|
Низши многоклетъчни животни, които са най-често радиално симетрични. Тялото им се изгражда от два пласта клетки: външен — ектодерма, и вътрешен — ендодерма. Между тях се намира мезоглея, която може да бъде в различна степен развита. Телесните стени заграждат гастралната (гастроваскуларната) празнина. Мешестите се явяват в две форми — полип и медуза (виж по-долу). При много от тях има смяна на поколенията, при която безполовото поколение е полипът, а половото поколение — медузата. Всички мешести са водни животни, като повечето от тях са морски. Някои са прикрепени, други са свободно плаващи. Често образуват колонии. Размножават се по полов и по безполов начин. При някои има ларвни стадии.
КЛАС ХИДРОВИДНИ (HYDROZOA) Морски и сладководни мешести, някои от които са колониални, други единични. При някои има смяна на поколенията.
Класът хидровидни се разделя на два подкласа: 1) хидроидеа (Hydroidea) и 2) сифонофора (Siphonophora).
Към първия подклас спадат хидрите, чието устройство често се дава като пример за устройството на хидровидния полип изобщо. Хидра (Pelmatohydra oligactis) Хидрите са дребни сладководни мешести, при които е развита само формата полип. Смяна на поколенията при тях няма. Срещат се в стоящи и бавно течащи води, и то най-вече по потопени във водата листа и стъбла на водни растения. Големината им (без пипалата) достига до 1,5 см.
В нашите води се срещат няколко вида хидри. Често се среща видът Pelmatohydra oligactis.
Външно устройство. Тялото на хидрата има, общо взето, цилиндрична форма. При раздразване на животното (напр. чрез допир с молив) тялото се свива и добива форма на мехче. В изпънатото тяло на хидрата се различава един по-широк преден дял и по-стеснен заден дял. Последният се нарича стъбло. Цветът на хидрата е най-често светлокафяв1. Стъблото е значително по-слабо оцветено. Цветът на хидрата се дължи на кафяви зрънца, които се намират в ендодермалните клетки. Тези зрънца представляват натрупвания на екскрети.
При зелената хидра (Chlorohydraviridissima), която се среша и у нас, зеленият цвят се дължи на симбионтно живеещи в тялото и водорасли.
от предния дял. На самия преден край на тялото, върху едно конично издуване — устен конус, се намира устата на животното. Устата е окръжена от пипала, чийто брой е най-често от 6—7. Подобно на тялото те могат да се свиват и разпущат. На задния край на тялото се намира една по-широка заоблена част — прикрепнтелен диск, с помощта на който хидрата се закрепва за подложката.
На пръв поглед хидрата изглежда неподвижно прикрепена. При продължително наблюдение може обаче да се види как хидрата се придвижва, като се залавя последовително ту с пипалата, ту с прикрпителния си диск за подложката.
Вътрешно устройство. Стените на тялото са съставени от двата пласта клетки — ектодерма и ендодерма. Между тях има съвсем тънък пласт безструктурна мезоглея, която се означава като опорна пластинка. Телесните стени заграждат гастралната празнина, която се продължава и в пипалата.
Ектодермалните клетки биват няколко категории. Най-многочислени са епително-мускулните клетки. Горната част на тези клетки, която съдържа и ядрото, е протоплазматична. Долната част представлява мускулест израстък, който лежи успоредно на надлъжната ос на тялото (фиг. 84). При свиване на мускулните израстъци на тези клетки тялото на хидрата се скъсява и удебелява. Важни клетки всред ектодермата са копривните клетки или книди. Те съдържат копривна капсула. Капсулата представлява изпълнено с течност мехурче със собствени стени, в което има спирално навита куха нишка. При раздразване на копривната клетка нишката се изхвърля от капсулата навън и се забива в тялото на жертвата или неприятеля. По нишката изтича течност, която действува парализиращо на малки животни. Нишките на някои копривни клетки не се забиват в тялото на жертвата, а се увиват около някои нейни части или залепват за нея. Особено много копривни клетки има по пипалата на хидрата, посредством които се улавя и плячката.
Копривна клетка, която е изхвърлила нишката си, скоро загива. Нови копривни клетки се образуват от т. н. „интерстициални клетки". Тези клетки се намират във вътрешната част на ектодермата и се приемат за недиференцирани клетки с ембрионален характер. Според някои учени от тях се образучат всички останали видове клетки, а през половия период — и половите клетки.
