|
(AMOEBIDA) Тук пренадлежат голи кореноножки без постоянна форма на тялото като амеба протеус. Те имат широки псевдоподи, нямат черупки, нито скелет. Някои от тях имат повече от едно ядро.
Амебите са разпространени предимно в сладките води. Най-често се срещат дребните амеби от групата лимакс (LIMAX). Те се развиват масово във води със силно гниене, обикновено в ципата, която се образува по повърхността на водата.
От лимакс-амебите често се срещат такива, които при пълзене приличат на гол охлюв. Те се движат с помощта на един закръглен псевдопод, широк колкото тялото им.
Цистите на лимакс-амебите се намират навсякъде: в уличния прах, в почвата, в торищата. Те се поглъщат от висшите животни.
За много от тях се знае, че минават невредими през смилателния канал на тези животни и изхвърлени с изпражненията, се развиват върху последните.
Много амеби живеят във влажна почва, в пясък. Такава е AMOEBA TERRICOLA. В моретата се срещат сравнително по-малко видове амеби.
Много амеби паразитират в различни животни и човека. В червата на човека живеят няколко вида амеби. Две от тях спадат към рода ентамеба (ENTAMOEBA). Те са малки, максимум до 50 микрона. Във вегетативно състояние тези амеби имат един или два широки псевдопода, които заграждат по-голямата част от тялото, което е съставено от зърнеста ендоплазма. От род ентамеба само един вид — ентамеба хистолитика (ENTAMOEBA HISTOLYTICA), е патогенен.
Малката вегетативна форма (Е. HISTOLYTICA FORMA MINIMA) живее в празнината на червото на човека. Тя е коменсал, храни се с бактерии и гъби. Само тази форма образува цисти, които имат четири ядра. Цистите се изхвърлят с изпражнения вън от гостоприемника.
Хората, у които живее тази форма, не боледуват. Те са обаче носители на паразити. Такива хора отделят по 300 милиона цисти в денонощието. Цистите умират на сухо веднага, но във вода те преживяват до два месеца. Тази форма поддържа съществуването на вида.
Малките амеби, които живеят в червото на човека, след простуда или при различни заболявания на гостоприемника отделят протеолитични ферменти и смилат чревния епител. Тогава те навлизат в дебелините на чревните стени и се превръщат в големи вегетативни форми (Е. HISTOLYTICA FORMA TETRAGENA ET MAGNA). Тази амеба започва да се храни, като поглъща — фагоцитира — червени кръвни телца. Тази форма предизвиква образуването на язви в сляпото и дебело черво. Кръвоносните съдове на червото се разрушават, вследстие на което се появява кървава диария (дизентерия). Тази форма чрез кръвта може да се разнесе до различни органи, като черния дроб, далака, по-рядко в други органи, и да предизвика язви. Тя не образува цисти.
Амеба хистолитика е добър пример за вариране на един и същ вид в зависимост от храната. Малката форма на тази амеба, като премине на друга храна, нараства почти двойно и става патогенна. Напущането на първото място и преминаването на ново място място се приема като реакция (реакция на бягство) на паразита спрямо неблагоприятни условия. Някои разглеждат голямата форма като такава, която се намира в процес на образуване на нов вид, който се отцепва от малката форма.
Дизентерийната амеба получава необходимата енергия чрез непълно разлагане на запасните хранителни вещества, понеже празнината на червото, където тя живее, няма свободен кислород. Тя е само факултативен анаероб, може да се отглежда в култури при достъп на въздух. Възрастната амеба има достъп, до молекулярен кислород в субмукозата.
Амебната дизентерия е болест на тропиците и субтропиците. Тя се среща само в най-южните части на Европа. Тази болест не е била позната до Първата световна война в Централна Европа. Днес обаче в Централна Европа има средно около 15% цистоносители, а на някои места има и гнезда на ендемична дизентерия.
Амебната дизентерия е сериозно заболяване. То дава смъртност между 18 и 40%, когато не се лекува. Заразяването с ENTAMOEBA HISTOLYTICA става само чрез изпражненията, главно при недостатъчна хигиена. Цистите могат да се пренасят и чрез къщните мухи.
Другият вид ентамеба — ентамеба коли (ENTAMOEBA COLI) — е съвършено безвредна. Тя е по-малка от дизентерийната амеба и се явява пак в две форми. Цистите й имат 8 ядра.
Ентамеба коли живее в горната част на дебелото черво. Тази амеба се среща в 40—80% У здравите хора.
Друг вид ентамеба — ентамеба гингивалис (ENTAMOEBA GINGIVALIS) — се среща в белия налеп по зъбиге, особено в кариозните зъби почти на всеки човек. Тя е много сходна по устройство с дизентерийната амеба. Тази амеба се храни с бактерии и лейкоцити. Някои я считат за безвредна, други смятат, че тя предизвиква пиорея, защото тя разрушава параденталната обвивка на зъбите. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
