMONELLOSIS)

Салмонелозата, или паратифът, е остро протичаща заразна болест по животните и човека, която засяга предимно сукалчетата. Характеризира се с треска и поражения на храносмилателния канал (обикновено с наличие на диария). Причинява се от различни бактерии от рода салмонела.
История. Д. К. Заболотний през 1927 г. съобщава за случаи на заразяване на човек с паратиф от болни кучета. М. Е. Авакумов и М. В. Боголюбов през 1938 г. описват избухване на паратиф сред кучетата в един развъдник.

Етиология. Сега се наблюдават повече от 1500 серотипа салмонели. Много видове салмонели притежават висока патогенност и са опасни както за човека, така и за всички домашни животни. При кучето и котката най-често се срещат Salmonella typhimurium, S. enteritidis, S. suipestifer и др. По-рядко се откриват S. pullorum S. anatum.

Епизоотология. Болестта е разпространена повсеместно. Кучетата и котките се заразяват със салмонели при поемане на месо и вътрешни органи от болни от салмонелоза животни или салмонелоносители, а също и чрез гризачи (мишки, плъхове). При групово държане на животните (в питомници, вивариуми) разпространението на болестта е често свързано с наличие между кучетата и котките на скрити салмонелоносители. Такива животни са опасни и за човека.
Заразяването със салмонели става през храносмилателния тракт, а отделянето на възбудителя — с фекалиите.
Най-често боледуват котетата на 1—6-месечна възраст. Възрастните котки често са бактерионосители. Заболяването може да протича и в скрита форма. При бактерионосителство сукалчетата могат да заболеят от майката.
Основен източник на заразяване на котките са болните животни, бактерионосителите и бактериоотделителите, отпадъците от болни от салмонелоза селскостопански животни, дребните гризачи и др. Често със салмонела са заразени храни, като месокостно и рибено брашно. Използването на такива храни без достатъчна температурна обработка може да предизвика заболяване.
Предразполагащи към заболяването фактори в развъдниците са: наличие на стомашно-чревни заболявания, предизвикани от грешки в храненето, глистни инвазии, изтощение, период на преход към самостоятелно хранене при сукалчета.
Важно санитарно-епизоотично значение имат животните бактерионосители. Такива животни външно са съвършено здрави, но отделят салмонели с урината и фекалиите.
Салмонелоносителството е установено почти при всички видове селскостопански животни, при кучета и котки — от 1 до 18%. При салмонелоносителството се понижава резистентността на организма и това води до генерализирана форма на инфекциозния процес. Възникващата в тези случаи септицемия протича с обилно отделяне на възбудителя във външната среда и животните са опасни източници на инфекция. Домашната птица се приема за основен резервоар на салмонели. Салмонелозата е широко разпространена и при дивите птици — гълъби, врабци и др. Източник на разпространение на салмонелите са също плъховете, мишките и редица диви животни.

Патогенеза. Слабо проучена. Възбудителят се намира в кръвта и се разнася в целия организъм. Това се потвърждава от резултатите, получени при бактериологични изследвания на далака, черния дроб и гръбначномозъчната течност. Котките в естествени условия се заразяват през храносмилателния тракт, поемайки инфектирана храна, от гризачи и др. Изглежда, че състоянието на лигавицата на храносмилателния тракт има голямо значение както за възникването, така и за протичането на болестта. Възпалителните процеси, при които лигавицата е нарушена, способствуват за бързото проникване на салмонелите и развитието на остро протичащо заболяване. Салмонелозата може да протече и като токсикоинфекция.

