|
Смилането и всмукването на хранителните вещества по същество са подготовка към същинското хранене, което обхваща снабдяването на клетките-с хранителни, минерални и активни вещества, използуването им във вътрешноклетъчните обменни процеси и изхвърлянето от клетката на крайните разпадни продукти, които не могат да участвуват ло-нататък в метаболизма Ролята на хранителните вещества в организма се свежда преди всичко до натрупване на активна жива маса — изграждане на нови клетки и растеж на организма, до подмяна на изхабените при обменните процеси части на клетката — ремонт на старите тъкани, до изграждане на полови продукти — създаване на нови клетки със специално предназначение, които при птиците-са основна продукция, до образуване на продукция — мляко, вълна, доразграждане за покриване на постоянните нужди от енергия — механична и топлинна, а постъпилите в повече хранителни вещества се отслояват като резервни вещества — тлъстини. Пътят на хранителните вещества за покриване нуждите на организма е дълъг и сложен.
Постъпилите с лимфата и частично с кръвта мазнини след съответна ензимна преработка в малки количества се включват в състава на клетките като мазнини със строго специфичен и постоянен състав. По-голямата част от тях постъпват в мастните депа на организма — около вътрешните органи, в коремната кухина, в подкожната съединителна тъкан. При отделните видове животни и депа те се сортират и отчасти се преустройват.Поради това мазнините при различните видове животни и в отделните депа имат специфичен състав. От депата те се поемат според нуждите от кръвта и в процеса на сложни ензимни преобразувания в протоплазмата се разпадат до крайните продукти — СО2 и Н2О, — като освобождават около 9500 саl/g енергия. Тлъстини може да се отложат и за сметка на излишните въглехидрати и белтъчини.
Въглехидратите под формата на монозахариди се придвижват с кръвния поток в черния дроб, където се преобразуват и се отлагат като гликоген. Вчерния дроб гликоген може да се образува и от глицерол, млечна киселина и други органични киселини.Това има голямо значение,особено за преживните, при които в кръвта постъпват големи количества органични киселини, получаващи се при ферментационната дейност на микроорганизмите в търбуха.
Налице са физиологични изследвания, които показват възможности за превръщане на мазнините и белтъчините в захари. Белтъчините трябва да се разградят до аминокиселини, а след дезаминирането им въглехидратният остатък може да се преобразува в захари или в мазнини.
Белтъчините, разградени на аминокиселини, постъпили в кръвния поток, се отнасят до клетките. Тук те се използуват за строеж на нови специфични белтъчини направо или (при нужда) чрез преобразуване. Някои аминокиселини организмът не може да си изгради от други. Те трябва да постъпят с храната. Това са незаменимите аминокиселини. Освен за изграждане на нов белтъчен субстрат и на нови клетки аминокиселините се използуват и за подменяне на износените белтъчни съставки на клетките. Аминокиселинната обмяна в клетката се ръководи от ензимни системи,съсредоточени в ядрото и в цитоплазмата. Енергичната обмяна на безазотните вещества — мазнините и въглехидратите — се ръководи и от ензимни системи на митохондриите и цитоплазмата. Организмът не разполага с възможност да отлага и натрупва белтъчини като резервни вещества. Излишните аминокиселини се дезаминират. От въглехидратния остатък чрез ензимни превръщания може да се образуват мазнини или захари.
Следователно постъпващите в организма хранителни вещества изпълняват две функции: градивна — растеж, смяна на похабени тъкани, натрупване на тлъстинни резерви, продукция на мляко, месо, яйца и др., и енергетична — поддържане на телесната температура, работа на сърцето, дишане, перисталтика, мускулна дейност и работа. Част от хранителните вещества се изразходва за поддържане — смяна на похабените тъкани, телесна температура и неизбежна мускулна дейност. Друга част от тези вещества се изразходва за продукция — месо, мляко, вълна, яйца. В организма не може да се прокара рязка функционална граница между храната за поддържане и за продукция, но практически те може приблизително да се определят количествено. В практиката на храненето на животните тяхното съотношение има голямо значение.
Проучването на тъканната обмяна и на ролята на хранителните вещества в организма е привличало вниманието на голям брой учени в миналото и сега. Въпреки това редица въпроси в сложния път на промени на хранителните вещества в отделните органи и досега остават неизяснени. В повечето случаи за промените се съди по количеството на приетите хранителни вещества и по отделените разпадни продукти, които са краен резултат на сложните превръщания в тъканите на организма.
В миналото промените на веществата в организма са проучвани чрез контролни животни. Формират се обикновено две, а по-рядко и повече групи животни, по възможност напълно изравнени и особено изравнени по аналози. В началото на опита по няколко животни-аналози от всяка група се заколват и се анализират. Останалите животни се хранят с дажби, различни с по някой компонент, обект на проучване. В края на опита отново се заколват по няколко животни-аналози от всяка група и се анализират. Намерената разлика показва влиянието на проучвания компонент в дажбата. Този метод е много трудоемен и неточен поради трудността да се намерят напълно еднакви животни за отделните групи, но е и неподходящ за проучване при разплодните животни.
Сега широко приложение има методът на определяне обмяната на отделните хранителни и минерални вещества, на водата и енергията. За химичните промени в животинския организъм се съди по разликата на веществата, приети с храната и постъпили в организма с кръвния поток, и отделени от организма. Пътищата за отделяне на веществата от организма са както следва:
1. Храносмилателен канал: изпражнения — остатък от храната
— продукти на обмяната
газове — съдържащи сяра газове
— метан (СН4)
— водород (Н)
— вода (Н2О)
2. Бъбреци: урина — вода (Н2О)
— минерални соли в разтвор
— продукти от белтъчната обмяна
— карбамид —СО (NH2) — 46,2%N
— пикочна
киселина — С5Н4N4О —33,3% N
— хипурова
киселина — С6Н5СONH СН2СООН — 7,8%N
3. Кожа: пот — вода (Н2О)
— минерални вещества в незначително количество
— въглероден двуокис (СО2)
— кожни образувания — косми, пера, копита, рога — епидермални люспи
4. Бели дробове: дишане — водни пари (Н2О) — въглероден двуокис (СО2)
— метан (СН4) — само при преживните
5. Млечна жлеза: мляко — белтъчини
— вода — въглехидрати
— мазнини
— минерални вещества
— активни вещества
6. Полова жлеза: полови продукти — сперматозоиди и спермална плазма — яйцеклетки Количеството на приетите с храната и количеството на отделените от организма вещества ще покажат количеството на отслоените, ако е налице положителна разлика, и количеството на разпаднатите, ако разликата е отрицателна.
Понеже в животинския организъм се образуват белтъчини (като основа на клетъчния строеж) и мазнини (като основен резерв), не е необходимо да се проучва обмяната на всички химични елементи, участвуващи в състава на органичните вещества, а само на N за белтъчните и на С за белтъчните и небелтъчните вещества. Правилното разбиране на въпроса за обмяната на веществата налага, макар и твърде грубо,схематично да се покажат промените на веществата от храната в отделите на храносмилателния канал, в тъканите на организма, както и пътищата на отделянето им, преди конкретно да се разглежда обмяната на отделните химични елементи от състава на храната. Професор Въто Груев Груев
Професор Найден Йорданов Петров
Доцент Вълко Господинов Танев
ЖИВОТНОВЪДСТВО
Учебник за студенти от ВСИ „В.Коларов” – Пловдив
Земиздат – София – 1979 г. Бележка: от Стамен Стаменов /zoomaniak/. Мечтая България да помни миналото си, за да се стремим то да се завърне, за да видим мечтите на младите хора отново живи.
 |
