|
Р а з м е р н а д а ж б а т а. Прегледът на опитите, проведени с говеда, овце, свине и коне, показва, че отклоненията от нормалната дажба в повече и в по-малко от 25% не водят до чувствителни изменения в смилаемостта. Общо взето, при намаляване размера на дажбата смилаемостта нараства с 3—7%, а при увеличаването на размера и над 25% смилаемостта се понижава с 6-10%.
При намалена дажба храната забавя движението си по храносмилателния канал, по-дълго е подложена на действието на храносмилателните сокове и по-дълго време се всмуква. Освен това съотношението храна — хранителни сокове се изменя така, че на единица храна се падат повече храносмилателни сокове. Обратно, при повишени дажби - понякога до 2-3 пъти - се създава по-високо налягане в храносмилателния канал, по-бърз транспорт на хранителните вещества, а с това се намалява времето за смилане и всмукване.
Съотношението на хранителните вещества. Съотношението на хранителните вещества в дневната дажба на отделните видове животни се колебае в немного широки граници. Към това съотношение се е адаптирала структурно и особено функционално и храносмилателната система.
Поради това големите и внезапни изменения водят до временни или по-трайни промени в смилаемостта. С добавката на въглехидрати се увеличава тяхната смилаемост за сметка на слабо или по-чувствително намаляване смилаемостта на останалите хранителни вещества. Това явление се нарича депресия на смилаемостта. Най-широко известна е депресията, породена от излишък на скорбя.ла и захари в дажбата. При опити с волове добавката на скорбяла е понижила смилаемостта на хранителните вещества с 6-15%. Тук причината се свежда на първо място до насочване на микрофлората към готовите и лесно усвоими захари.
Така суровите влакнини почти не се подлагат на микроорганизмена ферментация и остават слабо смлени.При ферментацията на въглехидратите се образуват мастни киселини, които усилват перисталтиката и ускоряват изхвърлянето на храната.
Размерът на суровите влакнини предизвиква понижаване на смилаемостта на всички хранителни вещества.
До известна степен това може да се обясни с факта, че хранителните вещества на клетките, затворени в целулозните обвивки, остават недостъпни за храносмилателните сокове.
Размрът на депресията при отделните видове животни е различен поради нееднаквата способност на животните да смилат суровите влакнини. Колкото по-малък е процентът на суровите влакнини в дажбата, толкова по-близки са коефициентите на смилаемост на хранителните вещества при отделните видове животни.
Обработването на значителен опитен материал по смилаемост показва, че към депресията, предизвикана от количеството на целулозата, животните показват видова специфичност. Ахеlsson е установил, че с всеки процент сурови влакнини се понижава смилаемостта на органичното вещество при възрастните говеда с 0,88%, а средно при преживните с 0,81%, при коня с 1,26%, при свинята с 1,68%, при кокошката с 2,33%. Като има предвид анализа на тези резултати, той предлага специални формули, по които въз основа само на процентното съдържание на суровите влакнини може да се изчисли смилаемостта на органичното вещество,а въз основа на него да се установи и хранителната стойност на фуража. Формулите за изчисляване коефициента на смилаемостта на органичното вещество (у) въз основа на процентното съдържание на сурови влакнини в сухото вещество (х) са дадени по видове животни : Говеда у = 90,1 — 0,88 х
Общо преживни у = 87,6 — 0,81 х
Коне у = 97,0 — 1,26 х
Свине у = 92,2 — 1,68 х
Кокошки у = 88,1 — 2,33 х
Зайци у = 98,3 — 1,45 х Да се изчислява хранителната стойност само въз основа на съдържанието на едно вещество, без да се държи сметка за съотношението на останалите вещества, не е съвсем правилно. Получените данни са само приблизителни. Количеството на мазнините в дажбата не води до промяна в смилаемостта на хранителните вещества. При овцете повишаването на мазнините от 44 на 97гр в дневната дажба не се е отразило върху смилаемостта на хранителните вещества. Следователно мазнините не са предпочитана от микроорганизмите
в търбуха храна. Техният размер в дневната дажба обаче не трябва да надминава 1кг живо тегло на животните.
Количеството на белтъчините влияе положително върху смилаемостта. Поради това с добавянето на протеин към дажби,_богати с въглехидрати, се отстранява въглехидратната депресия на смилаемостта. При преживните подобно действие има добавката на синтетични азотни съединения. Установено е , че колкото по-голямо е количествотр на белтъчините, толкова по-високи са тяхната смилаемост и смилаемостта на останалите хранителни вещества.