Ектодермални са и нервните клетки на хидрата, които се намират близо до опорната пластинка. Те имат звездовидна форма. Отделните нервни клетки се свързват помежду си с краищата си и образуват нервна мрежа, която е най-гъста около устата и прикрепителния диск. Всред ектодермата има и особени чувствителни клетки, които възприемат външните дразнения. Раздразнението се предава по-нататък на нервните клетки, които от своя страна го провеждат до епителио-мускулните клетки — така напр., както бе споменато по-горе, като се допре хидрата с игла или молив, тя реагира със свиване на пипалата си или пък на цялото тяло.
В ендодермата има също така няколко категории клетки. И тук повечето клетки са епителио-мускулни. Мускулните им израстъци лежат обаче перпендикулярно на надлъжната ос на тялото. При свиването им тялото се удължава и утънява. Тези клетки имат още по две камшичета, които се подават в гастралната празнина. Епителио-мускулните ендодермални клетки могат да издават и псевдоподи, с помощта на които улавят хранителните частици.
В ендодермата има сравнително доста жлезисти клетки. В многобройните вакуоли на тези клетки има натрупан, секрет. В ендодермата има също така чувствителни и нервни клетки, но те са значително по-малко, отколкото в ектодермата.
Хранене. Хидрата се храни с дребни водни животни, най-вече с водни бълхи, които улавя с помощта на копривните клетки по пипалата си. Пипалата поднасят уловената плячка към устата, която може силно да се разтваря. През устата уловеното животно попада в гастралната празнина. Тук започва неговото смилане под влияние на сокове, отделени от жлезистите ендодермални клетки. Като резултат от това смилане (извънклетъчно смилане) плячката се разпада на малки частици. Тези частици се улавят от ендодермалните епителио-мускулни клетки с помощта на псевдоподи, като вътре в клетките те се досмилат (вътрешноклетъчно смилане). В ендодермалните епително мускулни клетки се наблюдават под микроскоп множество включения. Едната част от тях представляват хранителни частици, а другата — зърна от екскрети, които са тъмно оцветени. Несмилаемите частици на плячката (напр. хитинените части на водката бълха) се изхвърлят обратно през устата навън.
Дишане и отделяне. Хидрата няма дихателни органи. Клетките дишат, като използуват разтворения във водата кислород. Екскретите се отделят в заобикалящата клетките вода.
Размножаване. Хидрата се размножавало безполов начин — чрез пъпкуване, и по полов начин.
При пъпкуването отначало по стената на тялото на хидрата се явява малка издутина, която представлява продължение на телесната стена на полипа. Тази издутина постепенно нараства, по нея се образуват пипала и уста и тя се превръща в малък полип, чиято гастрална празнина е свързана с гастралната празнина на възрастната хидра. Често при една хидра се наблюдават повече пъпки. Дъщерните полипи остават за известно време свързани с възрастната хидра (временна колония). След това те се откъсват и заживяват самостоятелно. При естествени условия пъпкуване става през цялото лято. При лабораторни условия то се наблюдава при усилено хранене на хидрите и благоприятна температура (16—20°С). Половото размножаване става чрез яйца и сперматозоиди, които се образуват в полови жлези (гонади) : женски — яйчници или овариуми, и мъжки — семенници или тестиси. Половите жлези се образуват в ектодермата. Pelmatohydra oligactis е разделнополов вид.
семенниците представляват белезникави издатини, които имат конична форма. В тях се образуват множество сперматозоиди. Яйчниците са сферични. Във всеки яйчник се развива окончателно само по едно амебовидно яйце. При естествени условия половите жлези на хидрата се образуват обикновено през есента, а в лабораторна обстановка — при недостатъчно хранене и ниска температура.
След като сперматозоидите узреят, семенниците се разкъсват и подвижните сперматозоиди попадат във водата. Яйцето се опложда в яйчника, като сперматозоидът прониква през специален отвор в стената на жлезата. Оплоденото яйце се обвива в двойна обвивка и започва да се дели. След известно време то се откъсва от тялото на хидрата.
От яйцето излиза направо напълно оформена малка хидра — развитието е пряко.
Регенерация. Хидрата притежава силно развита регенерационна способност. При благоприятни условия дори 1/200 част от тялото и може да се развие до цяла хидра.
Към подкласа хидроидеа (Hydroidea) освен хидрите спадат още множество предимно морски хидровидни. При някои от тях има смяна на поколенията и съществува както формата полип, така и формата медуза.
