|
Гребенестите са свободно плаващи мешести, чието тяло има двулъча симетрия. Те нямат копривни клетки. Смяна на поколенията липсва, развитието им е пряко. Гребенестите са изключително морски животни.
Устройство. Тялото на гребенестите има най-често сферовидна или крушовидна форма. Рядко то бива сплеснато. Обикновено тялото е безцветно и стъкловидно прозрачно. На единия му полюс се намира устата, а на противоположния (аборален) полюс — сложно устроен равновесен орган.
Отвън тялото е покрито от кубични ектодермални клетки. Надлъж по него са разположени в меридиална посока 8 реда едри клетки, които носят гребенести пластинки. Всяка пластинка се състои от едри, слепени помежду си ресни, и прилича на малко гребенче (оттам и името на класа). Благодарение на специална мускулатура, гребенестите пластинки извършват движения — бият по водата като весла, в резултат на което животното плава с устния- полюс напред.
Повечето гребенести имат по една двойка дълги пипала, които могат да се прибират в специални вместилища в тялото. През пипалата минават мускули, които ги правят много еластични и силно свиваеми. По пипалата има лепливи клетки, с помощта на които се улавя плячката.
Устата на гребенестите води в дълга ектодермална глътка. Последната се отваря в стомах, от който започват три разклонени канала и една двойка торбовидни издувания.
Цялата гастрална празнина при гребенестите (стомахът, издуванията, както и всички канали в тялото) е покрита от ресничести ендодермалии клетки. Между ектодермата и ендодермата на тялото се намира силно развитата мезоглея. Тя е богата на клетъчни елементи и специално на мускулни клетки. Поради добре развитата мускулатура, както и поради начина на образуване на мезоглеята при ембрионалното развитие някои зоолози считат, че мезоглеята при гребенестите може да се разглежда вече като примитивна мезодерма трети зародишен лист.
Нервната система при гребенестите е представена главно от свързани с краищата си нервни клетки, които лежат под покриващите тялото ектодермални клетки. Най-много нервни клетки има по редовете от гребенести пластинки и около устата.
Хранене, дишане и отделяне. Гребенестите се хранят с различни морски животни, като медузи, ракообразни, малки риби и пр. Видовете, които нямат пипала, улавят плячката си направо с устата. Смилането е вътрешноклетъчно и започва още в глътката.
Дишането се извършва дифузно — дихателни органи липсват. Във водата се отделят и екскреторните продукти. Размножаване и развитие. Гребенестите се размножават по полов начин. Половите им жлези имат ендодермален произход. Семенниците и яйчниците лежат от двете страни на меридиално разположените канали. Узрелите полови клетки попадат в каналите и посредством устата излизат навън. Във водата става и оплождането на яйцата от сперматозоидите. Общ преглед на гребенестите. Гребенестите населяват предимно умерените и топли морета. Някои видове се срещат обаче и в арктическите и антарктическите морета. В Черно море се среща сравнително дребната Плеуробрахия рододактила (Pleurobrachia rhododactyla). Някои гребенести достигат до над 1 м дължина. Гребенестите имат твърде нежно тяло, поради което благоприятни за тях са тихите води. При настъпване на буря и вълнение видовете, които жиееят близо до повърхността на морето, се спускат на по-голяма дълбочина. Много гребенести светят.
Твърде интересни в теоретично отношение са някои гребенести с плоско тяло, които могат да пълзят. Те се разглеждат от някои зоолози като връзка между типа мешести и някои низши червеи. Открити са за пръв път от големия руски зоолог и ембриолог А. О. Ковалевски през 1880 год. в Червено море. ФИЛОГЕНИЯ НА МЕШЕСТИТЕ Хидровидните са най-просто устроените мешести. В рамките на класа най-сложно устроени са сифонофорите, при които се наблюдава ясно изразен полиморфизъм.
Останалите три класа по цял ред признаци стоят несъмнено по-високо от хидровидните., Такива признаци са напр. по-силното развитие на мезоглеята, усложняването да гастралната празнина и др. Днес се приема от някои зоолози, че същинските медузи, коралите и гребенестите са произлезли от хидровидните. Пътищата на този произход не са обаче точно изяснени от науката. Същинските медузи и коралите са по-близки помежду си, докато гребенестите заемат по-мзолираяо положение всред типа. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
