|
По-голяма част от ресничестите спадат в този клас. Те имат типично за класа устройство : тялото им е покрито с ресни през целия живот; ядреният им апарат е съставен от макро и микронуклеус; половият процес е конюгация. Цилиатите живеят обикновено в сладките води. Срещат се цилиати и в моретата. Между тях има и паразитни форми.Този подклас се рззделя на 5 разреда главно въз основа на ресничестия апарат: Еднакворесничести (HOLOTRICHA). Цялото им тяло с покрито със сравнително къси ресни. Само в някои форми ресните се редуцират в един или няколко пояса. Различноресничести (HETEROTRICHA). Цялото тяло е покрито също с еднакви ресни. Те имат освен това около перистома спирално наредени мембранели — адорална зона.
Малкоресничести (OLIGOTRICHA). Ресничестата покривка е редуцирана. Само при някои представители се запазват единични четинки. Адоралната зона е добре развита. При някои представители има и пояси или дъги от мембранели.
Кореморесничести (HYPOTRICHA). Тялото е сплескано гръбокоремно. На тръбната страна ресничките са редуцирани или превърнати в неподвижни усетни четинки. На коремната страна има реснички и цири (cirri). Адоралната зона е добре развита.
Кръгоресничести (PERITRICHA). Адоралната зона е силно развита, съставена е от два реда мембранели. Тя е завита вляво, докато адоралната зона на хетеро, олиго и хипотриха е завита надясно. Останалата част на тялото е голя или има пояси от ресни. Тук спадат предимно прикрепени форми.
Повечето сладководни ресничести инфузории населяват води със силно гниене (мезосапробни води; където се развиват масово бактерии и цветни флагелати. Те се хранят най-често с бактерии, хранят се още с водорасли и дребни флагелати. Между тях има и хищници.
Често заедно с параиециум каудатум г се среща стилонихиа митилус (STYLONYCHIA MYTILUS).
Стилонихиа митилус се храни с бактерии с дребни водорасли и малки инфузории. Тя е голям конкурент на парамециум каудатум. Парамециумите обикновено не се развиват добре, когато в културата се появяват стилонихии. Точни изучавания показаха, че темпът на размножаване на парамециумите намалява до 5,5 пъти.
Често в култури от парамециуми се наблюдават по-дребни цилиати с яйцеобразна форма, които бърже се движат в една и друга посока. Това е дидиниум назутум DIDINIUM NASUTUM, опасен хищник за парамециума. DIDINIUM NASUTUM спада към разреда холотриха, към който разред спада и парамециум каудатум.
Род стентор STENTOR е типичен представител на разреда хетеротриха.
Стенторът когато плава, има форма на круша, когато лък е прикрепен, той прилича на фуния с дълъг стеснен край. Разширеният преден край е перистомното поле, заградено от мембранелите на адоралната зона. Макронуклеусът е като броеница или лента.
Стенторът се свива бързо при раздразнение, като прибира перистомата с адоралните мембранели. По дължината на тялото му под пеликулата има лентообразки мионеми. Те са разположени паралелно на ресничесгите редове и имат ясно напречно набраздяване. Мионемите се разклоняват към предния разширен край на тялото. Такива контрактивни фибрили има също и на перистомното поле. В задния край на тялото мионемите се подвиват и участвуват в образуването на тъй нареченото смукало. С помощта на смукалото животното се прикрепя.
Стенторът се храни с водорасли и дребни флагелати.
Най-често се срещат видовете STENTOR COERULEUS и STENTOR ROESELI. Първият на цвят е син или синьозелен, а вторият — сив.
Хетеротрихите имат рязко изразена регенерационна способност. STENTOR COERULEUS специално е обект на много експериментални изучвания върху регенерацията. Установено е, че STENTOR COERULEUS може да бъде възстановен само от една двайсет и седма част от тялото му. Регенериращото парче обаче трябва да съдържа част от макроиуклеуса. Части, които съдържат само микронуклеус, не могат, да регенерират цялото животно.
В гниещи води се срещат и много видове от род вортицела VORTICELLA. Те са единични прикрепени форми от разреда перитриха.
Тялото на вортицела прилича на звънче, обърнато с отвора нагоре, По ръба на звънчето се намира адоралната зона. Около последната има надебеление, наречено перистомен ръб. Вортицелата е прикрепена на дълго стълбче, в центъра на което има мионема. Ресничките на адоралната зона престават да се движат при дразнене. Перистомното поле се свива и перистомният ръб затваря предния край като сфинктер. Стълбчето се навива в спирала.
Перистомният ръо след известно време отново се разпуща и спирално навитото стълбче постепенно се развива.
В мезосапробни води с видовете от род вортицела се срещат по-рядко колониални перитрихи от род кархезиум CARCHESIUM. Колониите на кархезиум достигат понякога и до 1 см в диаметър. Те изглеждат като петна от плесен.
