|
Днес всички зоолози приемат, че многоклетъчните животни са произлезли от едноклетъчните. Относно начина, по който е станало превръщането ма едноклетъчните животни в многоклетъчни, съществуват обаче много теории. Две от тях се ползуват с голяма известност. Техни създатели са двама от най-великите биолози на миналия век. Първата теория, наречена гастрейна, е създадена от Ернст Хекел в 1874 год., а втората, наречена парен химелна — от И. Мечников в 1879 год.
Според теорията на Хекел далечните прадеди на мкогоклетъчните животни са били колониални едноклетъчни със сферовидно тяло. Те са приличали на стадия бластула, който днес наблюдаваме в ембрионалното развитие иа многоклетъчните. От тези сферовидни колонии са се получили първите двупластни многоклетъчни организми. Това е станало чрез вгъване на тяхната стена, чрез инвагинация — така, както днес от бластулата се получава често стадият гаструла.
Хипотетичният далечен прадед на многоклетъчните животни, който приличал на гаструлата, Хекел нарекъл гастрея. Той допускал, че гастреята е имала и полови клетки.
Мечников също така се е базирал на ембриологични данни при създаване иа своята теория. Той забелязал, че при низшите многоклетъчни животни гаструлата не се образува чрез инвагинация, а по друг начин — чрез имиграция. При имиграцията става откъсване на отделни клетки от повърхността на бластулата, които запълват плътно нейната празнина. Едва по-късно всред тези клетки се образува гастрална празнина и се оформя първичната уста. Мечников нарекъл стадия с необразувана още гастрзлна празнина паренхимула поради приликата, която този стадий имал с планулата на мешестите.
Далечният хипотетичен прадед на многоклетъчните, който приличал на паренхимулата, Мечников нарекъл паренхимела.
Двете споменати теории имат положителни страни. В полза на теорията на Хегел говори фактът, че при много от днес живеещите многоклетъчни животни гаструлата се получава чрез инвагинация. От друга страна обаче, както това е изтъкнал още на времето си сам Мечников, тъкмо при най-низшите многоклетъчни (при гъбите и много от мешестите) гаструлата се получава чрез имиграция.
В заключение може да се каже, че нито една от двете теории не може да се приеме за универсална. В двете теории има обаче нещо общо, което се приема днес от повечето зоолози. Това е предположението, че много клетъчните животни произлизат от някогашни колониални едноклетъчни, които по устройството си са приличали на днес живеещия волвокс (Volvox). Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
