|
(Amoeba proteus) Амеба протеус е една от големите амеби; в подвижно състояние достига повече от 1/2 мм. Тя живее върху подводни растения, най-често се среща по гниещи растителни остатъци, в блата или по-малки водовместилища, където водата е застояла и има силно гниене.
Амебата е неактивна в неутрална среда, особено в накиснато сено. Тогава тялото и е плоско, закръглено, с малки псевдоподи и прилепнало към предмета, върху който лежи. Тази амеба в природата обикновено живее в слабокисели или алкални води. Тя постоянно издава и прибира псевдопедите си, вследствие на което тялото и има неправилна, асиметрична форма. То има разклонена форма поради големия брой псевдоподи.
Амеба протеус извършва най-бързи движения при рН на средата от 6,8—8.
Тялото на амебата отвън е обвито с много тънка еластична и здрава обвивка, която не се забелязва, и се нарича плазмалема. Протоплазмата под плазмалемата е диференцирана на пластове. Отвън има тънък пласт от по-светла хомогенна жилава плазма, наречена ектоплазма. Този пласт загражда ендоплазмата, която е по-тъмна и има зърнеста структура. Ендоплазмата се състои от централна, по-светла част, наречена плазмозол, в която се извършват движения — токове (на фигурата представени със стрелки). Тази част е обвита отвън с желатинизирана плазма — плазмагел, в която няма движения. Движението на протоплазмата се установява по движението на големия брой светли и тъмни включения. Те се движат постоянно в средата, а в желатинозната плазма са неподвижни.
Повърхностното напрежение в различните части на амебата непрекъснато се мени под влиянието на различни външни дразнения и под влияние на химически изменения в тялото й. По-светлата централна ендоплазма започва да тече към мястото, където повърхностното напрежение намалява. Желатинизираната протоплазма на това място се раздвоява и когато токът достигне ектоплазмата, последната се издува. Течната ендоплазма продължава да приижда към издутото място, то се увеличава и се оформява в псевдопод, който по-нататък расте. Успоредно с нарастването на псевдопода външната част на ендоплазмата зад върха на последния отново се сгъстява. Когато върхът на псевдопода се желатинизира, напастването спира.
Когато се образуват псевдоподи за движение, те се изпускат в определено направление и тялото на амебата постоянно се прелива в тази посока. Тази част от тялото, от която псевдоподите се издават за момента, е предна. Тя не е постоянна, защото всеки момент се образуват псевдоподи в различни направления.
Амеба протеус не пълзи с цялата си долна повърхност, както това изглежда, когато се наблюдава движението й отгоре. Тя се допира до подложката само на някои места. Псевдоподите й отначало се издават свободно във водата, а после се подвиват към подложката. Едновременно с това задните псевдоподи се отделят към подложката и се прибират. Това движение се нарича крачещо.
Движенията на амебата се определят от различни дразнители: химически, светлинни, топлинни. Двигателните реакции спрямо химически вещества се установяват, като се поставят в съответна концентрация различни химически вещества, напр. киселини, основи, захар, на дадено място на повърхността й. Псевдоподите на това място се прибират и се образуват нови на противоположната страна. Тази двигателна реакция е отрицателен хемотаксис. Амеба протеус няма специални органели, които да са по-чувствителни от останалата протоплазма към химически вещества. Цялата протоплазма има еднакво проявена дрвзнимост към химическите промени в околната среда.
Амеба протеус реагира и на светлинни дразнения. Тя става неактивна, когато се,остави по-дълго време на слабо осветление. Когато се усили светлината, тя започва да издава псевдоподи. Активността й расте до известни граници с увеличение силата на светлината. По-нататък тя остава постоянна, като над даден предел на увеличение на светлината активността започва постепенно да намалява. Това показва, че светлинните реакции при амебата следват закона за оптимума на дразненето. Възбудата се сменя със задържане, когато дразненето, необходимо за появата и, се увеличи над оптимума.
