|
West Texas A&M University се намира в северозападната част на Texas, в малкото градче Canyon. Наблизо се намира по-големият град Amarillo, където има летище и реално протича светския живот на областта. Университетът е държавен и 4 годишен за бакалавърска степен. Има също и сравнително голям избор за магистърски и докторски програми. В момента има около 1500 студента. За кандидатстване са необходими стандартните SAT и TOEFL, както и есе на тема защо искаш да учиш точно в този университет. Предлагат се и много възможности за финансова помощ. В момента с две стипендии плащам таксата за американски студенти и цялата ми сметка за семестър (обучение, храна и общежитие) излиза към $4500. Специалността ми е Equine Industry (конна индустрия). Но определено конните ми часове не са бизнес насочени.
Университетът има няколко общежития, столова, библиотека, компютърен център, фитнес зала, тенис кортове и игрища, зала за концерти, конен център и ранчо. Много студентски организации спомагат за развитие на студентския живот.
Също така има много спортове: бадминтон, баскетбол, боулинг, тичане, конен спорт, американски футбол, голф, крикет, родео, ръгби, футбол, софтбол, плуване, тенис на маса, тенис, волейбол, вдигане на тежести, борба. Всички са представени с отбори, които се състезават с други университети.
Пътят от София до Canyon ми отне повече от 24 часа. Първо минах през Лондон и от там хванах самолета за Dallas/Forth Worth. Пътуването беше около 10 часа през Атлантика... Малко скучно, но винаги можеш да намериш какво да правиш. От Далас до Амарилло пътуването беше с едно мъничко самолетче, много тясно, но пне не беше дълго пътуване. Хубавото беше, че през цялото пътуване изобщо не трябваше да мисля за багажа си, освен в Далас, където само трябваше да го прехвърля от една лента на друга. Митница трябваше сериозно да мина също тогава, където проверяват дали минаваш легално. В Амарика ме посрещана един приятел, без когото наистина не знам дали бих могла да се оправя. Прекарахме 3 дни в Амарило, посетихме каньона, който е наблизо, и музея на American Quarter Horse. Когато отвориха общежитията, посетихме и Canyon. Това, което ми направи впечатление за кампуса беше, че е много зелено и спретнато. Сградите са построени в тухлен стил, което допринася за уютността.
Първата седмица беше ориентировъчна и ни говориха за живота в Америка и този университет. Но реално като се замисля, научих повече за това от приятелите си, което намерих тук, отколкото от тази седмица. Съквартирантката ми така и не пристигна и затова се взех стаята за себе си. Първата седмица ми беше много притеснено, но после се сприятелявах с някого (дори и да си мислиш, че няма да намериш приятели, това е неизбежно!) и ти става по-лесно. Още втората седмица беше и изпита за конния отбор. Толкова съм доволна от себе си, че ме приеха.
Като цяло мога да кажа, че сега се чувствам щастлива!
Коментари () |
|
|
|
 |
