|
Факторите, влияещи върху смилаемостта, имат значение главно поради това че въз основа на смлените хранителни вещества се изчислява хранителната стойност на фуражите. Засега от немалкия брой проведени и публикувани опити за смилаемостта са разработени таблици с хранителната стойност на фуражите общо за животните от всички видове, породи и възрасти.
Познаването на факторите,свързани с размера на дажбата по отношение на хранителността, обема, състава и съотношението на хранителните вещества, предварителната подготовка и др., позволява да се създадат оптимални условия за храненето на животните от различните видове и възрасти, при които хранителните вещества се използуват максимално.
Резултатите от опитната работа по смилаемостта на хранителните вещества позволяват да се говори за влиянието на две групи фактори: фактори, свързани с животните, и фактори, свързани с фуражите и технологията на храненето. Най-съществените от тях са:
Фактори, свързани с животните. В и д. Отдел видове животни имат различно устроена храносмилателна система, поради което би трябвало да се очакват и различия в смиламостта на хранителните вещества. Такива различия има, но в много случаи колебанията в смилаемостта при отделните опити с едни и същи животни се доближават по размер до видовете различия. Особено близки по отнотшение на смилаемостта на фуража са говедата и овцете.
Въпреки това заслужава да сеотбележи, че особено при нискокачествейите груби фуражи — сламата и плявата - говедата показват по-добра смилаемост на хранителните вещества с 10-14 %. При сеното тази разлика намалява на 2-4%, а при зелените и концентрираните храни различията са до 2%, но в едни случай в полза на говедата, а в други на овцете.
По-големи са различията между приживните и конете.Общо хранителните вещества се смилат по-добре от овцете (в границите от 2 до 12%), отколкото от конете. Особено близко стоят тези животни по тношение на смилаемостта на безазотните екстрактни вещества.По-голяма е разликата в смилаемостта на суровите влакнини. За концентрираните фуражи тази разлика достига 9,5%, а за сламата нараства на 28,7%.
Разликата в смилаемостта е най-голяма между преживните и свинете. Смилаемостта на хранителните вещества в зелените храни е почти еднаква при овцете и свинете (разлика 3%), с изключение на суровия протеин—22,3%. Тази разлика вероятно се дължи на богатството на небелтъчен азот в зелените растения и на по-доброто усвояване на растителния протеин с помощта на търбуховата микрофлора и микро фауна на овцата. Подобно е и положението и при смилаемостта на хранителните вещества от концентрираният фураж – разликата е 0,2 – 4,3%. Суровите влакнини на концентрираният фураж показват разлика от 22,2%. По отношение на сеното общата смилаемост е по-ниска при свинете 9-16%. Особено ниска е смилаемостта на богатите със сурови влакнини фуражи при кокошките.
П о р о д а. Проведените до сега сравнителни опити между животни от отделни породи (Wolff при кочове, Денисов при крави, Модянов при коне и Овсяников при свине) показват слаби различия, които не надвишават индивидуалните колебания в опитите. Може да се приеме, че няма породни различия в смилаемостта и че установените опитно различия са в рамките на допустимите грешки.
В ъ з р а с т. Данните от опитната работа по проучването влиянието на възрастта върху смилаемостта са доста различни. Wolff намира малка разлика от 2 до 6% в смилаемостта на хранителните вещества при шилета. Томме обаче установява по.добра смилаемост при телетата до 10 месечна възраст с 1 до 9% в сравнение с възрастните говеда, а при агнетата до 10 месечна възраст по-добра смилаемост с 2.5 до 9.5% в сравнение с възрастните овце. Само суровите влакнини са смлени от тях с 8.4% по-малко. Nordfold установил, че младите овци, общо взето, показват по-лоша смилаемост на органичното вещество с 4.7%, на беззазотните екстрактни вещества с 1.7%, на суровият протеин с 12,4% и на суровите влакнини с 15,5%.
Бозайниците прекарват известен различно дълък период на морфологично и функционално доразвитие на храносмилателният канал, затова е естествено през този период да показват по-голямо различие в смилаемостта и усвояването на хранителните вещества от обикновените фуражи. Оттам и нуждата от мляко като начална храна и от постепенен преход към поемането на обикновенните храни. Необходимо е още да се тренира храносмилателният канал с определени храни, особено с груби при преживните, за да се стигне до нормална смилаемост. Успоредно с това се развиват предстомашната при преживните, сляпото черво при коня и дебелото черво при коня и свинята.
Може да се приеме, че с възрастта както всички функции в организма, така и храносмилането отслабват, особено с настъпването на порведи в зъбите и с неизбежните възрастови общи изменения в организма.
И н д и в и д у а л н о с т. Индивидуалните различия на животните по отношение на хранителните вещества се движат в рамките на 2-5%, рядко 5-8 до 18%. За да се намери средното за отделен вид и категория животни, физиологичните опити за смилаемост се извеждат за 3 животни, а получените резултати се осредняват.
П о л. От опитите до сега е установено, че полът няма практическо значение при определяне на смилаемостта. Това улеснява извънредно много изследователската работа, тъй като мъжките животни поради пространствената отдалеченост на ануса от пикочно-половият отвор са удобни за работа. Получените резултати се отнасят напълно и за женските животни.
З д р а в о с л о в н о с ъ с т о я н и е. Естестевон то влияе върху смилаемостта, но проучването на смилаемостта при определени заболявания не е предмет на науката по хранене, при която се проучват животни с нормално физиологично състояние. Към тази група фактори може да се отнесе аклиматизацията, абортите и др. Данните за влиянието за бременността при свинете върху смилаемостта не показват определени закономерни промени. Професор Въто Груев Груев
Професор Найден Йорданов Петров
Доцент Вълко Господинов Танев
ЖИВОТНОВЪДСТВО
Учебник за студенти от ВСИ „В.Коларов” – Пловдив
Земиздат – София – 1979 г. Бележка: от Стамен Стаменов /zoomaniak/. Мечтая България да помни миналото си, за да се стремим то да се завърне, за да видим мечтите на младите хора отново живи.
Коментари () |
|
|
|
 |