Мускулните нишки в дръжките на индивидите не са свързани помежду си. Поради това се свиват само отделни индивиди или част от колонията.
При видове от род зоотамниум ZOOTHAMNIUM мускулните нишки са свързани помежду си и цялата колония се свива наведнъж. Колонията на зоотамниум представлява своеобразно многоклетъчно цяло.
От паразитните ресничести инфузории от значение за стопанството са ихтиофтириус мултифилиис ICHTHYOPHTHIRIUS MULTIFILIS и хилодон циприни CHILODON (CHILODONELLA) CYPRINI. И двата вида принадлежат към разреда холотриха.
Ихтиофтириус мултифилиис паразитира в кожата и хрилете на сладководни риби. Той образува под епитела гнойни празнини или каверни, които са като бели петна. Във всяка празнина има от 1 — 3 инфузории, които се въртят непрекъсното. Възрастните форми пробиват епитела и излизат във водата. Те имат овална или яйцеобразна форма и достигат на големина до 0,5—0,8 мм.
Ихтиофтириусът образува във водата тънка пихтиеста ципа.
В нея се дели равномерно многократно и се получават до 2 000 млади форми (томити), които напущат цистата я навлизат в нов гостоприемник. Младите форми при 25°С нарастват за около 4 дни и цикълът се повтаря.
Този паразит е опасен особено за младите шарани и пъстърви. При силно заразяване на рибите той предизвиква масово измиране.
Хилодон циприни е външен паразит по хрилете на шарановите риби и пъстървите; той се храни е епителните клетки иа хрилете им. Той достига едва до 70 микрона. Тялото му е силно сплеснато, с леко вдлъбване на коремната страна.
В човека паразитира само един виц ресничеста инфузория — BALANTIDIUM COLI, от разреда хетеротриха. Тя живее в дебелото черво и най-често в COECUM'A. Балантидиумът не е патогенен, когато се размножава в празнината на червото. Тогава има само паразитоносителство. Балантидиумът става опасен, когато се загнезди в стените на червата. Тогава той предизвиква колит с диарии. Той може да предизвика и перитонит. Обикновено около 30% от заболелите умират.
Балантидиум коли се среща много често в тънкото и дебелото черво на свинята, за която той е безвреден.
CHILODON CYPRINI се появява масово в края на зимата, когато рибите са още под леда и са много изтощени. Тогава младите риби особеио в рибниците измират масово.
Средство против този паразит няма. Препоръчват рибите да се гледат при добри условия през лятото, за да са по-устойчиви през зимата.
От рода хилодон има свободно живеещи форми, напр. CHILODON UNCINATUS. Срещат се и ектокоменсалнн форми по водните и сухоземни изоподи. В рода хилодон може да се проследи пътят на премиване към ектопаразитизъм.
По устройство на тялото си CHILODON CYPRINI не се различава от свободно живеещите форми. Той няма изработени нови морфологически приспособления за паразитен живот. Вдлъбването на коремната страна му позволява да прилепва добре към хрилните листчета на рибите.
Към паразитните форми някои причисляват и ентодиниоморфите ENTODINIOMORPHA. Те спадат към олиготриха.
Тези цилиати живеят в стомаха и червата на бозайниците, предимно в копитните. Особено много видове се срещат в търбуха и мрежата на преживните бозайници. Те принадлежат само към семейството офриосколециди.
OPHRYOSCOLECIDAE Ние дължим нашите познания върху тази група цилиати на изучаванията на съветския зоолог-протистолог проф. В. А. Догел и на неговите ученици.
В един кубически сантиметър от съдържимото от търбуха на преживните животни има над 1 милион инфузории. Общото тегло на всички инфузории от търбуха на едно животно достига до 3 кг.
Инфузориите от търбуха на преживните участвуват главно в смилането на целулозата. Целулозата се смила в същност от бактериите, част от които живеят в празнината, а друга част в симбиоза с инфузории. Ролята на инфузориите за смила
нето на целулозата се състои главно в раздробяване на храната и улесняване действието на ферментите. Инфузориите в търбуха превръщат и скорбялата в гликоген, който натрупват в протоплазмата си. Най-после инфузорите заедно с бактериите превръщат около една четвърт от растителните белтъчини в специфични за тях белтъци, които са по-лесносмилаеми. С това те улесняват усвояването на белтъчините от преживните животни.
Най-ясно доказателство за участието на инфузориите в общата обмяна на белтъчините при преживните е значителното увеличение броя на инфузориите през периода на лактацията и особено на бременността,
когато нуждите на организма от белтъчини са увеличени. Тези инфузории се пренасят непрекъснато с храната в сирището и там се смилат.
Офриосколецидите не образуват цисти. Заразяването става, когато
частици от предъвканата храна с живи инфузории от едно жиотно се погълнат от друго животно. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
 |