Количеството на белтъчините в дажбата обаче не трябва да превишава дневните нужди на животните от белтъчини за изграждане на собствения организъм, за подмяна на изхабените белтъчни структури, за образуване на полови продукти, за растежа на ембриото, за продукция на мляко, яйца, вълна. По-големите количества белтъчини се дезаминират и се използуват за енергетични нужди или за натрупване на резервни тлъстини. При подчертана остра нужда и недостиг от белтъчини увеличаването им в дневните дажби само за да се повиши смилаемостта, е явно нецелесъобразно. Освен това обикновено като дефицитна съставка на дажбите протеинът е най-скъп в сравнение с останалите хранителни вещества. Ето защо количеството му в дажбите трябва да се контролира. Отношението на смилаемите белтъчни вещества към смилаемите безазотни вещества е познато като белтъчно отношение (под безазотни вещества се разбира сумата от количествата на безазотните екстрактни вещества, суровите влакнини и 2,4 пъти количеството на суровите мазнини). Белтъчно отношение 1:2,0 - 5,0 е тясно, 1:5,1—8,0 е нормално (средно) и 1:8,1 - 12,0 е широко.
При овцете е установено, че с увеличаването на суровия протеин в сухото вещество на дажбата от 8,8 на 33,2% се е повишила смилаемостта на органичното вещество от 60,7 на 77,5%, на суровия протеин от 54,6 на 72,1% и на безазотните екстрактни вещества от 62,8 на 73,9%. Белтъчно отношение над 1:8 и особено над 1:10 е свързано с въглехидратна депресия в смилаемостта и с появяване на скорбяла в изпражненията.
Засега се смята, че положителният ефект на белтъчините при смилаемостта се дължи,от една страна,на усилване функциите на храносмилателните жлези, а, от друга, на осигуряване градивен материал за бързо развитие на микроорганизмите в храносмилателния канал и оттам на значително повишаване количеството на смляната целулоза и на вътрешното съдържание на клетките във фуражите.
Обработване на фуражите. Със смилането на концентрирания фураж при свинете смилаемостта се е повишила от 67 % за цялото зърно на 85 % за ситно смляното брашно. Надробяването на сеното при опити с овце е показало ,че при нарязването със сламорезачка се получават най-добри резултати. Ситно смляното брашно се поема по-неохотно от преживните и показва слабо намалена смилаемост.
Обработването на с алкални разтвори в някои случаи е довело до повишаване смилаемостта на хранителните вещества. В много случаи обаче в практиката очакванията от тази обработка се преувеличават. При редица опити у нас ефектът от обработването е слаб или въобще липсва.Поради това не може да се приеме за икономически оправдано включването в дажбите на големи количества слама.Разходите по обработката на сламата с вар и натриева основа не могат да се покрият от съмнителния ефект на повишената смилаемост.
Дрождирането на храната не показва никакви предимства по отношение на смилаемостта.
Гранулирането на фуражите обикновено не води до промяна на смилаемостта.
Най-често ефектът се търси в увеличената консумация поради повишаване теглото в единица обем. Освен това с гранулирането се улесняват приготвянето на смески, транспортирането, съхраняването и раздаването на фуража.
Само по себе си то не изменя смилаемостта, хранителната стойност на фуража и разхода на храна за единица прираст. Показаният по-висок дневен; прираст при опитите е плод на консумиран повече фураж и не води до изменения в разхода на хранителни единици за единица прираст. Силажът като компонент в дажбата не води до депресивни изменения в смилаемостта и. Опити, проведени със свине, показват, че добавката на млечна киселина към дажбата дневно по 0,8гр на 1кг живо тегло е довела до повишаване смилаемостта на хранителните вещества вещества с 2-4%. Увеличаването на силажа от 5,3 (14,0% от дажбата) на 23кг (59,2%) е довело до повишаване смилаемостта на хранителните вещества в граници от 0,4 до 5,0%. Професор Въто Груев Груев
Професор Найден Йорданов Петров
Доцент Вълко Господинов Танев
ЖИВОТНОВЪДСТВО
Учебник за студенти от ВСИ „В.Коларов” – Пловдив
Земиздат – София – 1979 г. Бележка: от Стамен Стаменов /zoomaniak/. Мечтая България да помни миналото си, за да се стремим то да се завърне, за да видим мечтите на младите хора отново живи.
Коментари () |
|
|
|
 |
