|
(Plasmodium vivax) Той причинява тридневната малария.
Жизненият цикъл на този плазмодиум е почти еднакъв с този на аймерия перфоранс. Отклоненията от този цикъл са само приспособления към паразитиране в кръвта и преминаване във втори гостоприемник, именно маларичния комар (Anopheles).
Когато заразен комар смуче кръв от човек, той вкарва в кръвта му спорозоити. Кръвта отнася спорозоитите в черния дроб и те навлизат в паренхимните му клетки. Тук паразитът расте. След около 6 дни той се развива в сравнително голяма, овална тъканна шизонта без пигмент. Ядрото й се дели множествено, получават се около 800 ядра. Шизонтата узрява на осмия ден. Мерозоитите, наречени тъканни мерозоити, излизат в чернодробните синуси, откъдето повечето от тях минават в кръвта. Тази част от жизнения цикъл на плазмодиума е извънеритроцитният период. Безполовото размножаване през този период се нарича извънеритроцитна или прееритроцитна шизогония. Шизонтите пък се наричат прееритроцитни шизонти. В този период. около 8 дена от началото на заразяването, кръв, прелята от заразен в здрав човек, не предизвиква заразяване.
Тъканните мерозоити навлизат в червените кръвни телца. Започва еритроцитният или ендоеритроцитният период от агамното размножение. Мерозоитът се закръгля, расте. В средата му се образува така наречената вакуола на обмяната. Протоплазмата остава като обвивка около вакуолата и гледана под микроскоп, се вижда като кръгче. При оцветяване с гимза гълъбовосиньо оцветената протоплазма и червеното ядро приличат на пръстен, затова този стадий се нарича пръстенче. Шизонтата продължава да расте за сметка на червеното кръвно телце. Появяват се пигментни зърна, които са остатъци от разложения хемоглобин. Червеното кръвно телце увеличава обема си и голяма част от него се изпълва от паразита. Шизонтата е много подвижна през този период. Тя непрекъснато издава и прибира дълги псевдоподи във всички страни. От това паразитът носи видовото име vivax, което значи жив. Шизонтата спира амебовидните движения след около 40 часа от навлизането на мерозоита. Ядрото на шизонтата се дели повторно. Тя се разпада изведнъж на 14—22 мерозоита след 6—8 часа. Между мерозоитите остава купче пигмент. Това е типично множествено деление, нарича се меролация. Тази част от развитието е еритроцитната или ендоеритроцитната шизогония. У плазмодиум вивакс тя трае около 48 часа.
Мерозоитите не могат да се установяват на препарат, защото не остават дълго в кръвта. Те или веднага проникват в нови, здрави червени кръвни клетки, или пък биват фагоцитирани. Цикълът се повтаря неколкократно. След 3—5 безполови поколения броят на паразитите в кръвта много се увеличава. Когато този брой стане достатъчно голям — това става обикновено след 10—20 дни от заразяването (инкубационен период), — появяват се втрисания. Втрисанията съвпадат с разпадането на еритроцитите, с излизането на мерозоитите в кръвта и с отделянето на продуктите на обмяната на паразита.
През време на втрисането, което трае от 6—8 часа, в кръвта преобладават пръстенчета, но има още делящи се форми млади шизонти. Втрисанията са периодични. Те се повтарят през ден или на всеки трети ден, поради което маларията се нарича тридневка (терциана). Периодичните втрисания показват, че еритроцитната шизогония става в определен интервал от време, което е видов признак. При малария терциана се наблюдават и ежедневни втрисания особено в началото на боледуването. Това се дължи на едновременното развитие на две поколения шизонти, резултат от няколко последователни излизания на тъканни мерозоити в кръвта.
Известни мерозоити се развиват в гаметоцити, макро и микрогаметоцити, обикновено след 14-тия ден от заразяването. В началото те не се различават от шизонтите макрогаметоцитите особено много приличат на шизонтите, понеже са закръглени. Развитата макрогаметоцита е значително по-голяма и изцяло изпълва червеното кръвно телце. Микрогаметоцитите и шизонтите имат еднакви размери. Развитието на гаметоцитите става по-бавно — за около 94 часа. Това се обяснява с липсата на вакуола на обмяната.
Гаметоцитите могат да се развиват по-нататък само в маларийния комар. Те се освобождават от обвивката на червеното кръвно телце и се превръщат в макро и микрогамети в стомахчето на комара. Всяка макрогаметоцита узрява и дава по една макрогамета. Микрогаметоцитите претърпяват по-сложни промени. Ядрото им се дели два-три пъти последователно. Дъщерните ядра се разполагат по периферията и се образуват от 4—8 тънки дълги микрогамети. В центъра остава голямо остатъчно тяло.
Процесът на зреене на гамегоцитите не е добре научен. Не е познат хромозомният състав на различните стадии, не се знае кои от тези стадии са хаплоидни и кои диплоидни не се знае също нищо за редукцията на хромозомите. Предполага се, че всичко това става както при кокцидиите.
Микрогаметата е много подвижна. Тя навлиза активно в макрогаметата, получава се зигота. Последната се обвива със слизеста обвивка, която не позволява навлизането на други микрогамети. Всичко това става за 1—2 часа, след като комарът е погълнал гаметоцитите. От този момент нататък започва спорогонията.
