|
(FORAMINIFERA) Към този разред спадат с малки изключения морски кореноножки. Повечето от тях имат многокамерни черупки от органично вещество, отделено от плазмата им и пропито с варовито вещество. Младите индивиди на всички многокамерни форми (POLYTHALAMIA) образуват най-напред една камера, която се нарича зародишна или ембрионална камера. Амебовидното тяло понататък расте. През известно време част от протоплазмата излиза през отвора на черупката навън, обвива се в нова черупка и се образува втора камера, която остава прилепена към първата. Този процес продължава. Всяка следваща камера е по-голяма от предходната, Камерите на различните видове се нареждат по определен начин и се образуват различни черупки. Черупките на някои видове са съставени от няколкостотин, камери. Протоплазменото тяло на амебата изпълва всички камери. Името фораминифера, което значи „носи отвори", произтича от това, че между камерите има прегради с отвърстия. Някои имат само един отвор на последната камера. Това е устният отвор, през който излизат псевдоподите. Някои многокамерни фораминифери имат малки пори по стените на черупките си. През тях излизат псевдоподите. Псевдоподите са тънки, нишковидни и когато се преплитат, образуват мрежа. Те са органели, които служат главно за хващане на плячката, но изпълняват и двигателна служба.
Фораминиферите се размножават по безполов и полов начин. При многокамерните фораминифери има смяна на безполово и полово поколение. Двете поколения се различават по големината на зародиш-ните камери. Индивидите на безполовото поколение имат малки зародишни камери, затова се наричат микросферични форми. Половите индивиди имат големи камери и се наричат макросферични форми. Повечето фораминифери са дънни (бентосни) форми. ROTALIA BECCARII е една от много разпространените многокамерни форми по черноморския бряг. Макар и малко, има и планктонни фораминифери. Черупките им имат дълги, радиално разположени игли — приспособление за планктонния им живот. Иглите увеличават общата повърхност на тези форми, вследствие на което се увеличава триенето и се улеснява носенето им във водата. Родът глобигерин а GLOBIGERINA е типична планктонна форма. Черупката й е съставена от сферични камери, разположени една до друга в спирала. Фораминиферите се развиват в голямо количество в моретата и океаните. Особено масово се развиват планктонните форми. След измирането им, черупките падат на дъното и понеже мъчно се разтварят, образуват същински пелагични утайки. Една трета от дъното на съвременните морета и океани е покрита с глобигеринова тиня. Половината от черупките на тази тиня се от планктонни глобигериниди. Дънните форми се срещат масово край бреговете в по-плитките места и главно по морските водорасли. Черупките на тези фораминифери се натрупват в голямо количество като крайбрежни утайки. Пясъкът на плажовете на много места се състои от черупчиците на такива фораминифери. В един грам пясък от околностите на Неапол са изброени до 5 000 черупчици от фораминифери. Фораминиферите са много стари първаци. Техните черупки са познати още от камбрийските и силурските наслаги. Черупките на някогашни фораминифери с течение на времето са се напластявали, слепвали и са образували плътни седиментни скали — различни видове варовици. В минали геоложки времена са живели много по-големи фора минифери от днес живеещите. Така нумулитите (различни видове NUMMULITES) са достигнали голямо развитие в топлите еоценски морета през терциера. Те са достигнали 4—5 см в диаметър и са имали циклично устройство. Нумулитовият варовик е образуван почти изключително от черупките на този род. Всяка геоложка формация и съответните й пластове имат специфични фораминиферни съобщества. Поради това фораминиферните съобщества се използуват като ръководни при определяне относителната възраст на пластовете, особено при търсене на петрол. Голямото практическо значение на фосилните фораминифери, отчасти и на други черупчести първаци, доведе до обособяването на специален отдел в палеонтологията — микропалеонтология. Във връзка с това се създадоха и у нас микропалеонтологически лаборатории. В тези лаборатории по особени методи се обработват ядките от сонди при сондажните проучвания, за да се изолират черупките на фораминиферните съобщества в тях. Последните служат за съпоставяне на съответните пластове. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
|