Признаци. Признаците на болестта зависят, от една страна, от възрастта на животното, общото състояние и индивидуалната устойчивост, а, от друга, от дозата и вирулентността на възбудителя. При сукалчетата обикновено болестта протича остро.
Инкубационният период продължава от 3 до 20 дни. Протичането на болестта може да бъде остро, подостро и хронично.
При острото протичане, което е характерно предимно за малките котенца и кученца, се наблюдават повишение на телесната температура, апатия, отказване от храна (до пълна загуба на апетит), повръщане. Сукалчетата стенат, понякога имат конвулсии, на устата се появява пяна. Болните животни след нахранване често повръщат, отслабват, походката им е несигурна. При поражения на стомашно-чревния тракт възниква диария с течни, лошо миришещи изпражнения, често примесени със слуз и кръв. Кожата и козината около аналната област са зацапани с изпражнения.
При подострото протичане на салмонелозата пораженията на органите на храносмилателния канал затихват, но се наблюдават симптоми, характерни за дихателния апарат — изтечения от носа, затруднено дишане, хрипове в белите дробове. Развива се бронхопневмония с гнойни изтечения от носа. В белите дробове се чуват хрипове, дишането е затруднено. Понякога са налице и нервни явления, повишена агресивност. При такова протичане на болестта по-голямата част от заболелите котета умират.
При хронично протичане на болестта (като токсикоинфекция) се наблюдават временни разстройства във функциите на стомашно-чревния тракт — променлив апетит (намален или липсващ), периодична диария, бледи лигавици, както и известна апатичност и усилване признаците на бронхопневмонията. В крайна сметка животните оздравяват.

Патологоанатомия. Констатира се общо изтощение. Козината в аналната област е замърсена с течни фекалии. Видимите лигавици са цианотични. В коремната празнина впечатлява увеличеният, хиперемираният далак, консистенцията на органа е шуплива. Черният дроб е увеличен, хиперемиран, понякога с жълтеникав цвят. В него могат да се наблюдават многобройни точковидни некротични участъци със сив цвят. Тези изменения в черния дроб се приемат като специфичен признак при диагностиката. Жлъчното мехурче е напълнено с мътна, жълтеникава жлъчка.
В бъбреците се наблюдава също изразена хиперемия, точковидни кръвоизливи в коровия слой. Лигавицата на стомаха е хиперемирана, понякога с кръвоизливи, покрита със слуз. Лигавицата на червата също е хиперемирана, по нея има кръвоизливи с различна големина.
Измененията в белите дробове се срещат по-рядко, има участъци със серозна пневмония. На повърхността в долната част има многобройни малки кръвоизливи. Понякога плеврата е тъмночервена. Меките мозъчни обвивки понякога са покрити с полутечен налеп със сив цвят. Мозъчните кръвоносни съдове и мозъчните обвивки са препълнени с кръв, количеството на гръбначномозъчната течност е увеличено и тя е помътняла.

Диагноза. При поставяне на диагнозата е необходимо да се отчитат клиничните признаци на болестта, епизоотичните данни, а след смъртта на животното — и патологоанатомичните изменения. Точна диагноза може да се постави само след микробиологични изследвания. За потвърждаване на диагнозата е необходимо да се изследват фекалиите или трупът и да се изолира от тях съответният възбудител. При продължително протичане на заболяването е желателно да се изследва серум от кръвта на болното животно за наличие на антитела спрямо определен вид салмонела.
Във всички случаи трябва да се има предвид, че салмонелите често проявяват патогенното си действие на основата на други заболявания, като по този начин ги усложняват.

Диференциална диагноза. Салмонелозата по редица симптоми е сходна с пастьорелозата и ензоотичния енцефаломиелит. За изключване на пастьорелозата е достатъчно да се проведат бактериологични изследвания на патологичен материал от умрели животни.
Пораженията на главния мозък са сходни с тези при енцефаломиелита. При енцефаломиелита обаче признаците на нервното разстройство имат доминиращ характер: често се наблюдават припадъци, конвулсии, кръгови движения, продължаващи понякога с часове.