Зиготата се превръща в червеобразно телце, наречено оокинета. Тя навлиза активно в стената на стомахчето на комара. Под външната мускулна еластична обвивка тя се закръгля и превръща в ооциста. Ядрото се дели повторно многократно, като същевременно расте и плазменото тяло. Получените ядра се нареждат по повърхността и се оформяват стотици нишковидни спорозоити. В цикъла на плазмодиума липсват спори и се намесва нов, краен гостоприемник. В процеса на еволюцията в цикъла на плазмодиума се стига до отпадане на спората като приспособление срещу вредното действие на външната среда. Стадият ооциста тук се запазва като едно приспособление за предпазване на спорозоитите от защитните средства на преносителя.
Ооцистата се разкъсва след развитието на спорозоитите. Последните попадат в телесната празнина на комара, разнасят се с хемолимфата по тялото и се натрупва в клетките на слюнчените жлези. От този момент нататък комарът е вече заразителен.
Развитието на плазмодиума в комара става за 10—12 дни при оптимална температура 25° С. При по-ниска температура развитието се удължава, а при 16°С то продължава 53 дена. Гаметите са най-чувствителни към ниска температура. Те не копулират под 16°С Спорогонията се извършва при много по-ниска температура даже и при 5,5° С, но много бавно. Екологията на маларийния паразит обяснява защо маларията е разпространена предимно в топлите страни.
Известни са още три вида плазмодиуми, които паразитират в човека. От значение за нас е само плазмодиум фалципарум (Plasmodium falciparum), причинителят на тропичната малария или тропиката. Той се различава от причинителя на малария терциана по устройството на пръстенчетата, шизонтите и особено на гаметоцитите. Последните имат форма на кифличка.
Различия има и по отношение протичането на шизогонията. Продължителността и е също около 48 часа, но само малка част от нея става в периферията кръв. В периферната кръв се намират пръстенчетата. Шизонтите и делящите се форми са ограничени в капилярите на черния дроб, далака и костния мозък.
Маларията е една от разпространените болести на човека. Тя причинява извънредно големи загуби. Само в Индия годишно боледуват по сто милиона души и умират по един милион. Маларията беше също много разпространена и у нас. Много селища край р. Дунав. Марица и Струма и край блатата на Черноморското крайбрежие бяха маларични. През 1942 год. у нас боледуваха от малария 11,8% от населението. Сега у нас маларията е практически ликвидирана.
Прави се разлика между доброкачествена — малария терциана, и злокачествена — малария тропика. За някои места тропичната малария е доброкачествена, а малария терциана дава голяма смъртност. Наскоро се установи, че всеки вид плазмодиум има линии (щамове), които се различават по биологията си, по патогенността си, по отнасянето им към лекарствата. Знае се още, че имунологичните свойства на един и същ вид маларичен паразит са различни в различни места.
Благодарение на изучаванията в Съветския съюз разграничиха се два подвида плазмодиум вивакс: Plasmodium vivax vivax и Plasmodium vivax hibernans. Първият има къса инкубация, средно от 10 — 12 дни, а вторият — дълга инкубация, средно 10 месеца. Подвидът с къс инкубационен период е южен. На север е разпространен подвидът с дългия инкубационен период. Дългият инкубационен период на север е приспособление на паразита към късия маларичен сезон. У нас също има данни за линии от плазмодиум вивакс с дълъг и къс инкубационен период. Случаите с къс инкубационен период са по-чести. Характерна особеност на маларията са рецидивите, възвръщането на болестта без ново заразяване. Те се обясняват със запазването в организма на известен брой шизонти след преболедуването. Тези шизонти се активизират, когато организмът отслабне.
Един от най-дискутираните въпроси при маларията е имунитетът към нея. Пълен имунитет към маларията няма. В области с ендемична малария хората боледуват много години наред поради непрекъснато повторно заразяване. Хора, имунни към един вид паразит, не проявяват никакъв имунитет към друг вид паразит.
Борбата с маларията се води в две направления: с паразита и с маларийните комари. Доскоро единственото лекарство против маларията бе хининът. Той се смята за най-старото хемотерапевтично средство. В последните 20 години обаче се откриха много синтетични препарати против маларията, но и досега няма радикално средство против нея. В Съветския съюз са въведени два основни препарата: акрихин и плазмоцит. Акрихинът отговаря на атебрина и действува както хинина против шизонтите. Плазмоцитьт е близък с плазмохина. Той има гаметоцидни свойства. Тези препарати не действуват на спорозоитите и прееритроцитните стадии на малария терциана.
Малария тропика, която е по-злокачествена, се оказа по-уязвима. Когато лекуването с шизонотоцидните средства започне първата седмица след заразяването, оздравяването е сигурно. В южните области на Съветския съюз тази малария става все по-рядка.
Главните, усилия в борбата с маларията са насочени срещу ларвите на комарите и срещу възрастните комари. Борбата срещу ларвите се води с химически вещества и с пресушаване или регулиране на водите, в които живеят. Борбата срещу възрастните комари се води с инсектициди, от които най-ефикасен е ДДТ. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
