|
Определянето на обмяната на азота налага да се осигури количествен контрол на постъпването и на отделянето на азота от организма. Азот постъпва в организма само чрез храната. С водата азот не постъпва. Освен това животните не могат да усвояват елементарен азот от въздуха. Ето защо постъпващият азот може да се установи количествено чрез анализиране на поетия фураж.
Пътищата на отделяне на азот са повече.
1. Малки количества азот се изхвърля с изпражненията. Тук са неусвоеният азот от фуража, азотът от храносмилателните сокове, от епитела на червата и незначителни количества обменен азот. Незначителни количества азот се отделят и с газовете на храносмилателния канал, но нямат практическо значение при определяне на баланса му.
2. Обменният азот напуска организма главно чрез урината като разтвор на карбамид, пикочна и хипурова киселина. Дневно отделните животни отделят различни количества урина: говедата 6—25 1, овцете 0,52—2 1, конете 3—15 1, свинете 1,5—6 1. Сухото вещество на урината при говедата е 5—8%,. при овцете — 10—15%, при конете — 8—13%, при свинете — 3—6%. От сухото вещество азотът заема 3,8% при говедата, 9,7% при овцете и 36,4% при конете.
С урината се губи органично вещество, което все още носи енергия, недостъпна за животните. В 1 1 урина от говедо има 150 до 200, от овца — 220— 310, от кон — 200—300 кса1 енергия.
3. Значително количество азот се отделя с продукцията — мляко при лактиращите животни и яйца при птиците.
4. Твърде малки количества азот се отделят с епидермалните образувания — косми, епидермални люспи, пера, нокти, копита и др., — които са без значение при определяне баланса на азота.
Съмненията, че известни количества азот под формата на амоняк се изхвърлят през белите дробове при газовата обмяна, не са потвърдени опитно;
Постановката на опита за определяне на обмяната на азота напълно прилича на постановката при определяне на смилаемостта, с тази разлика, че през опитния период се налага урината да се улавя количествено и да се анализира за съдържание на азот. И тук опитът се дели на 2 периода — предварителен и опитен. Предварителният период е 10—12, а Опитният— 10—14 дни. През предварителния период се цели да се получи азотно равновесие при съответната дажба, а през опитния се улавя количеството на урината и се анализира за съдържание на азот. От получените резултати може да се изясни съдбата на азота в организма на опитното животно.
За да се види начинът на преценка на резултатите, ще дадем конкретен пример. Животновъдство I животно II животно
А. Постъпил с дажбата азот 123,4 g 198,4 g
Б. Отделен с изпраж ненията азот 59,8 g 82,4 g
Смлян и всмукнат (усвоен) азот 63,6 g 116,2 g
В. Отделен с урината азот 75,4 g 104,1 g
Разлика — азот - 11,8 g + 12,1 g
— белтъчина - 70,8 g + 72,6 g
— месо - 307,8 g + 315,7 g Тегловно азотът съставя 16,67% от белтъчините на месото, следователно при първото животно (100:16,67=6) е разпаднато сухо вещество на белтъчината (11,8x6) 70,8 g, а при второто е отслоено (12,1x6) 72,6 g. Понеже сухото вещество на белтъчините в месото възлиза средно на 23%, при първото животно е разпаднато 307,8 g нормално месо, а при второто животно е отслоено 315,7 g месо.
Когато опитите целят да се проучи балансът на азота при продуктивни женски животни, налага се да се установи като изразходван и азотът в продукцията. Професор Въто Груев Груев
Професор Найден Йорданов Петров
Доцент Вълко Господинов Танев
ЖИВОТНОВЪДСТВО
Учебник за студенти от ВСИ „В.Коларов” – Пловдив
Земиздат – София – 1979 г. Бележка: от Стамен Стаменов /zoomaniak/. Мечтая България да помни миналото си, за да се стремим то да се завърне, за да видим мечтите на младите хора отново живи.
Коментари () |
|
|
|
 |