Ако осветим амеба протеус от една страна, когато тя е в движение, започват по-силно да се образуват псевдоподи на противоположната страна. Амебата тръгва в посока, обратна на източника на светлината. Тази двигателна реакция е отрицателен фототаксис.
Амеба протеус реагира и на температурни дразнения. Животното се поставя под покривно стъкло. Когато амебата се насочи в определена посока, върху покривното стъкло непосредствено пред нея се допира върхът на силно нагорещена игла. Затоплената страна веднага се свива, животното започва да пълзи в друго направление.
Псевдоподите са органели и за хранене. Амеба протеус се храни с твърда храна; бактерии, водорасли и различни, доста едри първаци. Тя се справя лесно и с такива големи инфузории като стентор. За да хване плячката си, амебата източва псевдопод, който я обгръщ, облива я с протоплазма, докато плячката попадне в централната подвиж на ендоплазма. През това време плячката е все още подвижна. Тя престава да се движи и става относително непрогледна от момента, когато бъде обградена с течност и се образува хранителната в акуола. Във вакуолата се отделят смилателните ферменти за белтъчини — пепсин и киселина; предполага се, че последната е солна киселина.
Амебата след това се задържа известно време на едно място, като образува съвсем малки псевдоподи. Тя започва пак да се движи, когато плячката е наполовин смляна. След като смлените вещества се всмукнат в протоплазмата, вакуолата с несмлените остатъци отива към повърхността на тялото. Там тя се разкъсва и съдържанието и се излива в околната среда.
Това хранене е типично амебоидно хранене. Амебата поглъща животински и растителни организми и от тях получава необходимите й белтъчини, въглехрдр!ти и масти. Това хранене се нарича холозойно хранене от амебоиден тип.
Амеба протеус е истински аеоробен организъм. Тя получава кислород по същия начин както еуглената. Амеба протеус си осигурява необходимия кислород и разпределението, му чрез постоянните амебовидни токове в ендоплазмата й.
Свивателната вакуола е разположена към периферията в желатинизираната ендоплазма. Прй обикновена стайна температура тя се изпразва през всеки 5—8 минути. Контрактивната вакуола започва да се свива през по-големи интервали, когато амебата се постави в среда с по-голяма концентрация на соли.
Ядрото се намира в централната по-светла ендоплазма. На живо то се вижда като светло петно и мъчно се забелязва между тъмните включения и капчици на ендоплазмата. Ядрото е овално, леко сплеснато и малко по-голямо от свивателната вакуола. То мени мястото си непрекъснато поради движенията на протоплазмата. Местят се също хранителните вакуоли и свивателната вакуола.
Амеба протеус се размножава по безполов начин чрез просто деление на две. Делението става във всяко направление, поради това че тялото й е асиметрично. Ядрото се дели митотично. През профазата тялото на амебата се закръгля и повърхността й се покрива с много съвсем къси псевдоподи. Към края на делението псевдоподите стават по-дебели, по-груби. В телофазата започва източване на тялото и в средата се появява прищъпване. Прищъпването расте докато двете амеби се разделят. Свивателната вакуола остава в един от дъщерните индивиди, в другия се образува нова. Всичко това се извършва за по-малко от един час.
Младите дъщерни индивиди растат, докато достигнат размерите на майчиния индивид. След това настъпва ново деление. В случая нарастването е естествена физиологична регенерация. Ако на младата амеба, която още не е достигнала големината на възрастната форма, се отреже до една/трета от протоплазмата, тя продължава да нараства, без да се дели. Така тя може да не се дели в продължение на месеци. В този случай има експериментална регенерация. Заменянето на безполовото размножение с регенерация показва, че началните стадии на делението имат нещо общо с регенерацията.
При недостатъчна храна или когато водовместилището пресъхне, амебата се инцистира, като се обвива в двупластна плътна обвивка.
Класът кореноножки се разделя на пет разреда: амеби (AMOEBIDA), черупчести амеби (TESTACEA), фораминифери (FORAMINIFERA), хелиозои (HELIOZOA) и радиоларии (RADIOLARIA). Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
