|
Гъбите са най-низшите многоклетъчни животни. Тялото им е изградено от два пласта клетки: външен — дермален, и вътрешен — гастрален. Дермалният пласт се състои от плоски клетки, а гастралият от особено устроени клетки, снабдени с камшичета. Между гастралния и дермалния пласт клетки се намира безструктурно пихтиесто вещество — мезоглея. Всред мезоглеята се намират скелетни елементи, полови, амебовидни и други клетки, които имат дермален произход. В тялото на гъбите няма обаче същински тъкани и същински органи. По стените на тялото на гъбите се намират множество малки отвори — пори. Телесните стени заграждат една празнина, наречена оскуларна или парагастрална. Отворът, посредством който празнината се съобщава с външната среда, се нарича о с к у л у м.
Гъбите са водни, почти изключително морски животни разпространени най-вече в тропическите и субтропическите морета. Повечето от тях са колониални организми. Във възрастно състояние гъбите сз неподвижно прикрепени към дъното или към подводни предмети. Ларвите на гъбите са свободно плаващи. Сладководна гъба (вид от сем. Spongillidae) Външен изглед. В много от нашите реки или потоци, езера и блата могат да се намерят през топлото годишно време върху потопени във водата предмети жълтокафяви. сивкави или зелени маси с различна форма. Извадени от водата и разтрити между пръстите, тези маси издават характерна неприятна миризма. Това са сладководни гъби. Формата на тялото им е твърде различна, тъй като се обуславя от околната среда, най-вече от подложката, върху която се е прикрепила гъбата, и от движението на водата. Зеленият цвят на някои от гъбите се дължи на водорасли, които живеят симбионтно в тялото им.
Устройство. Повърхността на гъбата представлява кожица, съставена от дермални клетки, наречена дермална мембрана. По тази мембрана има множество малки отвори — пори. По нея се намират и по-широки отвори. Това са оскулуми на отделните индивиди, които изграждат обикновено тялото на дадена гъба.
Границите между отделните индивиди не личат, тъй като телата им са слети. Под дермалната мембрана се намират празнини, които се означават като подкожни или субдермални. Те отделят дермалната мембрана от лежащата по-навътре част на тялото.'Субдермалните празнини са покрити от дермални клетки. От дъното на празнините започват канали, които навлизат навътре в гъбата. Каналите представляват неправилни празнини, покрити от плоски дермални клетки, около които има мезоглея. На места по стените на каналите има пори, които водят в други по-малки празнини с неправилно овална форма, наречени флагелатни стаички. Стените на тези стаички са покрити с гастрални клетки. Гастралните клетки, наречени още хоаноцити, имат удължено протоплазматично тяло. От горния край на клетката се подава навън камшиче (флагелум), което се огражда от висока протоплазмена якичка. Чрез усиленото си движение (биене) камшичетата предизвикват воден ток: през порите на повърхността на гъбата нахлува вода, която навлиза през субдермалните празнини в каналите и достига до флагелатните стаички. Оттук чрез други, по-широки пори водата попада пак в канали, покрити с плоски дермални клетки, които я отвеждат в парагастрална празнина. Все под действие на камшичетата на хоаноцитите водата излиза навън през оскулума на парагастралната празнина. Тези канали, които водят от субдермалните празнини до флагелатните стаички, „се наричат входящи канали, а каналите, които водят от стаичките до парагастралната празнина — изходящи. Междините между каналите, стаичките и празнините в тялото на гъбата са заети от мезоглея. Всред мезоглеята се намира скелетът на гъбата и няколко вида клетки. Скелетът на гъбата се състои от едноосни кремъчни игли (спикули), които биват два вида: едни по-едри, други по-дребни. Спикулите са свързани помежду си с влакна от органично вещество, наречено спонгин. Спонгиновите влакна спадат също така към скелета на гъбата. Снопчета от спикули подпират и дермалната мембрана на гъбата, като върховете на иглите се подават над нейната повърхност. Спикулите и спонгиновите влакна се образуват от особени клетки в мезоглеята. Важни клетки всред мезоглеята са т. н. амебовидни клетки (амебоцити, археоцити), които могат активно да се придвижват. Амебоцитите могат да се превръщат в полови и други категории клетки. Всред мезоглеята се намират още звездовидни клетки, за които приемат, че отделят пихтиестото вещество на мезоглеята; има още полови, пигментни и други клетки. Хранене, дишане и отделяне. Водата, която навлиза в тялото на гъбата, носи със себе си хранителни частици (бактерии, други дребни едноклетъчни организми, гнилостни частици). Тези частици се увличат към дъното на якичките на хоаноцитите, където се улавят с помощта на псевдоподи. Уловените частици се поемат след това от амебоцитите, които ги смилат и разнасят до всички клетки в тялото на гъбата. Смилането у гъбата е следователно вътрешноклетъчно.