Смяна на поколенията се наблюдава напр. при видовете от морския род Obelia, който се среща и в Черно море.
В полипната си форма видовете от рода Obelia образуват няколко сантиметра високи дървовидни колонии. В състава на дадена колония влизат стотици, често дори хиляди индивиди. Телата на индивидите, както и общите части на колонията са изградени от ектодерма, мезоглея и ендодерма. Колонията е закрепена за някой подводен предмет посредством кореновидна част. Над нея се намира разклонена стъбловидна част, на чиито крайни разклонения се намират отделните индивиди. Ектодермата, мезоглеята и ендодермата на стъбловндната част се означават общо с името ценозарк. Ценозаркът е покрит отвън с твърд пласт от органично вещество, наречено перидерм. Перидермът, който представлява скелетът на колонията, е отлъчен от ектодермалните клетки. Надлъж през ценозарка минава канал, който е покрит от ендодермални клетки. Този канал свързва отделните индивиди на колонията. При Obelia се срещат две категории индивиди. Едни от индивидите приличат по строеж на хидрата и имат като нея уста и пипала. Наричат се хидранти. Те улавят храната, която посредством канала в ценозарка се разпределя и между останалите индивиди от колонията. Скелетът на колонията образува около хидрантите чашковидни обвивки — хидротеки. Хидрантите се свиват навътре в хидротеките, когато бъдат раздразнени.
Втората категория индивиди нямат уста и- пипала. Те приличат на пръчици, които са разширени на края си. Наричат се бластостили. Бластостилите образуват чрез пъпкуване медузни пъпки. Пъпките се развиват постепенно в млади медузи, които се откъсват от колонията и заживяват самостоятелно. Перидермът образува около бластостилите обвивки — гонотеки, които напомнят по форма делвичка.
Медузите на Obelia са относително малки. Те достигат 2—3 мм в диаметър. Общо взето, медузата прилича по форма на гугличка на гъба: горната й страна е издута, а долната вдлъбната. По ръба между тези две части се намират множество пипала, в основата на които има групи от копривни клетки.
Медузите на Obelia са разделнополови — при едни се срещат само семенници, при други яйчници. Оплождането на яйцата става във водата. От оплоденото яйце се развива малка двупластна ларва, покрита с реснички, наречена п л а н у л а. Планулата плава известно време във водата, след това се прикрепва и се превръща в единичен полип. Този полип образува постепенно чрез пъпкуване нова колония.
При Obelia можем следователно да различим ясно две поколения: безполово — полипът, който чрез пъпкуване (безполов начин) образува медузи, и полово — медузата, която чрез полово размножение дава палип. Животът на полипа при Obelia е много по-дълъг от този на медузата. Биологичното предназначение на медузата е да осъществи разселването на вида.
При някои видове от подкласа хидроидея липсва формата полип и от планулата се развива направо медуза. В тези случаи смяна на поколенията не става.
Към втория подклас от класа хидровидни — сифонофора (Siphonophora) спадат колониални видове, които се срещат предимно в топлите морета. Сифонофорите плават обикновено на повърхността или близо до повърхността на водата. В колонията се различава една обща част — стъбло, за което са заловени на групи множество различно устроени индивиди. Стената на стъблото е изградена от ектодерма, мезоглея и ендодерма. Вътре в стъблото има гастрална празнина, която свързва индивидите на колонията. Отделните индивиди на колонията, които са твърде различно устроени (полиморфизъм), изпълняват и различни служби — плавателна, хранителна, отделителна и размножителна. Много сифонофори имат пневматофор. Пневматофорът представлява изпълнен с газ мехур, който се намира най-често на върха на стъблото, но понякога изпълва най-голямата част от стъблото. При някои видове количеството на газа в пневматофора може да се мени посредством отвор (пора), който се затваря от. специален мускул. Промяната на количеството на газа води и до промяна на относителното тегло на колонията. Поради тази промяна в относителното тегло колонията може да плава ту на повърхността на водата, ту на известна дълбочина под нея. Сифонофорите се размножават по безполов и полов начин. От оплоденото във водата яйце се развива планула, която чрез пъпкуване дава нова колония. Тялото на сифонофорите е повече или по-малко прозрачно. Различните негови части са често ярко оцветени. Поради красотата на много видове сравняват сифонофорите с плаващи гирлянди от цветя. Най-едрите видове достигат с разпуснати пипала до 30 м дължина. В Черно море няма сифонофори. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
