|
Изключително морски мешести, при които е силно развита формата медуза. Полипът, наречен сцифостома, се явява само като ларвен стадий. Само при малко видове сцифостома изобщо липсва. Медузите, които спадат към този клас — сцифомедузите, са сравнително едри животни. Половите им жлези лежат в ендодермата. Към класа същински медузи спада една от най-разпространените медузи в Черно море — Аурелия аурита.
Аурелия аурита (Aurelia aurita) Тази сцифомедуза е космополитен вид. Тя се среща почти във всички морета по земното кълбо — от арктическите до тези в тропиците. По нашето Черноморско крайбрежие медузата се явява през студените месеци на годината.
Външно устройство. Чадърчето (умбрелата) на аурелия аурита има дисковидна форма. Диаметърът му не надминава 10 см, но понякога се срещат екземпляри, чието чадърче достига 30 — 40 см в диаметър. По ръба на чадърчето има множество пипала. Самият ръб е насечен на осем дяла чрез осем плитки врязвания. Във всяко врязване лежи по едно силно скъсено и видоизменено пипало, което носи усетни органи — ропалиум.
От средата на долната страна на чадърчето висят надолу четири удължени листовидни образувания, наречени устни дялове или устни рамене. Устните дялове представляват четирите разрасли се краища на късата дръжка (манубриума). По тях има копривни клетки. Между основните части на устните дялове се намира четирилъчеста уста на медузата. На долната страна на чадърчето около устата има четири вдлъбвания (ямички), които се отварят навън с отвори. Цветът на аурелия аурита варира — срещат се екземпляри, които имат белезникав, жълтеникав, червеникав, дори виолетов цвят. Медузата плава чрез периодични свивания на чадърчето си. Вътрешно устройство. Тялото на медузата е изградено от ектодерма, мезоглея и ендодерма. От устата на медузата започва къса глътка, която води в сравнително обемист стомах. Стомахът на аурелия аурита образува четири джебовидни издувания. В тези издувания се намират множество къси пипаловидни образувания — гастрални нишки, които имат жлезист характер. От стомаха започват 16 канала, които са разположени радиално. От тези канали 8 са разклонени, а останалите 8 неразклонени. Радиално разположените канали се вливат в един пръстеновиден канал, който лежи около ръба на чадърчето. Каналите са покрити от ресничести клетки. Под действието на ресничките на тези клетки в каналите става движение на хранителни частици и морска вода.
Ако на жива медуза се впръска през устата в стомаха разредена с морска вода кръв от риба или бозайник, се наблюдава следното: кръвта навлиза най-напред в 8-те неразклонени радиални канала: след това почервенява пръстеновидният канал, а най-после разклонените радиални канали, и то от периферията към центъра.
Този опит показва, че храната при аурелия аурита се движи от стомаха към периферията по неразклонените раднални канали, а в обратна посока — по разклонените радиални канали.
Чадърчето има сравнително добре развита мускулатура, чрез която то се свива периодично при плаването. Мускулатурата се състои
от пръстеновидна лента около ръба на чадърчето и осем радиално протичащи мускулни ленти. Във връзка със свободния начин на живот добре развити са още
нервната система и усетните органи на медузата. Всеки ропалиум носи по един статоцист, една обонятелна ямичка и две различно устроени очни петна. Около ропалиумите има струпвания на нервни клетки които наподобяват ганглиите на по-висшите безгръбначни животни.
Всред ендодермата на четирите джебовидни издувания на стомаха се намират четири подкововидни полови жлези. Жлезите са обикновено по-ярко оцветени от останалата част на тялото и прозират през чадърчето. Б едни екземпляри от аурелия аурита половите жлези са семенници, в други—яйчници, следователно медузата е разделнополов вид. Хранене, дишане и отделяне. Аурелия аурита се храни с дребни морски организми. За дишане тя използува разтворения във водата кислород. Отделянето на екскретите става също така направо във водата, която се намира около повърхността на тялото или се движи в неговата канална система. Размножаване и развитие. Възрастните медузи се размножават по полов начин. Узрелите яйца или сперматозоиди напускат тялотона медузата (през устата) и попадат във водата. Тук става оплождането на яйцата. От оплоденото яйце се образува планула, която след известно време се прикрепва и се превръща в малък полип — сцифостома. Сцифостомата нараства известно време, след което започва да се размножава по безполов начин чрез своеобразно пъпкуване. При това пъпкуване, наречено стробилация, тялото на полипа се разделя чрез напречно прищъпване на множество дисковидни дялове. Отделните дялове лежат един над друг и могат да се оприличат на наредени една върху друга чинийки. Постепенно тези дялове се превръщат в малки осмолъчи медузки — ефири, които последователно се откъсват от тялото на полипа. Ефирите заживяват самостоятелно, нарастват и се превръщат във възрастни медузи.
Общ преглед на класа. Повечето сцифомедузи са сравнително едри форми. Някои видове достигат до 2 м в диаметър при дължина на пипалата около 15 м. Формата на чадърчето е твърде различна: дисковидна, кубовидна, камбановидна, а при някои прикрепени форми — чашковидна. Повечето сцифомедузи са хищни и се хранят с ракообразни, дребни риби, хайвер от риби и други по-дребни организми. Значителен дял в храната на някои видове заемат други медузи.
Сцифомедузите се отличават по ред белези от медузите на предходния клас — хидромедузите. Така ръбът на чадърчето при сцифомедузите е насечен на дялове, половите им жлези са разположени в ендодермата и др. Различия има и в устройството на полипите на двата класа.
Сцифомедузите са широко разпространени. Повечето видове живеят в повърхните слоеве на морето; но има и дълбокоморски форми.
Тялото на сцифомедузите съдържа много вода (при някои медузи докъм 98%). Въпреки това известни видове се употребяват катохрана от човека (напр. в Китай). Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