Клетките на гъбата дишат, като използуват разтворения във водата кислород.
Екскретите се отделят в заобикалящата клетките вода. Размножаване. Сладководните гъби се размножават по безполов и полов начин. Безполовото размножаване става чрез пъпкуване, което бива външно и вътрешно. Външното пъпкуване води до образуването на колонии с масивно тяло.
Много характерно за сладководните гъби е вътрешното пъпкуване, при което се образуват гемули. Гемулите представляват малки зрънца, които се образуват в мезоглеята. В средата на всяка гемула се намират група амебоцити, в които са натрупани запасни хранителни вещества. Около амебоцитите има двойна обвивка. Между нейния външен и вътрешен слой има кремъчни иглици и пространства, изпълнени с въздух. Гемули се образуват обикновено в края на лятото или през есента. С настъпване на зимата гъбите по нашите географски ширини измират и телата им се разпадат. Остават обаче гемулите, които презимуват и от които напролет се развиват нови гъби. Гемулите представляват следователно едно биологично приспособление на сладководните гъби за прекарване на неблагоприятното годишно време (зимата) по нашите места. Това приспособление е възникнало поради промените на условията в заобикалящата ги среда.
Половото размножаване на гъбите става посредством яйца и сперматозоиди, които се образуват от амебоцити всред мезоглеята. Сладководните гъби са разделнополови. Сперматозоидите напускат телата на мъжките гъби през изходящите канали и оскулума и попадат в окръжаващата гъбите вода. Заедно с водата те проникват в телата на женските гъби, където оплождат яйцата всред мезоглеята. Като резултат от делението на оплоденото яйце се получава малка, яйцевидна по форма ларва, която напуска тялото на гъбата. Отвън ларвата е покрита от един слой клетки, снабдени с реснички. Във вътрешността й към предния край се намира празнина, която е покрита от втори пласт по-едри клетки. На дадено място в ларвата са натрупани и амебоцити.
Ларвата плава с помощта наресничките си около 12 часа, след което се прикрепва към някой подводен предмет, изгубва ресничките си и става плоска. Постепенно ларвата се превръща в малка гъба, като това превръщане се съпътствува от навлизането на целия външен слой клетки навътре в тялото. Външните първоначални клетки се превръщат в хоаноцити.
Регенерация. Сладководните гъби имат силно развита регенерационна способност. Групи от амебоцити могат при благоприятни условия да образуват цели гъби. Систематика на гъбите. Типът гъби се поделя на два ясно обособени класа: варовити гъби (Calcarea) и неваровити гъби (Incalcarea).
Скелетът на варовитите гъби е съставен от варовити игли (оттам и името на класа). Варовитите гъби са изключително морски. Те живеят на сравнително малка дълбочина.
Неваровитите гъби, към които спадат и сладководните гъби, имат скелет, съставен от кремъчни игли или кремъчни игли и спонгинови влакна. При някои видове скелетът е съставен само от спонгин. Има случаи, макар и редки, когато скелет изобщо липсва. Някои неваровити гъби се срещат на голяма дълбочина (напр. така наречените стъклени гъби — докъм 5000 метра дълбочина).
Стопанско значение на гъбите. Гъбите нямат голямо практическо значение за човека нито като полезни, нито като вредни животни. Стопанско значение за човека имат мийните гъби (видове от родовете Euspongia и Hippospongia), които се ловят най-вече в Средиземно море. Практическо значение има спонгиновият скелет на тези гъби.
Известни гъби намират приложение в индустрията, печатарството, керамиката и пр. Поради това се отглеждат и изкуствено някои морски гъби (обикновено в тихи заливи).
Сладководните гъби могат да бъдат понякога вредни. Известни са много случаи, когато развивайки се във водопроводни тръби, гъбите причиняват запушване на тръбите. Когато сладководните гъби се развиват масово в рибници, трябва да се води борба с тях. Положение на гъбите в системата на животинския свят. Като се сравнят гъбите с останалите многоклетъчни животни, става ясно, че те са твърде просто устроени. Белези, които показат . това, са напр. липсата на същински тъкани и същински органи, както и отсъствието на нервни и мускулни клетки в тялото на гъбите. От друга страна, особеностите в устройството и ембрионалното развитие на гъбите показват, че те не са в близки родствени отношения . с никоя друга група многоклетъчни животни. Ето защо днес гъбите се разглеждат като странична, задънена клонка в родословното дърво на животните, която води началото си от едноклетъчните. Флагелатни клетки с протоплазмени якички освен в гъбите се срещат днес само при някои камшични (групата Craspedomonadina или Choanoflagellata). Изхождайки от този факт, някои зоолози предполагат че родоначалници на гъбите трябва да са някои древни едноклетъчни, подобни по устройство на днес живеещите Craspedomonadina. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