Лечение. При салмонелозата е необходимо да се назначат антибиотици. Препаратите следва да се дават с храната или с водата за пиене. За да се избегне повишаването на резистентността на салмонелите към антибиотиците, те трябва да се редуват. С успех се прилагат и сулфонамидни препарати. Вътрешно се дава фталазол — 0,1—0,5 g (в зависимост от възрастта на животното), 3—4 пъти на ден; сулгин — в същите дози 2 пъти на ден; фуразолидон с храната по 30 mg на 1 kg жива маса 2 пъти дневно.
От антибиотиците се прилагат левомицитин — 0,01—0,02 g на 1 kg жива маса, 3—4 пъти в денонощие (синтомицин в двойна доза); хлортетрациклин хидролизат — 10—20 хиляди Е на 1 кg жива маса, вътрешно 3—4 пъти на ден. При диария се прилагат салол в доза 0,1—1,0 g и бисмут в доза 0,5—2,0 % (едновременно) през устата 2—3 пъти на ден.
При поражение на белите дробове се препоръчва на норсулфазол, сулфадемизин или етазол по 0,35—0,5 § вътрешно 3—4 пъти в денонощието.
При сърдечносъдови нарушения подкожно се въвежда 20% камфорово масло по 0,2 до 0,5 ш1 (в зависимост от теглото на животното).

При ентероспазми благоприятно действува кодеинът, който се дава вътрешно на кучета в доза 0,03—0,1 g а на котки — 0,01—0,05 g.
В самото начало на заболяването ефективно е въвеждането подкожно на поливалентен хиперимунен серум против салмонелоза в доза 10,0—15,0 т! и повече (съгласно наставленията).
Много важно е да се проведе диетично хранене на болното животно (прясно месо, черен дроб, сухар, ацидофилно мляко и т.н.).
Наред с лечението на болните животни трябва да се дава прясна, лесно усвояема храна. Помещенията, в които се намират болните животни, трябва често да се чистят и дезинфектират, тъй като възбудителят непрекъснато се отделя с екскрементите. Във водата за пиене се препоръчва да се добави разтвор на калиев хиперманганат.

Профилактика и мерки за борба. За ефективна профилактика при салмонелозата е необходимо да се проведе комплекс от мерки — изолиране на болните животни, дезинфекция, подсигуряване на оптимални условия на хранене и пълноценно съдържание на храната. Основен източник за заболяване на котките е инфектираната със салмонели храна.
За дезинфекция се използват силни разтвори на основи — 3% , разтвор на натриева основа, 2% разтвор на формалин, хлорна вар с 4% активен хлор. В случаите, когато дезинфекциите се провеждат при ниски температури, към дезинфекционните разтвори се добавя 5% готварска сол. Дезинфекционните разтвори се прилагат горещи.
Салмонелоза при човека. Значителна е ролята на животните и птиците за разпространението на салмонелите. Когато се говори за значението на отделните видове животни при разпространението на салмонелните инфекции, не може да се смята, че едни животни играят по-голяма роля от други.
Млякото и млечните продукти са фактори за разпространяване на салмонелите. Хранителни салмонелози у хора чрез тези продукти са отбелязани във всички страни.
Някои гризачи (плъхове и мишки) са възприемчиви на салмонелни инфекции и като болни и заразоносители могат да инфектират хранителни продукти. Известна роля в екзогенното заразяване на хранителните продукти със салмонели играят и мухите.
При общуване с котката трябва стриктно да се спазват всички хигиенни изисквания.
Най-често салмонелозите у човека протичат с картина на остър гастроентерит — гастроентеритна форма. Като клинични варианти на тази форма се явяват перкутният салмонелен гастроентерит — холероподобната форма, както и салмонелният ентероколит и салмонелният гастроентероколит, които в някои случаи наподобяват дизентерийно заболяване и се описват като дизентерийна форма. Известни са също тифоподобна, грипоподобна и септична форма, както и локализирани форми на салмонелна инфекция в различни органи.

РАДКА ПЕНЕВА-ТОДОРОВА
ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ ПРИ КОТКАТА
София - 1995
АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО „Проф. МАРИН ДРИНОВ"

Снимката е на : Иглика Славчева

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари