|
Представителите на този разред са дребни, изключително вътрешноклетъчни паразити. Те живеят в епителните клетки на. червата, черния дроб и бъбреците на гръбначни и безгръбначни животни. Възрастните имат кръгла форма без кутикула. Младите форми имат удължено тяло и се движат активно.
Редуването на безполовото размножение — шизогония — с половото размножение — гамогония — е най-ясно изразено при кокцидиите.
Най-голяма вреда на стопанството нанасят кокцидиите, които паразитират по зайците, рогатия добитък и домашните птици. Те предизвикват заболяване, известно под името кокцидиоза. Кокцидиозата по зайците е най-широко разпространена кокцидиоза у нас и в другите страни. Тя предизвиква големи загуби на зайцевъдството.
Кокцициозата по зайците се предизвиква главно от два вида кокцидии: Eimeria perforans и Eimeria stiedae. Първата се развива в тънкото черво и предизвиква чревната кокцидиоза. Втората се развива в епителните клетки на жлъчните канали в черния дроб и предизвиква чернодробната кокцидиоза.
Заразеното животно от Eimeria perforans губи апетит, слабее, става малокръвно и се появява диария. Зайците сериозно заболяват след 6—7 седмици и често масово измират, ако не се вземат мерки.
Цикълът на развитие на аймерия перфоранс, който е характерен за повечето кокцидии, се състои от два периода:
1. Безполов период, който започва със спорозоитите и обхваща продуктите от размножението на вегетативните шизонти. През този период става силно заразяване на гостоприемника.
2. Полов период, който започва с форми, от които се образуват мъжките и женските гамети. Този период обхваща всичките по-нататъшни стадии на развитието на паразита, включително до образуване на спорозоитите. Той е свързан с разселването на паразита чрез външната среда, с инвазия на нови гостоприемници. В този период се обособяват два етапа. Единият започва от формите, от които се образуват гаметите, и продължава включително до оплождането. Вторият започва след образуването на ооцистата и се нарича метагамен период или спорогония. Крайните продукти на спорогонията са спорозоитите.
При аймерия перфоранс се редуват няколко безполови поколения с полово поколение, без да става смяна на гостоприемниците.
Другият вид аймерия, Eimeria stiedae, се среща също, често в заека. Тя паразитира в епителните клетки на черния дроб. Спорозоитите, след като се освободят от обвивката на ооцистата и спороцистата, минават от дванадесетопръстника през жлъчния канал в жлъчните ходове на черния дроб. Тази форма предизвиква разрушаване на епителните клетки на жлъчните каналчета. При слаба инвазия се възпаляват само жлъчните канали. При силна инвазия става изменение на черния дроб, което довежда до нарушение на функцията му. В някои случаи става израждане на чернодробната тъкан.
Външните признаци на това заболяване са същите както при чревната кокцидиоза. Силно заразените животни умират след 2—3 месеца. Най-много страдат малките зайчета. Те се заразяват много рано от изпражненията на болните си майки. Смъртността е много голяма при зайчетата на възраст от 4—5 месеца.
Боледувалите животни са кокцидионосители за известно време.
Сигурна диагноза за кокцидиозата и кокцидионосителството може да се постави само след микроскопско изследване на изпражненията.
Радикално средство за лекуване на кокцидиозата (аймериозата) по зайците няма. Усилията срещу тази болест са насочени към мероприятия за предпазване, към профилактика. От изучаванията се знае, че ооцистите лесно умират при висока температура и изсъхване. Здравите животни се предпазват от заразяване, ако клетките им се поддържат винаги сухи и им се дава суха храна. Клетките, в които е имало болни зайци, трябва да се оставят да изсъхнат, да се изпарят с вряла вода или да се обгорят с бензинова лампа. Химически вещества не могат да се използуват за дезинфекция, защото ооцистите са много устойчиви на тях. Борбата с кокцидиозата по зайците е убедителен пример за тясната връзка на теорията с практиката. Рационална профилактика срещу кокцидиозата по зайците може да има само след основното и задълбочено познаване на биологията и екологията на кокцидиите по тези животни. Това важи за всички паразити и изобщо за всички животни, които имат стопанско значение.
По говедата паразитират други видове кокцидии, пак от рода аймерия. Най-важна от тях е Eimeria zurni. Ооцистите на тази кокцидия се запазват живи дълго време във влажните места, затова от нея страдат животни, които пасат в ниски и влажни пасища. Паразитът се ограничава в епителните клетки на дебелото черво. При масова инвазия се получават кръвоизливи, изпражненията биват кървави. У нас тази болест е известна като червен дрисък по говедата. Младите животни обикновено умират след 2—3 седмици. Кокцидиите повреждат тъканта на червото, тя става уязвима за бактерии. Смъртта се дължи на общо заразяване на организма с бактериите, които се развиват в задното черво.
Тази болест се среща и по биволите.
В кокошките паразитират също няколко вида кокцидии, от тях най-важен е видът Eimeria tenella. Този вид предизвиква епизотии по малките пиленца.
Кокцидии са описани и у човека. Те принадлежат към рода изосиора (Isospora). Те са сравнително по-редки и слабо проучени. Предполага се, че предизвикват чревни разстройства.
Кокцидии има и в безгръбначните животни. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
